Реабилитиране на политическото

Българските онлайн медии в Европейски медиен мониторинг, 1 септември – 15 ноември 2009

Автор: Гергана Куцева

Дали заради предизвестения изборен резултат или заради липсата на отчетлива предизборна кампания, частичните местни избори в България получиха само бегло отразяване в новинарските онлайн медии. Малкото публикации само потвърждават, че партиите не приеха на сериозно надпреварата, а самите кандидати не предложиха последователна кампания и събития, които да получат място в новините. Единствен кандидатът на БСП – Георги Кадиев, се опита да предизвика основния си претендент за кметското място в София – Йорданка Фандъкова (Кадиев: Явно ще водя дебат с Борисов, не с Фандъкова [6], Кадиев: Ако Бойко Борисов има някакви претенции към мен да ги каже [6]), но от ГЕРБ не счетоха за необходимо да влизат в полемика.

Количественото потвърждение на горното наблюдение е повече от убедително. От общо близо 400 политически кластъра за времето на анализа в едва 33 се споменават местните избори. Те са изцяло информативни, като в почти половината от тях новината е резултатът от изборите или избирателната активност по райони и часове (Йорданка Фандъкова първата жена кмет на София [32], До 10 часа 2.45% избирателната активност в София [19], 5,37 % е избирателната активност в Разложко до 09.00 ч. [12], Повишена избирателна активност регистрират в Беглеж [11]). Останалите просто съобщават за номинирането на определен кандидат или за подкрепата, обещана от други политически партии ГЕРБ представи кандидатурата на Фадъкова за кмет на София [7], Кадиев: Кандидатурата ми за кмет на София не е обречена [8], Блогъри издигнаха кандидатурата на Теодор Дечев за кмет на София [5], РЗС издига архитект за кмет на София [7], ССД със своя номинация за кмет на София [6], Софийската организация на СДС подкрепи Фандъкова за кмет [6], ГЕРБ, СДС и ДСБ подписаха споразумение за сътрудничество на кметския вот в София [6]). Като че ли за първи път „битката за София” протича в толкова вяла и безпринципна кампания, в която нито проблемите на София, нито идеите на отделните кандидати бяха подложени на дебат.

Но това неглижиране на изборния процес не е неглижиране на политиката въобще, каквото би било първоначалното впечатление. Напротив – политическите новини обемат изцяло вниманието на медиите. През месеците септември и октомври, както и през първата половина на месец ноември, политиката е най-обемната категория (за октомври задмината едва с 1% от Международните теми). Не малка част от кластърите в рубриките Произшествия и Икономически също са обвързани с политическите процеси в страната. Графичното сравнение по-долу демонстрира първенството на политическите теми, които със своите 27% са много близо до пиковите стойности от 29%, отчетени през месец юли.

Хипотезата, която изникна в предходния анализ (юли-август), беше, че промяната в политическото статукво е предизвикала както обществена, така и медийната еуфория, която личи в стремежа за детайлно отразяване на новите политически реалности. Също така беше предположено, че в следващите месеци ще станем свидетели на едно „нормализиране” или, иначе казано, връщане към стойностите от около 17-20%, регистрирани преди старта на предизборната кампания. Това, на което ставаме свидетели през настоящия наблюдаван период обаче, подкрепя по-различна гледна точка.

Вече два месеца и половина се случва нещо много по-важно: политиката като ежедневие, като всекидневна работа, свързана с вземането на конкретни решения беше реабилитирана. По принцип правенето на политика се приема като „мръсна” и най-вече задкулисна „игра”. Това, което новите властимащи правят обаче (съзнателно или не), е реабилитирането чрез опубличностяване на всяка стъпка, свързана с вземането и реализацията на управленски решения. Правителството очевидно налага нов стил на работа – абсолютната прозрачност. Никога политическият процес не е бил толкова прозрачен – заседанията на Министерски съвет се записват и публикуват, изнася се информация кой народен представител и кога е отсъствал от Парламента, с чия карта е гласувано и пр. Никога политиката не е била толкова детайлно отразявана, дори ежедневието на някои политици, особено това на премиера Борисов, е нарочно и публично огласявано. Знаем кога премиерът се събужда, кога ходи на работа, с кого говори в три през нощта и т.н. Стремежът към прозрачност обръща погледа на обществото и назад към предишните управляващи. В общественото пространство се потвърждава съмнението, че досега сме живели в години на тъмни сделки и безогледни далавери зад гърба на народа. Това задкулисно правене на политика трябва да бъде преодоляно с пунктуално отразяване на фактите от политическия живот „такива, каквито са”. Медиите охотно се включат в реализацията на този процес, като наблюдаваната „медийна еуфория”, пряко отражение на големите обществени очаквания, е една от причините да се стараят да уловят всеки управленски ход. Вярно е, че новите политици отчасти печелят вниманието на журналистите със своето неумение да участват в политически диалог, продуцирайки неуместни или противоречащи си едно на друго изказвания (Министър Дянков иска по-рисково управление на фискалния резерв [5], Фискалният резерв остава в БНБ, обяви Борисов [10], Дянков: Пенсионната възраст в България е много ниска [4], Т. Младенов: Не бих поел риска следващата година да се вдигне пенсионната възраст [3], Симеон Дянков: В БАН са феодални старци [8], Орязват помощите за близнаци, въвеждат подоходен тест за социалните помощи [5], Помощите за близнаци и майки студентки ще се запазят? [7] и др.) От друга страна се прокрадва съмнението, че това поведение е съзнателно и то гарантира на правителството широк достъп до публичност, където дори и непопулярните мерки добиват приемливи окраски. Новите управляващи умело използват тази жажда за прозрачност, за да вкарат непопулярни решения в дневния ред на българското общество. Съобщенията за тях, редом до неспирния поток от „сензационни разкрития” за далаверите на Тройната коалиция, пораждат всеобщо одобрение и подкрепа. Поставянето им редом играе и ролята на оправдание за всеки евентуален неуспех, драстичен недостиг на средства или наказателна процедура срещу България. Потвърждение за подобно съмнение, че самите управляващи полагат целенасочени усилия техните предложения или действия да попаднат в новините, можем да открием в съзнателно медиатизираните изяви на част от екипа на Борисов (например, „малката постна пица” на С. Дянков). Като резултат, в медиите почти няма критични заглавия, както впрочем липсва критическа енергия и в самото общество. Проблемът е, че медиите с охота се превръщат в поле, което чисто и просто „отразява” за гражданите всяка стъпка на Министерския съвет и твърде често препечатва материали, в които европейски и други международни институции заявяват одобрение или дават кредит на доверие към Правителството (ОЛАФ подкрепя действията на правителството [4], Барозу: Давам кредит на доверие на премиера и правителството [8], България изпреварва част от региона по икономическа свобода [4], ЕК размрази 110 млн. евро по САПАРД [8], Силният мъж на София* [7]). Като резултат съвсем естествено звучи, че НЦИОМ: Българите одобряват действията на правителството [4] . Така могат да бъдат обяснени двата основни тематични кръга в анализа на политическите новини, които преповтарят двата лайтмотива, открити при предходния анализ на месеците юли и август – промяна и възмездие. В първия тематичен кръг се съдържат новини за назначения или уволнения, често на ниските етажи на държавната администрация (Предлагат Ангел Семерджиев за председател на ДКЕВР [7], Министър Цветков смени ръководството на пристанище „Бургас” ЕАД [4], Сегашното ръководство на НЗОК ще бъде сменено [5], Найденов уволни всички 28 директори на Областни служби \"Земеделие и гори\" [7], Сергей Църнаклийски е новият директор на агенция \"Морска администрация\" [4] и др.) Тук новини са дори намеренията за реформа, надеждите на определен министър или всяка предлагана мярка, в която и да е област на обществения живот (Нейков: Надявам се на медал от Ванкувър [5], Мерките за обучението и изпитите на кандидат шофьорите са готови [3], Ясни са правилата на външното оценяване след 7 клас [5], Молбите за лични карти ще се приемат и по интернет [6], Фандъкова: Без промяна в броя на часовете по български [4], Местните власти ще могат да имат общинска полиция [5], Агенцията по горите минава на подчинение на земеделския министър [3], Министър Рашидов похвали Давид Черни за добре свършената работа [3], Конфискация на автомобила при превишена скорост? [5], Фандъкова: Трябва да има санкции за недисциплинираните ученици, но и подкрепа [4], МТИТС готви екшън-план за въвеждане на бърз интернет [5], Свилен Нейков ще открие състезания за деца, лишени от родителски грижи [5], Искаме по-голяма квота за улов на калкан [4], Плевнелиев се моли да няма сняг през ноември [7] и мн. др.). Като цяло остава усещането за публикуване на маловажни и отклоняващи вниманието от основните проблеми информации. Съобщенията, излъчвани от правителствения пресцентър, със своето количество, идват да внушат две неща: те създават впечатление за работа на високи обороти и експертни умения във всяка област. Нещо повече – че премиерът Борисов е навсякъде, зает с проблемите на всеки гражданин (Пускат парното на шуменци след среща при Борисов [12], Спаска пристигна на срещата с Борисов [16], Борисов ще се срещне с българския моряк Панко Тодоров [6]) и пипа „с твърда ръка”, в отговор на обществените очаквания (Разочаровани от демокрацията, българите искат \"здрава ръка\" [5]).

Вторият голям тематичен кръг от своя страна подкрепя основателното съмнение, че новите управляващи имат нужда от враг, за да бъдат насочвани другаде критическата енергия и общественото неодобрение. Новините, които се съдържат в него, оформят един пълнокръвен образ на врага и се отнасят до разкрития за неправомерно изразходване на държавни средства, злоупотреба с власт, съобщават за проверки и разследвания във всички ресори и нива на държавната администрация. Някои от новините в този тематичен кръг често се колебаят между двете категории Политически и Произшествия. (Неестествено скъпи компютри - и в парламента [8], Комисия ще проверява кабинета \"Станишев\" [6], Цецка Цачева: Сделка за паркинг към Авиационния факултет в Долна Митрополия ще бъде разследвана [3], Ц. Цачева: Заварих в Народното събрание силно раздут щат [3], М. Найденов: От ДАНС са докладвали на Станишев за заменките, но нищо не е направено [4], Служители от фонд \"Земеделие\" заработвали като частни консултанти [6], В пътната агенция нов одит на управлението за последната 1.5 г. [5], Проверка на здравното министерство потвърди далаверата \"инвалид\" [4], Борисов: Всеки ден излизат непокрити задължения на старото правителство [5], Цветанов: До седмици повдигат обвинения срещу бивши министри [6] и др.) Духът на промяната и възмездието продължава да бъде основното внушение за новата политика на правителството, което едновременно легитимира чистката в администрацията и обяснява успеха или неуспеха на новите управляващи с действията на старите.

Вероятността тези постоянни разкрития, изнасяни в медиите, да доведат до обществена умора и до заключението, че са безрезултатни от гледна точка на заведени дела и получени присъди, атаката срещу БСП, в лицето на Сергей Станишев, в последните месеци се изнася на друга плоскост – около сагата със станалия публичен доклад на ДАНС. При внимателно проследяване на информациите, публикувани от медиите, обаче се забелязва постепенното затихване и на този скандал. Първоначалните обвинения срещу експремиера в злоупотреба с влияние и изнасяне на класифицирана информация постепенно придобиват формата на дебат за бъдещето на агенцията (Докладът на ДАНС за корупцията – всички говорят, никой не го е виждал [10], Станишев: Не съм получавал доклад на ДАНС [15], Депутатите приеха на първо четене промените в закона за ДАНС [12], Бойко Борисов: Ще има обвинения за изтичането на информация от ДАНС [6], Станишев: Как Алексей Петров е получил доклада на ДАНС? [13], Борисов: Ако Станишев не бъде обвинен, това ще взриви съдебната система [22], \"Осъдените\" от Борисов заради докладите са все още само свидетели за прокуратурата [14], Станишев е върнал на ДАНС \"изнесения\" доклад, но май без подпис [21], Цветанов: ДАНС ще я има [6], Борисов излезе от ДАНС като оптимист [7], Сергей Станишев се отказа от имунитета си [18], Промените в закона за ДАНС са факт [5]). Заплахата от съд и присъда като че ли отново отшумява.

Съвсем логично повечето критични мнения публикувани в медиите идват от средите на БСП. Те в същността си са ответни реакции на огласените „престъпления”, но отразяването им е в далеч по-малък брой кластъри, в сравнение с отразяването на управляващите, почти всички цитирани по-долу: Петков завежда дело срещу Симеон Дянков [3], Станишев благословил корупционен кръг… Експремиерът: Парламентът стана цирк! [8], Станишев призова ГЕРБ да не ползва парламента за прокарване на частни и лобистки интереси [7], Станишев пита Борисов забрави ли за членството си в БСП [9], Румен Петков уличи Плевнелиев в раздаване на бонуси за Димитровден [9], Станишев громи кабинета за 100-те му дни [5], Младите в БСП: Пишем на Бойко 1 за преписване и 2, че нищо не свърши! [5], В България се припокриват корупцията и организираната престъпност [8], Станишев: Бюджет 2010 не е балансиран, а е бюджет на дефицита [5], В България се завръща култът към личността [5].

Донякъде изненадващо новите управляващи се сдобиха (или създадоха) още един враг. След заклеймяването на Тройната коалиция, в мишена се превърна президентът Георги Първанов. Действително той първи си позволи публична критика на първите дни от управлението на новото правителство, която постепенно ескалира до стълкновения на няколко фронта: по отношение на (липсата на) антикризисната програма, отзоваването на посланиците в САЩ и Турция, решенията около големите енергийни проекти, обвиненията срещу Станишев. Във войната срещу Първанов се включиха и парламентарните партньори на управляващата партия ГЕРБ, но резултатът доби окраските на фарс след искането за импийчмънт на Президента, което се оказа технически и юридически (почти) невъзможно. (Първанов нападна правителството [12], Импийчмънт за президента! [5], Президентът сюрпризира с проект за нова данъчна политика [4], Дянков : Идеята е малоумна [4], Дянков : Идеята е малоумна [4], Първанов \"удари по масата\": Дали ще се реализира докладът, решавам аз - президентът! [8], ДСБ: Не е работа на президента да предлага антикризсна програма [5], Министрите да поохладят страстите, съветва Първанов [11], Президентът заминава на посещение в Корея и Австралия [3], Синята коалиция призова Първанов да спести пътуването си до Австралия и Нова Зеландия [10], Първанов предложи на \"Хюндай\" да ни построи газовози [6], Правителството предлага на Първанов освобождаването на посланиците ни във Вашингтон и Анкара [5], Първанов отказа да отзове посланиците ни в САЩ и Турция [8], ГЕРБ, Синята коалиция, Атака и РЗС призовават Първанов да освободи двамата посланици [5], Първанов: Пазим мутрите, а съдим Станишев [4], ДСБ: Първанов се опитва да спаси мафията [10], Борисов: Първанов носи много вина [5], Първанов: Малко ме интересува дали ще съберат достатъчно гласове за импийчмънт [10], Костов: Първанов бъди мъж [8], Ясни са две неща: Първанов ще прави партия и ДПС са вършели безобразия! [9], ГЕРБ подкрепя партньорите си за процедура по импийчмънт [19], Импийчмънтът на Първанов с минимални шансове в КС [4]).

Цитираните кластъри и цялостното впечатление от начина, по който политическите новини са отразявани в медиите, категорично подкрепя една теза за „персонализиране” на политиката. Медиите са бойното поле, на което наблюдаваме битка между отделни субекти, разпознали се като опоненти в политическия процес. Количественото сравнение на споменаването на политиците за наблюдавания период ясно позиционира основните врагове.

На този фон самите партии имат все по-малка тежест в правенето на политика. Отделните политици са водещи, а споменаването на съответната партия е по-скоро уточняващо за принадлежността или политическата линия, която се следва. Долното графично сравнение, съотнесено към честотата на поява на политиците в заглавията на кластърите, също демонстрира увеличената употреба на персоналните имена, за сметка на името на съответните партии.

Основни изводи:

• Медийното неглижиране на местните избори – отражение на липсата на предизборни дебати и програми.
• Абсолютната прозрачност – новият принцип за правене на политика, която медиите подкрепят с пунктуално отразяване на фактите от политическия живот „такива, каквито са”.
• Жаждата за прозрачност е умело използвана от новите управляващи, за да вкарат непопулярни решения в дневния ред на българското общество.
• Политическите новини преповтарят двата лайтмотива, открити при предходния анализ на месеците юли и август – промяна и възмездие.
• Част от новините оставят усещането за публикуване на маловажни и отклоняващи вниманието от основните проблеми информации, а останалите подхранват основателното съмнение, че новите управляващи имат нужда от враг, за да бъдат насочвани другаде критическата енергия и общественото неодобрение.
• Персонализиране на политиката – увеличена употреба на личното име за сметка на партиите.