Фейсбук като интимен партиен официоз

Ели Александрова

Глобални и локални каузи във Фейсбук през 2014: от „ледена кофа” до „електронен джихад”

През 2014 г. се засили влиянието на социалните мрежи като фактор в световния обществен и политически живот. Фейсбук остана предпочитаната платформа за разпространяване на идеи и популяризиране на каузи, както с положителен, така и с отрицателен характер. Генератор на положителни послания беше предизвикателството „Ледена кофа”, което се превърна в най-масовата благотворителна инициатива. Вирусното споделяне на клипове със заливащи се със студена вода хора привлече участници от всички точки на планетата. В инициативата се включиха и някои български политици. Най-голям обществен отзвук с предимно негативни коментари получи видеото със заливането на Цветан Цветанов, което беше многократно споделяно в мрежата. Сред популярните положителни каузи през 2014 г. отново беше и вече традиционната Фейсбук кампания срещу рака на гърдата „Отивам за няколко месеца в…”, която успешно продължава да насочва общественото внимание към повече информираност по темата.

Цветан Цветанов участва в предизвикателството „Ледена кофа”. Източник: YouTube

Една от най-зловещите форми на употреба на социалните мрежи през изминалата година беше т.нар. „електронен джихад”, за целите на който членовете на „Ислямска държава” пускаха в интернет видеозаписи на екзекуции, които впоследствие обикаляха световните новинарски агенции. Като масов канал за разпространение на послания, социалните мрежи се оказаха оръжие в арсенала на терористичните организации.


Гражданското общество във Фейсбук: спад на ентусиазма към прояви на политическа активност

Двете предизборни кампании през 2014 г. се случиха в условията на отлив на гражданската енергия и ентусиазъм, характерни за българския политически живот през предходната година. Ако през 2013 г. социалните мрежи бяха арена за израз на недоволство, организация на протести и привличане на симпатизанти за разнообразни каузи, то през 2014 г. гражданското общество във Фейсбук прояви далеч по-вяла политическа активност. Тази тенденция пролича по време на кампанията за евроизборите през май и се затвърди около парламентарните избори през октомври. До началото на 2015 г. не се случиха съществени събития, които да окажат влияние в друга посока. За сметка на това, политическата проблематика често присъстваше в дневния ред на българския Фейсбук и беше сред основните теми, дискутирани от потребителите през годината.

Изхабеният около протестите през 2013 г. граждански ентусиазъм пролича по време на предизборните кампании през 2014 г. чрез липсата на масови негативни настроения в социалната мрежа срещу конкретно политическо явление или субект. Ако съдим по мобилизиращия ефект от идентификацията на „лошия” при предишни кампании, отсъствието на катализатор на виртуалната омраза вероятно има връзка и със слабата мотивация за гласуване. Липсата на обединяваща кауза с отрицателен знак: „против”, „срещу”, „не на…” и т.н. дава предимство на съдържанието с развлекателен характер в сферата на политическото:

Забавни страници като тази са често срещани във Фейсбук при липсата на негативни политически явления, обединяващи повече потребители около определена кауза. Източник: Фейсбук.

Българската политика онлайн: затвърждаване на рейтингите в социалната мрежа

Българският Фейсбук затвърди политическите си предпочитания и не се случиха съществени отклонения от вече установените тенденции. Най-харесваната партия в социалната мрежа продължава да бъде „Глас народен”. Бойко Борисов запазва лидерската си позиция сред политиците, като броят на симпатизантите му надвишава в пъти резултатите на неговите конкуренти.

Страницата на най-популярната партия във Фейсбук „Глас народен” по време на кампанията за парламентарни избори 2014. Източник: Фейсбук

През 2014 г. Фейсбук се наложи и като форма на партиен официоз, който българските политици често използваха като средство за популяризиране на посланията си сред избирателите. Мрежата беше предпочитан информационен канал за много от партийните централи, като немалко важни политически събития бяха огласявани първоначално на нечия стена във Фейсбук, преди да достигнат до аудиторията на традиционните средства за масова информация. Около предизборните кампании се състоя размяна на реплики в мрежата между конкуренти, като за целта бяха използвани всевъзможни средства за привличане на внимание от инструментариума на виртуалната комуникация – визуализации, клипове и послания от всякакъв характер. Ако допреди няколко години активността на политиците във Фейсбук се изчерпваше в края на предизборните кампании, сега присъствието на мнозинството от тях в мрежата е постоянно. След преговорите за съставяне на правителство, Бойко Борисов обяви в профила си: „Днес взех най-тежкото решение в живота си…”. Възможността за директно общуване от първо лице с избирателите в сайта превръща политическата комуникация в интимен емоционален акт на споделяне, характерен за ерата на социалните мрежи. По този начин Фейсбук позиционира политическата тематика в личното виртуално пространство на потребителите като съдържание, споделено от приятели в интимна среда.

Емоционалният статус на Бойко Борисов във Фейсбук, след края на преговорите за съставяне на правителство. Източник: Фейсбук.

обратно към съдържанието