Първенци по старому, сините в атака

Българските онлайн медии в Европейски медиен мониторинг, март 2009

Автор: Николета Даскалова

Главните действащи лица в мартенските новинарски разкази са добре познатите ни политически актьори. Според статистическите натрупвания, регистрирани от платформата Европейски медиен мониторинг, топ новината за месец март в българските онлайн медии е коалиционното споразумение между СДС и ДСБ (СДС и ДСБ се съюзиха след компромиси и от двете страни). В унисон с важността на събитието лицата на двете десни партии са в сърцевината на основните размествания в подредба за медийна популярност. Същевременно, през изминалия месец продължиха да се развиват някои от уловените в предишните анализи тенденции.

Медийните герои: индивидуални и групови субекти

Най-популярните имена в българските онлайн медии по честота на присъствие в новините (брой дни), март 2009

Кои са водещите субекти в онлайн медиите за изминалия месец? Индивидуалната класация за най-често срещащи се имена се оглавява от:

• Сергей Станишев – сред топ имената в новините в 29 от 31 дни;
• Бойко Борисов – 26 дни;
• Барак Обама – 20 дни;
• Мартин Димитров – 18 дни;
• Георги Първанов – 15 дни;
• Иван Костов – 15 дни.

В досега наблюдавания четиримесечен период Сергей Станишев и Бойко Борисов неизменно са най-магнетичните фигури, притегателни центрове на медийно внимание. Двамата се редуват в спечелването на лидерската позиция, като мартенският победител в тази своеобразна надпревара е министър-председателят. От статистическите натрупвания, регистрирани до този етап на мониторинга, трудно може да се определи кой от двамата е цялостно по-атрактивен за медиите. Силите са изравнени, кмет и премиер се ползват от еднакво мощни възможности за лансиране на публични послания. Все пак, не бива да се пренебрегва фактът, че двамата стартират от позиции с неравностойна тежест на влияние. Управлението на държавата, от една страна, и на столицата, от друга, изначално предполага позициониране на различни нива в дневния ред на обществото – не всеки потребител на информация би се ангажирал с проблемите на София, но всеки е зависим от изпълнителната власт в страната. В този смисъл медийната популярност на Бойко Борисов в по-голяма степен изисква влагане на допълнителни комуникационни усилия, сред които за месец март: упражняване на публичен натиск към политическите опоненти (напр. оповестяване за изпратена до Станишев покана за съвместна поява); активно поддържане на словесен двубой със Сергей Станишев; идеализиране на личните постижения в цветист авторефлексивен дискурс (аз в личен план съм си постигнал в кариерата това, което примерно всеки човек би искал да има. Моята мечта навремето е била да стана генерал, да стана полицай и аз имах тази възможност мечтата да си я изпълня. Сиреч, казано на жаргон, моята лична, его или краста съм си я…начесал… постигнал съм си успеха, ако щете дори и в политиката, като политик на годината в класации и каквото и да било); участие в публични прояви с предзададен положителен заряд (откриване на медицински център); незатихващо вживяване във вече отминалата роля на главен секретар на МВР (изразяване на отношение по актуални развития в министерството); обговаряне на проблеми на столицата през нападки към политически опоненти (БСП провали сделката с новите трамваи за София).

Третата фигура с нестихваща медийна популярност безспорно е американският президент Барак Обама. Неговото присъствие по брой дни в новинарските сайтове трайно надвишава споменаването на имената на повечето активисти от родния политически живот. Постоянно високият интерес към Обама може да се интерпретира като следствие от редовното включване в дневния ред на медиите на събития от сферата на световната политика, но устойчивото присъствие на Обама „говори” и за нещо повече. От една страна, то показва, че генезисът на световните информационни източници, обслужващи българските онлайн медии, е с преобладаващо американски нюанси. От друга страна, вглеждането в САЩ и техния лидер от страна на българските медии стои като втренчен, но празен поглед. Очарованието от харизмата на Обама е налице, но неговата политическа мисия не подлежи на адекватно обговаряне/съпоставка в контекста на политическите развития в страната ни. В крайна сметка се питаме, какво от това, че Обама е толкова известен в България? Изникват опасения, че неговата популярност се свежда най-вече до поредния западен модел за подражание за това как политика и шоу могат успешно да се слеят в медиите (срв. с анализа на Калина Петкова).

На фона на традиционно доминиращите Станишев, Борисов и Обама специфично мартенските подгласници в класацията за медийна популярност са лидерите на СДС и ДСБ Мартин Димитров и Иван Костов. Безспорно техните високи позиции за изминалия месец се свързват най-вече с процесите около предизборното обединение на двете партии. В сравнителна перспектива прави впечатление, че лидерът на СДС регистрира рязък скок в позицията си, преодолявайки тенденцията на спад през предходните месеци, докато при Иван Костов е налице плавна възходяща градация на показателите (вж. фигура „Топ лицата – месечна динамика”). Наблюденията показват, че за да регистрира отчетливо присъствие в медиите, Мартин Димитров в много по-голяма степен се нуждае от събитийна основа-трамплин отколкото лидера на ДСБ. В този смисъл Иван Костов продължава да стои като сравнително влиятелна фигура в политиката или поне така се мисли през медиите.

Що се отнася до макрорамката на мартенския масив от имена, то и този месец се запазва характерното структурно разпределение – категорична доминация на политическите фигури, традиционно следвани от лица от сферата на спорта и престъпния свят. Процентът на политическа обагреност в набора от имена и съотношението между български и чужди политически фигури не регистрират отчетливи динамики през времето, движейки се в сходни стойности с тези от предходните месеци.



Важна част от анализа на героите в новинарските сайтове е тяхното групиране по партии като над-личностни субекти (съобразно употребите на имената в оригиналните медийни контексти). И този месец БСП и НДСВ изпъкват като партиите с най-много на брой представители, като и през март гласовете на НДСВ са многобройни, но със сравнително слаба сумарна и индивидуална интензивност на поява в медиите. БСП продължава да регистрира високи стойности и по двата показателя. ГЕРБ пък продължава да се олицетворява от своята ярка емблема – Бойко Борисов, вливащ големи дози от собствената си популярност в тази на партията.




Големият мартенски прилив откриваме в редиците на СДС и ДСБ. Представителите и на двете десни партии регистрират увеличение на показателите си както по отношение на общия брой лица, така и във връзка с интензивността на присъствие в новините. Всъщност, ако след споразумението за коалиране между двете партии започнем да ги разглеждаме като една обща сила, то тогава коалицията СДС-ДСБ („СДС+ДСБ” на графиките) се откроява като най-многоликата политическа формация с най-високи стойности на сумарно медийно отразяване (общ брой дни на споменаване на съответните членове). На този етап, коалирането се оказва печеливша стратегия поне що се отнася до постигане на по-широк медиен и съответно публичен интерес към десните претенденти за власт. Синята атака за бъдещо управление на страната осезаемо щампова мартенския политически живот. Разбира се, голямата интрига около реставрираното дясно обединение е доколко аритметичното сумиране на силите ще постигне органична цялостност – дали направените компромиси от двете партийни централи ще бъдат наистина преглътнати в дух на консенсус както от партийните активисти, така и от привържениците-избиратели.

Друга традиционна група герои в онлайн новинарските разкази са чуждестранните политически фигури. Потвърждава се вече познатата тенденция българските медии да се вълнуват най-вече от политическия живот в САЩ и Русия, а представители на двете страни интензивно да присъстват в новините. Над-националният субект Европейски съюз също продължава да бъде атрактивен център на медиен интерес.

Главните актьори: гласове, теми, послания

Водещите медийни герои на месеца са значими не само заради активното си присъствие в новинарските разкази, но и особено заради темите, които налагат в публичните си изказвания. В наблюденията за месец март се открояват две централни оси на генериране на политически послания. Първата такава линия се обособява около топ-лицата Сергей Станишев и Бойко Борисов. Другият важен тон на произвеждане на публично значими сигнали се задава от мартенските „звезди” Мартин Димитров и Иван Костов.

Обработени през инструмента за текстови анализ Wordle, регистрираните в онлайн медиите изказвания на Станишев и Борисов се преформатират в следните облаци от ключови думи:

Сергей Станишев говори, март 2009

Бойко Борисов говори, март 2009

В най-едрите пластове думи (т.е. тези с най-висока честота на употреба) откриваме любопитно разминаване между утвърдителното има при Станишев и отрицателното няма на Борисов. Същевременно характерен общ акцент при двамата се явява темата криза. Всъщност Борисовото съчетание криза+няма и опониращото Станищево има+криза (не)случайно илюстрират войнствените позиции на кмет и премиер по проблема за сметопочистването в София – една от централните експлоатирани теми през месеца, превърнала се в поредния удобен инструмент за взаимни обвинения между двамата. И ако по темата за столичния боклук Станишев е в позицията на атакуващ, то Борисов словесно жонглира с друга една криза – финансовата – за да разобличи министър-председателя в професионален провал. Изобщо, и през месец март лидерите на БСП и ГЕРБ продължават да се упражняват в създаване на информационни поводи за взаимни атаки. И този път колкото по-атрактивен е тонът и по-жълт регистърът на говорене, с толкова по-голяма лекота медиите мултиплицират словесния двубой. Станишев устойчиво присъства като топ тема в изказванията на Борисов, премиерът често визира ГЕРБ и кмет (същевременно неотлъчно подчинявайки говоренето си на мотото България). Безспорно най-пространно отразяваната в новинарските сайтове среща между двамата е телевизионно инспирираният сблъсък в предаването „Референдум” по БНТ1. Продължаващото от предходните месеци доближаване между кмет и премиер в маниера на рефериране един към друг през март се допълва от лансираното от Борисов послание за обединение на политическите усилия: Аз предложих на Станишев обща стратегия по няколко теми. Доколко офертата е реална и доколко тя е само нотка стратегическа куртоазия в общия популистки тон, предстои да разберем.

В коренно различен тон звучат гласовете на Мартин Димитров и Иван Костов. Основна тема в обединеното синьо говорене през месеца е самото обединение. И все пак налице е едно интересно разминаване – сравнението между изказванията на двамата опозиционери показва, че съюзът между партиите е по-значим или поне по-ясно артикулиран от лидера на СДС, отколкото от коалиционния партньор Костов. Димитров отчетливо говори за коалиция и вече реалното коалицията, за десни, ДСБ и Костов, с доминиращо вглеждане в самото СДС и допълващи ние-тоналности. Младият лидер на СДС е също така видимо по-устремен към избори(те), избиратели и гласуване и приповдигнато категоричен за целта (Тръгваме към управлението и това трябва да го разберат всички). Основни мишени са две от силите в понастоящем тройната на власт – БСП (чийто лидер е предизвикан на дуел за компетенции: Станишев няма как да избяга от този дебат) и ДПС (една бъдеща победа над ДПС може да бъде страхотна новина).

Мартин Димитров говори, март 2009

Иван Костов говори, март 2009

От своя страна, Иван Костов продължава с принципното си опозиционно говорене в умерен тон. Дясната коалиция е обговорена не толкова през самия акт на коалиране, колкото през концепциите за консенсуси, доверие, през донякъде самомотивиращото Аз съм отборен играч, за да се постигане целта – досегашното управление да бъде сменено от друго. В премерения тон на Костов иначе набиващото се на очи а ла Бойко Борисово трябва звучи не толкова мускулно императивно, колкото произнесено с експертно самочувствие. Увереността в собствените способности за намиране на решение на топ проблема – финансовата криза – е несъмнена (Имам уникално съчетание на специална подготовка – докторат в тази област и политически опит, не може да се отрича такъв опит, аз съм наистина експерт, разбирам от тези неща и знам какво трябва да се направи). Доколко обединената синя атака ще повлияе на резултатите от изборите и доколко постижими са стремежите на Костов за втори управленски шанс, тепърва ще става ясно.

Основни изводи

• Сергей Станишев и Бойко Борисов умело поддържат статута си на най-популярни лица в новините, до голяма степен взаимно въвличайки се в медийни сценарии;
• Реализираното през месец март предизборно обединение на СДС и ДСБ събужда очаквания за възраждане на политическото синьо и поне на ниво новини мигновено се превръща в статистически пик.