Телевизия 2016: повече съдържание, по-малко избор

Автор: Калина Петкова

Процесите в телевизионната среда у нас през 2016 г. бяха част от общата логика на развитие на сектора през последните години. Предимно пазарна, тази логика не беше нарушена и от намаляването на броя на основните канали с отнемането на лиценза на ТВ7. Всъщност цялото съществуване на тази медия беше обгърнато от неяснота в контекста на постоянния проблем за задкулисие на медийната собственост, а спирането на телевизията не направи средата по-прозрачна. Тази тема обаче няма да има по-подробно представяне в настоящия текст, тъй като дори спирането на цяла телевизионна група не предизвика прекомерно вълнение нито в публиката, нито в колегията. В обществените настроения новината премина по-скоро под знаменателя на „откъдето дошло, там отишло”.

Във фокуса на разглеждане попадат bTV, Нова и БНТ1, водещите тенденции при които очертават облика на телевизионната година. Паралелно с всички микроявления, като прояви на качествена журналистика и интересна/нестандартна гледна точка, общият поглед към тези канали открои три основни явления, които си струва да бъдат представени като тенденции на годината: взаимно копиране, водещо често до практическа неразличимост на каналите; обмен на съдържание със социалните медии; възход на националистическата реторика. Неслучайно още в началото на текста логиката на развитие на телевизията у нас през изтеклата година е наречена „пазарна” – и трите посочени явления са подчинени на битката за зрители. Те маркират желание за „рейтинг тук и сега”, но имат и потенциала да се окажат стратегически избор за публичния образ на каналите и контакта им с аудиторията и в бъдеще.

1. Взаимното копиране

Размяната на ефирни лица и на ключови кадри зад кадър – процес, който маркира телевизионната среда през последните няколко години – продължи и през 2016 г. Най-отявлените примери бяха преместването на Генка Шикерова в Нова телевизия и на Мартин Карбовски в bTV. Възможността на зрителя да се ориентира за това какво и по кой канал гледа само от образа или гласа на дългогодишен ефирен компаньон е най-малкото нещо, което беше ощетено. Унификацията на стиловете в bTV и Нова достигна пик, а конкурентното им съревнование по-скоро нанесе щети на ефирното разнообразие. Каналите видимо се ограничиха в разработването на едни и същи теми чрез едни и същи подходи, с едни и същи събеседници, послания и изводи. В зоната на обществените, политически и икономически теми редакционният интерес беше видимо доминиран от това какво прави другият канал. Неформалното общуване с журналисти и професионалисти от бранша сочи, че отпадането или добавянето на теми, основано само на информация за статута на същите при конкурента, е постоянна практика. Анализът за това доколко разработването на съответната тема е от значение за публиката се приема за второстепенен на фона на наличието й при колегите. Почти комичният ефект от тази практика е фактът, че както в новините, така и в сутрешните блокове в един и същ часови пояс често могат да се гледат напълно еднакви сюжети. Смяната на канала не води до разнообразие, а до затвърждаване и преповтаряне. Считаните за най-ценни събеседници пък често „прелитат” сутрин от ефир в ефир или са на живо в единия канал, а по телефона в другия. Един от емблематичните върхове в това дублиране беше гостуването на националния ансамбъл по художествена гимнастика в сутрешните блокове на двете телевизии на 26 август: Ина Ананиева с част от момичетата и Илиана Раева с останалите от тях покриха в един и същи ден и час сутрешните блокове на двата най-гледани комерсиални канала, което разбира се беше възможно само благодарение на общия брой на участничките в отбора.

В тази ситуация плурализмът и разнообразието в медийната картина се поддържат от обществената БНТ1, както и от телевизии като ТВ Европа, България Он Ер и други по-малко гледани канали. Въпреки че не изпускат „горещите” теми от деня, посочените телевизии следват в по-голяма степен своя редакционна логика и са достъпната алтернатива, ако с натискането на дистанционното зрителят иска наистина да гледа нещо друго. В най-голяма степен добре разработени и самостоятелно развити теми през годината предлагаше БНТ1. Това е и каналът, който устойчиво се стреми да запази професионализма (независимо от известността) на събеседниците и гост-експертите в студията си.

2. Пренос на теми от Фейсбук

Ако в ранните си години социалната мрежа беше по-скоро апокрифна и предлагаше паралелна медийна реалност, днес Фейсбук все повече се слива с медийния мейнстрийм. Това, което получава широка популярност във Фейсбук, е доказано интересно за публиката и е лесен източник на рейтингово телевизионно съдържание. Ако искате една тема да достигне до ефир, направете я достатъчно популярна в социалната мрежа. Следенето в телевизионните студия на коментари от Фейсбук и други подобни препратки към онлайн средата, които навлязоха през последните няколко години, вече се допълват от пълнокръвната разработка на откритото в мрежата съдържание чрез методи на телевизионната драматургия: жива връзка, анализ в студиото, разговор със събеседници и т.н. Обичайният път на даден впечатляващ частен случай до ефирна реалност минава през следните стъпки: 1. Публикуване на дадена информация от частно лице с повече последователи, които са впечатлени и споделят, или публикуване от името на страница или общност с определен резонанс, отново водещ до споделяния между потребители; 2. Влизане в обсега на онлайн медии с добра фенбаза в социалната мрежа; 3. Забелязване на темата от ефирните телевизии и разработката й ден-два след добиването на популярност във Фейсбук. Възможен е и път на първоначално публикуване от онлайн медия, последвано от лавинообразно споделяне от потребителите в мрежата. Един от най-отчетливите примери за онлайн съдържание, преминало в телевизия през 2016 г., беше окастрената на шахматни квадратчета гора, която през лятото стана хит на възмущението във Фейсбук.

Трябва да се отбележи, че подборът на подобно съдържание минава през същите гейт-кийпъри, през които минават и избраните по конвенционален път теми. В общия случай входът през Фейсбук се осигурява от неформалната социална среда на журналистите, редакторите и продуцентите, които са също и потребители на социалната мрежа и в качеството си на частни лица се срещат със съответните теми през личните си профили. За този механизъм за създаване на телевизионно съдържание би било валидно едновременно да кажем, че е демократичен и в интерес на гражданството, както и да твърдим обратното. От една страна той позволява в обсега на телевизията да попадат теми от органичния дневен ред на обществото, чрез които то задава ритъм на публичността и контролира институциите. От друга страна практиката дава шанс в ефир да се прокарват какви ли не сюжети и идеи само защото са се оказали популярни, което води до затвърждаване на принципа „колкото повече, толкова повече”. В интерес на коректността трябва да се посочи, че за момента екранът съумява да подбере предимно теми, изискващи граждански контрол, а единственото ярко изключение през годината беше истерията „История Славянобългарска”, с която навлизаме в третата ефирна тенденция за годината.

3. Възход на националистическата реторика

Патриотизъм и рейтинг, патриотизъм и гласоподаватели, патриотизъм и недомислие с отрицателни ефекти за публичността – така може да се обобщи експлоатацията на националистическа реторика, на която сме все по-чести свидетели. Като говорители на родолюбието през 2016 г. твърде редовно виждахме лидери на националистически политически субекти, чиято телевизионна артикулация почива на конкретни електорални цели. Печалният резултат от това е, че националното за пореден път се срина до представите за чистота на етноса, а в говоренето присъстваха единствено щрихи от спектъра на турското-османското-мюсюлманското-мигрантското с ударение върху нуждата на българщината пак да се защитава и оцелява. За жалост нито една от темите, които биха изпълнили националното с повече съдържание (като например масовата просвета и масовия спорт, науката и висшето образование в България, раждаемостта и подкрепата за семействата и т.н.), не е в обсега на подобно говорене. Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки неведнъж бяха канени за коментари по въпроси като защитата на границата и/или по повод на бежанската и мигрантската картина у нас, въпреки че не е саморазбиращо се защо именно те трябва да изземат ролята на експерти по съответните теми. Но пък националистическият профил във визитката им осигурява бърз зрителски интерес с популистки генезис.

Кадри от септември 2016 г. по Нова телевизия („Часът на Милен Цветков”) и от декември 2016 г. по bTV („Тази сутрин”), в които събеседник по темата за миграцията и настаняването на бежанци у нас е Ангел Джамбазки.

Апогеят на ефирната жалейка по „клета майка България” беше мнимото отпадане на важни възрожденски произведения от учебната програма, провокирана отново от масовия интерес към темата във Фейсбук. Тук обаче телевизиите проявиха повече изобретателност като раздуха истински балон около отпадането на всъщност неотпаднали произведения като вече споменатата „История Славянобългарска”. Публичната мистификация с трайност от няколко дни беше подкрепена и от слабата комуникационна политика на МОН. Най-активни в създаването на собствено съдържание по темата бяха от сутрешния блок на bTV, който представи едноседмична кампания с ежедневна родолюбива рубрика „Заличена памет”.

Тя се разгърна с откровено художествени кадри на умилителни детски лица, горди възрожденски образи и музика зад кадър. За наблюдателя е близо до невъзможното да прецени дали участвалият в това нелепо ефирно шоу екип е осъзнавал, че фактически вдига телевизионна буря, основана на нереално твърдение – че съответното съдържание отпада – или е действал с убеждение, че работи не само за рейтинг, но и за национален интерес. Факт е обаче, че основополагащото твърдение на всичко, което видяхме, а именно въпросното отпадане, просто не отговаряше на действителността. За жалост в тази ситуация комерсиалната природа на медиите за пореден път драматично ощети както функциите на журналистиката у нас, така и гражданския рефлекс към истината, разпространявайки неверни представи вместо да се стреми към фактичност.

bTV беше и медията, създала супергеройския имидж на станалия известен като ловец на бежанци Динко от Ямбол. От случайно попаднал в ефира човек, той израсна почти до попкултурна икона след серия от участия като събеседник в студия и включването му в риалити формата „Фермата”. Въпреки че на моменти „супергероят” беше нападан и злепоставян в ефир, каналът употреби напълно пазарния потенциал на националистическия публичен портрет на Динко.

***

Може да се обобщи, че разгледаните три тенденции не са изолирано явление за България, а са по-скоро плод на глобалната картина: както медийно-технологична (социални мрежи, мобилни данни, достъп до информация); така и обществено-историческа (стичането на бежански и мигрантски маси от хора от Близкия и Средния Изток и Африка към Европа). В комбинация с „олекотяването” и „пожълтяването” на ефира, констатирани в наблюденията над медийната среда в последните няколко години, явления като появата на националистическа реторика, водена от името на самата медия, или избор на теми сред актуалното във Фейсбук, стават съвсем логична проява на средата. Посочените две тенденции, както и третата – на взаимното копиране, наложило се най-вече между водещите търговски телевизии, на този етап са във възход.

В заключение си струва да се коментира и отпечатъкът върху политическия живот на България, оставен през 2016 г. от „Шоуто на Слави”. Смесването на шоу и политика, както и обменът на лица и идеи между тези полюси на публичното, представляват тенденция, отдавна констатирана в докладите на Лабораторията за медиен мониторинг. Инициирането на референдум обаче, както и последвалите срещи и разговори между политически актьори и екипа от сценаристи на „Шоуто на Слави” бележат поредното органично сближаване на медия и политическа власт. С този ход телевизията дава нова заявка: от субект, отразяващ политическата реалност или действащ като неин съ-конструктор, тя е готова да се превърне в творец на политики и самостоятелен двигател на публичното. Това представлява на пръв поглед демократична, но дълбоко застрашена от популизъм и комерсиален интерес посока на развитие, която си струва да се наблюдава внимателно и в бъдеще.