На един диктофон разстояние: радиото през 2014

Политическото влияние в радиото

Едно от основните изисквания към обществените оператори е да бъдат безпристрастни, така че всички членове на обществото да могат да формират своето мнение по свободен и индивидуален начин. На тези медии се възлага задачата да насърчават с програмите си развитието на плурализма и демокрацията, отхвърляйки налагането на чужда намеса. Като обществен оператор Българското национално радио има за цел да предоставя актуална и коректна информация на своите слушатели. Често медията е коректив на властта. Чрез своята опозиция тя цели да провокира обществената реакция и да формира гражданското мнение.

Пример за това е предаването „Деконструкция” по БНР. Предаването на влиятелния радиожурналист Петър Волгин, предизвика сериозна обществена реакция през 2014 г. „Деконструкция” се излъчва всяка събота по програма „Хоризонт” на БНР, като името на предаването е вдъхновено от прословутото понятие на френския философ Жак Дерида. Петър Волгин определя „Деконструкция” като формат, опозиционен на силните на деня. През септември обаче предаването бе свалено от ефира на националното радио, а посоченият мотив бе началото на предизборната кампания в страната. Поради политическата обстановка, настъпила в рамките на кампанията, ръководството на БНР взе решение да прекрати предаването, за да „не влиза в постоянен режим на обяснение”. Водещият Петър Волгин беше подкрепен в социалните мрежи от стотици слушатели, които настояваха предаването да бъде върнато в ефира на БНР.

Месец по-късно, след проведена дискусия, ръководството на националното радио реши да върне „Деконструкция”, създавайки съботен пояс, който да обедини предаването с „Конструкция” – ново предаване, което ще се води от Калин Манолов. Според директора на „Хоризонт” Васил Чобанов, „Събота 12+3” залага на повече плурализъм и общуване със слушателите. Основната цел на политико-икономическо ток шоу е да увеличи публицистиката в радиото.

Поради своя обществен статут националното радио работи както за утвърждаване на авторитета на държавните инситуциии, така и като пазач на моралните и граждански права на хората в държавата. То се стреми да изпълнява своята обществена роля, като същевременно се съобразява с властта в страната. Може би няма пряка политическа намеса в случая с предаването на Петър Волгин, но в старанието си да не предизвика излишно напрежение преди решаващия граждански вот, ръководството на БНР всъщност бе в услуга на политическата власт.

От друга страна обаче, националното радио не се поколеба да изрази своето несъгласие с назначаването на Слави Бинев за председател на парламентарната комисия по култура и медии, като отказа да присъства на едно от първите ѝ заседания, посветено на обсъждане на бюджета на обществените медии.

Цензура или автоцензура: свободното слово в радиото

В класацията на „Репортери без граници” за 2014 година, в която участват 180 страни от цял свят, България заема стотно място по свобода на словото. Това класиране провокира журналисти от над 40 национални и частни медии да възобновят Сдружение „Свободно слово”. Целта е да се създаде Мрежа за ранно реагиране на проблеми, свързани с нарушаването на правата на журналистите, проявата на различни форми на цензура, както и необоснованите промени в редакционната и програмна стратегия, които фактически са намеса в тяхната работа. Сред членовете на обновеното сдружение има немалко представители на радиото в България като Илия Вълков от „Дарик радио”, Силвия Великова, Таня Величкова и Ирина Недева от програма „Хоризонт” на БНР, Ирен Филева от програма „Христо Ботев” на БНР и др.

Сдружението изигра важна роля по отношение на свободата на словото в националното радио, обвинявайки директора на медията Радослав Янкулов в отнемане на свобода. В продължение на два месеца предаванията на програма „Хоризонт” завършваха с легендарната песен на The Beatles „Let It Be”, което озадачи слушателите на радиото. Тази така известна песен, станала символ на протест в обществените медии още от началото на демокрацията, се превърна в тих бунт на журналистите в Националното радио, които изразиха своето несъгласие спрямо управлението на медията.

Сдружение „Свободно слово” обвини ръководството на радиото, че управлява непрозрачно, че не спазва колективния трудов договор и че създава нови структури, които да отнемат редакционната независимост на екипите на съответните предавания. Пример за това са продуцентските съвети, назначавани от директорите на програмите, които имат неясни правомощия по отношение на темите и гостите в предаванията. Синдикатът изпрати две декларации до Управителния съвет на медията, в които наред с трудово-правните въпроси, журналистите посочиха и примери за свалени от ефир предавания, за обявяване на конкурси за водещи без знанието на самия екип и очакването им редакционната свобода да бъде отнета от нови структури, назначени от ръководството. Като пример може да се даде предаването „От петък до” по „Хоризонт”, което спешно излезе в лятна отпуска, след като в студиото репортер разказа как негов приятел го е посъветвал да си изтегли парите от конкретна банка. „Свободно слово” оцени тези действия на ръководството като заплаха за свободата на словото.

Според Силвия Великова, журналист от БНР и член на „Свободно слово”, националното радио, което има славата на защитник на свободата на словото и е една от малкото медии, които не са подозирани в прокарване на икономическо влияние, страда толкова от външно влияние, колкото и от автоцензурата.

Обществено доверие и слушаемост

По отношение на медийното потребление националното представително проучване на институт „Отворено общество” сочи, че за 2014 г. делът на хората, които не слушат радио е спаднал в сравнение с този от 2013 г. Според данните до юли 2013 г. броят на хората, които не слушат радио, е бил 37%, а през юли 2014 г. той вече е 32%. В сравнение с 2009 г. обаче делът на неслушащите радио се е увеличил – 28% от хората не са слушали радио.

Проучването на „Отворено общество” за обществено мнение и социални нагласи в България, проведено в периода 16 юни – 6 юли 2014 г. показва, че телевизията продължава да бъде предпочитан и достоверен източник на информация, а радиото се нарежда едва на трета позиция със символичните 3% (Фиг. 1). Данните на института сочат, че с най-голямо обществено доверие сред хората се ползва програма „Хоризонт” на Българското национално радио. Тя се нарежда на първо място с 23%, а след нея остават „Дарик радио” и „БГ радио” с по 7%. Интересно е, че музикална радиостанция, каквато е „БГ радио”, не само се нарежда сред четирите медии с най-голямо обществено доверие, но и измества утвърдената вече културна програма на БНР „Христо Ботев” (Фиг. 2).

Фигура 1. Източник: Обществено мнение и социални нагласи в България през юли 2014 г., доклад на институт „Отворено общество”.

Фигура 2. Източник: Обществено мнение и социални нагласи в България през юли 2014 г., доклад на институт „Отворено общество”.

Последното проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч”, която представи данни за първото полугодие на 2014 г. в национален мащаб, също показва, че най-слушаните радиостанции в страната са т.нар. „говорещи” радиа. В изследване сред пълнолетното население на България чрез пряко стандартизирано интервю, „Хоризонт” и „Дарик” се класират на първото и второ място с близо 30% редовна аудитория. След „Дарик” в изследването на частните радиа се нареждат „Веселина” с 11,8% обща аудитория, „БГ Радио” с 10,2%, „Радио 1” с 10,1% и „N-Joy” с 10% (Фиг. 3).

Фигура 3. Източник: Маркетингово изследване за първото полугодие на 2014 г. на Социологическа агенция „Алфа Рисърч”.

Развитие през годината

Радиата в България се стремят да развият своята дейност и да не отстъпват от световната практика. Пример за подобен прогрес е новата инициатива, която поде Българското национално радио. Медията започна обмен на програми с радио Малта. По време на Генералната асамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), проведена на 04.12.2014 г. в Женева, генералният директор на БНР Радослав Янкулов и председателят на Борда на директорите на Обществената радио и телевизионна компания на Малта д-р Тони Португезе подписаха Споразумение за двустранно сътрудничество. Радио Малта ще излъчва програми, създадени от Радио България на английски език, които ще запознават жителите на средиземноморската островна държава с българската култура, история и музикално наследство, с актуалната политическа и икономическа обстановка, както и с възможностите за туризъм в нашата страна. БНР пък ще използва продуцирани от Радио Малта предавания, за да представя на българския слушател тази не толкова позната у нас страна-членка на ЕС. Целта на това споразумението е разширяване и укрепване на двустранното сътрудничество, както и увеличаване на възможностите за културен обмен.

През изминалата 2014 г. репортерите на „Хоризонт” и „Дарик радио” предаваха от всяка гореща точка в страната, а предаванията на двете най-слушани радиостанции у нас разискваха проблемите на деня. Музикалните радиостанции не изневериха на своите верни слушатели и ги забавляваха с атрактивна и разнообразна програма, а „БТВ радио” пък продължи да предоставя своята нестандартна за нашия ефир програма, предлагаща директни включвания от телевизионния канал. Като цяло, без съществени промени, радиото в България измина още една година, представяйки на своите слушатели палитра от емоции, развлечения и информация.

обратно към съдържанието