Следизборно за медиите

23 септември 2009, Автор: Нели Огнянова
Публикувана в Анализи на гост-експерти, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Нели Огнянова

Автор: Нели Огнянова

Тази година през летните месеци юли и август темите на медиите не бяха типично летни. Парламентарните избори, победата на ГЕРБ и формирането на правителство заеха по-голямата част от вестникарските страници и новинарските емисии. От регистрираните 166 актуални теми на върха са теми като: „държавно ръководство”; „назначения и уволнения”; „злоупотреба с власт”.

Ще се спра по-подробно върху три акцента, според мене характерни за медиите през юли и август:

1. Магическото проглеждане за ефектите от предишното управление
2. Фамилиарно: дистанцията медии–власт
3. Европа – кое е важното: изгубените пари или изгубеното доверие

1. Магическото проглеждане

И предишни анализи на фондация „Медийна демокрация” са показвали преобладаващ негативно-критичен тон на медиите към властта. Но след парламентарната победа на ГЕРБ има видими промени.

1.1. Медиите говорят за системен проблем: дефицит на справедливост. Правото не е обща равна мярка. Хората не са равни пред закона. Обръщането „с гняв назад” е овладяло медийното говорене. Причините за магическото проглеждане са не само в постоянно изнасяните нови факти, но и в следизборно придобита храброст (на персонално равнище) и еманципираност от предишното управление (на корпоративно равнище).

1.2. Медиите достигат до изводи за дългосрочни негативни ефекти, надхвърлящи границите на предното управление.

  • Приетите закони продължават да работят за обръчите от фирми на тройната коалиция.
  • Откровените кражби са замислени така, че прекратяването им от новото правителство само намалява щетите, но данъкоплатците търпят продължаващи ефекти заради неустойки, лихви по кредити и др. Стотици милиони са заровени в голата поляна Белене, където сега стърчат само едни железа.
  • Съмнителните и скъпи действия и бездействия обричат новата власт за известно време не да създава стойност и резултати за хората, а да минимализира щетите от големите тройни кражби.

1.3. Медиите се заеха с „обръчите” и на третата власт – съдебната.
Решителността на новата министърка на правосъдието по отношение на ВСС активизира критичните оценки за кадровата политика в съдебната система. Заслужават отбелязване и интервюта с Константин Пенчев, председател на ВАС, според когото кадровите решения за съдебната система се вземат другаде, извън институциите, на бяла покривка.

2. Фамилиарно: дистанцията медии–власт

Отблъскваща гледка са медии и журналисти, които намират за ценност да са фамилиарни с властта и се ласкаят, когато и тя благоволи да се отнесе фамилиарно с тях. Фамилиарността с властта винаги е неестетична – защото е срочна, мандатна, до следващите избори – но тя е особено разрушителна за медиите, които по дефиниция имат мисия да осъществяват безпристрастно, пълно и принципно конституционното ни право на информация. „Вие, ако ще ме правите извънземен, това е най-голямата ви грешка. След това ще ме забиете в земята”, казва премиерът (в. Труд). За съжаление, фамилиарността прелива от екраните, микрофоните и пресата.

Наистина, новото мнозинство взе трудни решения в полза на публичността и прозрачността, каквито правителствата преди това не взеха, например:

  • решението за публичност на правителствената информационна система;
  • решението за отваряне на всички досиета;
  • решението за разсекретяване на делото „Галерия” и др.

Но отразяването на позитивните ходове е само част от картината.

2.1. Медиите отминават факти и процеси, които не са за отминаване. Когато са обявени принципи на управление, очакването е те да се спазват и – както стана ясно по-горе – постепенно да се въвежда така необходимата обща равна мярка. Не винаги е така.

Навярно с аргумента за толерантност през първите 100 дни след парламентарните избори, медиите засега се отнасят деликатно към проблеми при старта на парламента – забавянето и липсата на проекти, подбора на приоритетни за новото мнозинство законопроекти: както и в предишни мандати, първите внесени проекти са симптоматични за интереси, които общественото мнение свързва с близки до властта кръгове. През 2001 такъв проект беше за хазарта, сега – за културното наследство (по въпроса за легализиране на частни колекции) и за нотариалната дейност (по въпроса за запазване на канторите на нотариуси, избрани за депутати).

2.2. Остават зони на мълчание, въпреки декларираната воля да няма недосегаеми и всички да са равни пред закона. Известният ни Юрген Рот, вече писал за престъпността и корупцията в България, поиска от министър-председателя да предприеме разследване срещу мощната бизнес групировка ТИМ, с което компенсира съществуваща в България зона на мълчание. Известен е конфликтът във Варна за т.нар. Първа алея: местната администрация ни убеждава, че структури на ТИМ ще укрепват брега в полза на варненци, но варненци съобщават, че са заплашвани, защото не се радват достатъчно енергично на перспективата. Има проблем, който трудно си пробива път до малко на брой медии. На фона на ваденето на скелети от гардероба, настъпи тишина около поведението на Ахмед Доган, обяснена от премиера с факта, че никъде няма неговият подпис. Рот писа преди време: Това, което ми прави най-силно впечатление в България, е страхът на хората да застанат зад определени твърдения. Никъде не съм се сблъсквал с толкова страх, колкото у вас.

2.3. Продължава корпоративното говорене през медиите. Понякога то е поръчково, най-банална скрита реклама, която е насочена към аудиторията. Но има и корпоративно говорене, насочено специално към властта с цел да повлияе върху определени решения, да внуши какво е необходимо да се направи незабавно и какво – в никакъв случай. Може би този жанр придоби сила следизборно, защото се създаде впечатление, че медийни публикации могат да повлияят и са повлияли върху кадрови решения в последно време.

2.4. Извън вниманието на медиите остават важни за демокрацията институции, за сметка на вниманието към правителството и премиера. Засега имаме един анонимен парламент, пълен с непознати хора.

Анонимният парламент, по-точно анонимното мнозинство, е потенциален риск, за който медиите трябва да си дават сметка: ако зад това се крие липса на експертиза и визия за политики, анонимното мнозинство може да се превърне в печат, удрян без обсъждане върху всяка идея, прокарвана от правителството. Дори ако правителството се ползва с висока обществена подкрепа – какъвто е случаят в момента – мисия на медиите е да настояват за прозрачност и утвърждаване на принципите на парламентаризма.

3. Европа – кое е важното: изгубените пари или изгубеното доверие

3.1. Медиите все още са длъжници на аудиторията по темата Европа, въпреки че има известна динамика: според анализите, през юли едва 89 от 1200 информационни единици са свързани с ЕС, докато през август съотношението е вече 133:597, относителната тежест на темата Европа нараства в пъти (три пъти).

3.2. Активността на медиите по европейски теми следва „модела на пожарната” на премиера. Докторантката Мая Цанева, автор на анализ по тази тема, отбелязва едно наблюдение на Румяна Бъчварова, която сега оглавява политическия кабинет на премиера: Борисов прилага политически “модел на пожарната”. „Пожарната е институция, която действа бързо, ефективно и крайно решава възникнал проблем, независимо от последиците от погасяването на този пожар”.

А проблеми с Европа има. През юли и август има поне два сериозни пожара, два информационни повода: през юли излезе докладът на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, през август ЕК върна на България пет оценки по оперативните програми – а без одобрението на оценките не могат да тръгнат т.нар. междинни плащания по програмите, които са около 80% от целия финансов ресурс от 7 млрд. евро. По тези оперативни програми са извършени предварителни плащания, затова – ако те бъдат отменени – ние ще трябва и да възстановим средствата.

Медиите отразиха двата проблема и структурните реформи в администрацията, извършени с цел ефективно и бързо преодоляване на липсата на координация и контрол. Медиите постепенно разпознават и правилните хора в новата администрация, които могат да говорят компетентно за управление на фондове и, по-общо, за отношенията България – ЕС. Всъщност съобщението не е, че парите са спрени. Съобщението не е, че ще ги пуснат. Съобщението е, че България е загубила доверие и основен приоритет, както правилно е записано в правителствените документи, е възстановяването на доверието към България.

С думите на Юлиана Николова, вече отговаряща за координацията по въпросите на фондовете, пред Дневник: „Тежкото в настоящата ситуация не е това, че много сме закъснели, а проблемът е, че много доверие сме изразходвали. Тежкото сега е, че каквато и отсрочка да ни дадат, подкопано е доверието в България”.

3.3. Темата Европа се подменя от темата за парите на Европа. Информационните съобщения продължават да са пълни с противоречия и фактически грешки, анализите са рядкост, аудиторията трудно може да следи логиката на отношенията с Брюксел – но в съдържателно отношение най-проблематично е свеждането на темата Европа до парите на Европа. По специфичен начин срещу подмяната възразява и проф. Юлиан Вучков в Здравей, България на Нова телевизия: Стига с тия фондове бе! Стига просия – към Европа да зяпаме: аман-заман, дайте ни помощи. Вземете да свършите нещо.

* * *

Новото управление скоро ще навърши сто дни. Липсата на дистанция между медиите и властта започва да се превръща все по-отчетливо в проблем. Вината не е на политиците, но дори и те се налага да дават обяснения: „Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов, моята поне е без пари. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише”, казва премиерът пред Валерия Велева (в. Труд).

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!