Медиите – куче-пазач или беззъб питомец

Темите в българското информационно онлайн пространство за периода 24 април - 28 май 2014 г. [1]

Автор: Гергана Куцева

И на тези избори медиите не съдействаха за повишаване на избирателната култура на българските граждани. Обратното – допринесоха за апатията и алиенацията на гласоподавателите, предпочитайки ролята на уж неутрален преносител на информация пред тази на куче-пазач на обществения интерес.

За периода преди изборите медиите позволиха да бъдат „опитомени” с парите, предназначени за политическа реклама, като в масива [2] ярко се откроиха три режима на отразяване: пропагандно – масовото безкритично препечатване на официалните предизборни информации; манипулативно – разпространяването на абсурдни и злостни компроматни „разкрития”; и псевдоаналитично – употребата на социологическите данни, внушаващи обективно наблюдение на политическата среда, но в крайна сметка впрегнати в подкрепа на политическата пропаганда и агитация.

Сблъсъкът на информационния терен преповтори политическото противоборство между двете най-мощни електорално партии ГЕРБ и БСП, където, вследствие на ожесточената конфронтация помежду им, към тях бе фокусирано общо над 50% от медийното внимание. Често основните теми, които подхранваха медийния интерес, не бяха директно свързани с предизборната кампания, а с противоборството на управляващи и опозиция в Парламента. Останалите наблюдавани политически субекти (ДПС, „България без цензура”, Реформаторския блок, АБВ и националистическите партии „Атака” и НФСБ) запазиха относително устойчиво процентно присъствие (въпреки променящия се брой информационни единици) в новинарското пространство в рамките на оставащите общо около 40%.

Сравнението на информационното присъствие на партийните брандове за периода на наблюдението потвърди неумолимата медийна логика (важно препятствие пред плурализма), според която вниманието към политическите актьори бе не само функция на платеното отразяване, а и на тяхната електорална мощ. Данните свидетелстват за явен конформизъм и пристрастност към силните на деня. Своеобразната класация по-долу съответства на финалните резултати от евровота и следваше обществените нагласи в разпространяваните социологически прогнози през петте седмици, в които ГЕРБ и БСП, както и Реформаторският блок и АБВ, смущаващо променяха местата си в синхрон с данните от тях.

След официалното обявяване на старта на предизборната кампания за представителство в Европейския парламент, доминираха статии, отразяващи агитацията на отделните партии по места. Повтарящите се заглавия и информациите с ниска новинарска стойност свидетелстваха за платено отразяване и препечатване на официално спусканата информация от партийните пресцентрове (на които медиите, в голямата си част, се позоваваха в началото на публикациите).

Разпространението на социологическите проучвания на „Алфа Рисърч”, „Сова Харис”, Центъра за анализи и маркетинг, „Медиана”, „Афис”, „Екзакта Рисърч Груп”, „Галъп” и Института за модерна политика допринесоха за няколко отчетливи пика в обема на политическите новини (съответно на 30 април, 1 и 7 май, 21 и 23 май 2014). Възможните сценарии за разпределение на силите и конкуриращите се медийни интерпретации на данните от тях, генерираха множество коментарни статии, интервюта и анализи сред иначе „официозната” информация относно хода на кампанията. В ситуацията на контролирано отразяване, социологическите изследвания бяха посрещани с охота от медиите, защото им позволяваха заемане на видимо неутрална позиция, но и скрит коментар чрез избора на акцент, в съответствие с (незаявената) редакционна линия. Те бяха използвани с готовност и от партиите, за да препотвърдят електоралната си мощ и да се легитимират на политическата арена. Услужливото им информационно манипулиране, в услуга на конкретен интерес (например, „Галъп”: Мощен десант на България без цензура, отвя ДПС”, публикувано с еднообразно заглавие в Труд, pik.bg, blitz.bg и др. ), не успя да наложи категорична интерпретация на очакваните резултати от евровота, нито да внуши стабилна подкрепа за определена партия, но препотвърждаваше настоящото политическо статукво, което съдейства значително за това да демотивира избирателите да упражнят правото си на глас.

За целия предизборен период, и особено в седмицата преди вота, бяхме свидетели на ожесточена компроматната война. Медиите участваха в една успешна манипулация, която целеше уязвяване на политическите опоненти. На практика почти всички партии бяха на прицел. АБВ бе дискредитирана с привикването на Румен Петков на разпит в СДВР, по повод сигнал за купуване на гласове, както и с обвинението, че подпомагат ГЕРБ (Труд, silnabulgaria.com и др.). Самата ГЕРБ бе във фокуса на медийния интерес със сагата около напускането на депутата Даниел Георгиев и с предупреждението, че ГЕРБ „узаконява насилието над деца” (silnabulgaria.com). Бяха дискредитирани и ключови фигури от партията на Борисов като Десислава Атанасова, чийто съпруг бе „уличен в данъчни измами” (bnews.bg, bgmak.eu и др.), а според друга информация се оказа, че Йорданка Фандъкова „прикрива далавери за милиони” (afera.bg, bnews.bg, bgmak.eu и др.). Борисов нееднократно бе подозиран в „тесни връзки с ДПС” (silnabulgaria.com и др.). Та дори президентът Плевнелиев, като близък до ГЕРБ, бе уличен, че има любовница (pravda.bg, blitz.bg, vsekiden.com и др.).

В още по-пикантен сценарий бе замесен депутатът от ДПС Четин Казак: „Депутат от ДПС скандално замесен с българска порнозвезда!” (bgnovosti.com), където той бе свързан със схема за източване на карти и пране на пари. Подобно на ГЕРБ, Реформаторите също бяха обвинени в тесни връзки с Турция и предаване на националния интерес: „Пропускате най-срамната сделка зад Реформаторския блок – с Ердоган!” (afera.bg, bezpartien.com, silnabulgaria.com и др.). БСП бе уязвена с информацията за Достена Лаверн, осъдена, според публикациите, за извършено престъпление във Франция (pik.bg, livenews.bg, bezpartien.com и др.) както и със статии относно „имотите на семейство Станишеви” (noligarh.com), в които се внушава, че семейството живее в неприличен лукс: „Моника и Станишев в палат за 2 милиона евро” (razkritia.com, bezpartien.com и др.).

Въпреки че на пръв поглед атаките изглеждаха разнопосочни и могат да подкрепят една повърхностна хипотеза, че различните партии се саморазправяха със своите основни конкуренти, смущаващи бяха липсата на компромати по отношение на партията на Николай Бареков „България без цензура”, както и фактът, че те биваха разпространявани предимно от интернет сайтове, близки до Движението като bnews.bg, silnabulgaria.com, pravda.bg, bezpartien.com, bgmak.eu и др. Факт бе наличието на негативна публичност и спрямо „най-позитивно отразявания политик” Николай Бареков (според изследването на Института за социална интеграция), но единствено в неговия случай първоизточникът на информацията бе ясен. Става дума за „Протестна мрежа”, която сезира Прокуратурата с настояване да закрие партията на Бареков заради непрозрачно финансиране, и за по-пикантния „компромат”, цитиращ статус на Антоанета Цонева във Фейсбук, който доби формата на спекулативен въпрос: „Николай Бареков дава проба за наркотици преди изборите?”.

„Традиционната игра на конфронтация” (по думите на Кольо Колев от „Медиана”) доведе до изключително силна негативизация на медийната публичност и изместване на политическия дебат върху плоскостта на личната ненавист. Дори в по-сериозната част от предизборното отразяване добрият тон отстъпи пред увеличаващите се междуличностни нападки между политическите субекти, а опитите на някои политици да поддържат експертен тон и да поставят акцент върху европейската тематика бяха изтласкани в периферията на предизборното отразяване. Липсата на политически дебат относно европейските политики, който така и не се състоя в полето на българската публичност, бе запълнена от своеобразен задочен диалог. Отзвукът в интернет средата от участието на политическите лидери в публицистични формати в ефира на електронните медии, извеждаше различни акценти и тези, които влизаха в индиректен диалог помежду си.

Тезата за кратковременното платено „укротяване” за периода на предизборната кампания намира потвърждение и в първите дни след изборите, когато наблюдавахме лавинообразно нарастване на публикациите и рязка промяна в отношението. Разрази се война на интерпретациите и коментарите на резултатите от вота, с която медиите сякаш си „отмъщаваха” на политическия елит за известните ограничения, които са били принудени да спазват по време на (платения) предизборен период. Едва след изборите се появиха по-сериозни аналитични опити, както и журналистически разследвания, свързани с нарушения от страна на партиите. Не можем да виним средствата за масова информация за липсата на смислена предизборна кампания, но те се провалиха в това да зададат важните въпроси, които да активизират гражданската енергия и да стимулират волята за промяна.

Изводи:

• Медиите съдействаха за апатията и алиенацията на гласоподавателите, като позволиха да бъдат „опитомени” с парите, предназначени за политическа реклама, вместо да изпълнят ролята си на куче-пазач на обществения интерес.

• За периода преди изборите се откроиха три режима на отразяване: пропагандно, манипулативно и псевдоаналитично. Видим бе отказът да бъдат зададени важните въпроси, които да активизират гражданската енергия и да стимулират волята за промяна.

• Информационното присъствие на партийните брандове съответства на финалните резултати от евровота - свидетелство за явен конформизъм и пристрастност към силните на деня.

• В отразяването доминираха повтарящи се заглавия и информации с ниска новинарска стойност - доказателство за значително платено отразяване и безкритично препечатване на официално спусканата информация от партийните пресцентрове.

• Медиите участваха в една успешна манипулация, която целеше уязвяване на политическите опоненти. Силната негативизация на медийната публичност измести политическия дебат върху плоскостта на междуличностните нападки, а опитите на някои политици да поддържат експертен тон и да поставят акцент върху европейската тематика бяха изтласкани в периферията на предизборното отразяване. Едва след изборите се появиха по-сериозни аналитични опити, както и журналистически разследвания, изобличаващи партиите.

___________________
[1] Анализът е осъществен с помощта на любезно предоставения от Infoskener достъп до данните на специализирана платформа за медиен мониторинг на пълния спектър от информационни ресурси в българското интернет пространство. Анализирано е медийното присъствие на парламентарно представените партии БСП, ГЕРБ, ДПС и „Атака”, както и партиите, които, според предварителните социологически проучвания, имаха потенциал да получат представителство в Европейския парламент – ББЦ, АБВ, Реформаторския блок и НФСБ, за периода на официалната кампания за избори за Европейски парламент и първите дни след обявяването на резултатите от вота.
[2] В данните от анализа влизат всички достъпни в интернет информационни ресурси на български език, сред които новинарски агенции, електронни страници на печатни и електронни медии, блогове. Общият обем на анализираните информационни единици надхвърля 90 000.

обратно към съдържанието