Кампания-колаж

Мониторинг на българските новинарски сайтове, януари–май 2014
Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

Кампанията за Европейски парламент през май 2014 г. не предизвика грандиозни сътресения на медийния терен. Остана усещането, че това е една почти несъстояла се кампания, с дефицит на говорене по същество и заобикаляне на европейските теми. Кампания, обаче, имаше. И колкото и да е критикувана за нейната вялост и оголеност откъм съдържание, ако я сравним с предизборните акции от предходните няколко години (независимо дали за Европейски или национален парламент, президентски или предсрочни избори), трудно можем да кажем, че тя се отличава с по-малко зрялост и богатство на посланията. Предходните избори предлагаха повече зрелища и скандали, но не и повече задълбоченост. С други думи, Евроизбори 2014 до голяма степен възпроизведоха това, което кампаниите произвеждат от години наред: популизъм, суета и идейна недостатъчност.

Всъщност, в информационните потоци от началото на януари до края на май 2014 г. прозира една интересна особеност – рециклиране на вече случили се мотиви, ключови думи и новинарски стратегии. По този начин възпроизвеждането е не само принципно, но и конкретно. Резултатът – колаж от информационни кръпки, пораждащи асоциации за предишни процеси и събития. Дори и новопоявилите се герои, роли и сюжетни линии внесоха познати усещания в информационния пастиш.

В основата на подобен извод е наблюдението на онлайн медиите от началото на годината. Обект на мониторинг са новинарски сайтове и портали, сайтове на информационни агенции, уеб издания на печатни и електронни медии. Фокусът на анализ е върху най-видимите пластове от новинарските потоци – фигурите и темите, които достигат най-висока интензивност на споменаване и мултиплициране в новините.

Какво показват данните?

Водещите лица: завръщането на главния герой

Разработеният за целите на анализа Индекс на интензивно присъствие, със стойности в интервала от 1 до 100, показва степента на новинарска тежест на публичните актьори, като 100 е максималното ниво на информационна популярност.[1]

С най-видимо присъствие в онлайн медиите отново е Бойко Борисов (индекс 83).

Като цяло, картината на най-интензивно споменавани фигури от българския политически живот отразява и съчетава няколко по-ранни тенденции. Първо, дългогодишното концентрирано присъствие на водачите на ГЕРБ и съответно водещи лица на предишното управление, Борисов и Цветанов, намира своето отражение и в медийния дневен ред от началото на 2014 г. Второ, президентът Росен Плевнелиев (втора позиция в индекса, стойност 73) продължава да бъде централен обект на медийно внимание – с устойчивост и интензитет в пъти по-високи, отколкото регистрирахме при предшественика му на поста. Трето, лицата на сегашната парламентарна и изпълнителна власт затвърждават медийното си присъствие, което спечелиха с идването на власт преди една година. Може да се каже, че информационните пластове съчетават отразяването едновременно на две управления – предходното и актуалното. И ако сегашната власт е вече в по-многоброен състав, то предишната власт е в по-редуциран вид, но с по-плътно присъствие. Този двоен фокус в медийното отразяване по любопитен начин компенсира разфокусирания електорално-управленски баланс: макар и електоралният първенец да не е на власт, той е лидер на медийната сцена.

Фигура 1

Фигура 1

Други тенденции, видими от фигура 1, препращат към процесите по време и след предсрочните избори през май 2013 – утвърждаването на фигурата на главния прокурор като активен субект на терена на новините и ознаменуването на анти-героя Делян Пеевски.

На този фон, като нови политически актьори пробив в информационния масив правят старите публични фигури Георги Първанов (АБВ) и Николай Бареков (ББЦ). Всъщност и двамата изиграха сходна роля на медийната авансцена – източник на дискредитиране съответно на БСП и на ГЕРБ. При това с инструментариум и репертоар много сходен с тези на опонентите, срещу които се противопоставят.

Важно наблюдение е, че макар и разположени на повече плоскости, основните личностни противопоставяния – Борисов–Станишев, Станишев–Първанов, Бареков–Борисов – до голяма степен следваха и се опитваха да пресъздават модела на опониране, който зададоха Борисов и Станишев през 2009. Именно този модел остава образцов в контекста на комерсиалната медийна логика, „хранеща” се от персонифицирани, драматични и пиперливи конфликти. Противоборствата през 2014 обаче не успяха да достигнат заряда на тези през 2009.

Кандидатите за ЕП: вживяването на лидерите на партии

Данните от Индекса на интезивно присъствие (фигура 2) показват важно несъответствие между инвестираните усилия в изграждането на медиен образ и електоралните резултати. В най-голяма степен това важи за Томислав Дончев, водач на листата на ГЕРБ, и Филиз Хюсменова, водач на листата на ДПС. Добрите изборни резултати, които регистрираха техните формации, очевидно не са стимулирани от интензивно медийно присъствие на двамата политици. Напротив, дори и в периферията на медийния интерес, водачите на тези две листи постигат изборен успех.

Фигура 2

Фигура 2

Трябва да се има предвид обаче, че, като общо правило, медийната кампания за Европейски парламент беше водена от лидерите на партиите – независимо дали съответните лидери присъстваха в изборните листи на партиите или не. В този контекст не Дончев и Хюсменова бяха лицата на кампанията при ГЕРБ и ДПС, а съответно Бойко Борисов и Лютви Местан. Любопитно е, че това правило се оказа валидно и за АБВ. Лидерът Георги Първанов беше обект на по-силно медийно внимание, отколкото водача на листата и най-популярен български евродепутат в предишния мандат на ЕП Ивайло Калфин. Публичният образ на Калфин, а и на някои други активни членове на предишния Европарламент, беше изцяло потопен от вълната на партийни противопоставяния на национално ниво.

Дебатът за бъдещото председателство на Европейската комисия не успя да се наложи като водеща тема в репертоара на предизборното говорене. Показателен за това е фактът, че кандидатите за председател на Комисията, излъчени от големите европейски партии, останаха в периферията на медийния интерес. С информационно предимство преди деня на изборите се ползваше досегашният председател на ЕП Мартин Шулц (индекс 14). Кандидатът на ЕНП и главен претендент за поста Жан-Клод Юнкер (индекс 7) влезе в централния дневен ред на медиите едва след изборите.

Фигура 3

Фигура 3

Кампанията остана докрай доминирана от лидерите на националните партии. Именно те най-често задаваха и тона на политическото говорене като централни изразители на отношение – към опонентите и към основните обсъждани теми (фигура 4). Като най-говорещ субект в централните новини се открои Бойко Борисов, следван от президента Плевнелиев, Лютви Местан и Сергей Станишев. Борисов, Станишев и Първанов влизаха по-често в ролята на активни субекти, отколкото на оценявани обекти. Росен Плевнелиев и Пламен Орешарски бяха едновременно и в двете роли, като два пъти по-интензивно говореше и се говореше за президента, отколкото от и за премиера. Волен Сидеров и Николай Бареков претърпяха обрати в позициите си. В началото на годината лидерът на „Атака” насищаше информационното пространство с реакциите си (най-вече по темата с инцидента на летище Варна през януари, последван от искане за снемане на депутатския му имунитет), но през пролетта думите на Сидеров постепенно заглъхнаха. Бареков, от своя страна, от „тема” все повече се превръщаше в „глас”. Ключова роля в кампанията изигра Лютви Местан. Единствен той сред лицата, които дирижираха тона на политическото говорене, остана изключително в активна позиция на говорител без да се превръща в централен обект на отношение.

Фигура 4 (данните са в брой водещи новини)

Фигура 4 (данните са в брой водещи новини)

Темите: между новата Студена война и старите компромати

Доминиращ новинарски фон на кампанията бяха събитията в Украйна. Съотношението в отразяването на темата „Украйна” и темата „Избори” е 2:1. Трета по акумулиран медиен интерес от началото на годината до края на месец май беше енергийната тема. Интензивността на нейното звучене в онлайн медиите беше 6 пъти по-слаба в сравнение с украинските събития и 3 пъти по-слаба в сравнение с изборните процедури.

Фигура 5. Водещите 10 теми (януари-май 2014):  размерът на шрифта отразява относителна тежест на темата

Фигура 5. Водещите 10 теми (януари-май 2014): размерът на шрифта отразява относителна тежест на темата

В новинарския разказ за Украйна се откроиха няколко водещи страни: Русия, ЕС и САЩ. Самата Украйна беше представяна не толкова като автономен субект, колкото като сцена на разгръщане на събитията и като обект на политики от страна другите три фактора. В пиковите си моменти медийният драматизъм рисуваше картината на нова Студена война. В този контекст, фокусът на българските новинарски сайтове беше преди всичко върху Русия. Не Украйна, а именно Русия се превърна в център на коментари и полемично отношение. Про- или антируското звучене ясно прозираше не само в репликите на политици, но и в начина, по който самите медиите рамкираха новините. Разгръщането на русофилство и русофобство напомни за част от страстите на прехода. На двуполюсния модел, в който изборът е задължително между едните или другите, както във вътрешнополитически план, така и в предпочитанията към Запада или Русия. До този момент водещите онлайн медии демонстрираха по-големи симпатии към западно-европейските политики.

Отношението към Русия се вплете в друга ключова тема – енергетиката и конкретно съдбата на „Южен поток”. Политическите страсти по въпроса получиха своя медиен усилвател, а впечатленията са за все още несъстояла се кулминация. В рамките на енергийната тема попаднаха и ЕРП-тата. И тук медиите станаха сцена на популистко разгръщане на анти-ЕРП реторика, позната от зимните протест в началото на миналата година. Всъщност част от политиците присвоиха протестното говорене едновременно от зимните и от летните протести на 2013 г. Зимните призиви срещу „монополите” и летните срещу „задкулисието” се сляха в политическата, а оттам и в медийната реч.

Налице бяха и други реминисценции от миналогодишни събития. Отново имаше опити, в началото на годината, да се скандализира обществото със СРС-скандали (с герои Бойко Борисов, Георги Първанов и Румен Петков) и отново с участието на жълтата преса (вестник „Галерия”). Отново медийният интерес се насочи към прокуратурата. Отново се заговори и за Костинбродската афера – като етикет, с който се сравняваха различни текущи развития, и като очакване, че драма, подобна на тази от Костинброд, ще се повтори и на тези избори. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов пък продължи да бъде дискредитиран персонаж, влизайки в медийното пространство най-вече с информация за обвиненията и съдебните дела срещу него.

На този фон двете новости, които успяха да пробият в медийния дневен ред, бяха двете млади политически формации – АБВ и „България без цензура”. По време на кампанията те се доказаха като генератори на новини, влизайки в Топ 10 на водещите теми. АБВ – противопоставяйки се на старата БСП. „България без цензура” – чрез лидера си Николай Бареков с медийно присъствие, напомнящо едновременно за Жорж Ганчев, Яне Янев и Бойко Борисов.

Като цяло, с наближаването на датата за вота динамиката на медийното отразяване показа спад на интереса към темата за Украйна и ръст на информационните единици, посветени на изборите. В самия пик на кампанията – месецът на официалната агитация – сайтовете значително стесниха разнообразието от отразявани теми и концентрираха новинарския си ресурс в изборния процес, преди всичко в неговия състезателен и формален характер. Веднага след изборите пък новините вече носеха заряда и очакванията за нови избори.

____________________
[1] Данните се измерват на дневна база и калкулират броя дни, в които съответната личност е сред водещите 30 субекта в новините (имена от всички сфери на медийно отразяване – политика, спорт, международни новини, развлечение и др.).


обратно към съдържанието

Comments are closed.