Онлайн медиите през 2014: изгубени в кризата

Автор: Николета Даскалова

Главните герои в новините: предсказуеми медийни акценти

И през 2014 г. българските новинарски сайтове демонстрираха устойчив афинитет към отразяването на фигурите на статуквото. В годината, в която се смениха три правителства, медийното внимание се префокусираше според промените във властовите конфигурации. На фона на пренасочване на новинарския поглед от едно правителство към друго постоянно висок остана интересът единствено към Бойко Борисов. Въпреки че данните за годишното присътвие на Борисов във водещите новини показват лек спад в сравнение с 2013 г., председателят на ГЕРБ отново се оказа най-често споменаваното име в информационното пространство (индекс 85 от максимална стойност 100, виж фигура 1). Борисов доминира в новинарския масив за шеста поредна година. Макар че медийната харизма на премиера отслабва, особено в сравнение с пика на фаворизирането му през 2009-2010 г., Борисов все още не може да бъде изместен от фигура с по-силен медиен магнетизъм.

Лицата, които през годината регистрираха най-голямо изоставане от позициите си спрямо 2013 г., са Цветан Цветанов и Сергей Станишев. Спадът при Цветанов в Индекса на интензивно присъствие е с цели 40 пункта (индекс 28 за 2014 г.), което е категоричен знак за намаляването на новинарската тежест на бившия вицепремиер. От своя страна, Станишев регистрира спад от 21 пункта спрямо медийното си присъствие през 2013 г., но въпреки това заема високата четвърта позиция в масива за 2014 г. Информационният отлив при бившия лидер на БСП се разгърна през втората половина на годината след решението му да се оттегли от председателския пост в партията и да продължи кариерата си като евродепутат. Дори и след отдалечаването на Станишев от политическия дебат в страната медиите не се лишиха изцяло от готовността да спрягат името му във вътрешнополитически контекст. Спорадичните цитати от и за него бяха представяни като водещи новини – собено в плана на спомена за стария парлив двубой между него и Борисов.

Фигура 1. Водещите фигури в новините: индекс на интензивно присъствие, януари–декември 2014 г. Максимална стойност на индекса: 100 пункта.

Фигурата с най-значителен ръст на новинарската тежест спрямо 2013 г. е Николай Бареков (покачване с 26 пункта). Пикът на неговата популярност беше в контекста на изборите за Европейски парламент (ЕП). В края на годината обаче остана впечатлението, че, въпреки кампанийния си възход и вклиняване в центъра на медийния дневен ред, Бареков не успя ефективно да капитализира вложения новинарски ресурс. Информационната тежест на лидера на ББЦ започна да заглъхва, а самият той – медийно да се обезличава.

На по-предни позиции в новинарските сайтове се нарежда и Делян Пеевски (5-то място, годишен ръст от 11 пункта). През 2014 г. за депутата от ДПС медиите говореха дори по-открито, отколкото през 2013 – годината на машабни протести, провокирани от назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Предвид данните от мониторинга на националните телевизии и всекидневници, където името на Пеевски е на по-задни позиции по медийно споменаване (виж Меdia Index 2014), прави впечатление, че тази откритост е по-ясно изразена в онлайн средата.

През 2014 г. на по-челно място в масива се изкачиха и лицата на формациите, които успяха да влязат в новото управление – АБВ, най-вече през лидера Първанов, и частично Реформаторсикя блок с най-чувствително покачване на интереса към Радан Кънев.

Две нови имена влязоха в централните новинарски сюжети през годината – Цветан Василев и Иван Искров. Поводът, обяснимо, бяха събитията около фалита на Корпоративна търговска банка и състоянието на банковата среда.

По отношение на партийната принадлежност на политиците най-интензивно през годината беше присъствието на представителите на ГЕРБ, а най-многобройно – на лицата от БСП (фигура 2). Социалистите привлякоха медиен интерес преди всичко в контекста на вътрешнопартийна нестабилност и избор на нов председател на формацията. Медийното рамкиране на процесите в БСП провокира аналогии с отразяването на периода на разделение и маргинализиране на десните партии преди няколко години – с акценти върху послания с негативно звучене като „криза”, „проблеми”, „разпад”.

Фигура 2. Представители на партии: брой лица сред топ субектите в новинарските сайтове, януари–декември 2014 г.

Като цяло, списъкът с най-споменаваните субекти във водещите новини не впечатлява с изненадващи данни. Логиката на медийно отразяване се вписва в тенденции, наблюдавани през предходни години: доминация на Борисов, акцент върху президента и съответния премиер, фокус върху лидерите на основните партии, ситуационно подчертаване на имена в контекст на криза. На този фон най-плътно е сходството с предходната 2013 г., също белязана от смяна на три правителства и изборна мобилизация на партийните лидери. Това доведе до размиване на информационната значимост на отделните министри и изпадането им на по-задни позиции в масива за сметка на по-концентрираното присъствие на основните партийни агитатори. Тази тенденция се прояви дори още по-ярко през 2014 г. Погледното през новините, метапосланието на политическата 2014 г. е: желанието за управленски позиции доминира над управлението на практика.

Полемичните персони: добрият, гласовитите и проблемните

Политическата нестабилност и сериозните изборни залози, особено по време на кампанията за Европейски парламент, произведоха висока степен на оценъчност в новинарското отразяване на водещите субекти. В най-многобройни публикации извън неутралния тон фигурираше най-често споменаваният политически лидер – Бойко Борисов (фигура 3). В повечето случаи председателят на ГЕРБ сам задаваше тона към себе си и коментираше конкурентите си (съотношение оценяващ/оценяван – 4.3/1 инф. ед.).

Вторият в подредбата, президентът Плевнелиев, присъстваше в два пъти по-малко водещи заглавия в оценъчен контекст. Интересното при Плевнелиев е, че както новинарският интерес, така и оценъчното отношение спрямо него бяха туширани след сформирането на новото правителство.

Фигура 3. Отразяване на водещите фигури в оценъчен контекст, брой информационни единици, януари – декември 2014 г. Цифрите в скоби показват съотношението в публикациите за съответната персона в полза на преобладаващата позиция (оценяващ/оценяван или обратно).

Сред най-активните изразители на оценка, на които медиите даваха думата през годината, се откроиха Лютви Местан, Радан Кънев, Мая Манолова, Драгомир Стойнев и Георги Първанов. Всички те присъстваха изключително в субектна светлина – много повече като инициатори на мнения, отколкото като обекти на отношение. Станишев и Бареков, от друга страна, не само предизвикваха, но също така бяха и чест обект на полемика.

Като най-проблемни фигури информационните потоци изведоха на преден план вече бившия премиер Орешарски, собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев и емблематичния Делян Пеевски. За тях, особено за Пеевски, се говореше повече, отколкото те говореха, като същевременно имената им се споменаваха в негативен новинарски контекст.

Темите: сгъстяване на посланията за криза

През 2013 г. водещите теми в новинарските сайтове бяха вълните на протест и предсрочните парламентарни избори. През 2014 г. картината на криза, напрежение и нестабилност стана още по-плътна. Най-концентрирано и продължително се разгърна горещата тема за руско-украинския конфликт (над 4000 инф. ед.). Събитията в Украйна се представяха като международен, но не непременно чужд проблем – особено в плана на дилемата „Русия или ЕС”. Посланията за двата вида избори (над 3000 инф. ед.), за банковата драма с КТБ и за проблемите в енергетиката и споровете около проект „Южен поток” (с по над 1500 инф. ед.), както и за природните бедствия през лятото и за трудното формиране на новото правителство в края на годината (с по над 500 инф. ед.) допълнително разширяваха зоните на криза и проблематичност.

Фигура 4. Водещите теми в новините през 2014 г. Размерът на балоните съответства на относителната тежест на темите.

Натрупването на подобни сюжети не остана с неутрално значение. В медийните послания – на места по-скрито, на моменти по-явно – се очертаха няколко образа на заплаха. Русия, която се опитва да ни отдалечи от евроатлантическите ценности. Държавата, която е в системна невъзможност да се грижи за гражданите си. Природата, която взема жертви. Преплитането на заплахи от различен характер мултиплицира и подсили посланието за несигурност.

На този фон темата за съставянето на коалиционното правителство след парламентарните избори се разви като сериал с драматични обрати и крайни противоречия. След мъчното раждане на кабинета преобладаващото медийно отношение към отделните министри се прояви в контрастни тонове. Част от лицата бяха коментирани в дух на одобрение, други – с нескрита критика. Всичко това допринася за изграждането на фрагментиран, нехомогенен публичен образ на кабинета, което от своя страна подхранва крехкостта на доверието към новата власт.

Новинарската 2014: провокации, парадокси, добри практики

Битката за формиране на мнения в онлайн пространството, разгърнала се мощно през 2013 г., продължи и през 2014 г. Тази битка се проявява както в инсценирането на журналистика чрез поддържането на квазиновинарски сайтове, така и в инсценирането на гражданска активност чрез мобилизирането на платени автори на коментари във форумите към онлайн медиите. През 2014 г. към така наречените тролове, агитиращи под строй за или срещу определена формация, се присъединиха и псевдоактивисти, генериращи еднотипни мнения по отношение на Русия. Онлайн разделението между русофили и русофоби беше провокирано и от медийното представяне на Русия като заплаха, и от проруската офанзива на форумни коментатори.

Новинарската 2014 г. ще се запомни и с парадоксите в отразяването на предизборните кампании. Ако кампанията за евроизборите породи критики за нейната оголеност откъм съдържание и дефицит на дебати по същество, то впоследствие, в сравнение парламентарните избори, евровотът се оказа направо интересен. За пръв път бяхме свидетели на вот за Народно събрание, лишен от сериозен политически заряд. За пръв път регистрирахме и спад на информационните единици на тема избори с наближаване на датата за гласуване. Парадоксално беше също така политическото и медийно изолиране на предизборния контекст от другите горещи теми през годината. Руско-украинският конфликт, енергийната политика и кризата с КТБ останаха встрани от предизборното отразяване. Всичко това създаде предпоставки не толкова за информирано, колкото за гласуване по инерция, при което с особена тежест се оказаха нагласите, формирани през предходната 2013 г.

Медиите в онлайн средата предложиха и някои добри примери за подобряване качеството на съдържанието. Така например през 2014 г. имаше няколко микровълни на ръст на аналитичните материали. Първата такава вълна се случи непосредствено след изборите за ЕП, когато резултатите от вота в Европа предизвикаха въпроси за политическите тенденции в Европейския съюз. Макар все още неуверена, силно повлияна и взаимствана от чуждестранните медийни дискурси, аналитичността в българските сайтове все пак се повиши. Втората вълна беше свързана с отбелязването на 25-годишнината от началото на прехода в страната. Честването стана повод за по-задълбочено осмисляне на процесите през годините. Третият момент беше в края на годината, когато темата за новото правителство се обговоряше не само с регистриране на текущите факти, но и с припомняне на епизоди, изразени позиции и 180-градусови обрати в досегашната кариера на политическите актьори. В поддържането на политическа памет – една по принцип дефицитна черта в медийната среда – част от медиите демонстрираха повишена критичност.

Новинарските сайтове и другите медии: процеси на уеднаквяване

Изминалата 2014 г. произведе няколко интересни сходства между отделните видове медии. Така например дневният ред на централните медии, включително тези базирани в интернет, и темите от интерес в гражданската политическа блогосфера започнаха в по-голяма степен да се припокриват (геополитика, политически зависимости, задкулисие, олигархия и др.). Този процес на съдържателно доближаване се дължи на частичното детабуизиране на мейнстрийм медиите, стимулирано от обществените протести и антипартийни настроения от 2013 г. Друга показателна тенденция е все по-честото използване на Фейсбук като източник за подхранване на новинарските потоци. През годината изказани мнения и на политици, и на различни експерти и общественици редовно се препечатваха от социалната мрежа в новинарските сайтове. Същевременно в редица информационни сайтове се прояви ефектът на жълтата преса. Конюнктурното преобръщане на политическите симпатии в зависимост от изборните резултати – практика, характерна за природата на таблодите – намери място и в онлайн медиите.

Процесите на своеобразно хомогенизиране на медийното пространство не са непременно от полза за онлайн средата. Сред основните фактори за доверието към интернет медиите са поддържането на относително високо ниво на плурализъм и лесният достъп до независими сайтове и алтернативни информационни източници. Когато обаче тази алтернативност започва да се капитализира от големите комерсиални медии, а самата онлайн среда да се заразява с дефектите на традиционните средства за информация, отношението към онлайн медиите рискува да се помрачи.

обратно към съдържанието