Политическите лица – централни медийни герои

България в Европейския медиен мониторинг: декември 2008: субектите

Автор: Николета Даскалова

Европейският медиен мониторинг (ЕММ) и неговото приложение News Explorer предоставят мощни инструменти за обработка на уеб-базирани информационни масиви. Периметърът на мониторинг е впечатляващ – онлайн медии и информационни агенции, генериращи съдържание на 19 езика. Или, както гласи мотото на тази иновативна технологична платформа, налице е анализ на новините „през езиците и времето“. Освен езиково отграничени, резултатите от мониторинга са организирани и всекидневно архивирани около два интелигентни мета-филтъра: теми и субекти в новините. Фокусът на настоящия анализ пада върху субектите в българските онлайн медии.

За изминалия месец декември рубриката People (Хора) извежда общ сбор от 350 имена. Резултатът е получен чрез натрупване на данните за най-често споменаваните лица в новините ден по ден, за всички дни от месеца [Първоначално генерираният сбор от 365 имена бе прецизиран до 350, съобразено с възможността за софтуерна грешка (неразпознаване на институции, географски субекти и прякори) и след извършването на допълнителен качествен анализ на данните]. Базисният показател, по който този масив от имена заслужава да бъде коментиран, е свързан с количествените натрупвания за всяко конкретно име спрямо броя дни, в които съответното лице е присъствало в зоната на най-популярните субекти за деня. Масивът включва преобладаващо имена, включени в рубриката само за един ден от месеца (оттук идва и многочислеността на субектите). Но, разбира се, немалка част от лицата се радват на серийно присъствие в новините. И така, кои са най-популярните личности в българските онлайн медии през декември?

Балоновидната илюстрация [Достъпна в интерактивна форма на http://manyeyes.alphaworks.ibm.com/manyeyes/visualizations/emm-bg-persons-dec-08] на резултатите показва, че топ лицата на месеца са:

• Бойко Борисов – най-често присъствал в новините в 25 от 31 дни;
• Сергей Станишев – 24 дни;
• Георги Първанов – 18 дни;
• Михаил Миков – 17 дни;
• Барак Обама – 15 дни.

Популярността на „топ 5“ личностите в класацията е безспорна и кореспондираща с предварителните очаквания. От значение е фактът, че сканираните от ЕММ информационни източници са основно онлайн медии (новинарски агенции и сайтове, както и уеб издания на печатни и електронни медии) с редакционна политика в рамките на традиционната журналистика. Т.е. съдържанието се генерира на базата на институционализираната журналистическата преценка за значимост на събитията, а не толкова по алтернативни, инициирани от масовите интернет потребители, канали. Ето защо е логично да очакваме, че в резултатите, представени от софтуера на ЕММ, ще се съдържат тенденции, сходни с дневния ред на традиционните мейнстрийм медии.

За да добием по-детайлна представа за параметрите на масива от имена, се налага да отидем отвъд простото преброяване на данните и да добавим разпознаваеми белези на всеки един субект. Чрез допълнителен поглед върху съдържанието на информационните кластъри, с които се асоциира дадената персона – което по същество е и възстановяване на оригиналните медийни контексти на поява на името – изникват възможности за категоризиране на генерираните единици. Първото подобно групиране по общи признаци свидетелства, че сред имената на месеца доминират политическите фигури – 55% от целия масив. Сред тях, резонно, преобладават субектите от българската политическа реалност. Все пак, разделението родни/чужди

политици не създава впечатление за драстични процентни изкривявания, а по-скоро свидетелства за сравнително висок медиен интерес към световната политическа сцена. От друга страна, 41-процентното чуждестранно присъствие би могло да се интерпретира и като показателно за произхода на източниците на съдържание. Факт е, че световните агенции са важен информационен ресурс за българските медии, а интернет значително улеснява захранването с не-родно съдържание. В контекста на представените в сайта на ЕММ резултати, тенденцията се забелязва особено ясно в дните около Коледа и Нова година, когато броят на чуждестранните лица в новините драстично нараства. Това засяга не само персоните от сферата на политиката, но най-вече лицата от спорта и развлекателната индустрия. Прокрадва се впечатлението, че спадът в политическите активности на локално ниво (около празниците) се компенсира от по-високата честота на послания, препращащи към звездите от световния спорт и шоу бизнес. Интересно би било да се проследи в предстоящите месеци на мониторинга дали приближаването до кулминацията на предизборната кампания ще доведе до обратната тенденция – медиен дневен ред, пренаситен с български политически лица.

Дълбочинният анализ на субектите за месец декември препраща и към други любопитни наблюдения. Стесняването на фокуса върху фигурите, свързани с политическия живот и държавното управление на България, дава възможност да се проследи как те се групират около над-личностни субекти – партии и институции.

Става ясно, че най-многоликата партия за месец декември е НДСВ с 10 имена на политици от партията в анализирания масив. Следват БСП (9) [Въпреки силното присъствие на министри от БСП в масива, не всички от тях са калкулирани в това число. Причината е, че с изключение на премиера Станишев, контекстите на поява на имената експлицират правителствено-, а не партийнообагрена събитийност. Този механизъм на интерпретация на данните е спазен и по отношение на министрите от другите две партии от управляващата коалиция] и СДС (7). На другия полюс, най-соловата откъм представителност партия е ДСБ, персонифицирана единствено от Иван Костов.

Сравнението между партиите по брой на медийно отразени лица не съответства непременно на сравнението между сумарните и средните стойности на месечната популярност на партиите, генерирана посредством нейните членове. Този втори начин на съпоставяне на партиите е в тясна зависимост от позициите по брой дни, които съответните лица заемат в масива. Иначе казано, една партия може да е представена от много на брой политици, всеки от които обаче да е присъствал в новините само един или два дни. Това, което е от значение, е общият погледът върху двата критерия за съпоставка. В случая например е видимо, че имената, които СДС обединява, са присъствали много по-често в новините от представителите на НДСВ, въпреки че и двете партии са се радвали на голям брой свои посланици. Друго обобщение в този дух е, че НДСВ обединява повече, но по-непопулярни (в известен смисъл маргинални) гласове в сравнение с партии като БСП, СДС и особено ГЕРБ. За ГЕРБ специално графиките констатират, че това е партия с изключително малко, но изключително популярни физиономии. Досещаме се кой е човекът в ГЕРБ, генератор на статистически пикове. Или може би е по-правилно да се нарече Човекът-ГЕРБ (съотношението между Бойко Борисов и Цветан Цветанов по брой дни на попадане в рубриката People e 25/5).

Освен по партийна линия, единиците в тук обсъждания масив от политическо маркирани български имена, могат да бъдат организирани и по други институционални полета.

Преобладаващата част от политическите фигури се съставлява от контингентите на парламента и правителството, с уточнението, че представителите на изпълнителната власт като цяло заемат по-високи индивидуални позиции в общата класация по честота на медийно отразяване. Както вече стана ясно, министърът на вътрешните работи Михаил Миков е не само сред най-популярните правителствени фигури, но е и сред топ лицата на фона на целия масив. Следващите го по популярност министри са Петър Димитров (Министерство на икономиката и енергетиката, 12 дни) и вицепремиерът, отговарящ за управлението на европейските фондове, Меглена Плугчиева (10 дни). Любопитно е, че слабо дневно медийно присъствие е регистрирано от министър Стефан Данаилов (2 дни от месеца), който иначе е традиционен лидер в класациите за обществено одобрение на социологическите агенции.

Най-активните в медийното пространство депутати идват от десните политически партии: водач е новият лидер на СДС Мартин Димитров (11 дни), следван от Иван Костов (ДСБ, 7 дни) и Иван Сотиров (СДС, 6 дни). Важно е да уточним, че медийното присъствие на Мартин Димитров гравитира изключително към събитийния пик от вътрешнопартийно естество, а именно избирането на Димитров за водач на партията. Разбира се, силният медиен интерес към събитието е показателно, че неговата значимост надхвърля рамките на партията и заема централно място в зададения от медиите публичен дневен ред.

От своя страна, депутатите от БСП с най-високи показатели за дневно медийно присъствие са Румен Овчаров и Георги Пирински – и двамата попадат 5 пъти (дни) в рубриката на ЕММ за най-популярни лица. Опонентите Ахмед Доган (ДПС) и Волен Сидеров (Атака) се срещат в рубриката 4 дни. От НДСВ най-активна за месеца е Антония Първанова (3 дни).

За да разширим представата за сканираната от ЕММ медийна ситуация, нека хвърлим поглед и върху присъстващите в българските медии не-български политически фигури.

Табличните илюстрации на разпределението на субектите по държави [Европейският съюз и НАТО също са включени в този списък заради фигурирането в медийните контексти на лица, към които се реферира като представители не на конкретна държава, а именно на една от двете над-национални институции] са показателни за категоричната лидерска позиция на САЩ – както по брой на субекти, така и по интензивност на присъствие в новините. Другите ключови топоси са Русия и Близкият изток. Франция изпъква като страна с малко на брой, но медийно силно осветени политици. От подредбата на лицата в общия месечен масив можем да конкретизираме, че това се дължи на високия персонален рейтинг на президента Никола Саркози (8 дни в рубриката за популярност). Но както вече стана ясно, новият президент на САЩ Барак Обама е абсолютният победител в класацията за медийно присъствие на чуждестранен политик (15 дни), при това като едно от топ 5 лицата на масива въобще. Друга очевидна тенденция за месеца е сравнително стабилното информационно отразяване на субекти, идентифицирани като представители на ЕС.

Финалните щрихи на картината, описваща количествените натрупвания около наблюдаваните субекти, засяга зоните извън политиката.

Спорт, шоу, престъпност – това е обобщението за пиковите стойности. Шест-процентното присъствие на фигури, свързани с религията, се обяснява най-вече с коледните празници (името на Исус Христос се среща 5 дни).

Представителите на науката и неправителствения сектор са малобройни, но все пак присъстващи в масива. Що се отнася до наличието на социологически агенции, то се събужда любопитство доколко в следващите предизборни месеци броят и интензитетът на присъствие в медиите на социолози ще се увеличава. Засега изведените от софтуера на ЕММ социологически агенции в новинарския масив са три – Алфа Рисърч (Боряна Димитрова), Барометър Инфо (Николай Николов) и АССА-М (Михаил Мирчев).

Индивидуалната класация по популярност се оглавява от свързани със спорта лица – Димитър Бербатов, Кристиано Роналдо и Димитър Христолов с по 7 дни сред най-често споменаваните имена, следвани от Алекс Фъргюсън (отново спорт) и Дядо Коледа с по 6. Както става ясно, налице е една пъстра група от субекти, някои дори с недоказано минало или сегашно съществуване. (В този дух е изкушаващо да се обобщи, че Дядо Коледа предизвиква по-силен медиен интерес, отколкото лидери на парламентарно представени български партии като Волен Сидеров и Ахмед Доган, да речем).

Чрез сканирането на тази хетерогенна група от субекти, отново се появява очевидното разделение на български и чужди имена, този път минаващо през сферите на спорта и шоу бизнеса, като отношението българи/чужденци е съответно 52.5% на 47.5% при спорта и 46.81% на 53.19% при развлекателната индустрията.

В заключение на настоящия анализ, нека се върнем на стартова позиция – индивидуалната класация за най-често споменаваните имена в медиите – и да обърнем заслужено внимание на категоричните първенци за месец декември, Бойко Борисов и Сергей Станишев. От ранга си на най-активни медийни герои, столичният кмет и министър-председателят се превръщат в централни автори на послания в публичната сфера. За какво и за кого говорят те?

В профила на всяко едно име от масива архивът на ЕММ позволява лесно да се стигне до поместените в медиите цитати от съответната личност. Обработени през платформата за текстови анализ Wordle, публичните изказвания на Борисов и Станишев придобиват интересен вид.

Бойко Борисов говори, декември 2008:

Сергей Станишев говори, декември 2008:

Тъй като сравнението между двата облака от ключови думи предизвиква неизчерпаеми изводи и асоциации, нека маркираме само една любопитна тенденция.

Освен че са под мотото на императивното трябва, изказванията на Борисов изключително насочват към държавното управление чрез повтарящи се употреби на сами по себе си достатъчно „тежки“ ключови думи: правителството, премиера, премиерът и особено яркото Станишев. Що се отнася до централните думи/теми, генерирани от Станишев, то сумарно категорично доминира говоренето за България, българското, българските, българската, българския. Откроява се своебразен дисбаланс по отношение на референциите на тези ключови политически играчи помежду им. И двамата препращат един към друг, но при премиера Бойко и Борисов са несравнимо по-малки отколкото кметския Станишев. Излиза, че прословутият медиен двубой между двамата в много по-голяма степен се инициира от Бойко Борисов. (Вероятно защото Аз-ът на кмета е по-голям от Аз-а на премиера).

По-старателно наблюдение върху двете визуализации показва, че в тях се съдържа и едно трето лично име – на Михаил Миков, четвъртия в класацията за популярни личности за изминалия месец. Предвид факта, че и тримата са сред топ лицата за декември, то реконструкцията на контекста, в който те фигурират в релация, би трябвало да посочи едно от ключовите политическите събития за месеца. Мониторингът на субектите извежда като такава пресечна точка протеста на полицаите.

Основни изводи

• Обработката на информационния масив за месец декември показва, че на ниво субекти политиката заема централно място в дневния ред на медиите. В новините доминиращо е присъствието на политически ангажирани лица, следват ги представители на спорта, звезди от шоу бизнеса и личности, асоциирани с криминални теми.
• Най-активно присъстващи в новинарския масив за декември са Бойко Борисов и Сергей Станишев. Главните герои на новините се изявяват и като основни политически конкуренти, като медийната конфронтация между двамата е инициирана в по-голяма степен от Бойко Борисов.
• Разглеждани през медийното отразяване на своите представители, БСП и СДС се открояват като партиите с едновременно най-„многолико“ и най-интензивно медийно присъствие за месеца. Регистрираната висока популярност на ГЕРБ се генерира изключително на основата на персоналните медийни изяви на лидера на партията Бойко Борисов.
• По отношение на представянето на лица извън родната политика, вниманието на медиите гравитира предимно към САЩ и специално към президента Барак Обама. За месец декември американките политически актьори провокират по-силен интерес сред българските медии отколкото фигурите, представляващи институциите на Европейския съюз.