Лайфстайл реторика под прикритие

Автор: Силвия Петрова

Лайфстайлът като главен инструмент на „сериозните” медии

През 2014 г. медиите продължиха практиката да използват лайфстайл реторика в отразяването на политически събития и теми. В тази посока като новост може да се открои тенденцията фокусът да се поставя по-често върху външния вид, отколкото върху подробностите от личния живот на политиците. Медиите представяха въпросите за имиджа и начина на живот на политическите фигури като еднакво важни с идеологическите им послания (в предаването „Здравей България” Нова Телевизия излъчи серия от блиц интервюта с лидерите на основните партии в рамките на предизборната кампания за Народно събрание, в които се задават въпроси като: „С колко лева на месец живеете?, „Каква кола карате”, „Колко струват дрехите, с които сте облечени в момента?”). Вестниците „24 часа” и „Труд” особено активно използваха лайфстайл инструменти при очертаване на образите на основните политически лидери (интервюта с Радан Кънев, Бойко Борисов, Михаил Миков). Голяма част от новините веднага след изборите за НС бяха посветени на облеклото на народните представители: „Графит и перли в парламента” – заглавие в „Стандарт”, „Усмивки, цветя и мода: откриването на новия парламент” – в. „Труд”, „В гардероба на новия парламент” – в. „Монитор”, „Модна треска в новия парламент” – blitz.bg, „Денди обяви Кунева за модната икона на 43 НС” – cross.bg. Политиката се представяше като зрелище от модния подиум, като спектакъл, в който се сменят само костюмите, но не и действащите лица. Този дискурс ставаше по-активен по време на предизборните кампании, но като цяло се запази през целия период.

Николай Бареков, barometer.net

Появиха се нови списания – „Клуб Z” (описващо се като „луксозно аналитично издание”), „Life.bg” („политико-икономическо-социокул-турно”), които въпреки обявената си претенция за „сериозност” често използваха лайфстайл медийни техники. Така например, журналистът, който интервюира Слави Бинев за „Клуб Z” няколкократно изтъква, че също като него е тренирал бойни изкуства; първият брой на „Life.bg” е с корица, на която половината изобразено лице е на Бойко Борисов, а другата половина – на Ангела Меркел: тук лайфстайлът е на нивото на образите, а не на текста, в който не се коментират никакви въпроси от личен характер. По този път през 2014 г. лайфстайлът се превърна в ядро на журналистиката, дори когато се засягаха наглед чисто политически, икономически и социални теми. В този смисъл огласената като „сериозна” журналистика неизменно включваше под една или друга форма лайфстайл дискурс.

Бойко Борисов, сп. Life.bg

Отказ на специализираните лайфстайл издания от политическите лица и теми

Докато „сериозните” медии активно използваха разнообразни лайфстайл инструменти, самата специализирана лайфстайл журналистика се отдръпваше от зоната на политиката. Началото на този процес се открои през 2013 г., когато лайфстайл медиите започнаха по-рядко да интервюират и заснемат политически лица, но в същото време използваха политическа реторика (най-яркият пример беше превръщането на протестите в мода и стил). За 2014 г. може да се отбележи, че политиката не присъстваше активно в специализираните лайфстайл медии, освен под формата на анализ на гардероба на политиците от страна на модни експерти („Модна разходка по червения килим на Парламента” – inlife.bg). Това е още един аспект на фокуса върху външния вид на политическите фигури за сметка на отслабващия интерес към личния им живот. Самите политици бяха все по-малко склонни да говорят за живота си извън публична сфера.

Намаляващото присъствие на политически лица в специализираните лайфстайл медии може да се тълкува като симптом на залеза на този тип медии. От друга страна, би могло да показва и пренасищане на лайфстайл журналистиката с политически образи и липса на интерес към тях от страна на читателите/зрителите – израз на умората от политически теми и срива на доверието в институциите.

Популярната култура като легитимация на политиката

През разглеждания период реалити форматът „Вип Брадър” беше използван като мощен инструмент за формиране на идеологически нагласи. Поредното издание на шоуто, което започна да се излъчва по Нова Телевизия преди парламентарните избори, носеше заглавието „Образцов дом” и беше цялостно оформено в соц стилистика. По този начин „Вип Брадър” се вписа в модата на носталгия по периода на социализма, която е част от една по-широка тенденция в популярната култура за разглеждания период. Като доказателство за нивото на въздействие на подобен тип модни настроения може да се отчете и фактът, че победител в изданието на „Биг Брадър Ол Старс” (започнало непосредствено след „Вип Брадър”) стана Тодор Славков. Така популярната култура се превърна в медийно средство за пропаганда на политически послания дори сред хората, които отказват да възприемат „чиста” политическа информация под формата на новини, интервюта и анализи.

Още едно поле на политическа употреба на „Вип Брадър” стана въздействието на предаването върху резултатите от парламентарните избори в страната. Оказа се, че резултатите от симулираните избори сред участниците в шоуто до голяма степен „предсказаха” резултатите от деня на изборите. С други думи, реалните избори за мнозина зрители (и избиратели) преповтарят реалити шоуто – популярната медийна култура и политическата реалност са се слели неразличимо.

Радан Кънев и Ицо Хазаpта, reformatorskiblok.bg

Един от политиците, който през периода целенасочено използваше попкултурата за оформяне и легитимация на имиджа си, беше Радан Кънев. Съвместното му интервю с музиканта от „Ъпсурт” Ицо Хазарта пред в. „Капитал” беше многократно препечатвано и цитирано и сред политически неангажирани зрители и читатели. Още един детайл от имиджа на Кънев е опитът му да наложи нова мода в общуването между политиците – чрез „постване” на песни във Фейсбук. По този начин се получава неразличимо смесване между популярната и политическата култура, между уличния и парламентарния стил на комуникация. Политическото се размива в масовото и същевременно се оказва вплетено в зоната на свободното време и развлечението. Така дори политически неактивният музикален фен и сърфиращият безцелно в интернет неусетно се превръщат в избиратели.

През 2014 г. популярната култура влезе в политиката и през „входа” на астрологичните прогнози. По-голямата част от медиите, които претендират за сериозно съдържание, редовно публикуваха астрологични предсказания – за резултатите от изборите, за съдбата на правителството и държавата, за отделни политици („Алена: Бойко Борисов ще е премиер и през 2015” – в. „Труд”, „Алена – Бойко ще изкара пълен мандат” – bTV, „Хороскоп за 2015: Борисов става президент и бол политици зад решетките” – dariknews.bg). Очевидно това е още един тип политическо говорене, маскирано като развлечение, което има висок потенциал за въздействие.

Основни оси на конструиране на политическия лайфстайл

За разлика от предишните периоди, през 2014 г. преобладаващата част от българските политици подчертано се ориентираха към по-строгия имидж, като това се отнасяше както за мъжете, така и за жените. Меглена Кунева, която по-рано охотно говореше за личния живот и семейството си, сега заемаше позиция, лишена от частни детайли, а тонът ѝ премина от женствено мек към конфликтен и рязък („Кунева и Диков се изпокараха в ефир” – trud.bg). Медиите често коментираха стила на обличане на Мая Манолова, но самата тя избягваше да говори на модни и „женски” теми, включващи семейството и дома. Цецка Цачева, която в предишни периоди не отказваше лайфстайл изяви, сега също демонстрираше по-строг имидж („Цачева забрани селфито в парламента” – в. „Труд”). В този смисъл, през 2014 г. женските политически образи се конструираха по нов, по-сериозен, консервативен, дори „мъжки” модел, избягващ темите от частното пространство.

В някои случаи детайлите от външния вид служеха за политически атаки. Такъв беше случаят с напусналата ББЦ депутатка Анна Баракова, чийто лайфстайл образ беше преекспониран от медиите и се използваше като доказателство за липса на професионални качества („Политическите възгледи на един народен учител”, интервю на Баракова пред Диана Найденова по Нова Телевизия).

Анна Баракова, mignews.info; Николай Бареков, tribunaplovdiv.bg

Бойко Борисов, в. Труд; Николай Бареков, pik.bg

През периода се появи нов модел за конструиране на мъжки политически лайфстайл. Радан Кънев оспори утвърдения от Бойко Борисов и Николай Бареков мачистки имидж (с акцент върху патриархалния, спортния и кавгаджийския дискурс), като предложи нов тип лайфстайл: центриран около интернет, социалните мрежи, готварството („Радан Кънев – адвокатът, който се разбира с тъщата” – интервю във в. „24 часа”). Така докато женските политически лайфстайл образи за затваряха в консервативните мъжки представи на понятието за публично, паралелно се наложи и нов политически мъжки имидж, който се опитва да излезе от традиционните патриархални стереотипи.

обратно към съдържанието