Евротурнир 2014 – феърплеят надделя

Автор: Владимир Кисимдаров

В полето на политическата реклама предизборната надпревара за Европейски парламент беше по-скоро позитивна. Съществуваха междупартийни закачки, но те не бяха груби. Имаше и някои изключения от добрия тон, но СЕМ и ЦИК реагираха адекватно. Като цяло европейската тематика остана на заден план, а посланията се въртяха около вътрешнополитическата ситуация.

В провелата се предизборна рекламна кампания впечатление прави тенденцията в използването на рекламите, в които пряко се назовава опонента и се отхвърля политиката му. Сравнителният подход отчетливо се забелязва в рекламната кампания на „Коалиция за България”. В три видеоклипа социалистите представят предизборната борба като „Евротурнир 2014”, в който състезатели в синьо и червено мерят сили в три различни спорта – шах, фехтовка и бокс. Като използват принципа на противопоставянето „те – ние” рекламите внушават идеята е, че основната битка в еврозиборите в България се води между ГЕРБ (състезателите в синьо) и БСП (състезателите в червено). Политиката на ГЕРБ е представена в негативен план - „орязване пазара на труда”, „бюджетни икономии, съкращения” и др. Социалистите предлагат алтернативна социална политика с повече права на потребителите и повече работни места. И в трите клипа ГЕРБ е губещата страна.

До подобен подход прибягва и ПП „Глас Народен”. Но без аргументи, а с емоционални внушения. В официалния предизборен клип на партията група хора играят футбол на малки вратички и „бият дузпата” на изграждащите стена (термин във футбола, бел. а.) политици Волен Сидеров, Бойко Борисов, Пламен Орешарски, Сергей Станишев и Ахмед Доган. Негативните внушения към тях са подсилени с окарикатуряването на образите им и назоваването им като „Евроизроди 2014”. Във Фейсбук страницата си ПП „Глас народен” публикува факсимиле от писмо на БНТ, в което телевизията излага мотивите си за отказ да излъчи клипа в ефир.

В няколко свои предизборни клипа новосформираната коалиция „България без цензура”, ВМРО-БНД, ЗНС и „Движение Гергьовден” обявява откровено своята анти-ДПС позиция. В един от клиповете зам.-председателят на ББЦ Росен Петров и зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки се заканват да спрат „ДПС и партията на Ердоган, част от Реформаторския блок, по пътя им към властта” и категорично заявяват, че „етническите партии нямат място в управлението на България.” В друг клип на коалицията почетният председател на ПП „Движение Гергьовден” Любен Дилов призовава да се гласува за номер 28 [1], „защото 28 да не стане 29 [2]”. Клиповете изглежда са насочени към избиратели, които споделят същото мнение. Но от друга страна подобно говорене срещу партия, която се бори за правата на малцинствата, хипотетично би могло да провокира несигурност у малцинствените групи и още повече да ги мотивира да гласуват за нея.

Докато в посочените дотук примери опонентът е пряко назован, то в рекламните материали на други партии политиката на противника е посочена индиректно. Предизборният клип на ДПС започва с имплицитна препратка към част от политиката на ГЕРБ – модернизирането на едрото земеделие и строежа на пътища. За целта на намека са използвани сходни кадри като тези от два предизборни клипа на ГЕРБ от парламентарните избори през 2013 г. Постиженията от членството на България в ЕС не са отречени, а е оспорен начинът, по който са били разпределяни европейските финансови средства. Идеята на рекламния клип е, че малките земеделци, хората от малцинствените квартали и малките села са останали необлагодетелствани. Кадрите с играещите на фона на порутени площадки и кални локви деца от дълбоката провинция правят емоционалното внушение още по-силно. Посланието „(…) за да бъде Европа за всеки гражданин, за всяка точка на единна България” умело отхвърля упреците към партията, че е етническа. Рекламният видеоклип на ДПС може би е най-мъдро сътвореният в цялата кампания и може да бъде еталон за добри и позитивни политически рекламни послания. Вероятно ефективността на клипа е добра, като се има предвид категоричната победа на партията в селата, където взема 41% от гласовете.

За разлика от модела „ние-другите”, залегнал в рекламните послания на част от партиите, ГЕРБ, в типичния си стил, се фокусира върху себе си. В предизборния си клип партията представя кадри от откриването на предизборната си кампания в зала “Арена Армеец” – председателят на партията Бойко Борисов и кандидата на ЕНП за еврокомисар Жан-Клод Юнкер, кандидатите за евродепутати, пълната със симпатизанти зала. Успоредно с кадрите тече звуково послание от водача на листата Томислав Дончев. Посланието е може би малко бъбриво, но е изречено със самочувствие и увереност в собствения професионализъм от името на цялата партия (повторено е неколкократно личното местоимение „ние”.) Посредством абстрактните понятия доверие, отговорност, растеж се търси приобщаване на избирателите към политиката и ценностите на партията. Трябва да подчертаем, че като цяло ГЕРБ не беше особено активна в полето на политическата реклама.

Реформаторският блок предложи различен подход към своя целеви електорат, като се опита да го убеди върху важността да се гласува. Кампанията на коалицията премина под мотото „Направи избор”. В рекламните клипове взеха участие известни актьори и музиканти. Символ на реформаторите бяха скачени блокчета от конструктор „Лего” – израз на градивното начало. На въпроса „Защо точно този символ?” учтив господин от предизборния щанд на Реформаторския блок до паметника на Патриарх Евтимий в столицата ни обясни, че целта на предизборната кампания е да събере свободните хора, индивидуалистите. Изглежда идеята има успех и целевата група не само е направила избор, но е направила осъзнат избор. Доказателство за това е резултатът от преференциалния вот, при който вторият в листата на Реформаторския блок Светослав Малинов изпревари водача Меглена Кунева.

Относно темите и проблемите, залегнали в рекламните послания, акцентът е предимно върху вътрешната ситуация в страната. Остава впечатление, че партиите се явяват на парламентарни избори, а не на евровот.

В дузина рекламни клипове ББЦ-ВМРО-ЗНС-Гергьовден се фокусират върху широк спектър от теми – земеделие, образование, здравеопазване, култура и изкуство, спорт, сигурност и отбрана и др. В клиповете хора от народа се явяват като събирателни образи на своите социални категории (родители, спортисти, студенти, хора с увреждания, военнослужещи, земеделци и др.) и посочват належащите проблеми на тези категории. Посланията завършват с готовността на отделния човек да гласува за коалицията. Върху същите теми акцентира и АБВ, но с тази разлика, че проблемите и готовността за решаването им са очертани от кандидатите за евродепутати в техните клипове визитки.

Проблемите с безработицата, доходите, създаването на работни места са сред най-често присъстващите в цялата рекламна кампания. „Коалиция за България” посвещава цял рекламен клип, в който обещава да води социална политика – увеличение на заплатите и пенсиите и намаляване на безработицата. Лидерът на ББЦ Николай Бареков констатира в рекламен клип, че „младите заслужават работа и европейски заплати”. Партия „Атака” излиза с обещание за 500 евро минимална заплата. В свое видеообръщение водачът на листата на АБВ Ивайло Калфин заявява, че част от нещата, за които ще работят с партията си в следващия европейски парламент, са увеличаване на доходите на българските граждани, развиване на малкия и средния бизнес и създаване на нови работни места. По интересни и противоположни начини Антония Първанова (от коалиция КОД) и Реформаторският блок подхождат към емоционалното ангажиране на избирателите по проблема с безработицата и ниските доходи. В рекламен елемент във Фейсбук Първанова излага факта, че в сайта на Европейската комисия има публикувани 1,396,470 отворени работни позиции, от които само 4 за България. Резкият контраст би трябвало да отключи недоволство сред избирателите към статуквото и те да гласуват за кандидата. Реформаторският блок поднесе по-оптимистично рекламно послание по проблема – усмихнато човече от конструктор „Лего”, което държи префасонирано европейско знаме със символа на еврото. На рекламния банер четем надписите „Работа за всички” и „Европари за европейци”.

Рекламни послания на Антония Първанова (вляво) и Реформаторския блок (вдясно)

„Зелени” идеи логично присъстваха в кампаниите на „зелените партии” („Зелените”, „Партия на Зелените”, „Зелена партия”).

Рекламно послание на „Зелените”

ББЦ е от малкото партии, които насочиха рекламни послания конкретно към младите. В края на предизборната кампанията „Коалиция за България” също се обърна към младите и се опита да се възползва от емоциите на зрелостниците. Коалицията излъчи клип с група абитуриенти, които отброяват до петнайсет [3], и финална фраза „Зрелостта започва с правилния избор”. Въпреки това КБ е четвърта при разпределението на вота във възрастовата група на най-младите избиратели между 18-30 г.

Темата „Русия” в контекста на събитията в Източна Украйна и Крим е слабо застъпена в политическата реклама. В агитационните си послания партия „Атака” се обявява за строеж на АЕЦ „Белене” и „Южен поток” и против „санкции и война срещу Русия”. В агитационни материали, публикувани във Фейсбук, Реформаторският блок заема антируска позиция.

Политическата реклама в предизборната кампания не мина и без езика на омразата. В предизборен клип партия „Атака” опита да агитира чрез противопоставянето на два ценностни модела – „евро-атланчески” и „православнохристиянски”. Проблемът обаче произтече от това, че в посланието си партията представи като „евро-атлантически ценности” отделни форми на сексуална ориентация (гей браковете) и инкриминирани деяния (кръвосмешение, педофилия). СЕМ и ЦИК реагираха адекватно и спряха излъчването на клипа. Език на омразата от страна на „Атака” присъстваше и по отношение на сирийските бежанци (по собствена интерпретация, бел.а.), които в агитационен материал на партията са назовани като „ислямски пришълци”.

В хода на предизборната надпревара голяма част от партиите, коалициите и независимите кандидати (включително и кандидата за председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер) се възползват активно и от реклама в интернет. Преобладават банерите с изобразяване на кандидат, име на партията/коалиция, номер в бюлетината. Не всички кандидати обаче спазиха правилото за задължителния надпис „Купуването и продаването на гласове е престъпление”. Интернет се оказа и алтернативен „дом” на телевизионните предизборни клипове.

Рекламни банери на ББЦ с Николай Бареков (вляво) и Жан-Клод Юнкер (вдясно)

Впечатление прави поведението в интернет рекламата на двете кандидатки от коалиция КОД Антония Първанова и Илиана Раева. Създаде се представата, че действат поотделно, сякаш са независими кандидати, а не част от коалиция. Първанова използваше активно Фейсбук страницата си и платени рекламни карета. Раева прибягна до възможностите на спама [4], за да рекламира сайта на партията си. Модата на селфитата не подмина и политиката. Независимият кандидат Виктор Папазов агитира със селфи, качено в Ютюб.

В предизборната реклама не липсваха и гафове. Първенец е „Атака” с неправомерно използвани кадри от църковен брак на семейство и от реклама на Мицубиши. Реформаторският блок копира концепция от клип, изготвен за кампания на Барак Обама.

Изводи:

• Общият тон на предизборната кампания в полето на политическата реклама беше по-скоро позитивен.

• Най-активни в политическата реклама бяха „Коалиция за България” и ББЦ. ГЕРБ беше слабо активна.

• Като предпочитан подход в рекламните послания се очерта изтъкването на предимствата на собствената политика и отхвърлянето (директно, индиректно) на политиката на опонента. До такава тактика прибягаха БСП, ББЦ, ДПС и други по-малки партии.

• Участниците в предизборната кампания се фокусираха върху вътрешни теми и проблеми, а Европа остана на втори план. Сред най-често присъстващите проблеми в политическите рекламни послания бяха безработицата, доходите, работните места.

• Темата „Русия” беше слабо застъпена, отчасти в рекламните кампании на Реформаторския блок и „Атака”.

• Интернет като рекламна среда беше активно използван от повечето участници.

• СЕМ и ЦИК реагираха адекватно при прояви на езика на омразата в рекламен клип на партия „Атака”.

______________________
[1] 28 е номерът на коалиция „България без цензура”, ВМРО-БНД, ЗНС, ПП „Движение Гергьовден” в бюлетината на Евроизбори 2014
[2] 29 е номерът на ДПС в бюлетината на Евроизбори 2014.
[3] 15 е номерът на „Коалиция за България” в бюлетината за Евроизбори 2014.
[4] Авторът на този доклад получи СПАМ съобщение на личната си електронна поща на 23 май 2014 г., изпратено от „Илиана Раева ”.

обратно към съдържанието