2014 – година на избори и катаклизми
3 февруари 2015, Автор: Лилия Латева
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2014, Лаборатория за медиен мониторинг, Онлайн социални мрежи
Изминалата 2014 г. бе наситена както с политически събития, сред които избори за Eвропейски парламент и Народно събрание, 167-дневната сага с КТБ, така и с природни бедствия и инциденти. За пореден път бе усетен гласът на общественото недоволство чрез протестите срещу кабинета „Орешарски” и цените на тока. Не липсваха и протестни действия от страна на лекари и природозащитници (Карадере, шистов газ).
Видеовълнения през 2014: бедствия, инциденти, пари, протести
Наводненията, взривът в Горни Лом и трагедията с убийството на полицай в Лясковец бяха темите от обществена значимост, които през 2014 г. вълнуваха най-силно българските потребители на сайтовете за видеосподеляне Vbox7 и YouTube. На този кръг от теми в двете платформи са посветени общо 390 видеоклипа. Коментарите са разнородни – от изразена съпричастност към човешката трагедия до остри упреци срещу българската политика. Сред най-гледаните клипове е авторският материал „Бедствие във Варна – невиждано наводнение с жертви, пострадали и разрушения”.

Кадър от видеото „Бедствие във Варна – невиждано наводнение с жертви, пострадали и разрушения”. Източник: YouTube.
Следващият по популярност проблем са процесите, свързани с Корпоративна търговска банка. На тях са посветени общо 200 видеоклипа. Видеата са съставени най-вече от медийни продукти; преобладават клипове от телевизионни предавания – репортажи, новинарски емисии и интервюта. Най-гледаният видеоклип по темата „КТБ” е коментар на генерал Атанас Атанасов, депутат от „Демократи за силна България”, в предаването „Събуди се” по Нова телевизия през месец юни. Видеото с позицията на Атанасов, озаглавено „Доган е собственикът на КТБ, а Цветан Василев просто я управлява” е гледано общо 31 472 пъти в двете платформи. Като цяло потребителските коментари по темата са оскъдни.
През първата половина на 2014 г. не липсваха и протести срещу кабинета „Орешарски”. Интересът на потребителите на Vbox7 и YouTube към тях бе значително по-слаб (20 видеоклипа с не повече от 5000 гледания) в сравнение с 2013 – годината, в която протестите срещу кабинета бяха водеща тема във видеосоциалните мрежи с посветени над 1000 клипа. През 2014 г. потребителите на двете платформи останаха скептично настроени към ползата и смисъла от протеста. Причината, която най-често се посочва, е, че протестите са безрезултатни. Слаб остана и интересът на потребителите към събития като актуализациите на бюджета (30 видеоклипа) и изчезналите тефтери на Филип Златанов (21 клипа). За разлика от 2013 г., през 2014 г. общественото вълнение бе насочено преди всичко към кризите – природните бедствия и банковата драма с КТБ, а не към чистата политика.
Партиите по време на предизборна битка: лидери, купуване на гласове
През 2014 г. във Vbox7 и YouTube партиите се представяха през лидерите си. Преобладават видеоклипове с фокус върху партийните водачи – Бойко Борисов, Михаил Миков, Лютви Местан, Волен Сидеров, Николай Бареков, Георги Първанов. Политическите формации бяха най-активни по време на предизборните кампании, когато се качваха най-много видеоклипове и се генерираха най-много гледания.
Тенденцията от предишни години партиите „Атака” и „Национален фронт за спасение на България” да лансират своите убеждения освен чрез телевизиите си „Алфа” и „Скат” и чрез сайтовете за видеосподеляне продължи и през 2014 г. И двете партии имат по 300 видеоклипа, качени през годината. За сравнение формация като „Движение 21” има едва 23 видеоклипа. Отношението на потребителите към „Атака” и НФСБ варира между негативно и безразлично. Партийните клипове често съдържат критики срещу политически фигури. Разменят се обиди между лидерите на двете партии Волен Сидеров и Валери Симеонов. Изразяват се категорични позиции: „Алфа” и „Атака” против Запада, „Скат” и НФСБ – против Турция.
През 2014 г. видеообразът на БСП се свърза най-вече с темата за изборна корупция. Видеоматериалът, уличаващ БСП в купуване на гласове, отбеляза силен потребителски интерес. Гледано общо 76 964 пъти, видеото предизвика множество негативни коментари.
През 2014 г. продължи положителната нагласа на потребителите на двата канала за видеосподеляне към политическа партия „Глас Народен”. От 2013 г. насам химнът на партията „Ще остана” е най-популярният ѝ видеоклип. Песента в патриотичен тон се радва на силни потребителски симпатии.
Българските политици в YouTube и Vbox7 – между сериозното и ироничното
Бойко Борисов е политическата фигура, която през 2014 г. привлече най-силен граждански интерес в Youtube и Vbox7. На него са посветени повече от 1000 видеоклипа. Лидерът на ГЕРБ е най-гледан в руски клип по темата за „Южен поток”. Видеоклипът „Премьер Болгарии, НАЛОЖИВ В ШТАНЫ, умоляет вернуть „Южный Поток” генерира 90 669 посещения в YouTube. Въпреки гледаемостта на клипа, посветен на възловия за България енергиен проект, в каналите за видеосподеляне темата не е често засягана. За „Южен поток” има около 100 видеоклипа, а преобладаващото обществено отношение е негативно.

Кадър от видеото „Премьер Болгарии, НАЛОЖИВ В ШТАНЫ, умоляет вернуть „Южный Поток”. Източник: YouTube.
В сравнение с 2013 г., през 2014 г. отношението към Бойко Борисов е по–позитивно. Клиповете, които са му посветени, са гледани повече, отколкото тези на останалите партийни лидери. Не липсват и иронични видеоклипове за министър-председателя. През 2014 г. беше създадена песента „Песен за Бойко Борисов”. „…С Цветанов пак сме тук и пак ще гепим кинти-минти видимо доволни”, пеят Борис Солтарийски, Лилия Стефанова и Цветелина Грахич.
Николай Бареков е още един пример за политик със значително присъствие в медийното пространство през 2014 г. На него са посветени над 200 видеоклипа в двете платформи. Политикът се изявява в ролята си на „месия” на обществото – критикува, протестира (високите сметки за ток, блокиране на границата с Турция). Отношението на потребителите към председателя на „България без цензура” продължава да е предимно негативно.
Много по-малко са клиповете, в които присъстват лидерите на останалите водещи партии. Лютви Местан е основно действащо лице в 200 видеоклипа, а на Сергей Станишев, Михаил Миков и Радан Кънев са посветени между 100 и 150 клипа. Коментари за политическите лидери обикновено няма, а когато има такива, то те са неутрални, рядко се изразява ясно позитивно или негативно отношение.
Избирането на Слави Бинев (депутат от „Патриотичен фронт”) за председател на парламентарната Комисия по културата и медиите предизвика вълна на обществено недоволство, съпроводено с протест и оставка. Интересът във Vbox7 и YouTube беше насочен не толкова към протеста и оставката, а към забавното и пародийното. Певицата Рут Колева посвети песен на Слави Бинев – „Химнът на кОлтурата”. Изпълнението е гледано над 10 000 пъти. Песента представя политика като „богат тарикат”, „мускулест и печен”, който може да осигури охолен живот на жената до себе си. Подобен пример е песента на Ранобудните студенти „Дудука MC - Рап без цензура”, посветена на Николай Бареков, гледана над 107 055 пъти във Vbox7 и YouTube.
Най-популярни: клиповете извън сферата на политиката
Песента на Мария Илиева и Криско „Видимо доволни”, която предизвика обществени реакции и критично отношение от страна на СЕМ, генерира впечатляващите над 13 милиона гледания. Коментарите за песента варират между крайно позитивни и крайно негативни. Клипът се очерта като един от най-важните видеофеномени през 2014 г. За сравнение българската песен, класирала се на второ място на детската Евровизия – „Планетата на децата”, е гледана общо 2 893 429 пъти.
Любопитно е да се спомене и един популярен видеоклип с участието на синоптика Емо Чолаков. Материалът „Тази прогноза на Емо Чолаков ще остане в историята!”, гледан 189 368 пъти във Vbox7, представя природните бедствия в североизточните райони часове преди да се случат. Видеото не предизвиква негативни реакции.
***
Общественото недоволство от 2013 г. и навлизането на нови политически играчи създадоха предпоставки за увеличаване на скептицизма към политическите процеси. Настроенията във видеосоциалните мрежи от последната годината показват допълнително засилване на ироничното отношение към партии и управляващи. Потребителският интерес все повече се измества извън сферата на политиката.











