Домашно видео

Мониторинг на клипове с политическо съдържание във VBox7 и Youtube, юни 2009

Автор: Юлия Роне

Our house it has a crowd
There’s always something happening
And it’s usually quite loud
Our house, in the middle of our street
/Madness, Our House/

На 5 юли българите за първи път от много години излязоха от домовете си, за да отидат да гласуват. Те напуснаха спокойната сигурност на дома, за да защитят същата тази сигурност. Във време на тежка икономическа криза големият враг се оказа съседът, който идва с автобуси, прекрачва границата на родината-дом и определя реда в чуждата къща. Срещу него българският народ изправи бащинската фигура на Бойко Борисов – чорбаджията, който удържа целостта на патриархалния дом. Малко след излизането на резултатите от парламентарните избори на 5 юли Бареков вече беше в дома на Борисов, за да вземе първи интервю от него. Новата политика се прави у дома. Споменатото ексклузивно интервю беше подгрявано цял месец с включвания от резиденцията на Бойко в Банкя – било по повод счупения му крак, било по повод рождения му ден. В парламентарни избори 2009 ойкосът победи политията решително. Популизмът и одомашняването на политическия дискурс взеха връх над реалните дебати по политическите програми.

Като най-тревожно явление обаче изпъкна домашната журналистика – журналистиката, правена от хора, способни да укриват информация, която не е изгодна, да ходят по домовете и да радват чорбаджията винаги, когато трябва. Именно тази домашна журналистика позволи да гледаме чести включвания от дома на бъдещия премиер, докато трябваше да мине цяла седмица, преди на бял свят да се появи скандалното изказване на Ахмед Доган. Интернет пространството иззе функцията на телевизията като информатор. Именно там се появи за първи път записът на Доган. Там се появиха клипове – алтернатива на традиционните новини. През месец юни 2009 за пръв път в българския Vbox7 се появиха лични обръщения към нашите политици – сериозен признак, че видео сайтовете у нас имат потенциала да се превърнат в гражданска трибуна. За жалост обаче в по-голямата си част клиповете в българското Интернет пространство продължиха да следват традиционните медии. Домашното видео с лошо качество и съмнително съдържание е най-добрият символ на всичко, което можа да ни предложи кампанията за парламентарни избори 2009.

Гостната – домашни журналисти

Гостната е царството на Бойко Борисов. Все пак нека не забравяме, че това обикновено е стаята с телевизора. Именно там преди всички нахлу Николай Барков с 9 гербера, които поднесе пръв на бъдещия министър-председател на страната. Интериорът на стаята е дискретно загатнат. Цветята небережно лежат до шахматната дъска. Майсторът на играта говори гладко и изброява своите задачи: „прави метро, прави завод, маха вълка и строи детски градини, асфалтира”. Махането на вълка и защитаването на децата от Торбалан са сред ключовите задачи на всеки добър баща. Бойко не прави изключение. За изпълняването на неговите задължения не му пречи дори счупеният крак. Месец по-рано, на 9 юни в Сутрешния блок на Нова телевизия се прави пряко включване от дома на Бойко. Водещата Лора Крумова умело забелязва, че столът, на който той седи изглежда доста „премиерски” и се оказва, че Цветелина го е избирала. Всъщност повече за вкусовете на Цветелина, за прането на Бойко Борисов и за това какво обича да яде (телешко и свински крачета със зеле – за интересуващите се ;), успяваме да научим точно ден след изборите в специален репортаж на Ани Салич. Личният живот на Бойко се оказва поле за битка между нашите топ журналисти. Още преди да се е развихрила напълно, модата с преките включвания от дома на бъдещия премиер се осмива в Шоуто на Слави в популярния клип Бойко Борисов Пристига За Секунди От Банкя Със Счупен Крак . За върхово постижение в жанра трябва да се признае клипът по повод 50-тия рожден ден на Борисов. Столичният кмет подчертава, че най-големия подарък е получил от архитекта на София – строително разрешително за изграждане на канализация в Модерно предградие. Фактът, че такова решение от публично значение може да се подари за личен рожден ден, та макар и на шега, говори сам по себе си много. Бойко е лидер, който има пряка връзка със своите подопечни. Той е образът от телевизора, който се захранва от погледа на зрителите. Кой обаче е истинският господар на дома?

Кухнята – разпределяне на порциите

През месец юни се развихри един от най-големите политически скандали за изминалите години. В провокативно изявление водачът на ДПС Ахмед Доган заяви, че в него е съсредоточена цялата власт в държавата: „Властта е в моите ръце – това искам да разберете…Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата…”. Клипът с това изказване се появи в Интернет на 24 юни. Самата среща в село Кочан се беше провела още на 18, като от нея се беше излъчил предизборен бюлетин. В бюлетина обаче този момент от речта необяснимо бе пропуснат. През Интернет новината отново навлезе в телевизията, а клипът, мултиплициран многократно във Vbox7 и YouTube, събра десетки хиляди гледания. Големият въпрос остана защо колегите журналисти от телевизията бяха премълчали това изказване и какъв е механизмът за правене на т.нар. предизборни бюлетини. Едно обаче е сигурно – Ахмед Доган умело изгради за себе си образ на човека, който коли и беси в държавата. Останалите могат да говорят, да се показват по телевизията, но когато дойде време за разпределяне на ресурси, в него са и хлябът, и ножът. Изразът с порциите добре отрази колективната представа за властта като пай, който се разпределя между най-съобразителните. Властта не произвежда, тя се консумира. В духа на кулинарната тематика депутатът от ДПС Даут Осман каза в защита на Сокола: Който не харесва ДПС, да духа супата. Това изказване предизвика контра-клип в Интернет с логичното заглавие Ахмед Доган да духа супата, докато най-накрая кухненските метафори не бяха изоставени в името на по-директни послания:

Кулинарните страсти около партията на Доган се пренесоха и на морския бряг, където по време на дебат на БТВ в Бургас един от присъстващите замери кандидата на ДПС Йордан Цонев с яйце по главата. ДПС излезе от забърканата каша с максимално мобилизиран електорат. По избори риба се лови в мътна вода, а кой друг може да размъти водата по-добре от Доган. Той се превърна в лицето на нашите политици, преяли с власт и привилегии. Много популярен стана клипът Избори 2009 - преялия с власт Доган. Българската политика беше представена като една гигантска софра, на която с Пантагрюелски глад се разкъсва тялото на народа. И докато някои преяждат, други няма с какво да нахранят децата си. За първи път от 6 месеца насам във Vbox7 се появи директно обръщение на гражданин към политик: Поздрав за Станишев. Говорещият е леко пиян, клипът е сниман в домашна обстановка и все пак няма как да пренебрегнем основния въпрос: човек, който работи за 250 лева, пита Станишев как да изхрани децата си. Докато някои се хранят на богатата софра на политиката, други са обречени да наблюдават отстрани и да се задоволяват с огризките. Такава е кухнята на нещата.

Спалнята: домашно видео

През тази предизборна кампания спалнята се оказва запазена територия на БСП. Не само заради множеството «обяснения в любов», които партията получи в Интернет. Дори не само заради бойните лозунги «Сърцето бие отляво» и «Избирайте със сърце». По-скоро заради цялостната носталгична романтика, която беляза месец юни. Романтиката на изпълнени обещания и отдалечаваща се власт. Още повече, имаше един доста неясен намек в изречението от рекламата на БСП с брадвите «Костов го направи с Балкан, ще го направи и с Доган». Ще направи кое? Синята коалиция и БСП влязоха в сложни садо-мазохистични отношения на взаимни обвинения и възкресяване на минали спорове. Комунизмът и антикомунизмът отново влязоха в употреба като забравени прегрешения в свада между стари любовници. Синята коалиция след бума в Интернет, който направи през май, през юни получи по-малко гледания. За сметка на това със сайта http://otgovori.eu/ те направиха сериозна заявка за възвръщане на народното доверие. Костов изгради образ на разбиращия партньор, който не се стеснява да говори за проблемите във връзката и да изслушва народните фантазии и безпокойства. Нямаше срамни теми, теми табу във видео диалога му с интернет потребителите. И сини, и червени се опитваха всячески да прелъстят народа, докато в отношенията помежду си използваха удари под кръста. В пространството на спалнята можем да разположим и видеото, появило се в Интернет: Порно в предизборния щаб на БСП с над 58 000 гледания. Любител е заснел как в предизборния щаб на БСП в Кюстендил на единия от телевзиорите върви порно. Клипът от Интернет нахлува в традиционните медии и се превръща във водеща новина. Неволно си припомняме домашното видео на Парис Хилтън, Памела Андерсън и пр. Излязло ден след изборите, видеото е тъжна констатация за съдбата на БСП.

Килерът с брадвите и обръчите: черният пи ар

Още от кампанията за европейските избори се започна с черния Пи Ар. Като израз на сложна политическа аритметика се появи явлението БойКостов, контрирано с впечатляваща бързина от СерДоган. Каталогът на политическите въобразени същества бе изпълнен с причудливи хибриди: пазители не на входа на Тива като древния Сфинкс, а на входа към Народното Събрание и еврофондовете. Парламентарните избори пък вдъхновиха пи арите да извадят от килера и да отупат от прахта забравени факти и обвинения. Брадви, обръчи и стари вестници влязоха в арсенала на имидж мейкърите. И макар резултатът да беше забавен, черният пи ар определено се оказа недотам успешна стратегия. Ярко доказателство е, че Интернет потребителите не възпроизведоха тези реклами. Във Vbox7 само двама потребители качиха рекламата с брадвата: wewebg и egyyy, като вторият е автор на неофициалния канал на БСП. В Youtube клипът е качен четири последователни пъти от един и същ потребител: bsp2OO9, т.е. отново от канала на БСП. Отвъд това институционализирано качване обаче клипът не успява да привлече потребители да го разпространяват. Неговото послание се оказва неуспешно, неспособно да ангажира активно хората, за разлика от клипа БойКостов месец по-рано, който се мултиплицира многократно. Явно нещо се е променило за месец – може би изиграва роля и фактът, че този път посланието се появява директно от БСП. Едно е сигурно – макар Интернет традиционно да е добро място за негативните послания – когато те биват институционално наложени, хората отказват да ги припознаят. В традиционно дясното онлайн пространство кампанията на левите беше като ритуално самоубийство пред хора, които няма да проронят и една сълза.

Музикалната стая

Основният прийом, чрез който интернет потребителите заявиха своята позиция, беше добре изпитаният метод със снимки на фона на музика. Макар много от партиите да бяха заложили на солидна музикална програма в кампанията си, клиповете от митингите бяха слабо гледани. Имаше качени десетки клипове с изпълнители от Мюзик Айдъл, които пеят за ГЕРБ, но гледаемостта рядко надхвърляше 100 посещения. Клипът Не Испускайте! Магдалена Джанаварова, Нора и Герб в Габрово с 861 посетители беше едно от изключенията. За БСП най-гледаният музикален клип беше БСП Рок със 181 гледания. Никой обаче не можа да надмине клипа със заглавие Малина целува гъза на Ахмед Доган с неговите 45 808 гледания. Всички обиди, които може да се сетите за жена отстъпник по време на война, се развихрят в коментарите към въпросния клип. В патриархалното общество фактът, че фолк певицата е пяла за Доган, се възприема като предизвикателство спрямо рода, народа и мъжката чест като цяло. Скандалът е гарантиран, а нейният имидж като жена е сведен до нивото на проститутката. Контрапунктът на този клип е Калина се изказва срещу турчалята, където героинята обяснява колко мрази турците и в резултат получава закани от тях и приветствия от своите. Така трябва да се държи жената в патриархалния род.

И все пак, далеч по-популярни, като съчетание между брой клипове и брой гледания, са любителските музикални творения на политическа тематика. Започваме с класическия вариант: народна песен + колаж със снимки на забележителности в клипа България, събуди се. Имаме и оригинален подход със снимки на Ахмед Доган и политически призиви срещу него на фона на италианска поп песен. Големята тежест на народното мнение пада обаче главно на плещите на рапа: изключително популярна се оказва песента на Бате Сашо Feat Мечката и Гръка Пази имената. В нея можем да чуем романтичните фрази Умираш за България, бате!, Няма да забравя и клането в Батак/ и за ушитияТ от Райна байрак. Припевът е: Ботев, Левски, Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Петко Петков. Уникалното съчетание на рап, възрожденска тематика и актуално политическо съдържание вече е утвърден Интернет жанр. Можем да го видим и в известния през юни клип Поздрав за Ахмед Доган и всички крадци в парламента, който е неповторима комбинация на кадри от филма Хан Аспарух, снимки на възрожденци, природни забележителности, и аматьорски рап. В жанра се вписва и видеото на Killara: Всички гадни политици. Последното постижение за юни, което бихме искали да споменем, е Ръка На Горе Ако Подкрепяте България: преработката на парчето на Coolio Gangsta’s Paradise, което е изпято на турски и английски с припев, подозрително напомнящ we been spending most of our lives living in a Mahmud’s paradise. Този клип ни препраща към следващата стая в българския политически дом.

Детската стая

Месец юни поднесе истински шедьовър за децата в лицето на клипа Генерал Борисов срещу Vboxtron. Става дума за самодейно видео с лего, което участва в конкурс по повод излизането на филма Трансформърс. Главни герои в клипа, изобразени от лего фигурки, са император Станишев и генерал Борисов, които влизат в люта битка. Епичното видео е като заснета детска игра и е показателно за незабележимия начин, по който политическото успява да навлезе в развлекателното. Клипът е интересен и с репликата: Не няма да се крия, искам да го заснема и да го пратя във вбокстрона. Ако оцелея и го пратя, ще стане най-гледаният клип. Вбокс е мястото, където се пращат най-интересните клипове – от мястото на събитието. И докато потребителите си играят на лего-политици, главното, с което политиците се заиграват, е етническата карта на страната. Политическата ни класа става все по-дръзка в игрите си и трябва все повече да внимава, за да не стане от играчка - плачка.

Съседите

Отвъд високите дувари са съседите, с които постоянно се караме. Съседите, които задяват нашите жени, бият децата ни и са олицетворение на Другостта (Етническото насилие в България). Макар и да са близо до нас, съседите са тотално различни. Единственото, което може да ни разгневи още повече от самия факт на тяхното съществуване, е опитът им да влязат в нашия дом – да говорят своя език, да почитат своя Бог вътре в пределите на нашата собствена крепост. Не може да си едновременно турчин, и българин. Подобна идентичност е невъзможна. Аз съм българче на турски предизвиква бурни реакции. Изказването на Ахмед Доган за порциите на властта взирвява напрежението, което тлее повече от 6 месеца в предизборната обстановка. Интернет е залян от самодейни клипове, които призовават да гласуваме: Ако това продължава, скоро няма да има България! Гласувайте, ако не искате да ви управляват олигофрени! Гласувайте, за да се реши проблема мирно! (Повечето турци и цигани в България). Най-актуалната тема в Интернет не са Бойко или Станишев, а автобусите, които идват от Турция за изборите: Автобусите от Турция – отново тук за изборите, Рейсовете от Турция отново са тук за изборите, 90 хиляди турци ще гласуват в България. На този фон партия Атака трупа все повече капитал. Атака е партията на границата – партията, която се занимава със съседите, която пази портите на дома от тяхното нахлуване и ги държи на мястото им. В ритуален план това се изразява с блокирането на границата с Турция. Именно от границата Волен Сидеров се обръща към българския народ да гласува за Атака.

Съседите са станали безпардонни и българите излизат от домовете си, за да запазят същите тези домове: Няма да гласуваш – печели ДПС. В Интернет се случва невиждано досега мобилизиране на електората. Онлайн пространството се обединява около една единствена теза: гласувай. През януари Интернет се обедини във волята си против цялата управляваща класа, през юни се случи второто голямо обединение: обединението против ДПС. В първия случай не бе издигната алтернатива, във втория случай протестният вот отиде при Бойко Борисов. Гласуването бе изведено като акт на оцеляване: Вижте разликите

Основни изводи:

• Политическата реклама се оказа слабо популярна във видео сайтовете, където визитиките на кандидат-депутатите и официалните предизборни послания събраха малък брой гледания. За сметка на това видео сайтовете за пореден път се оказаха трибуна на гражданското общество. Потребителите се обединиха около призива да се гласува. Независимо за кого, но против ДПС.
• Най-ключовото за кампанията събитие – изказването на Доган – се появи първо в Интернет, след като репортажите по телевизията дипломатично бяха пропуснали скандалните реплики. Видео сайтовете се доказаха като независима трибуна, алтернатива на традиционните медии. След случая с Чикагското изявление на Борисов отново видяхме потенциала им да пораждат скандали в голям мащаб. Няма изказване, което да не може да бъде чуто и да достигне широката общественост. Доколко скандалите могат да бъдат режисирани, остава друг въпрос.
• Домашното видео, правено от аматьори, се оказа в много по-голяма степен израз на общественото мнение в сравнение с домашната журналистика, правена по домовете на политиците, на маса и с поглед, предано вперен в очите на събеседника. Набелязаната още през март тенденция за размиване на границите между ойкоса и политията намери своя логичен връх в предизборната кампания. Телевизията навлезе в домовете на политиците, а те навлязоха в нашите чрез всевъзможни шоу предавания. По-важното обаче е, че благодарение на сайтове като Vbox7 и Youtube вече може да се прави политика от дома, да се предизвикват скандали, да се заявява гражданска позиция, да се мобилизират избиратели.

 

Избори 2009 напомниха за голям семеен скандал в семейството на нашата политическа класа. Имаше извадени тайни от миналото, взаимни обвинения и неприязън. Имаше коалиции и партии, всеки взе страна, но някъде дълбоко у избирателите остана чувството, че все пак става дума за едно и също семейство. Голямото семейство на управляващите в дома, наречен Народно събрание. А портите още пазят януарския спомен за най-недоволния съсед – народа. (Виж какво направи)



Етикети: