Кампанията за Евроизбори 2014 във Фейсбук

 Ели Александрова

Ели Александрова

В контекста на наситената със събития обстановка в българския политически живот от последната година, кампанията за Евроизбори 2014 логично протече като съревнование на всяка цена, с всички средства и по всички фронтове. По нищо не пролича, че изборите за български представители в Европейския парламент имат различна цел от тези за национален парламент. Това доказа и характерът на онлайн комуникацията с потенциални избиратели, в която задължителен канал беше Фейсбук. Трудно бихме могли да направим паралел между настоящата кампания и тази при предходните евроизбори през 2009 г. Ако тогава социалната мрежа се налагаше като нов инструмент за изграждане на политически имидж, днес тя вече е задължителен терен за провеждане на предизборни политически битки.

Днешните онлайн кампании

Европейски анализатори предупредиха, че социалните медии са в услуга на популистите и чрез тях трудно се достига до средностатистическия гражданин, като едва 29% от европейците ползват интернет за търсене на информация за евроизборите. Макар и традиционните медии да държат първенството в предпочитанията на аудиторията като източници на политически новини, онлайн медиите са предпочитан канал за информация от множество представители на по-младите поколения. След като опознаха профила на тези избиратели около протестите през 2013 г., българските политици масово използваха техния предпочитан канал за виртуална комуникация, с цел да привлекат вниманието и гласовете им.

С натрупания през годините опит се увеличава и разбирането по отношение на спецификата на социалните мрежи и различните възможности за комуникация чрез тях. Политиците вече не са в позиция да обвиняват традиционните медии в субективизъм, защото онлайн алтернативите им предоставиха възможност за изцяло режисирана изява по правила, дефинирани от самите тях, при това безплатно. Въпреки това професионалните комуникатори са наясно с факта, че социалните медии са важен инструмент, но не са в състояние самостоятелно да конкурират ефекта, който постига например телевизионната изява в праймтайма. Успешната стратегия предполага балансирана употреба на различните канали, като се има предвид профилът на целевата аудитория.

Силата на Фейсбук е по-скоро в затвърждаването на вече създадени впечатления, отколкото в изграждането им. Друг важен аспект на комуникацията в мрежата са обособените пространства, където се събират привържениците на определени личности, политики или каузи. Виртуалното им познанство е първата стъпка към обединение, което при определени ситуации може да доведе и до реални действия, както видяхме през 2013 г.

Фейсбук социология

И по време на тази кампания предизборната социология стана повод за множество скандали. Не липсваха дискусии по отношение на манипулирани резултати в полза на определени партии и кандидати. Чрез популярната напоследък търговия с „лайкове” Фейсбук също стана част от тенденцията, като популярността на някои политици породи съмнения в достоверността на данните. Ето как изглежда разпределението на гласовете за различните партии в социалната мрежа към 24 май, ден преди изборите. Поради наличието на повече от един профил на повечето партии, взимаме предвид страниците, където съответните политически субекти са привлекли най-голям брой симпатизанти, които харесват или следят изявите им във Фейсбук.

Брой харесвания на най-популярните страници на партиите във Фейсбук

Брой харесвания на най-популярните страници на партиите във Фейсбук

Както и при парламентарните избори през 2013 г., партията-категоричен фаворит по одобрение в социалната мрежа остава „Глас народен”. Лидерът сред младата Фейсбук аудитория се радва на близо 30 хиляди гласа повече от новопоявилия се, но бързо набрал скорост първи подгласник „България без цензура”. На трето място по одобрение е партия „Атака”, следвана от АБВ. Сред партиите, които сме взели предвид, най-скромен е виртуалният резултат на „Зелена партия”, НФСБ и, учудващо или не, БСП.

Кандидатите за евродепутати активно присъстваха във виртуалното пространство преди изборите, редом с лидерите на партиите. Поради наличието на различни профили и фен-страници, отново се фокусираме върху тези, които са харесани от най-много потребители, дори в случаите, когато те не са официалните страници на съответните политици.

Брой харесвания на най-популярните страници на партийни лидери и участници в Eвроизбори 2014

Брой харесвания на най-популярните страници на партийни лидери и участници в Eвроизбори 2014

Графиката онагледява недостижимата преднина на Бойко Борисов, чийто най-популярен профил в мрежата (който не е официалният) е харесан от над 265 хиляди потребители. Страницата продължава да набира симпатизанти, като броят им постоянно нараства през последните години. С над 200 хиляди гласа по-малко, на втора позиция по одобрение в мрежата се нарежда Меглена Кунева, следвана от Сергей Станишев и Антония Първанова, която беше кандидатът с най-мащабна рекламна кампания във Фейсбук за евроизборите.

Ако изобщо можем да направим аргументирани изводи на база тези виртуални данни, абсолютната преднина на „Глас народен” сред партиите и на Бойко Борисов сред политиците доказват вкуса на аудиторията в социалните мрежи към атрактивно съдържание, визуализации, поведение и реч.

Най-харесваните партия и политик във Фейсбук

Най-харесваните партия и политик във Фейсбук

Традиционният образ на сериозния политик трудно може да бъде фаворит във виртуалното пространство, където водещият мотив при търсене и споделяне на информация е преди всичко забавлението. Друг е въпросът доколко тези виртуални победители се радват на одобрение извън мрежата и как това се проявява в изборните резултати.

Популярността на Бойко Борисов е безспорна и Фейсбук само отразява мащабите й. „Глас народен” до голяма степен дължи успеха си на своя лидер – вокалистът на Хиподил Светльо Витков. Медийното присъствие на партията обаче почти изцяло се ограничава до предизборната й кампания във Фейсбук, която определено е най-атрактивна в онлайн пространството. Все по-доброто представяне на „Глас народен” по време на избори е индикация, че това е и правилният канал за успешна комуникация с целевата й аудитория.

Новите тенденции

Ако в рамките на предходни предизборни кампании в социалната мрежа се появяваха множество групи против и призиви срещу определени партии и политици, този път те са далеч по-голяма рядкост и привличат много по-малко потребители. Едно от възможните обяснения на тази тенденция е липсата на особен интерес към евроизборите сред Фейсбук потребителите. Бихме могли също така да обясним това явление по друг начин. След като мрежата се наложи като масов инструмент за комуникация с избирателите, мнозинството партии и политици обособиха свои пространства в мрежата, на територията на които събраха както привържениците, така и недоброжелателите си. Провокирани от възможността да дават положителна или отрицателна обратна връзка директно на политиците, потребителите съсредоточиха вниманието си върху техните страници, което до голяма степен елиминира ролята на популярните преди групи „за” или „против” дадени политически явления и субекти.

Изводи

  • Кампанията за Евроизбори 2014 протече с активно присъствие на кандидатите във Фейсбук. В сравнение с онлайн агитацията при предходните избори за Европейски парламент през 2009 г., когато социалната мрежа тепърва навлизаше като средство за комуникация с потенциални избиратели, сега тя беше задължителен, макар и не приоритетен елемент в стратегиите на мнозинството участници.
  • Преди изборите през 2009 г. активната страна при осигуряване на политическо съдържание във Фейсбук бяха по-скоро избирателите. През 2014 г. политиците организираха свои пространства в сайта, на територията на които се събираха както симпатизантите, така и техните недоброжелатели. Дискусиите се водеха не толкова в рамките на характерните преди това групи от типа „Аз ще гласувам за…”, „Долу…” и т.н., а по-скоро на терен, осигурен от самите партии и политици в мрежата – техните страници и профили.
  • Политическата реклама във Фейсбук също беше инструмент на предизборната кампания, наред с постоянното обновяване на съдържанието в различните страници. Снимков материал от всевъзможни събития, агитационни клипове и призиви, ефектни визуализации и оформления на профилите бяха подсилени и от рекламни послания, които се разпространяваха сред таргетирана аудитория в мрежата. Най-активно се рекламираха кандидатите с по-малък потенциал и по-ограничени възможности за присъствие в традиционните медии. Фейсбук се наложи като задължителна част от кампаниите на всички кандидати, като за тези с по-малък бюджет беше ключова алтернатива за медийно присъствие.
  • Фейсбук социологията при тази предизборна кампания показа преразпределение на интереса на потребителите между политическите лидери и партиите. Ако при предходни избори симпатизантите декларираха одобрението си предимно в профилите на политици, онлайн кампанията за Евроизбори 2014 привлече много повече потребители и към партийните страници. Въпреки това Бойко Борисов продължава да държи първенството по одобрение на политически субект в мрежата (с над 265 хиляди последователи в най-популярния профил, който не е официалната му страница), следван от Меглена Кунева (близо 49 хиляди последователи), Сергей Станишев (над 42 хиляди) и Антония Първанова (над 31 хиляди). Както и при парламентарните избори през 2013 г., най-популярната партия в социалната мрежа остава „Глас народен” (с над 79 хиляди симпатизанти). „България без цензура” заема второ място (над 50 хиляди), следвана от АТАКА (над 40 хиляди), АБВ (близо 28 хиляди) и „Реформаторски блок” (над 25 хиляди).


обратно към съдържанието

Comments are closed.