(Не)пълна промяна по жълтому

18 април 2010, Автор: Петко Карадечев
Публикувана в Анализи, Жълта преса, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Петко Карадечев

Автор: Петко Карадечев

Подобно на телевизионните медии, жълтата преса в лицето на най-тиражирания си представител – в. “Уикенд”, демонстрира любопитен синхрон с политиката на управляващите като използва специфични за полето си техники. Това се забелязва на различни нива, но най-ясно може да бъде наблюдавано в традиционната жълта хроника за криминалния свят в България.

Въпреки че не спира да залага на сензациите и на скандалите от битов характер, във вестник „Уикенд” видимо доминира темата за организираната престъпност. Най-явният показател за това е статистиката от последните 15 броя (януари до средата на април 2010г.), в която главните страници само за Алексей Петров са 5, а общият брой на всички първи страници, посветени на криминална тематика е 13.

Вестник „Уикенд” се фокусира изключително осезаемо върху всички актуални операции като „Наглите”, сагата с Алексей Петров, ДАНС, Октопод и други. Акцентът, изненадващо или не, е предопределен да падне върху тона, зададен от управляващите, като инициатори на всички разкрития и разследвания.

Във всяка засегната тема за подземния свят неминуемо присъстват лица от политиката, а това създава специфичното усещане, че границите му се простират до и отвъд Парламента. Примери за преплитането на двете сфери са както силно обговорената медийна фигура на Алексей Петров (обявен от „Уикенд” за фактически министър-председател на България от 2008г. до лятото на 2009г.), така и темата за ДАНС и политическите интереси, обвързани с нея, неразрешения случай със сестрите Белнейски и други. Интересното тук е, че престъпленията винаги се свързват с фигури от предишното и/или от пό минали правителства.

Силното отразяване на политическите въпроси и политическия живот от изборния сезон на лято 2009г. насам е преминало в надпревара за изобличаване на криминално-политически субекти. Именно духът на разкрития преобладава в ежеседмичника, а не толкова усещането за отмъщение или реваншизъм, в което опозицията доскоро обвиняваше ГЕРБ. Така се изгражда образът на справедливите управляващи, които задоволяват вътрешния глад на обществото за наказания, разкрития и видима (реална?) смяна на статуквото. Като цяло отношението на „Уикенд” към правителството се опитва да елиминира постулата от изминалите 20г., че „всички са маскари”. Една от възможните причини това да се случва, са демонстрираните воля и сила за налагане на нов тип политическо общуване. От друга страна, смяната на фокус от политиката към почти непрекъснати разкрития в подземния свят („Октопод”, „Недосегаемите”, „Наглите”) говори за тематичното преориентиране на интересите на цялата медия.

Оттук поетият политически курс на „твърда ръка” от страна на правителството е повече от добре дошъл за в. „Уикенд”, тъй като му гарантира снабдяване с теми за криминалния свят; така в някакъв смисъл тази заявена политическа воля за справяне с проблем като организираната престъпност е перфектната „захранка” за вестника.

От големия процент на криминално-политическите заглавия личи умението на „Уикенд” да се възползва максимално от настоящата ситуация. Една конкретна тактика за това е развиването на всевъзможни странични истории покрай големите скандали. Дали ще става дума за връзките на Алексей Петров с различни манекенки (случаи, които се излагат от вестника почти наравно с обвиненията, повдигнати срещу него) или за интервюта с близки и роднини на обществено познати личности в типично жълт стил (като „Майката на Георги Илиев: Проклета да е снаха ми Мая Илиева!”) – на очи се набива идеята за изстискване до край на темите, които оставят по-дълбок отпечатък в съзнанието на обществото.

Друг похват за разширяването на конкретни проблемни теми е обвързването им и изграждането на една по-голяма структура. Така например (отново) Алексей Петров, който е свързан с държавни тайни от най-високо ниво, изведнъж е заподозрян като поръчител на убийството на Георги Стоев. Други известни фигури от речника на „Уикенд”, Маргините, пък са главни лица в различен набор престъпления - oт снабдяването на наркобосовете в София („Маргините помагали на Стефан Бонев да се наложи на пазара”) до връзки със скандалния бизнесмен Христо Ковачки.

Комбинациите, разпределенията и рокадите между отделните герои са безброй. А „Уикенд” хвърля големи усилия, за да обхване възможно най-много криминални теми с политически характер и да ги наложи в 324-хилядния си тираж. Оттук би могъл да се направи изводът, че има тенденция вестникът да се превръща от скандално жълто издание с висок тираж в специализирана хроника за политиката в криминалния свят и/или за криминалните проявления на политиците.

Като хваща вълната на обществения интерес към Бойко Борисов, „Уикенд” доразвива криминалните теми на деня, които са интересни за читателя и се превръща в своеобразна трибуна за целите и постиженията на управляващите в борбата им с престъпността.

В същото време обаче, „Уикенд” продължава да поддържа един романтичен и до някъде епичен образ за мутрите и босовете на сивата икономика от близкото минало (Илия Павлов, Маджо, Демби) – всичките, представяни като хора с нормален бизнес, едва ли не принудени от обстоятелствата да го вършат. Дори има статия и интервю, които оплакват съдбата на „клана Павлови”. В тях са преплетени цялата романтика на бързо забогателите мъже в началото на ’90-те г. на ХХв., от една страна, и тежката съдба, която ги застига по-късно, от друга. Като се смесват личните, семейните измерения на една история заедно с икономическото и политическото влияние, което въпросният “клан” е оказал върху България, сякаш се притъпява критичeският тон и се създава по-скоро положителен образ на бившите босове на подземния свят в страната.

Същото удобрително отношение, примесено с доза тъга, парадоксално е запазено и за квази-мутрите. За същите хора, които изваждаха „дебелите вратове” на показ с историите от тъмното им минало – вече покойните автори от в. „Уикенд” – Георги Стоев и Боби Цанков. Наричани „писатели”, техните образи стават все по-значими за вестника. Тъй като фигурата на „лошия”, който „минава на страната на добрите” е заредена с особена сила, присъствието им в „Уикенд” е гарантирано за доста време напред. Сега от „измамници”, както са били наричани преди, те са превърнати почти в мъченици на добрата кауза.

По диаметрално противоположен начин са представени силните мъже в държавата: Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Около тях също е изградено поле на епичност, за която почвата е подготвяна поне от миналата година с теми и заглавия като „ОТ ОГЪНЯ КЕ ДОЙДЕ, КЕ СПАСИ БЪЛГАРИЯ”, скорошни статии като „Бойко с GSM на 10г.” и много други. Разликата при представянето на управниците и бившите мутри е изключително любопитна. Като начин на обговаряне, стил на коментиране и отношение към лицата, сякаш вестникът има еднакво отношение към, например, Илия Павлов и Бойко Борисов. И единият се е издигнал до позиция, която му осигурява голяма власт, и другият; и единият е представян за едва ли не бащина фигура (на сивата икономика) и другият също (на борбата против нея). Единствената разлика, разбира се, е в посланието, което се поднася, чрез ценностните характеристики. Докато при фигурите от сенчестия бизнес личи някакво, макар и слабо изразено, негативно отношение, то сегашните управляващи като цяло се радват на одобрение, подобаващо за обществени любимци.

Като смислово ядро, най-големият източник на теми за вестника в крайна сметка са статиите за престъпния свят. Както беше посочено по-рано, само за 2010г. 13 от 15 броя са фокусирани върху теми от актуални криминални акции. Тъй като те са резултат от пряката дейност на властимащите, отразяването им по подобаващ начин сякаш гарантира по-особено място на ежеседмичника в полето на медиите.

Като използва много активно този прилив на криминални теми, свързан с всичките скандали от последните месеци, „Уикенд” печели внимание и някакъв вид легитимация от читателите. Правят впечатление страничните разработки по горещите теми на вестника като заглавието от първия брой за април месец – „Алексей „поръчал” Георги Стоев?”. Типичното за жълтата преса кроене на конспирации пирува в настоящата атмосфера на разплитане на стари политически и криминални връзки, които разкриват по-непознати страни на сравнително известни и разпознаваеми лица. Обвързването на няколко големи случая под обща шапка, свързването на точките при изграждането ѝ и стигането до някакъв по-общ извод за ситуацията, сякаш говори за порасване авторитета на вестника. Като че ли описваните теми определят статута му. Колкото по-политически, по-криминални, може би по-скандални, толкова по-интересни са те.

Управляващите дадоха зелена светлина за начало на война срещу организираната престъпност. Това от своя страна резултира пряко в изключителния бум на теми от подобен характер във в. „Уикенд”. Би могло да се каже, че и правителството и вестникът умело се възползват от неустоимия за обществото криминален афродизиак, за да (се опитат да) променят обществените възприятия за себе си.

Всичко това протича съвсем закономерно след настъпилия голям шум за сериозна политическа промяна в страната. При атмосфера на установяване на нови правила, смяна на кадри и заявяване за едва ли не изграждане на качествено нов тип функциониране на държавата, всеки трябва да се позиционира внимателно и това важи с пълна сила за медиите, които искат да имат влияние. В един такъв климат на преориентиране „Уикенд”, продължавайки метафората за афродизиака, заема ролята на изкусителя, който разпространява желаната от цялото общество информация за справедливи наказания.

Това илюстрира по добър начин как покрай обществената инерция около новото правителство и „новите” му управленски мерки, една медия като „Уикенд” може да промени образа си в съзнанието на хората. На първо време, като дава подчертано позитивни отзиви за и пълно покритие на действията на властта; но също така и като не спира да използва стария ресор от познати, криминални теми.

На базата на посочените тенденции, забелязани във в. „Уикенд”, могат да се изведат следните обобщения:

  • С установяване на новата власт и действията, които предприема, за да промени общественото мнение за политиката, в. „Уикенд” също върви към смяна на облика си, казано максимално обобщено, от звездно-битово жълто към криминално-политически жълтото.
  • Вестникът използва обществения интерес към правителството като компас за тематичния обхват на ключовите си разследвания. Би било любопитно да се види дали, ако управляващите изведнъж се фокусират върху образованието например, „Уикенд” ще захвърли повечето, ако не и всичките теми за престъпност и подземен свят, за да се впише в новата конюнктура.
  • Въпреки фокусирането върху борбата с престъпността, ежеседмичникът все още фаворизира криминалните босове от близкото минало като ги представя по един романтично-епически начин. Начинът на говорене за тях противоречи на цялостната тенденция да се следва мнението на правителството.
  • Колкото по-политическо и по-криминално е говоренето във вестника, толкова по-легитимно е, тъй като в сегашната обстановка това са едни от най-значимите за обществото теми.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!