Пресата през януари: таблоидизацията е завършена, политическите послания – безопасни

Анализ, базиран на данните от агенция „Маркет Линкс“, януари 2009

1 март 2009, Автор: Тотка Монова
Публикувана в Анализи на гост-експерти

Автор: Тотка Монова

Автор: Тотка Монова

Събитиен контекст

Газова криза – Страната скована от сняг при рекордни минусови температури – Скандалът в Студентски град – Протестите пред НС на 14, 15 и 16.01. – Речта на президента Първанов в НДК – Преговорите с Украйна и Русия – Барак Обама полага клетва – Глобална икономическа криза.

  • На 4.01. вестниците съобщават, че газовата криза „ще удари и нас“, доставките са паднали с 15%, а резервите са за 1 месец; „Газпром“ вдига цените на газа за Украйна.
  • Сняг затрупа страната по Нова година. Борба със снега: в. Дума – „1300 машини се бориха със снега над 24 часа“ (5.01).; в. Стандарт – „Ден отпуск за преспите“ (5.01.); в. Труд – „Родината в снежен капан“ (5.01.). Температури на места до минус 17 градуса.
  • Над 2000 жалби до НС през 2008 г.
  • Обзори за изминалата 2008 г. и прогнози за 2009 г. в политически и икономически план. Пространни интервюта с министри и лидери на политически партии.
  • Скандалът за Студентски град стартира на 6.01. с голямо интервю на ректора на УНСС проф.Борислав Борисов „Къде беше държавата, когато строиха в имоти на вузове?“, 24 часа.
  • Тридневна блокада в София – 14, 15 и 16.01. – протестите на студенти, интернет форумци, земеделци, синдикалисти.
  • Прогнозите за предстоящите избори за НС и ЕП стартират от 5.01.
  • Икономическата криза в глобален мащаб („10 богаташи горят със 150 млрд. Долара“, 24 часа, 5.01.; „Кризата ‚яде‘ милиардери. Стотици отпадат от класацията на Форбс“, Труд, 5.01.;) и отражението й върху българската икономика.
  • В международен план – Израел започва и сухопътна операция срещу „Хамас“ в ивицата Газа (5.01); Клетвата на Барак Обама при встъпването в длъжност на 20.01.

Акценти в пресата, свързани с политическите послания

  • Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи: „Трябва да работим още за образа ни пред Европа“, анализ в Труд, 5.01.;
  • На 7.01. в Труд , президентът Първанов: „Да пуснем трети блок на АЕЦ, България замръзва, реакторът би тръгнал до месец“. В. 24 часа, с огромно заглавие на цялата първа страница: „СТУД. Президентът: Пускаме АЕЦ!“.
  • Лекцията на Георги Първанов, изнесена на 16.01. в НДК; лекцията е посветена на националната сигурност, но 40% от нея анализира газовата криза и енергетиката на България, публикувана е на 17.01. в няколко всекидневника. Прогнозата на президента за референдум за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ през месец юни.
  • 24 часа (19.01.): „10 000 начело с духовата музика от Кресна обявиха под прозорците на парламента: ‚Брюксел, чуй: България си иска АЕЦ Козлодуй!‘, Станишев близо час говори с лидерите на протеста – демонстрация на движение ‚Напред‘ за нова енергийна стратегия“.
  • Пространни интервюта, разположени по на 2 страници, публикувани на 19.01. с Желю Желев в Труд и със Симеон Сакскобургготски в Стандарт.
  • 20 години от прочутата „френска закуска“ на българските дисиденти във Френското посолство.

Анализът на количествените показатели води до следните изводи

  • Анализирани са общо 19 печатни издания, от които: всекидневници – 15; седмичници – 3; списание (седмично) – 1.
  • 675 са комуникативните единици в печата, които са свързани с 10-те постоянно наблюдавани от Маркет Линкс теми и които определяме като политически послания. Те са разпределени така: 644 комуникативни единици във всекидневниците, 26 – в седмичниците и 5 в сп. Тема.
  • За наблюдавания период са регистрирани 50 актуални теми, като за първите 10 са регистрирани общо 523 политически послания.
  • Първите 5 най-актуални теми за месеца са: 1) Избори 2 в 1; 2) Поведение на политически личности; 3) Газова криза; 4) Насрочване на дата за избори; 5) Повторно отваряне на АЕЦ „Козлдуй“.
  • Най-голям брой политически послания е концентриран във вестниците Монитор – 80; Труд – 71 и Класа – 64.
  • Регистрирани са два пикови момента в публикуването и излъчването на политически послания. Първият е на 12 януари – 106 (заедно с тези в електронните медии), вторият е на 22 януари – 46.
  • Специално за пресата пиковият момент е 12 януари и тук класирането на вестниците по брой отпечатани комуникативни единици е следното: Монитор, Стандарт, 24 часа, Труд, Класа.
  • По отношение на постоянните теми медийният интерес е най-голям към „Действия/Изказвания на граждански организации“ (пиков момент на 15 януари), следван от „Избори за НС“ ( пиков момент на 12 януари – съвпада с избухването на газовата криза).
  • Динамиката на медийния интерес към актуалните теми през януари е следната: 1) „Избори 2 в 1“ като масивът от текстове е най-голям на 22 януари; 2) Следва интересът към „Насрочване на дата за избори“ – пиковият момент е 12 януари; 3) „Поведение на политически личности“ – 22 януари; 4) „Газовата криза“ – 12 и 13 януари.
  • По отношение на жанровата диференциация е налице класическата пропорция за таблоида, при която съотношението информация/анализ се движи средно в пропорциите 70:30 процента. Тук за месец януари съотношението е следното: информация – общо 497 единици (плюс електронни медии) или 62% спрямо интерпретация 282 текста или 35% (като тук са включени освен жанровете коментар/анализ още и интервю/разговор, репортаж).
  • Това съотношение при жанровата диференциация се запазва както по отношение на постоянните теми, така при актуалните теми. Пример: по темата „Избори 2 в 1“ комуникативните единици са общо 70, като от тях 41 са информации (58%), спрямо 9 коментара (12%). Останалите текстове до 100% са репортажи, интервюта и други текстове.
  • По изключително актуалната тема за газовата криза от общо 63 единици, информациите са 41 – или 65%, а анализите са само 7 – това са 11%.
  • По отношение честотата на споменаваните имена на политици – на първо място е премиерът Сергей Станишев – в 210 комуникативни единици, следван от Бойко Борисов – в 89, на трето място е Иван Костов – в 81, на четвърто Георги Първанов – в 80.
  • Динамиката на медийния интерес към Топ 5 споменати лица е както следва: в първия пиков момент на 12 януари в центъра на вниманието е Сергей Станишев, споменат в 44 комуникативни единици, следван от Бойко Борисов – в 20. На 22 януари начело е Георги Първанов, споменат в 20 комуникативни единици, следван от Станишев – в 14.
  • Специално внимание искам да отделя на таблицата „Общо изразено отношение в информационни единици“. От общо 802 политически послания във всички медии (преса и електронни медии) в 534 от тях (или 67%) отношението е неутрално/неизразено, в 179 (22,3%) е негативно/критично и само в 36 единици (т.е. едва 4,5%) то е позитивно.
  • Изразеното отношение към политиците е предимно негативно, като най-крайно е спрямо Сергей Станишев – само 5% позитивно и 95% негативно; 77% негативно за президента Първанов, 80% негативно за Михаил Миков.
  • Най-често обект на оценка е Министерският съвет – в 52 единици, следван от Станишев – в 19 комуникативни единици и Народно събрание – в 14. Българските граждани като цяло получават оценка в 12 комуникативни единици.
  • Много красноречиви са данните от MFI индекса за всекидневниците, които дават всички основания да твърдим, че е налице една типична регистрираща журналистика – тя по своя генезис е безопасна за управляващите и за политиците като цяло и е обективна предпоставка за траен медиен комфорт.

Първият месец от новата година стартира, като утвърди тенденция, характерна, според мен, за българската преса след 2001 година – тя окончателно се таблоидизира. Изключение правят няколко всекидневника и специализираните издания, адресирани към високообразовани читатели, за които по правило политическите послания не са ръководещи при вземането на решения в една или друга ситуация. Важно е да се уточни, че таблоидът е различен от булевардната, скандално-сензационна преса. Тук не си поставям за цел да анализирам по принцип характеристиките на таблоидната преса. За да се откроят обаче основните изводи от анализа на пресата за месец януари, трябва да се отбележи, че една от най-съществените черти на таблоидната преса е съотношението информация/анализ. Това съотношение най-често се движи в границите средно около 70% информационни текстове (новини, разширена информация, събитиен репортаж, фоторепортаж) спрямо 30% коментари, анализи, статии, проблемни интервюта. Съотношението е различно при различните издания – при вестник Експрес например информацията е 80-85%, а при Стандарт и Сега тя е около 60-65%. Таблоидната преса регистрира всичко значимо, което се случва в обществено-политическия живот. Тя обаче по дефиниция не изследва генезиса на явленията и тенденциите, сравнително рядко (причина за това е и обемът на текстовете като цяло) анализира причинно-следствени връзки и използва предимно емоционално-образна вместо рационално-логична аргументация.

Началото на масовото таблоидизиране на пресата е следствие от начина, по който властта заговори за политиката и за политическото по време на управлението на кабинета на Симеон Сакскобургготски – състояние, запазило се и при управлението на тройната коалиция. Политиката престана да е сериозен инструмент, чрез който се управляват и решават социално значими проблеми. Тя се превърна в спектакъл, в сцена, на която по-талантливи или съвършено бездарни актьори се движат в странен, понякога алогичен мизансцен, като жонглират с думи, реплики и тези, често непонятни за публиката. Подобна ситуация успешно и трайно отклонява вниманието в посока да се търси отговор на въпросите „кой наема точно тези актьори“ и „защо те, а не аз“. Така постепенно широката публика забравя за основния въпрос в политическия спектакъл – „какво правят управляващите“ и/или „защо точно това се случва“ на политическата сцена. Всекидневното демонстриране на лукс и на разточителства от всякакъв вид от страна на партийния, политическия и бизнес елит придава на българския политическия спектакъл оттенъци на фриволност, на модна фиеста, режисирана абсолютно безвкусно. Новите политици след 2001 година не просто деполитизираха политическото послание. Чрез своето непрестанно говорене в медийното пространство – по-често от допустимото това говорене демонстрира тотална некомпетентност и всякаква липса на професионализъм и отговорност – те му придадоха елементи на лековатост и до такава степен го лишиха от смисъл и съдържание, че голяма част от риалити-героите искрено повярваха, че политиката е елементарно занимание и за да участваш в нейното правене се изисква едно-единствено условие: да си познато медийно лице. Така лица от шоу-бизнеса например съвсем сериозно се опитват да анализират сложни вътрешни или външнополитически процеси, да дават вместо експертите оценки за миналото и да формулират политически идеи за бъдещето. Няма как това да не принуди голяма част от образованата аудитория да търси смислен диалог, идеи и анализи в блогосферата.

При това деполитизиране на политическото стигнахме до ситуация някои от най-важните теми в дневния ред на обществото да се обсъждат на страниците на вестници като Уикенд, Шоу или Всичко за семейството. Няма как темата за досиетата и за тоталитарното минало, оценките и разказите на личности, които някога са строили социализъм, а днес – капитализъм, да не звучат оперетъчно. Дори и текстът сам по-себе си да е смислен и качествен, контекстът винаги е оперетъчен, защото се задава от огромно количество страници на издания, типологизирани от изследователите на медиите още през 30-те години на миналия век като „булевардни“, „сензационни“ или като „джазжурналистика“. Така бавно, но според мен трайно, с активното участие и на не малка част от медиите, българската политика отиде в джаза. Пребивавайки там, тя няма как да създава послания, внушаващи респект към институциите и държавността. Този вид политика обективно се разполага най-добре в пространството на таблоида, т.е. нейните проявления коректно и всекидневно се регистрират. Елементарните политически послания привидно създават чувството, че те не се нуждаят от задълбочен анализ, ползващ част от инструментариума на научното изследване и писане.

Изключително важно е да се акцентира върху следното: политическите послания не се раждат от медиите, или по-точно – не трябва да се създават от тях. Медиите ги транслират, интерпретират, мултиплицират, те са мястото, където тези послания се случват, те са пространството, където идеите се конфронтират, а проблемите могат да намерят своето мирно (дискурсивно) решение – но основната им функция никога не е била да правят реална политика. Опасно е медиите да правят политика паралелно с институциите, легитимно овластени да правят това. Така може да се стигне до ситуация, когато институциите произвеждат един вид политика, а медиите – друга. Ако медиите също произвеждат политика, вместо да обясняват, тълкуват, критикуват, разнищват действията на управляващите, то тогава как читателят, слушателят, зрителят да разбера кой е „производителят“ на реалната политика – на тази политика, от която пряко зависи ежедневието ни. Подобна ситуация е изключително опасна и може да има непредвидими последици. Залитането към национализъм и екзалтиран, примитивен патриотизъм, е само една от възможните.

Естествено, когато професионалните политици не могат да формулират идейни и стойностни политически послания, то медиите – и в частност пресата – запълват вакуума, съобразно своята специфика и публикационна стратегия, зададена им от собственика. Липсата на ясно формулирана политика, в която отчетливо са разписани компетентностите и отговорностите на управляващите спрямо днешния ден и бъдещото развитие на държавата, води до това, че в медиите реално се извършва подмяна на политическото с псевдополитическото. Само в този контекст, според мен, може да се говори за деполитизация на медиите. Те коректно, макар и в различен обем и при употребата на различен тип лексикални масиви, регистрират случващото се в държавата. Те регистрират тоталната липса на реална политика, адекватна както на сложната ситуация у нас, така и на глобалната икономическа криза, която вече усещаме. Липсата у нас на елитна преса, подробно описана в характеристиките на проф. Джон Мерил, великолепно обслужва управляващите вече две десетилетия, като им създава траен медиен комфорт. Партии и политици съзнателно размиват границите между институциите, които правят политика, и институциите, които трябва всеки ден да отчитат как, защо и от кого тази политика се прави – иначе казано, кой е виновен за това, което се случва/не се случва в безкрайния преход. А защо в България в областта на медиите еднопартийният комунистически монопол изключително успешно метаморфозира във финансов монопол, наложил на медийния пазар доминирането именно на таблоидните формати, както на шоу и риалити форматите в електронните медии, е съвсем друга тема, която предполага друг тип анализ.

Изводи

1. Съотношението информация/анализ при всекидневниците е типично за таблоидната преса. Всички значими събития са отразени чрез жанровете на информационния дискурс, но само някои от социалните факти стават обект на интерпретации, като селекцията е резултат от публикационната стратегия на изданието.

2. Анализите са концентрирани в седмичниците и в специализираната преса. Във всекидневниците анализите най-често са представени под формата на проблемно интервю. Коментарът във всекидневниците най-често е представен чрез своите жанрови под-видове – лично мнение и реплика.

3. През месец януари в пресата трайно доминират негативните политически послания. Това е неблагоприятна тенденция няколко месеца преди избори, защото по-скоро мотивира хората да не гласуват.

4. Няма реален сблъсък на идеи – по-точно регистрира се липса на реални и съдържателно смислени политически послания. Налице е мъглява или агресивна реторика, сблъсък между отделни личности, при най-често срещана аргументация тип ad hominem.

5. Чрез медийното говорене през януари не се формира ясна реална политическа платформа, която да спомага за успешен изход от кризата. Невъзможността за обединение на десните формации поради персонални конфликти и лична нетърпимост е експлицитна.

6. Налице е класически образец на регистрираща журналистика, която по генезис е безопасна за политиците и управляващите. Безопасна е, защото читателят потъва в огромни масиви от текстове, които често регистрират детайли дори от интимния свят на политическия и бизнес елит, но не отговарят на единствените важни въпроси: Защо именно тези, а не други лица попадат в листите? Защо именно тези лица притежават, управляват, разпределят икономическия и финансов ресурс на държавата? Защо очевадно некомпетентни и със съмнително образование лица са на ключови управленски постове? Регистриращата журналистика коректно отговаря на въпросите „Кой?“, „Кога?“, „Къде?“, „С кого?“, „ Как?“; тя е пунктуална, дори досадно изчерпателна при описанието на битови детайли и случки от биографията. Но само епизодично или маркиращо влиза в сакралното пространство на въпроса „ЗАЩО?“ – запазената територия на елитната преса.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!