„Спасители“ в газта или за кого говорят медиите

Българските онлайн медии в Европейския медиен мониторинг, януари 2009
Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

Първият месец от 2009 г. мина под знака на кризата. Ключовите събития, които рамкират публичния дневен ред за януари, са преустановените доставки на природен газ и гражданските протести пред Парламента. Двете драми се разиграха на различен терен и в различен мащаб: газовата криза се превърна в паневропейски проблем, а протестите ескалираха в кървава конфронтация между български младежи и полицаи на столичния площад „Народно събрание“.

Кои са главните медийни герои в този месец на ексцеса? Изведени през платформата Европейски медиен мониторинг, най-популярните субекти в българските новинарски сайтове за януари съставляват хетерогенен масив от общо 327 имена. Следвайки разработената в анализа за предходния месец методика, данните са подложени на допълнителна статистическа обработка. Класацията по честота на присъствие (брой дни) на имената в новините показва важни размествания в сравнение с месец декември.

Най-популярните имена в българските онлайн медии по честота на присъствие в новините (брой дни), януари 2009
Най-популярните имена в българските онлайн медии по честота на присъствие в новините (брой дни), януари 2009: http://manyeyes.alphaworks.ibm.com/manyeyes/visualizations/emm-bg-persons-jan-09

На първо място прави впечатление, че ако за декември лидерските позиции можеха да бъдат отграничени в рамките на „топ 5“, то границите на пиковите стойности за януари се разширяват до „топ 10“. Т.е. януарският масив съдържа повече на брой субекти с относително висока честота на присъствие в новините. Концентрацията на медийното внимание е около следните водещи имена:

  • Сергей Станишев – сред най-популярните имена в новините в 26 от 31 дни;
  • Барак Обама – 24 дни;
  • Владимир Путин – 23 дни;
  • Георги Първанов – 21 дни;
  • Петър Димитров – 21 дни;
  • Дмитри Медведев – 18 дни;
  • Бойко Борисов – 17 дни;
  • Михаил Миков – 16 дни;
  • Юлия Тимошенко – 16 дни;
  • Алексей Милер – 16 дни.

Топ лицата - месечна динамика

Победителят в декемврийската класация Бойко Борисов заема едва 7-мо място в януарската подредба. В самото начало на изборната 2009 г. премиерът Станишев затвърждава високата си популярност и измества лидера на ГЕРБ като лицето с най-доминиращо присъствие в новините. Прави впечатление и прогресиращият до този момент медиен интерес към Барак Обама. В месеца, в който новият американски президент официално встъпи в длъжност, присъствието му в българските новини далеч не се изчерпва с кулминацията около тържествената церемония. Всъщност, погледнато в сравнителен план, името на Барак Обама в елитния клуб „топ 10“ стои като на герой от друга приказка. Ако останалите девет имена биха могли да се подредят в събитиен пъзел, препращащ към проблеми, тясно свързани с българската действителност, то президентът на САЩ присъства като отдалечен, но изключително магнетичен център на медиен интерес. Що се отнася до останалите не-български имена в призовия кръг за януари, то техният географски генезис достатъчно ясно очертава контурите на едно от най-значимите събития за месеца – конфликтът между Русия и Украйна по газовия проблем, болезнено засегнал България.

Най-популярни лица, януари 2009Едромащабното разделение на имената в масива повтаря наблюдението от декември за категоричното процентно превъзходство на лица от света на политиката. Запазва се и специфичната неголяма доминация на имена от родния политически живот.

Български/чужди политически фигури

Най-популярни лицаЛипсата на големи разлики в сравнителните графики между първите два месеца от мониторинга е по-скоро доказателство за утвърдена схема на търсене на сюжетни генератори от страна на медиите, отколкото за динамични промени в средата. Все пак, трябва да се отбележи слабото покачване (3%) в относителния дял на имена от световната политическа сцена.

Български/чужди политически фигури

Разпределение по партии 1При една по-стеснена оптика на наблюдение върху имената от българската политическа сфера и тяхното групиране по партийна принадлежност, БСП и НДСВ и този месец се явяват формациите с най-многобройно представителство в онлайн новинарските масиви. От своя страна, ГЕРБ продължава да се откроява като партия с малко на брой, но с интензивно присъстващи в новините свои представители (Бойко Борисов и Цветан Цветанов).

Разпределение по партии 2

Разпределение по партии - месечна динамика 1В същото време, сравнението с предходния месец регистрира и известни динамики в картината.

Разпределение по партии - месечна динамика 2

Увеличава се броят на имената, партийно свързани с управляващата БСП. На другия полюс, медийното присъствие на лица от кръга на СДС рязко намалява през януари. Спадът логично може да се обясни с липсата на събитийна еуфоричност около опозиционната партия за разлика от миналия месец, когато изборът на нов председател на СДС предизвика силен медиен интерес. Видима промяна е налице и при ДСБ, която от солово представена партия през декември вече се репрезентира и от имена, допълващи това на лидера Иван Костов. Същевременно Костов остава лицето с най-активно медийно присъствие сред съпартийците си. Важно уточнение е съща така, че в регистрираното раздвижване около ДСБ се включват и имената на политици (Нено Димов, Николай Михайлов), чийто информационен повод да попаднат в масива – напускането на парламентарната група на партията – е със знак минус за ДСБ.

Разпределение по институции - месечна динамика 1По-малки са разликите в месечната динамика по отношение на разпределението на имената по институции.

Разпределение по институции - месечна динамика 2

Погледът върху горните две фигури показва липса на значими развития в статистическите стойности на институционалната представителност. С оглед на събитийната макрорамка на януари и конкретно във връзка с протестите пред Народното събрание е интересно да се проследи дали има промени в категорията „полиция“. Раздвижването е минимално – броят на имена с този етикет скача от 5 на 8, а показателите за сумарната честота на присъствие се увеличава от 23 на 26. Разбира се, не бива да се пренебрегва константно високата индивидуална популярност на министъра на вътрешните работи Михаил Миков (декември – 17 дни, януари – 16).

Чуждестранни политици - разпределение по държави 1Допълнителна представа за макрокартината на месец януари ни дава и категоризирането на имената с не-български произход. Разпределението на чуждестранните политически фигури по държави е важна илюстрация за топографията на събитията.

Чуждестранни политици - разпределение по държави 2

Комплексният поглед върху показателите на сравнение извежда като топ зони САЩ, Русия, Украйна, както и над-националния Европейски съюз (заб. – ЕС и ООН са включени в този списък заради фигурирането в медийните контексти на лица, към които се реферира като представители не на конкретна държава, а именно на една от двете над-национални институции). В сравнение с масива от миналия месец, през януари отпадат определени субекти (Румъния, Афганистан, Македония, Белгия, Йордания, Армения, Финландия, Кипър, Либия, Пакистан, Ливан и НАТО) и в същото време се появяват нови (Италия, Словакия, Азербайджан, Естония, Боливия, Сирия и ООН). Сумарно масивът за декември включва 31 държави, ЕС и НАТО, а този за януари – 26, ЕС и ООН.

По-важните точки на динамика в съпоставка с предходния месец са изведени в следните таблици:

Разпределение по държави - месечна динамика 1Откроява се повтарящото се силно присъствие в българските новини на представители на САЩ. Русия също поддържа и дори повишава високите си стойности. Особено категоричен е ръстът при Украйна – както по отношение броя на лицата, така и във връзка с интезитета на тяхното присъствие в информационните масиви. Очевиден е и комплексният растеж на стойностите при ЕС, Чехия и Италия. Събитийният контекст, който до голяма степен обединява имената, свързани с Русия, Украйна, останалите европейските държави с ръст в показателите и ЕС, определено препраща към топ новината, или по-точно казано към топ новинарския разказ за януари – газовата криза. Любопитно е и едно микро-наблюдение във връзка с високите стойности, които регистрира Чехия: те се дължат изключително на индивидуалната медийна популярност за месеца на чешкия премиер Мирек Тополанек (10 дни), а темите на употреба на името на Тополанек включват газовия проблем, чешкото председателство на ЕС, както и дискутираната в медиите като скандал артинсталация „Ентропа“.

Разпределение по държави - месечна динамика 2

Заключителната таблична обработка на данните от месеца илюстрира категоризацията на субектите извън сферата на политическите новини. Потвърждава се констатацията от декември за категорична доминация на имена от света на спорта.

Субекти извън политиката и държавното управление

В обобщение на представените инфографики прозира един безспорен извод – статистическата реконструкция на водещите субекти в българските новинарски сайтове показва, че темата за газовата криза е в сърцевината на медийния интерес за месеца. На фона на газовата суматоха с най-ярки контури се открояват лицата от най-високо управленско ниво на замесените в събитието страни (България, Русия, Украйна, както и ЕС). В допълнение, чрез по-детайлен прочит на имената от масива прави впечатление януарското обособяване на спецефична микрогрупа от имена на ресорни специалисти по проблема с газовите доставки и съответно представители на ангажираните структури – министри по енергийните въпроси, ръководители и говорители на „Газпром“, „Нефотгаз-Украйна“, „Булгаргаз“, поделения на „Топлофикация“ в страната. В контраст на това наблюдение, трябва се отбележи, че обработените данни не предлагат аналогични примери за медийното представяне на другия ключов проблем за месеца – гражданските протести пред Парламента. Остава впечатлението, че в онлайн новинарските сайтове темата за протеста е изцяло подтисната от темата за газовата криза. За да разширим наблюденията си и да подложим на допълнителна проверка валидността на тази теза, е любопитно да погледнем и към новинарските досиета на някои от ключовите герои за месеца. На фокус са премиерът Сергей Станишев и президентът Георги Първанов – българските политически фигури с най-висока медийна популярност в началото на годината, както и предишният лидер в тази класация Бойко Борисов, от когото се интересуваме в ролята му на най-активно присъстващото в медиите лице извън кръга на управляващата коалиция.

За какво и за кого говорят Станишев, Първанов и Борисов през януари? Концентриран отговор на този въпрос дават публичните изказвания на тримата медийни герои. С помощта на инструмента за текстови анализ Wordle се появяват следните облаци от ключови думи:

Сергей Станишев говори, януари 2009:
Сергей Станишев говори, януари 2009

Георги Първанов говори, януари 2009:
Георги Първанов говори, януари 2009

Бойко Борисов говори, януари 2009:
Бойко Борисов говори, януари 2009

Водещата семантична нишка, свързваща и трите визуализации, е акцентът върху темата с газта: България, Русия, Украйна, (природен) газ, криза и производните им. Интересни са нюансите в допълващите ключови думи. При Станишев проблемът за газта е обговорен през контекстуалната среда на Европейския съюз, Първановото решение на кризата визира АЕЦ Козлодуй, а при Борисов има по малко и от двете, но най-вече проличава опозиционното говорене с препратки към правителството и премиера Станишев. Или, представени чрез характерни цитати, Станишев излиза с мотото „Ще искаме солидарност от нашите европейски партньори“, Първанов призовава „Трябва да започнем незабавно подготовката за рестартирането на трети реактор на АЕЦ ,Козлодуй‘“, а стилът на Бойко Борисов не може да се сбърка: „Да коментираш премиера Станишев вече е един тип да му правиш реклама. Той няма нито една сфера, нито едно нещо, в което се е захванал, и да го е свършил в България. И когато си проспал четири години, си подаваш оставката. Така или иначе вече нищо не зависи от него. Сега, в ситуацията, само отиваш и се молиш – и в Брюксел, и в Москва. Той се е поставил в това положение“.

Ключовите думи, с които се асоциира проблемът за гражданските протести пред Народното събрание, са видимо със значително по-маловажна стойност. Ако трябва да градираме ангажираността по темата на тримата герои, то пръв е Борисов, следван от премиера и почти незаинтересования президент. Изведени през съответните ключовите реплики, позицията на Станишев е неглижиращото „Не съм против това да се протестира, но трябва да се прави цивилизовано“, а тази на столичния кмет минава през познатия Аз-рефрен: „Имаше кръв, защото полицията се опита да създаде у хората впечатление, че аз съм спрял протеста“.

Tретата водеща тема в публичното говорене на Станишев и Борисов – дори доминираща над темата за протестите, особено при премиера – е свързана с изборите. В този дух един от ключовите цитати на най-популярната политическа фигура за януари е гръмкото „Можем да бием нашите опоненти, нека ги е страх!“. Доколко оправдана е тази самоувереност на Станишев предстои да разберем.

Основни изводи

  • В българските онлайн медии месец януари минава под знака на газовата криза. Главни действащи лица в медийния разказ за търсенето на загубената газ са най-висшите представители на България – премиерът Станишев и президентът Първанов.
  • Героите от протестите пред Народното събрание остават изцяло засенчени от звездите на паневропейската газова суматоха.
  • Темата за изборите започва все по-ясно да доминира в публичното говорене не само на опозицията, но и на управляващите.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!