ДОМАШНА ПОЛИТИКА

Клиповете с политическо съдържание във VBox7 и Youtube, март 2009
Автор: Юлия Роне

Автор: Юлия Роне

Добре, Серго, предлагам ти тогава да проведем дебата у нас.
А той вика „Къде у вас? В Банкя ли?”
А аз викам, не бе, у нас: в телевизията.
/Краси Радков в ролята на Б.Б., Шоуто на Слави
/

Често определят медиите като четвърта власт. През месец март обаче те бяха по-скоро втори дом за политиците. Наричаме медиите дом не само защото политиците се подвизават често в тях (може би по-често отколкото в собствените си домове). По-важната причина за подобно определение, е нахлуващата, победно тържествуваща естетика на дома, на всекидневното и домашното. Бойко в На кафе с Гала, Емил Кошлуков в Къщата на Вип Брадър 3, айдълите на гости у Бойко. През екрана на телевизора политиката нахлува в дома ни. Но това е двустранен процес. Домът също нахлува в политиката и двете вече е невъзможно да бъдат разделени. Националистическите клипове на Атака все повече разчитат на битови драми: гавра с болен сирак, циганин изнасилва баба, поругава се гроб. Всички тези случаи се използват, за да се насажда етническа омраза. “Дългата мръсна ръка на ДПС пак е намесена” казва водещият като коментар на случая с изнасилването. А и не беше ли един от най-популярните мартенски клипове Турско обрязване именно това – нахлуване в личното пространство на една вековна традиция, воайорски поглед в нечий дом, който разбуни обществото.

Турско обрязване

Клипът Турско обрязване е интересен с няколко неща. Преди всичко, разбира се, с внушителните за България 80 553 гледания. Второто нещо, което прави впечатление, е, че той е в категорията клипове за мИсюлмани. Това е само детайл. По-важното, е че коментарите към клипа за мИсюлмани не се показват, въпреки че има 110 такива. Най-любопитното е, че клипът всъщност е доста стар – качен е на 2.10.2006. Повторението на предаването Отечествен Фронт по телевизията предизвика повторен интерес към случая и бум на гледанията на клипа именно през месец март. Клипът е качен във Vbox7 и в четири други варианта, които обаче са получила доста по-малък дял от гледанията. Този случай е показателен за същността на видеосоциалните мрежи. От една страна, в тях има пълна свобода относно качването на материали, творческо отношение към авторското право, плурализъм. От друга страна, отвъд технологическите параметри, когато става дума вече за съдържанието на клиповете, много от тях показват абсолютно авторитарно отношение, отказ да бъде разбран Другия. Технологията не може да ни направи по-демократични или по-толерантни към чуждата култура. Всичко, което тя може да направи, е да постави на една плоскост авторитарните и крайни мнения на различните герои в общуването.

Турско обрязване разкрива също така друг феномен, срещан особено често във видеосоциалните мрежи: рецидива на клипове. Много рядко един клип се качва само веднъж. Напротив, наблюдаваме набор, cluster от клипове, качвани от различни потребители по едно и също време или през определен период. Никога не е ясно кой от многото варианти ще успее. Понякога големият брой гледания идва едва при второ, трето качване на клипа. Друг път виждаме постепенно отмиране на някогашната слава. Показателен е случаят с клипа Бойко в Забранена любов. Големият шум около този клип беше през декември, когато беше излъчен знаменитият епизод. При все това, на 28.03 откъсът от сериала отново е качен и събира 1176 гледания: по-малко от най-гледания вариант през декември, но все пак сериозна бройка.

Клиповете с политици могат да се качват отново и отново, когато ни хрумне, защото не са свързани с определен политически контекст. Най-точното определение на подобни материали е клипове без контекст. Политиците в тези клипове не разказват за своите програми, не са обвързани с конкретни събития. Ако общественият живот се характеризира със своята динамика, с богатството си от събития, домашният живот е спокойният пристан на рутината и почивката. Политията е пространство на движението, на актуалните новини, на уникалните събития. Ойкосът, напротив, е пространство на покоя, на повтарящите се, ритмизирани, всекидневни дейности. Ако в политията всяка новина е уникална, в ойкоса всичко е такова, каквото е било, неизменно и необезпокоявано.

В този смисъл политическите клипове принадлежат не на политията, а на ойкоса, не на политиката, а на дома. Тези клипове ни представят едни неактуални политици. Политици, излезли от сферата на събитията, на управлението и вземането на решения и влезли в сферата на митологията, на вица и приказките за лека нощ. Само в такъв контекст можем да си обясним популярността на клипове като Бойко в Мюзик Айдъл или Айдълите на гости на Бойко. Както изтъква Калина Петкова в доклада си за месец март: Публичността, разбирана само във връзка с политиката и отношението общество-институции, вече не функционира. Понятието за нея трябва да бъде разширено до зони, считани преди за частни или поставени извън обхвата на сериозното. Политиката се е превърнала в развлечение. Каним си гости у дома. Показателно е, че повече хора са гледали Мюзик Айдъл отколкото дебата в Референдум между Станишев и Борисов. Навлизането на политиката в домашното пространство достигна своя връх в новината, че софийският кмет е гледал на живо раждане. Стаята на родилката винаги е била Светая Светих, най-грижливо пазената, закътана част от дома. Раждането като най-голямо тайнство. Бойко обаче навлезе дори там. През март той гледа раждане по Интернет. Това даде повод на Господари на ефира да направят находчива пародия, в която виждаме най-страшния кошмар на софийския кмет: той ражда своя основен опонент Станишев.

Господари на ефира

Има нещо много вярно в подобна постановка на нещата. Митът за Бойко, лошото и прямо народно момче, поражда и своя контрамит – мита за Серго, очилатия интелектуалец, който говори сложно. Двата мита се подхранват един друг, поддържат своето съществуване именно чрез противоборството. Същевременно обаче двамата антагонисти започват все повече и повече да заимстват черти един от друг. Също както в Античната митология много от атрубутите на антагонистични божества и герои се припокриват (Херакъл и Хера, Ифигения и Артемида), така и Бойко и Серго все повече заприличват един на друг. Серго започна да говори безпардонно и самоуверено като кмета, а кметът се опита да покаже в Референдум, че владее не по-зле сериозното политическо говорене. Месеци преди изборите официалният старт на предизборната кампания беше даден с този дебат – опит да се излезе от руслото на шоуто и да се наблегне на реални, наболели въпроси от управлението. Клипът с Референдум е изключително гледан през март:

"Референдум", БНТ

Любопитното е, че първата част на клипа с 33 950 гледания е около 4 пъти по-популярна от втората с 8 412 гледания. Възможно е просто за втората част да е останала само наистина ангажираната аудитория, а не тази, привлечена от надписа „Скандал!”. За да накараш някого да гледа клип в Интернет, най-добрият подход е да напишеш „скандал”, „шок” или нещо подобно.Клипът с ремикс на изказване на Иван Костов се оказва много по-популярен от интервюто, в което за него се казва, че е бил шпионин. В забавното и развлекателното се крие силата на видеосоциалните мрежи.

Ако се върнем към Референдум, там скандал всъщност нямаше. Налице беше добре познато традиционно политическо говорене, каквото чуваме доста рядко в последно време. Истинската голяма битка около дебата – тази битка, в която имаше и разочаровани, и ядосани, и екзалтирани от победата, беше в коя медия да се случи дългоочакваната среща. БНТ излезе като логичен отговор, но Станишев неколкократно повтори, че е готов да дебатира с Борисов и в други медии. В коментарите на сутринта след сблъсъка на въпроса „Кой спечели дебата” интервюираният продуцент даде еднозначен отговор: „БНТ спечели дебата”. Това е положението в България. В дебатите между политици печелят медиите. Както е тръгнало, на парламентарните избори нищо чудно да спечели Нова Телевезия, а на изборите за евродепутати БТВ. Престижа на един дом се определя от гостите, които се съгласяват да го посетят.

Най-красноречива метафора за положението на българската политика в момента е Къщата на Вип Брадър 3. Различни „ВИП” хора, събрани на едно място, които уж работят за добра кауза, но всъщност ядат и пият безплатно, докато този, който наистина плаща за каузата, е народът. Това можеше да бъде просто метафора. Но влизането на политика Емил Кошлуков в Къщата ясно показа, че това е реалността. Самата идея на Къщата е да се направи обществено достояние как група хора прекарват свободното си време. А народът праща смс-и, за да гледа как те нищо не правят. Идеологията на свободното време достига своя връх в политията-ойкос. Във видеосоциалните мрежи в центъра на внимание не е обществено значимото, а пикантното, забавното, скандалното. Спорът между Емил Кошлуков и Тодор Славков (ако подобен спор в подобно предаване изобщо може да се нарече политически) е много по-малко гледан от клипа със заглавие „Дупето на Божидара Бакалова се прокъсва, а Емил Кошлуков това и чака” с 55 414 гледания.

VipBrother3

Общото между двата клипа а е присъствието на Емил Кошлуков. Преди да влезе в Къщата, той има едва 3 клипа във Vbox7. За по-малко от месец броят им нараства на 105. Влизането в Къщата е начин за Кошлуков да навлезе и в нашите домове. Политиката нахлува отвсякъде и завзема личното пространство. Вече няма отделно поле за развлечение. От Мюзик Айдъл, от риалити форматите, от сериалите: отвсякъде изскачат политици. Също като айдълите, които във всички видео материали непринудено пият от червени чаши на Нескафе, така и политиците дискретно или не чак толкова си правят реклама по медиите. Заветната цел е Голямата Бяла Къща в центъра на града: Народното събрание. Нищо, че тази къща е малко барикадирана заради протестите. Протестите, които същите тези медии почти не отразяват и които не будят никакъв интерес във видеосоциалните мрежи. За едни медиите са дом, за други – мащеха.

Знаем ли наистина какво става около нас? В споменатия в началото клип за изнасилването можем да чуем следната реплика: „Когато говорим за цивилизация, имаме предвид човешките, чисто човешките норми и европейски практики. Когато говорим за циганизация, имаме категоричните животински прояви”. Под други клипове хора си уреждат бой.

Коментари

Дом или разграден двор е нашето публично пространство? Място, където абсолютно необезпокоявано се развихрят националистически страсти, докато политиците танцуват, пеят и играят в забавни предавания. В нашата политика–дом всяка стая е отделена от другите и всеки член на семейството, наречено „управляващи”, гони свои цели и преследва свое наследство (ако припомним случая с имотите на Симеон Втори и тази метафора, за жалост, ще престане да бъде метафора).

Макар изборите да са още далеч, борбата за място под слънцето вече е в своя ход. Има серия от клипове срещу Бойко Борисов, качени иронично от потребител с ник bborisoff. Клиповете категорично са с лява политическа насоченост и са своеобразно постижение в жанра снимка на музикален фон: Клип 1, Клип 2, Клип 3. В последния клип директно се казва: „Когато отивате да гласувате, мислете за това кой ще спечели. Не ги пускайте вътре!”. На същия потребител принадлежи и клипа Don’t worry Boiko с 576 гледания, посветен на кризата със софийския боклук. Може би най-популярният сред негативните клипове за софийския кмет е: Б.Б.: Ако спечелим изборите, слагаме роми министри и зам. министри. Той е последван от ожесточени националистически коментари. Ако искате клипът ви във Vbox7 да бъде популярен, освен „скандал” и „шок”, може да употребите думите „циганин” или „турчин”. Ефектът е дори още по-силен. Самодейните положителни клипове за Бойко Борисов почти отсъстват през март. За сметка на това е качен един откровено предизборен клип със заглавие Синият глас в Европа. Като актив на БСП можем да отчетем хрумката да рекламират младежкия си сайт: red.bg с банери във Vbox7, Zamunda и пр.

Zamunda

Като изключим тази сполучлива идея обаче, БСП имат едва 20 клипа за март в сравнение със 73 за Атака и 37 за ГЕРБ. На ливо личности на първо място по клипове е Бойко Борисов – 137, на второ Волен Сидеров – 53 клипа, на трето – Станишев – 13 клипа.

Изводи:

1. Атака, Герб и БСП са водещите партии във видеосоциалните мрежи за изминалия месец.

2. Училищен тормоз, изнасилване, обрязване, раждане. И един дебат, в който печели националната телевизия. Това са параметрите на българската политика през март. Понятието за публичност се предефинира, размиват се границите между публично и частно.

3. В националистическите клипове битови теми покачват градуса на етническото напрежение – домът навлиза в политиката. През забавните предавания и клиповете в Интернет политиците завземат личното ни пространство и свободно време – политиката навлиза в дома. Символ на този феномен е влизането на Емил Кошлуков в Къщата на Вип Брадър. Личният живот на политиците не е техен, а наш – той отдавна е станал общо достояние. Политиката като публична тайна.

Ако трябва да дадем едно определение за българската политика през изминалия месец, то би било домашна политика по аналогия с домашната ракия. Европейският съюз не я одобрява и се опитва да въведе свои стандарти. Нашите дълги традиции обаче ни карат да се съпротивляваме ожесточено и да държим на своята леко нелегална, домашна политика. Тя може и да не е толкова хубава, може да е прекалено силна, да е трудна за преглъщане, но си е наша – лично производство. И с леко насълзени очи, кашляйки дискретно, ние я приемаме. Всички се събираме около казана, даваме съвети как да се прави, а после дружно отпиваме от нея. Пиянството на един народ.

Коментари

4 коментара за “ДОМАШНА ПОЛИТИКА”
  1. Мандичев казва:

    Здравейте!
    Поздравления за анализа!
    Имам известни забележки по отношение на тезата Ви за противопоставянето на дом и политика, която в края се превръща в домашна ракия, която отгоре на всичко препраща към силно дискредитирания за мен Вазов. Струва ми се необосновано да се включва и той като поанта на целия текст.
    Колкото до опозицията дом-политика - не мисля, че в момента това е актуален дебат. Отдавна не се борави с категорично чисти понятия относно публично и частно и не мога да си обясня защо това да е проблем. Същият този Кошлуков на предните избори ни показа дома си посредством видео-блог. Примерът е от Америка, където това е обичайна практика. И в никакъв случай не мисля, че е нещо качествено ново, което никъде не е виждано, още по-малко да е феномен, както го наричате Вие. Живеем във време, когато гражданите сами конструират понятията за света, в който живеят и е твърде спорно доколко ойкосът и политията са взаимно изключващи се.
    Струва ми се също така, че изреждането на многозначителни примери без да се отива отвъд тях не подкрепя категорично тезата Ви.

  2. Джули казва:

    Здравейте, извинявайте, че отговарям чак сега, но ме нямаше за Великден:)) Благодаря за критиката, но ми се струва всъщност, че сме на доста сходни мнения. Аз също не смятам, че размиването на границите между дома и политиката е нещо ново и нечувано. В това отношение вървим по стъпките на САЩ и на другите западни страни. Още в първия си доклад (http://www.fmd.bg/?p=192 ) започнах с примери за употребата на видеосоциалните мрежи за изборите в Америка. Има известно забавяне и спорадичност в преноса на подобни явления на наша почва. Всъщност, “феномен” в буквален превод означава “явление” и не се отнася задължително за нещо ново. Това, което имах предвид в доклада за март, е, че никога досега подобно сливане на ойкоса и политията не е било толкова отчетливо заявено у нас. Разбира се, имало е отделни случаи, примери и пр., но от конкретните наблюдения за март това се открои като най-значим и доминиращ проблем във видео сайтовете. Явлението най-накрая съзря на родна почва. И то как! (В този ред на мисли, не зная за действащ американски политик, който да е участвал в шоу, подобно на Big Brother.) Любопитното за мен беше, че не само политиката нахлу в дома, но и домът нахлу в политиката със своите битови теми: изнасилване, раждане, обрязване. В крайна сметка задачата ни е да проследяваме примерите на родна почва. Тезата не е важна сама по себе си, тя може да е вярна, или не, но е важно да видим как се вписват тези многозначителни примери в конкретиката на предстоящите изобри. Verba docent, exempla trahunt. Думите учат, примерите привличат.
    Колкото до Вазов и домашната ракия, не си падам особено по нито едно от двете, но си струваше да бъдат привлечени в името на метафората ;)) Аз лично предпочитам виното и някои други автори, които дори не попаднаха в топ 100 на Голямото четене ;))

  3. Dimitur казва:

    Здравейте много интересни изследвания правите. Вече си мечтая да видя - ваше изследване на тема разликата, която хората виждат между това по софийските улици и неотразяването му в медийте.
    Например щандовете на ЗЕЛЕНИТЕ. Ние ги виждаме по улиците, подкрепяме ги с подписите си - а медиите мълчат - точно, като в онова стихотворение за отличния ученик - дето получил отличен в час по мълчание.

  4. Джули казва:

    Здравейте, проблемът с това кое точно се отразява в медиите и на мен ми е много любопитен. Беглото отразяване на протестите на Кремиковци също беше добър пример. И ако в моята сфера на наблюдение - видео сайтовете, клиповете за Кремиковци не бяха много на брой, то предполагам ситуацията с клипове на Зелените ще е различна. При тях като че ли може да се очаква по-активна употреба на Интернет като форма на гражданско участие, повече клипове, генерирани от самите потребители като алтернатива на традиционните медии. Обещавам да проверя и резултатите ще присъстват в следващия ми доклад:)) Поздрави и благодаря за предложението. Ето случай, в който получавате отличен, именно защото говорите ;))

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!