Блогосферата и Туитър през 2014

Автор: Марина Кирова

Автор: Марина Кирова

Годината

През 2014 г. се смениха три правителства и два пъти се проведоха избори. Това се отрази на динамиката на настроенията в гражданската блогосфера и в микроблогинг платформата Туитър. За изборите за Европейски парламент блогърите активно призоваваха да се гласува, очевидно с очакването, че резултатите от вота ще бъдат катализатор на политически промени. Оставката на правителството на Орешарски и формирането на служебния кабинет „Близнашки” успокоиха обществените страсти, натоварени с наследството на гражданското недоволство и протестите от 2013 г. След парламентарните избори новосформираното правителство начело с Борисов бе прието в блогосферата нееднозначно. То произведе скептицизъм, спечели си определения от рода на „карнавал”, „сбор на орел, рак и щука”, но и бе посрещнато с относителен толеранс. Доктрината на компромиса замени крайната политическа критичност във възгледите на блогърите.

Нови и стари лица

Динамиката в политическата ситуация през годината породи и трансформации в начина на представяне и в изразеното отношение към партии и личности в блогосферата и в Туитър. Новите лица не успяха да се наложат като морален, професионален или лидерски коректив и бързо бяха причислени в кюпа на безпринципните и продажни политици.

  • Реформаторски блок (РБ) – това е формацията, изразеното отношение към която претърпя най-голяма трансформация в блогосферата. Въпреки че първоначално коалицията се радваше на категорична подкрепа сред блогърите, след изборите за Народно събрание редица действия и изказвания на РБ предизвикаха силно разочарование. Най-неодобряваната реформаторска персона в блогосферата и в Туитър беше Меглена Кунева, но след изборите критичното отношение се насочи към доскоро позитивно приеманите Радан Кънев и Петър Москов, както и към Божидар Лукарски и Тодор Танев.
  • ГЕРБ – новите стари управляващи засега са по-добре презентирани в блогосферата, отколкото в края на предишното им управление. Политическите личности, коментирани в негативна светлина, вече са по-малко. Обект на неодобрение са предимно Бойко Борисов и Владислав Горанов. ГЕРБ предпазливо се въздържат от прояви, предизвикващи обществена критика. Решението за пенсионната реформа обаче и преди всичко гласуването на промените в синхрон с ДПС провокира недоволството на блогърите и породи обвинения в задкулисие.
  • Патриотичен фронт – дебютиращата парламентарна формация бързо си спечели негативно отношение в блогосферата с изказвания и позиции, които често са определяни като „ксенофобски”, „ченгесарски”, „търгашески” и работещи в полза по-скоро на ДПС.
  • АБВ – партията принципно не се приема позитивно в блогосферата, но с премерените публични прояви засега успява да не привлича излишно внимание и респективно критика към себе си.
  • ДПС – Участието на ДПС в кабинета „Орешарски”, моделът #КОЙ, войната Делян Пеевски – Цветан Василев и крахът на КТБ засилиха негативните настроения към партията и трайно я асоциираха като важна част от кукловодите и задкулисието.
  • БСП – Силно негативно възприемана в началото на годината, след оставката на Орешарски и оттеглянето на Станишев от лидерския пост столетницата поизпадна от дневния ред на блогосферата.
  • ББЦ – От самото си създаване формацията не се приема сериозно и позитивно в блогосферата, а лидерът ѝ Николай Бареков най-често бива категоризиран като част от задкулисието, като символ на продажността и пародията в българската политика.
  • Атака – през цялата година изразяваното мнение към националистическата партия остава традиционно негативно, но образът ѝ се трансформира в проруски и евразийски, а лидерът ѝ Волен Сидеров от „златния пръст” се превърна в „путиноид” и „рубладжия”.

Пародиен коментар за българските политици. Източник: Туитър.

Пародиен коментар за българските политици. Източник: Туитър.

Наблюдаваната трансформация на изразеното отношение в блогосферата към определени политици и партии илюстрира не само пряката взаимовръзка между поведението на политиците и начинът, по който ги възприемат хората, но и бързината, с която може да се променя мнението на гражданите.

Пулсът на мрежата

И през 2014 г. темите, вълнуващи гражданската блогосфера и Туитър продължаваха да се разминават с дневния ред на политиците. Политическите актьори не дадоха адекватни отговори на много от горещите въпроси на обществото като например темите за задкулисието, #КОЙ, КТБ, тефтерчето на Златанов, Южен поток и т.н. Една от основните критики на блогърите е, че дори управляващите да декларират за свой приоритет решаването на обществените и социално-икономически въпроси като стимулирането на икономиката, провеждането на съдебна, здравна и образователна реформа и др., често това остава само на думи и не е подкрепено от реални действия. И макар ключовата дума в актуалната политическа ситуация да е „компромис”, в блогосферата е налице осезаема ниска търпимост към политически своеволия и експерименти.

Преходът

През 2014 – годината, в която се навършиха 25 години от началото на прехода – ясно се очертаха няколко обществени тенденции, които срещнаха силен отпор в блогосферата. Симптомите на носталгия по социализма и реставрация на социалистически митологеми бяха силно критикувани от блогърите. Темите за Русия и Путин и то не само в контекста на енергийните проекти все повече се настаниха в дневния ред на обществото, което непровокирано се поляризира на русофили и русофоби.

Комуникацията на политиците

Запазва се тенденцията от последните години присъствието и личната комуникация на политиците в блогосферата да бъдат вяли и статични, като за изборните периоди все пак бележат относителен ръст.

blogs_polit_2014

В приложената графика се вижда динамиката на блог комуникацията на политиците и видимият спад през последните години. За съпоставка са посочени и други години, в които също е имало избори, и ясно се откроява тенденцията политиците да са по-активни именно в периода на предизборната кампания (през 2009 г. – избори през юни за Европейски парламент и през юли за Народно събрание; през 2013 г. – избори през май за Народно събрание; през 2014 г. – избори през май за Европейски парламент и през октомври за Народно събрание).

Сред активните политици в блог комуникацията – чрез самостоятелен блог или чрез блог секция в личен сайт – през 2014 г. бяха Николай Бареков, Георги Кадиев, отчасти Ивайло Калфин, Томислав Дончев и др. Единствено Ивайло Калфин представяше видео коментари по различни теми през годината. Основните дискутирани теми бяха свързани с изборите за Народно събрание и за Европейски парламент, казусът с КТБ. Политиците активно отразяваха и различни свои медийни участия и интервюта.

През годината се затвърди и една друга тенденция: официалните сайтове на политиците трайно замениха неформалните блогове. Сайтовете са модерни, стилни и изпълняващи приоритетно имиджови и информационни функции. В същото време те са далеч от неформалното и непосредствено общуване, характерно за блоговете. Някои политици като Бойко Борисов направо си създадоха сайт, а други като Лиляна Павлова и Меглена Кунева преминаха от блогове към лични сайтове.

През 2014 г. политиците бяха по-дейни в личните си профили в Туитър, но все още не може да се говори за отличителна активност. Свое присъствие в микроблогинг платформата оставиха българските евродепутати, Бойко Борисов, Томислав Дончев, Ивайло Калфин, Надежда Нейнски, Лиляна Павлова, Соломон Паси. Като цяло през годината политиците заложиха не на блоговете и Туитър, а основно на Фейсбук комуникацията като форма на пряко общуване с избирателите в социалните медии.

обратно към съдържанието

Comments are closed.