Българската политическа реклама в интернет през 2014 година: кампаниите за Европейски парламент и за Народно събрание

16 октомври 2015, Автор: Владимир Кисимдаров
Публикувана в Анализи, Реклама

Автор: Владимир Кисимдаров

Автор: Владимир Кисимдаров

В съвременния демократичен свят политическата реклама е сочена за съществена част от комуникацията между партиите/кандидатите и избирателите. Интернет е един от каналите на това общуване. Освен място за реклама на стоки и услуги Мрежата е пазар и на политически идеи.

Предмет на настоящия доклад е политическата реклама. Обект – българската политическа реклама в интернет в предизборните кампании за избори за Европейски парламент и за Народно събрание през 2014 г. на основата на емпиричен материал от 113 рекламни елемента. Целта на доклада е да бъде направен анализ на българската политическа реклама в интернет. Задачите са: дефиниране на понятието “политическа реклама”; преглед на историята на политическата реклама в чужбина и България; разглеждане на интернет като канал за политическа комуникация – предимства и недостатъци; анализ на ценностите в българската политическа реклама в интернет.

Дефиниции на понятието политическа реклама

Различни изследователи разглеждат различни аспекти и поставят различни акценти върху същността на политическата реклама. Затова единно определение не съществува.

В няколко свои поредни научни труда американският теоретик и изследовател в областта на политическата комуникация Линда Кейд поставя акцент на различни аспекти в тълкуванeто си на понятието „политическа реклама”: комуникационен процес, който се разпространява се чрез каналите за масова комуникация, с очакван ефект влияние върху политическите нагласи, убеждения и/или поведение; промотиране интересите на партия или кандидат; възможност за контрол над съобщението от страна на партията/кандидата. Политическата реклама може да бъде платена или безплатна. Интернет също може да позволи безплатна дистрибуция (Kaid, 2004: 155-157).

Руският социолог Дина Томбу разглежда политическата реклама като част от комуникативния комплекс на политическия маркетинг (Томбу, 2009: 126).

Женя Стефанова обособява две значения на политическата реклама: (1) „политическата реклама, разбирана като рекламиране, извършвано от политическа партия по повод популяризиране и налагане на нейна програма, лидери и идеи, свързани с държавното управление (…)” и (2) „политическата реклама като популяризиране и налагане на определена позиция, която е от обществено значим характер и няма търговски елемент (…)” (Стефанова, 2013: 13).

История на политическата реклама

В САЩ политическата реклама в печатните вестници и списания е налична още през първите 150 години на новата република. През 1924 г. за пръв път се използва радиото като канал за разпространение на политическа реклама (Kaid, 2008: 560-561). Началото на телевизионната политическа реклама е дадено през 1950-те години в кампанията на кандидат-президента Айзенхауер. Политическата реклама в САЩ се развива като доминантна форма на комуникация между кандидатите и избирателите (Kaid, 2004: 174).

В Европа политическата реклама се използва първо във Франция (1978), а после в Италия и други развити страни (Доганов, Дуранкев, 2001: 238).

Дина Томбу посочва политическата реклама като относително ново явление за Русия. Като причина се изтъква липсата на възможност за избор в условията на съществуващата тоталитарна държава (Томбу, 2009: 125).

Със своя поглед върху политическата реклама през социализма в България се открояват имената на Живко Георгиев и Божидар Йонов. Двамата автори посочват пропагандния характер на политическата реклама през този период (Георгиев, 2013: 24; Йонов, 2013: 15).

С първите избори през 1990 г. политическите реклами в България „стартират агресивно” (Райчева, 2013: 173). Според медийния експерт Орлин Спасов „в началото на прехода използването на политическата реклама предхожда бума на комерсиалната” (Спасов, 2013: 133). Според Спасов „особена роля за разкриване на новата роля на рекламата в годините на ранния преход изиграва телевизионното предаване „Каналето” (Спасов, 2013: 133). Авторът посочва, че в следващите години политическата реклама се професионализира (Спасов, 2013: 134). Въпреките това вложените за реклама средства не са гаранция за успех (Райчева, 2013: 200; Спасов, 2013: 134). Поради тази причина политическата реклама постепенно се амортизира. „Този процес на амортизация се наблюдава особено ясно по време на предсрочните парламентарни избори през май 2013 г.” – отбелязва Спасов (Спасов, 2013: 135).

Година по-късно – по време на изборите за Европейски парламент през май 2014 г. и предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г. ситуацията е сходна. В полето на политическата реклама двете кампании не предлагат запомнящи се примери.

Телевизионната предизборна реклама в България в периода 1990-2013 г. с акцент върху нормативната уредба е разглеждана подробно от Лилия Райчева в книгата „Феноменът телевизия: трансформации и предизвикателства (Райчева, 2013: 155-224).

Интернет като канал за политическа комуникация

Авторите обръщат внимание на предимствата и недостатъците на интернет като канал за политическа комуникация. За предимства на Мрежата се посочват: възможността за съхраняване и разпространяване на голямо количество информация, уебсайтовете като реклама сами по себе си и като рекламна площадка (Kaid, 2004: 181); интерактивността (Kaid, 2004: 182) и хоризонталната комуникация (Tedesco, 2004: 511); евтината среда за реклама (Kaid, 2004: 181); мултимедийността (Kaid, 2004: 181) и хибридния характер на онлайн медията (Tedesco, 2004: 510); възможността за контрол на комуникацията от страна на източника (Kaid, 2004: 156; Tedesco, 2004: 510); възможностите за по-прецизно насочване на рекламата (Friedman, Shapiro, Winders, 2008: 40-42); анонимността (Tedesco, 2004: 511). Но в условията на социалните мрежи като Facebook отпада масовата анонимност (Александрова, 2011: 136-137).

Анализатори посочват т.нар. „дигитално разделение” като недостатък на интернет като канал за политическа комуникация. Терминът обозначава разделението между хората с достъп до интернет и тези без такъв (Tedesco, 2004: 512; Проданов, 2012: 38). По данни на Националния статистически институт 40,6% (2 283 832) са лицата в България на възраст между 16 и 74, които никога не са използвали интернет [1]. Оттук следва, че този процент български граждани са изключени от активно участие в политическия процес в интернет.

По време на кандидатпрезидентските избори през 2001 г. в България интернет започва да се използва в предизборната надпревара: публикуват се анализи, онлайн анкети, социологически проучвания. Тенденцията се увеличава в кампаниите за мести избори през 2003 г. и първите евроизбори през 2007 г. (Райчева, 2013: 165).

С развитието на „социалния” софтуер, характеризиращ спецификата на „Уеб 2.0”, социални медии като Facebook, YouTube, Twitter започват да се използват за политичска комуникация. Тенеденциите за използване на Facebook за политическа комуникация в България се проявяват през 2009 г. (Александрова, 2011: 134).

Методология

За целите на изследването е направена колекция на политически рекламни материали, публикувани в интернет сайтове. Емпиричният материал се състои от 113 рекламни елемента и е събран от 28 български сайта, социалната мрежа Facebook и сайтът за видеосподеляне YouTube. Пълен списък със сайтовете е посочен в Приложение 1.

Емпиричният материал е събиран в периода на две предизборни кампании: 1) предизборна кампания в България за избори за Европейски парламент от 26 април до 23 май 2014 г. и 2) предизборна кампания за предсрочни парламентарни избори в България от 5 септември до 3 октомври 2014 г.

Тематичната зона на изследването е съдържателен анализ на ценностите в посланията на политическата реклама.

Ценностите в политическата реклама в интернет

В своя курс по политическа реклама Делийски казва: „Както рекламата не говори за стоката, а за марката с всичките й атрибути – сигурност, щастие, успех, красота и т. н. – така и политическият афиш не говори за самата същност на изборната конфронтация, която фактически е политическа конфронтация, нито за обекта й – властта. (…) Така, политическият афиш се стреми да заличи политиката (т.е. един комплекс от проблеми и решения) в полза на определен начин на съществуване, на една социално-морална позиция”[2].

Казаното от Делийски дава основание политическата реклама да бъде разгледана през ценностите – кои са ценностните приоритети на партиите, защо именно те, имат ли идентификационна функция за диференциране на партиите.

„Ценността е фиксирана в съзнанието на човек характеристика на отношение към дадено явление по начин, значим него” (Томбу, 2009: 68).

Руският културолог Борис Ерасов предлага следната условна класификация на ценностите:

Витални:
живот, здраве, телесност, безопастност, благосъстояние, физическо състояние на човека (ситост, покой, бодрост), сила, издръжливост, качество на живота, природна среда (екологични ценности), практичност, потребление, комфорт, ниво на потребление и т.н.

Социални:
социално положение, статус, трудолюбие, богатство, труд, професия, семейство, патриотизъм, търпимост, дисциплина, предприемчивост, склонност към риск, социално равенство, способност към достижения, лична независимост, справедливост, активно участие в живота на обществото, фокусиране към миналото или бъдещето, локална (почвена) или свръхлокална (национална, международна) ориентация.

Политически:
права на човека, свобода на словото, държавност, законност, добър управник, порядък, конституция, граждански мир.

Морални:
добро, благо, любов, дружба, дълг, чест, честност, безкористност, порядъчност, вярност, взаимопомощ, справедливост, уважение към възрастните и обич към децата.

Религиозни:
Бог, божествен закон, вяра, спасение, благодат, ритуал, Светото Писание и Предание, църква.

Естетически:
красота (или обратно, естетика на безобразното), идеал, стил, хармония, еклектизъм, следване на традиции или новости, еклектика, културна самобитност или подражание на престижна заимствана мода” (Ерасов, 2000: 65).

Можем да говорим за ценностни системи, които са присъщи на отделната личност, групи хора, цели общества. Обществените ценности са характерни за дадено общество и може да се считат за негови базови ценности (Томбу, 2009: 68). Ценностните приоритети, заявени в рекламните послания на кандидатите и партиите по време на двете разглеждани предизборни кампании ще бъдат анализирани на фона на ценностните приоритети на българите, откроени от икономиста Марин Паунов в книгата „Ценностите на българите: съвременен портрет на европейски фон” [3].

В рекламните си послания в интернет партиите се опират на редица социални ценности: справедливост (в лозунги на БСП „Справедлива България в социална Европа!”, „Достоен живот в справедлива държава!”); трудолюбие, професионализъм („Работата е моята благодарност”, девиз на Иван Аспарухов от ПП АБВ); патриотизъм („България над всичко”, лозунг на коалиция Патриотичен фронт).

В предизборните лозунги „Направи избор!” и „Всичко е в твоите ръце!” коалицията от партии Реформаторски блок се откроява с призива си към избирателите за активно участие в живота на обществото. Подобен подход има и ПП „Глас народен” с лозунга „Избирай трудно”. Макар реалният замисъл на посланията е да насърчат политическо поведение в полза на съответните партии и коалиции, културният ефект би бил допринасяне за формиране на активно гражданско общество.

В полето на социалните ценности в политическата реклама се забелязва национална ценностна ориентация чрез позоваването на имената „България”, „българите”, „българското”:

ГЕРБ
„България няма време за губене” (Избори за ЕП)
„Стабилна България Време е!” (Избори за НС)

Коалиция за България
„За справедлива България в социална Европа” (Избори за ЕП)

КП „България без цензура”
„Българите заслужаваме повече” (Избори за НС)

Патриотичен фронт
„България над всичко” (Избори за НС)

ПП АБВ
„Да съхраним българското, да възродим България!” (Избори за ЕП)

Предизборните кампании на партиите за изборите на Европейски парламент (ЕП) трябва да бъдат разглеждани в контекста на протестите срещу кабинета „Орешарски” през 2013 г. и вероятността за предсрочни парламентарни избори. Така изборите за ЕП се явяват генерална репетиция на партиите за евентуални предсрочни парламентарни избори, които впоследствие се състоят през октомври 2014 г. Това би било възможно обяснение за фокуса на партиите върху „българското” в контекста на евроизборите.

Интерес представлява апелът в лозунга на ПП АБВ „Да съхраним българското, да възродим България!”. Посланието определя ценностната ориентация на новоучредената партия: водеща ценност е традицията (Ерасов определя следването на традиции или новости като естетическа ценност). Апелът е за запазване на националната и културната самобитност. Подходът в рекламния слоган не е лишен от логика. Българите имат висока склонност към „съхраняване на статуквото и носената от него сигурност по отношение на връзките с други хора, институции и традиции (…)” (Паунов, 2009:42). Паунов посочва, че стремежът към сигурност и традиционализмът се ценят най-високо именно от българите в Европа. Според автора стремежът към сигурност се дължи на „хроничното й отсъствие в региона”, а традициите са привлекателни заради сигурността, която носят. Уповаването на българите върху традициите е в посока изграждане на национално самочувствие, което Паунов определя като „хронично недостатъчно” и „дълго накърнявано” (Паунов, 2009:42).

Културният ефект от подобно вглъбяване на партиите към „родното” в рекламните им послания би бил задълбочаване на дистанцирането от Европа.

Рекламен банер на ПП АБВ по време на кампанията за избори за Европейски парламент през май 2014 г.

Рекламен банер на ПП АБВ по време на кампанията за избори за Европейски парламент през май 2014 г.

Опит за отделяне на България от Европа в ценностен план се среща в реклама на партия „Атака” в агитацията й на изборите за Европейски парламент. Като привежда в експлоатация религиозни ценности, партията се опитва да противопостави два „ценностни модела” – „евро-атлантически” и „православнохристиянски”. Рекламният замисъл като че ли остава меко казано неясен и няма успех поради няколко причини.

Първо, като европейска ценност е посочена „перверзията”, което председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов коментира като „класически механизъм на словото на омразата – превръщаме другия във враг, за да сплотим своите” [4].

Второ, в PR публикация, насочена именно срещу рекламния клип на ПП „Атака”, Християндемократическата партия заявява, че използването на религията за политически цели нарушава не само морала, но и Конституцията [5].

Трето, стои въпросът доколко религиозните ценности в българската политическата реклама биха привлекли електората. Марин Паунов пише: „Религиозността на българина е особена – по-скоро елемент от традицията, отколкото духовно състояние” (Паунов, 2009:84). Авторът говори още за „инструментално” отношение на българина към религията и религиозните институции в исторически план. Вярата в Бог е разглеждана като инструмент за задоволяване на потребностите за приобщаване и принадлежност към определена социална общност (Паунов, 2009:84-85). В условията на вековното османско присъствие православната църква има принос за съхранението на българската национална идентичност. С рекламния си подход партия „Атака” опитва да използва православието като начин за диференциране на българите, сплотяването им и „предпазване” от „врага”: в случая от Западния свят (Западна Европа, САЩ), чиито ценности в рекламата на партията са представени като „извратени” и са видени като заплаха. Но липсата на видима реална опасност и словото на омразата, с което си служи партията, обричат посланията на неуспех.

В кампанията за парламентарните избори през октомври 2014 г. се забелязва промяна в рекламната реторика на „Атака”. Партията отново се уповава на религиозни ценности в агитацията си, но липсва враждебност към чуждите: предизборният девиз на партията е „С нами Бог”.

Рекламен банер на ПП „Атака” в сайта http://www.blitz.bg/ по време на кампанията за избори за Европейски парламент през май 2014 г.

Рекламен банер на ПП „Атака” в сайта http://www.blitz.bg/ по време на кампанията за избори за Европейски парламент през май 2014 г.

Пътят на кандидатите и партиите към електората минава и през политическите ценности: държавността, порядъка, свободата.

Държавността е водеща ценност в рекламни послания на кандидата от Реформаторския блок Петър Славов („За реформи с които да си подредим държавата!„), както и на партии и коалиции: ПП АБВ („За силна държава, успяваща нация и достоен живот!”), КП „България без цензура” („Държавата с грижа за народа!”), ПП „Нова алтернатива” („За силна, а не силова държава!”).

Рекламни банери на Петър Славов (Реформаторски блок, горе вляво), Николай Бареков („България без цензура”, долу вляво), АБВ (вдясно).

Рекламни банери на Петър Славов (Реформаторски блок, горе вляво), Николай Бареков („България без цензура”, долу вляво), АБВ (вдясно).

Прави впечатление, че държавата е приоритетна ценност в рекламните послания на по-малки и новосформирани партии и коалиции. Въпросът е защо именно такива партии посочват държавността като своя приоритетна ценност?

Отговорът може да бъде потърсен в липсата на доверие на българина в държавните институции. В анализираното от Паунов изследване става ясно, че българите се отнасят с най-високо недоверие към политиците, съдебната система и полицията от всички 21 европейски страни, включени в изследването. Освен това българите са най-неудовлетворени от образованието и здравеопазването (Паунов, 2009: 76-83).

На фона на тези негативни нагласи на българите към важните институции по-малките и нови партии се опитват да посочат себе си като алтернативен избор.

Свободата като ценност е прокламирана в рекламните послания на няколко партии: „Свободата е в теб!”, лозунг на Движение за права и свободи (ДПС); „Избирай трудно, Живей свободно”, слоган на ПП „Глас народен”; „Страницата на свободните хора, които осъзнават, че мафията ги прави бедни”, реклама, популяризираща Facebook страницата на Реформаторския блок.

Рекламен банер на ДПС.

Рекламен банер на ДПС.

В рекламните материали на изброените партии измеренията на свободата не са конкретизирани. Не е ясно дали свободата е разбирана като възможност за действие или като липса на ограничение. Но поединичното обръщане в първо лице единствено число към отделния избирател е доказателство, че става въпрос за индивидуалната свободата – водеща ценност в политическата философия на либерализма. Свободата на отделния индивид е основополагаща ценност на либералната демокрация. Либерализмът възприема индивидуалната свобода на човека като фундаментален принцип на живота му: „Признава правото му сам да определя своето поведение и действия, самостоятелно да избира жизнените си стратегии и решава произтичащите от тях проблеми, като се мотивира от индивидуалните си интереси” (Живков, 2003: 2).

Цитираните рекламните послания подчертават ценностните ориентации на партиите и имат потенциал да насърчават ценностите на либералната демокрация.

Виталните ценности в политическата реклама имат за цел да изградят картина на щастлив живот („#НаправиИзбор е общото ни желание за по-усмихната и щастлива България”, реклама на Реформаторски блок във Facebook), материално благосъстояние („Европари за европейци”, рекламен банер на Реформаторски блок), комфорт („Отново спокойствие”, лозунг на партия НДСВ).

Към виталните ценности Ерасов включва и екологичните ценности. Със силен акцент върху природната среда като ценност се откроява ПП „Зелените”. Показателни са лозунгите в рекламните послания на партията: „Чиста природа Честна политика”, „Купуването и продаването на гласове е престъпление Унищожаването на природата също”. „Зелените” са една от малкото партии, чийто ясно изразен ценностен приоритет (природата) в рекламните й послания служи за идентификация на партията и открояването й сред останалите.

Рекламни банери на Реформаторски блок (вляво) и ПП „Зелените” (вдясно).

Рекламни банери на Реформаторски блок (вляво) и ПП „Зелените” (вдясно).

Като ключ към доверието на електората политиците и партиите използват морални ценности, които са израз на по-висши идеали: достойнство („За силна държава, успяваща нация и достоен живот!”, лозунг на ПП АБВ; „Достоен живот в справедлива държава!”, мото на БСП); добро („Доброто е възможно!”, мото на Християндемократическата партия; „8 е числото, носещо доброто!”, девиз на ПП „Нова България”), честност и безкористност („Чиста природа, Честна политика”, девиз на ПП „Зелените”; „Честна и безкористна работа!”, девиз на Корман Исмаилов). Използването на морални ценности в политическата реклама цели да абстрахира избирателя от злободневните теми на политическия живот и да го ангажира с една морално-етична позиция.

Изводи

Ценностите и ценностните ориентации на партиите, заявени в рекламните послания, си приличат. Ценностните профили на партиите са сходни и нямат съществена идентификационна роля.

От групата на социалните ценности в политическата реклама в интернет се наблюдава обръщане към националните ценности, включително и от партии, чиято политическа ориентация не е декларирана като националистическа. Процесът на глобализация и отвореността на България към Европа в политически и икономически план са в контрапункт с обръщането на някои партии към ценността „традиция” и призива за съхраняване и възраждане на културната самобитност и идентичност. Тенденцията за позоваване на национални ценности и традиции се забелязва в контекста на изборите за Европейски парламент, което поражда дистанцираност на България от Европа в ценностен план.

В посланията на някои партии водеща социална ценност е активното участие на отделния гражданин в живота на обществото, което би било благоприятно за формиране на активно гражданско общество.

Призивът за самозапазване и диференциация от чуждите е внушен посредством религиозните ценности: православието е изиграло важна роля за съхраняването на българската национална идентичност през вековете и не случайно именно то е използвано в реклама на националистическа партия като диференциращ белег на българското спрямо чуждото. Проблемът тук е, че чуждото е представено чрез езика на омразата. Ефектът на подхода е негативен: изгражда изкривени образ към чуждите и не работи в полза на партията.

В полето на политическите ценности на преден план изпъква държавата като ценност в рекламните послания на малки и новосформирани партии. Апелите за „силна”, „подредена”, „грижовна” държава са преднамерен подход към слабо доверяващите се на държавните институции български избиратели.

Като водеща политическа ценност в посланията на някои партии е заявена индивидуалната свобода, което е знак, че в България проникват принципите на либералната демокрация.

Ценностната картина в българската политическа реклама в интернет се допълва от виталните и моралните ценности. Материалното благосъстояние на хората и опазването на природната среда са приоритетни витални ценности. Честността в политиката е обявена за водеща морална ценност.

Можем да обобщим, че ценностните приоритети на партиите в рекламните им послания са сходни и се опират на високо почитани ценности от българина. Партиите залагат на „сигурността” в подхода към своите избиратели и не се опитват да задават нови, чужди и различни ценностни ориентири. Изключение прави ценността „свобода” и по-точно индивидуалната свобода, разбирана като символ на либералната демокрация.

Цитирана литература

Александрова, Ели (2011) Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до Facebook. В Лозанов, Георги, Орлин Спасов (2011) Медиите и политиката, съвместно издание на фондация „Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”, София, ISBN 978-954-92318-3-0, последно посещение на 24 ноември 2014 г.

Георгиев, Живко (2013) Дискусия: Какво рекламата промени в обществото ни и в нас самите. В Лозанов, Георги, Орлин Спасов (2013) Рекламата в Българското общество: ценностни трансформации и промени в консумативната култура, София, ISBN 978-954-2988-12-0.

Делийски, Страхил, Средства и форми на политическата реклама, Курс по Политическа реклама, последно посещение на 19 ноември 2014 г.

Доганов, Димитър, Боян Дуранкев (2001) Българска рекламна енциклопедия, „Сиела”, София, ISBN 954-649-388-0.

Ерасов, Борис Сергеевич (2000) Социальная культурология, “АСПЕКТ ПРЕСС”, Москва, последно посещение на 20 Март 2013 г.

Живков, Николай, (2003) За политическата философия на либерализма, електронно списание “Диалог”, 2, ISSN: 1311-9206, последно посещение на 22 ноември 2014 г.

Йонов, Божидар (2013) Преглед към историята на българската реклама в периода от края на 40-те до края на 80-те години на ХХ век. В Лозанов, Георги, Орлин Спасов (2013) Рекламата в Българското общество: ценностни трансформации и промени в консумативната култура, София, ISBN 978-954-2988-12-0.

Паунов, Марин (2009) Ценностите на българите: съвременен портрет на европейски фон, Университетско издателство „Стопанство”, София, ISBN: 978-954-644-073-0.

Проданов, Христо (2012) Дигитално неравенство. В Пешева, Маргарита, Милко Петров, Мария Попова (2013) Дигиталните медии. речник на основните понятия, издателство „Фабер”, ISBN 978-954-400-813-0.

Райчева, Лилия (2013) Феноменът телевизия: трансформации и предизвикателства, ИК „Тип-топ прес”, ISBN: 978-954-723-107-8.

Спасов, Орлин (2013) Трансформации на рекламата във времето на преход: ценности, потребление, политика. В Лозанов, Георги, Орлин Спасов (2013) Рекламата в Българското общество: ценностни трансформации и промени в консумативната култура, София, ISBN 978-954-2988-12-0.

Стефанова, Женя (2013) Политическа агитация, политическа реклама и търговско слово според Изборния кодекс и Закона за радиото и телевизията. В Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски”, Том 56, Св. 4, Хуманитарни и стопански науки, последно посещение на 23 ноември 2014 г.

Томбу, Дина Вольдемаровна (2009) Социология рекламной деятельности, ИД „Форум” – Инфра – М, Москва.

Friedman, Jay, Rena Shapiro, Tony Winders (2008) Online Display Advertising. In Best Practices for Political Advertising Online, Institute for Politics, Democracy & the Internet, The George Washington University, последно посещение на 18 ноември 2014 г.

Kaid, Lynda Lee (2004) Political Advertising, in Handbook of Political Communication Research, edited by Linda Lee Kaid, Lawrence Erlbaum Associates, Mahwah, New Jersey, ISBN 0-8058-3774-4, ISBN 0-8058-3775-2, последно посещение на 29 октомври 2014 г.

Kaid, Lynda Lee (2008) Political Advertising, in Encyclopedia of Political Communication, editors Lynda Lee Kaid and Christina Holtz-Bacha, SAGE Publications, Thousand Oaks, California, ISBN 978-1-4129-1799-5, последно посещение на 29 октомври 2014 г.

Tedesco, John C. (2004) Changing the Channel: Use of the Internet for Communicating About Politics. В Kaid, Lynda Lee (2004) Political Advertising, in Handbook of Political Communication Research, edited by Linda Lee Kaid, Lawrence Erlbaum Associates, Mahwah, New Jersey, ISBN 0-8058-3774-4, ISBN 0-8058-3775-2, последно посещение на 29 октомври 2014 г.

Приложение 1. Списък на сайтовете, откъдето е събран емпиричният материал:
http://bgvolleyball.com/
http://www.blitz.bg/
http://www.btv.bg/
http://www.burgasinfo.com/
http://dariknews.bg/
http://www.dnes.bg/
http://dnes.dir.bg/
http://www.dnevnik.bg/
http://www.dunavmost.bg/
https://www.facebook.com/
http://flagman.bg/
http://www.focus-news.net/
http://gong.bg/
http://infomreja.bg/
http://www.haskovo.net/
http://www.kliuki.bg/
http://www.marica.bg/
http://news.ibox.bg/
http://novanews.bg/
http://offnews.bg/
http://pik.bg/
http://petel.bg/
http://www.razkritia.com/
http://slovored.com/synonymous/
http://stzagora.net/
http://www.struma.com/
http://topsport.ibox.bg/
http://www.tribali.info/
http://vevesti.bg/
http://www.youtube.com/

_______________________________
[1] НСИ. Лица, които никога не са използвали интернет, последно посещение на 8 ноември 2014 г.
[2] Делийски, Страхил, Средства и форми на политическа реклама, Курс по Политическа реклама, последно посещение на 20 ноември 2014 г.
[3] В книгата Паунов анализира резултатите по първична информация на Европейско социално изследване за ценностите, проведено в края на 2008 г. Обработената информация обхваща над 43000 респонденти от 21 европейски държави.
[4] ЦИК спря предизборен клип на “Атака”, 14.05.2014, последно посещение на 20 ноември 2014 г.
[5] Християндемократическата партия на България спря ПП Атака, 22.05.2014, последно посещение на 20 ноември 2014 г.

Comments are closed.