Статуквото на/в онлайн средата

Автор: Гергана Куцева

Медиите след 25 години преход

Отбелязвайки 25 години от началото на прехода в България, темата за свободата на медиите продължава да е във фокуса на общественото внимание. Усещането, че има нещо счупено в политическия демократичен модел в България, съпътствано от недоволство срещу цялата политическа класа, естествено насочва вниманието към медиите, защото именно те са сред основополагащите инструменти за изграждане и поддържане на демокрацията.

Изострянето на обществените отношения и политическата нестабилност, следствие от двете протестни вълни през 2013 г. (февруарските – срещу високите цени на електроенергията и парното, и юнските, продължили и през 2014 г. – предизвикани от спорното назначение на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС) повишиха очакванията и критичността на гражданите към употребата на медиите като инструмент за влияние от страна на техните собственици и като обслужващ персонал от страна на властимащите.

Заключенията, че са подложени на политически и икономически натиск, че журналистите си налагат силна неофициална автоцензурата, избягват определени теми или ги отразяват тенденциозно, че съдействат за разпространение на дезинформация и пропаганда, че изданията се използват за разчистване на сметки с опоненти и пр., добиват все по-широка масовост. Настояването за качествено медийно съдържание и за разширяване на мерките за гарантиране на повече прозрачност на медийната собственост стана все по-актуално през изминалата година, но все още сме далеч от обществен консенсус относно ролята на медиите в/за една демократична държава.

През февруари 2014 г. изследване на фондация „Медийна демокрация” и на фондация „Конрад Аденауер” идентифицира критичен праг от само 14% (а в София едва 7%) вярващи, че пресата в България е независима и обективна. Загубата на доверие в медиите съвсем естествено тласна аудиторията към алтернативни онлайн източници и социални мрежи в търсене на информация. Разрастват се алтернативните канали за информация в интернет като блогове, независими информационни сайтове и Фейсбук като виртуална агора, където специалисти и обществено ангажирани потребители водят експертен дебат, предлагат анализи и/или споделят алтернативни гледни точки към актуални събития. Този по-същество частен дискурс все по-често се изнася на страниците на традиционните медии и алтернативната публичност добива все по-голяма роля при формиране на общественото мнение. Тяхното влияние обаче не бива да бъде надценявано, особено предвид факта, че по данни на НСИ за 2014 г. 37% от българите никога не са използвали интернет. Допълнителен проблем се явява властовото инструмен-тализиране на онлайн средата и появата на уж независими информационни канали, които съдействат за разпространението на дезинформация, пренебрегват базови професионални и етични стандарти, но, въпреки това, биват легитимирани от властовия елит като „качествени медии” (случаят с годишнината на информационна агенция „Пик”).

Тенденции, които си приличат

Година след година констатациите за медийната среда и качеството на журналистиката в България смущаващо силно си приличат. По сходен начин наблюдението на информационното съдържание в интернет (новинарски портали и сайтове, онлайн версии на печатни и електронни медии и на информационни агенции) през 2014 г. изисква преповтаряне на констатации, направени предходни години.

Видима тенденция е продължаващото политизиране на онлайн новините, особено силно изразена през 2013 г. Политическите теми за втора поредна година превъзхождат международните новини и любимите на медиите криминални сюжети и инциденти (фигура 1).

Увеличение на политическите теми се наблюдава и на ниво топ новини (фигура 2), където международните събития са изместени от традиционната си първа позиция. И то въпреки значителния отзвук от въоръжените конфликти, които белязаха 2014 година – кризата в Украйна, войната в Сирия и действията на Ислямска държава.

Единственото международно събитие, което оставя силен отпечатък върху отразяването, е Световното първенство по футбол в Бразилия, което, заедно с убедителния напредък в ранглистата на българския тенисист Григор Димитров, доведе до прецедент в процентното съотношение на категориите новини (от 2009 година насам) и изведе спортната рубрика до трета по обем категория, изпреварвайки международните теми.

Не е изненада и засиленият фокус върху икономическите теми в сравнение с 2013 г., продиктуван изключително от кризата в банковата система и фалита на Корпоративна търговска банка.

Фигура 1. Динамика на категориите новини, 2009–2014 г.

Горните наблюдения подсказват няколко възможни хипотези, насочващи към различни проблеми в медийната среда, които ще търсят своето потвърждение през 2015 г.

Българските (онлайн) медии са трайно политизирани. Нестабилният политически ландшафт държи и общество, и медии в очакване на предсрочни избори и де факто в постоянна предизборна ситуация, което води до инструментализиране на средствата за масово осведомяване за партийна агитация и пропаганда.

Българските (онлайн) медии се провинциализират. Парливите международни теми изискват добро познаване на геополитическата ситуация, както и изградена кореспондентска мрежа – ресурс, който вероятно онлайн изданията не притежават.

От друга страна, това може да е и сигнал, че новинарските сайтове се професионализират. От места, които акумулират предимно чуждо съдържание, излъчено от международни телеграфни агенции и световни медии, се превръщат в производители на собствени новини, макар и в един ограничен ареал.

Динамиката в категориите новини и по-конкретно значителното увеличение на спортните теми може да се тълкува като отстъпване от основната функция на медиите – да информират и да съдействат за обществения дебат по важни теми, за сметка на предимно развлекателната им функция, която позволява безопасна „неутралност”.

Фигура 2. Сравнение на категориите, в които попадат водещите новини, 2012–2014 г.

Политическите субекти в информационните потоци

Институционалното отразяване доминира при подбора на актуалните субекти в медиите, така че не е изненадващ изводът, че всяка смяна на властта в последните години води до динамика и промяна на политическите лица, върху които се концентрира медийният прожектор, а алтернативните субекти, както и бившите управляващи, са изтласквани в периферията на отразяването (фигура 3).

Фигура 3. Водещи субекти в новините в проценти. Сравнението е между политически фигури, които имат статистически значимо присъствие, и са изключени субектите, чието споменаване е епизодично.

През 2014 г. най-висока честота на присъствие имат партийните лидери в качеството им на говорители на съответната политическа сила. Бойко Борисов, макар и да удържа първата позиция, все още не си е възвърнал ролята на вездесъщ коментатор на събитията и често е в позицията на обект на оценяване. Дясната му ръка Цветан Цветанов постепенно изпада надолу в класацията (9% за 2013 срещу 5% за 2014). Слабо е присъствието на други представители на ГЕРБ.

Росен Плевнелиев запазва втората си позиция – пряка функция от нарасналата тежест на фигурата на президента в политическата криза, назначаването на служебното правителство и трудното конструиране на новия кабинет.

Уверено на медийната сцена през 2014 г. се изправят Николай Бареков (като субект) и Делян Пеевски и Цветан Василев (като обекти на оценка).

Симптоматична е относително високата честота на присъствие на лидерите на националистическите партии Волен Сидеров и Валери Симеонов, доскоро неглижирани в информационните потоци, което опасно легитимира национал-популистката реторика.

Лидерите на АБВ Георги Първанов и Румен Петков пък присъстват почти наравно със своите колеги отляво – Сергей Станишев и Михаил Миков.

Дясното политическо пространство е слабо представено на субектно ниво, но заема трето място на ниво партии (фигура 4).

Валидно е заключението, че присъствието в новините на политическите сили отразява и утвърждава новото управленско статукво, където, освен Реформаторския блок, напред се придвижват АБВ и Патриотичният фронт.

Фигура 4. Процентно съотношение между партиите въз основа на всички, открити в заглавията на клъстерите в анализирания новинарски масив.

През цялата 2014 г. се запази тенденцията отразяването на политиката да минава през речта на омразата. Самият политически дискурс наложи като норма взаимното дискредитиране и конфликтът като водещ код в отразяването. Скандалите и компроматите, обидата и клеветата бяха централни медийни сюжети не само в предизборните периоди, трайно нарушавайки екологията на публичния разговор. Все по-актуален става въпросът до каква степен ожесточената лична ненавист влияе върху политическите решения и може ли в подобна негативна публична среда да бъде постигнат консенсус относно жизненоважни за обществото ни реформи в сектори, които пряко влияят върху качеството на живот на българските граждани.

обратно към съдържанието