Достъп на хората без слух до културни мероприятия и продукти

28 февруари 2018, Автор: Христина Чопарова
Публикувана в Анализи на гост-експерти

Автор: Христина Чопарова

Автор: Христина Чопарова

Съвместна публикация на фондация „Медийна демокрация” и специализирания сайт за хора със слухова загуба „Ние ви чуваме”.
______________________________________________


Да се забавляваш, наслаждавайки се на театър и представления на живо, не трябва да бъде привилегия само за тези, които имат възможност да чуват. Съвсем до неотдавна възможностите за възприемане на театрална постановка от страна на хора без слух се свеждаха до две: предварително запознаване със сценария и използването на професионален жестов превод паралелно с представлението. Съвременните технологии обаче вече дават нови възможности за достъп до културни мероприятия. С появата на субтитриращи технологии в някои държави по света (САЩ и Великобритания например) кината и театрите станаха по-привлекателно място за трудночуваща и нечуваща публика.

За съжаление в България субтитриращите услуги с цел ползването на културни продукти, извън целите на чуждоезиковия превод, са спорадични. Въпреки липсата на подходящи условия, „Ние ви чуваме” вече от няколко години организира културни събития за хора със слухови дефицити, затруднения в чуването и хора с тотално липсващ слух (глухи). За справка ще посочим осъществената през 2010 г. прожекция на филма „Сега, когато чувам”, литературната среща с поетесата Ивелина Радионова („Алтъна”), „Все ти пиша, Любов”, изложбите на художници (Моника Войкова, Ния Якимова), импровизаторското шоу на Звезделин Минков и Георги Низамов („Машина на времето”). В повечето от тези мероприятия свързващият мост между зрителите и културната програма е бил преводачът от жестов език.

Жестов превод в театъра – основни предизвикателства

В театралните постановки и импровизаторски представления динамиката на играта не позволява на зрител без слух да усвоява диалозите на актьорите. Предварителното запознаване със сценария е практически трудно, тъй като театрите нямат политика да качват сценариите онлайн в подходящи за четене и сваляне текстови формати, както и да предлагат разпечатани копия на сценария за зрители, желаещи да следят представлението по този начин. Колкото до жестовия превод, следва да се отбележат няколко недостатъка на тези услуги за постановки и представления:

• Преди всичко, у нас жестовите преводачи са много малко на брой (не само в София, но и в страната като цяло).
• Освен това съществува осезаема разлика в професионалната им подготовка, в интерпретаторството им, в богатството на жестовия им фонд.
• Не бива да се забравя, че жестовите преводачи са по правило билингвисти (с изразителна устна артикулация и без употреба на говор), и при продължителна програма настъпва физическа и психическа умора.
• Това от своя страна налага преводачите да бъдат най-малко двама, за да се редуват. По-големият брой преводачи обаче допълнително оскъпява жестовата услуга за съответното мероприятие и може да надвиши цената на билета.
• Жестовият преводач, при цялата си способност да интерпретира и превежда, не може да замени актьорската игра, от която отвлича вниманието. За да разбират диалозите, зрителите губят от поглед сцената и играта, и се концентрират в жестовия превод, независимо къде точно е застанал преводачът.
• На което и място да се намира той, дискретността е под въпрос с оглед разсейването и на останалите зрители в залата. Същите неудобства са налице дори ако преводачът е от дистанция (онлайн чрез видео превод).
• И най-накрая, съществуват и множество други фактори, които се явяват пречка при ангажирането на преводач от/на жестов език у нас за културно мероприятие – лично отношение, професионални ангажименти, трудова заетост, натиск и/или влияния, претенции за заплащането.

Разбира се, не са изключени и затруднения при възприемането заради нуждата от продължителна концентрация и напрежението при разчитането, което не е изненадващо при хора без слух.

Културни събития от типа на живи импровизации без предварителен сценарий или драматургия са огромно предизвикателство както за преводача, така и за хората без слух или с трудно чуване. Основното в такъв вид постановки е в играта на актьорите, в смяната на гласовете, в имитаторството. Всичко това трудно може да се обрисува с жестове. Думите са предимно бързо подавани реплики, откъси от песни, имена. При това ролите е възможно да са много или пък да са разпределени между двама актьори. Един преводач, дори с професионална подготовка, е нужно да обяснява с „отграничаващи” жестове кога се случва смяната на ролите, кой от изпълнителите говори в момента и кого имитира. И при подобни представления повечето хора без слух ще са с внимание, насочено повече към преводача, отколкото към изпълнителите, с което отново е налице риск да изпуснат актьорската игра, дори ако са осигурени условия с отлична видимост към сцената и към превеждащия.

Освен това трябва да се има предвид, че жестовият превод ще бъде разбираем само за тези от зрителите, които са ползватели на езика на знаците. Не всички трудночуващи и нечуващи обаче ползват жестов език.

Субтитриращите технологии за театър и кино – предимства и недостатъци

В англоезичните държави търсенето на адекватни решения за достъп на хора без слух до кино и театър през последните години преминава през различни етапи – от обособяване на специализирани театрални зали само за нечуваща и тежкочуваща публика, през запазени места със субтитриращи екрани за зрители без слух в масовите театри, до най-съвременния технологичен „писък” – субтитриращи очила, с които вече не е необходимо заемането на специални зрителски места от хора без слух.

Технологиите работят на принципа на затворени надписи, които зрителят може да настройва директно от екрана пред себе си или от свързано с очилата устройство, позволяващо избор на език и големина на шрифта. Към днешна дата тези технологии стават все по-привлекателни и мотивиращи за публика със слухови затруднения.

Субтитриращите екрани, например, са широко застъпени в Националния театър на Великобритания, както и в Университетския театър „Кларънс Браун” в Тенеси (САЩ). Представляват светодиодни екрани, по които текат всички реплики, включително обяснителни надписи за звуците, съставляващи саундтрака на филма или звукоозвучаването на постановката. В театралните зали екраните са разположени близо до сцената с нужната дискретност и достъп до тези, които желаят да ги ползват. Дори зрители с естествен слух са доволни от наличието им, защото позволяват да не се изпускат части от представлението (при неправилна дикция на актьори, пеене или акустични трудности, чужд език). В кинозалите екраните са поставени непосредствено на седалката, за да бъдат лесни за управление и настройка от зрителя.

Субтитриращите очила са може би най-доброто до момента решение за достъп до кина и театри за хора без слух. Технологията все още се разработва, тества и обновява с нови версии. Очилата също работят на принципа на затворените надписи, появяващи се в долната част на стъклата, а приемникът за настройки е монтиран в рамката им. Разработчиците все още тестват поносимостта на очите към продължително гледане със субтитриращи очила, за да предложат най-оптималното решение, гарантиращо максимален комфорт и достъп до филмовата/театрална продукция. Цената им обаче все още е предмет на дебати между разпространители и доставчици, поради което е въпрос на време и стратегии услугата да стане по-достъпна за целевата аудитория навсякъде по света. Затова субтитриращите очила засега са в ограничена употреба само в някои театри на Великобритания и САЩ.

Според Ричард Ладнър, професор по компютърни науки и инженерство в Университета на Вашингтон в Сиатъл (САЩ), посветил голяма част от живота си в разработването на технологии за хора без слух, в американските театри има няколко опции. Една от тях е уебсайтът Кепчънфиш, от който хората се информират кога и къде могат да получат надписи. В проведен наскоро диалог по повод субтитриращите технологии, проф. Ладнър допълни, че тази опция за американските театри всъщност е разработена от трима глухи младежи преди около 10 години. Екрани и субтитриращи очила в момента също се разработват в по-съвременни дизайни.

Предимството на всички тези технологии е, че могат да се използват от хора на всяка възраст и националност, без значение дали чуват или не. Трудност биха представлявали само за част от родените без слух, за които разчитането на писмен текст е проблем.

Субтитриращите технологии в България

За глухите хора културните събития, независимо от сложността на програмата, са възможност да се обогатят с нещо ново, да се социализират, да свикват да са в “среда на чуващи хора” и да се справят с редица психологически бариери. Изкуството създава близост, а няма как да са налице предпоставки за интеграция, ако хората без слух или със слухови затруднения не са поставени в приобщаваща ги ситуация.

Както е видно от публикацията ни „Достигаме ли се?”, а също и от доклада на СЕМ от март 2017, у нас субтитрирането на новини, тв предавания и филми/постановки е въпрос по-скоро на добра воля, отколкото на осъзнато и поето задължение към нечуващата и трудночуваща аудитория.

Все пак и у нас, по примера на англоезичните държави, съществува възможност за достъп до театрални постановки чрез субтитри на екрани, поставени над сцената. Субтитрите обаче са на английски език и инициативата всъщност е реализирана с цел да се осигурят възможности за достъп до културната програма на пребиваващи в страната ни чужденци. Първи в предлагането на тази услуга е театър „София” още през 2015 г., а в театрална работилница „Сфумато” услугата се извършва след направена по телефона предварителна поръчка.

Разбира се, пазарната логика го диктува. Но ако приходящите чужденци у нас са предимно на малки групи от временно пребиваващи, не бива да се забравя, че българските граждани със слухови затруднения са много по-многобройна аудитория, която заради липса на субтитриращи технологии няма достъп до културните мероприятия в страната. Разбира се, важно и необходимо е сериозно изследване с цел установяване мащабите на таргета, за да не се приема за достоверна информацията, тиражирана от някои неправителствени организации чрез нереалистични цифри, непочиващи на точна статистика, за броя на хората със слухови дефицити у нас.

Тези хора са от всички възрасти, с различна степен на слухова загуба, със слухови апарати или кохлеарни импланти, ползватели или не на жестов език. Техният брой има значение от гледна точка на това да се създаде адекватна културна политика спрямо тях. Дори и таргетирането им да е породено от търсене на имиджов и комерчески ефект за съответните културни институции. По-важното в случая обаче не е броят хора със слухови дефицити, който се увеличава всяка година поради множество фактори. По-важно е обстоятелството, че всички тези хора имат потребност от достъп до различни сфери на живота. Субтитриращите технологии значително улесняват подобен достъп. Ето защо е логично, стига да не се счита за второстепенен ангажимент, тези технологии да се осигурят за неравностойните социални групи български граждани по същия начин, по който са осигурени за чуждестранните гости на страната.

В заключение

Препоръчително е, освен субтитриращи технологии, в страната да се въведат също регистри и обозначения за достъпност, с оглед последните приети евродирективи и в съзвучие със Закона за европейска достъпност. У нас Агенцията за хората с увреждания към Министерството на труда и социалната политика води регистър на достъпните обекти, в който фигурират 19 отрасъла, към всеки от който има съответните категории и могат да се добавят достъпни обекти. Този регистър обаче е непопулярен и съдържа повече празни полета, отколкото попълнена информация.

Обстоятелството, че хората без слух засега масово са без достъп до културни мероприятия и продукти, съвсем не означава, че тези хора са лишени от желание да потребяват и да са в допир с изкуството във всичките му форми. Субтитриращите технологии не само биха улеснили, но биха и мотивирали нечуваща и тежкочуваща аудитория по-често да бъде потребител на култура. Ангажиментът да се осигурят подобни технологии и възможности за достъп следва да бъде приоритет на държавата.

Comments are closed.