2011: малко Европейски съюз, много България

През 2011 г. тежките реформи за преодоляване на икономическата криза в държавите членки на Европейския съюз (ЕС) предизвикаха медийно фокусиране върху националните усилия в прилагането на общностните политики. За сравнение: през 2009 и 2010 г. в българските новинарски портали ЕС бе представен като основен двигател в провеждането на национални политики.

През изминалата година прилагането на спешни мерки от българското правителство за справяне с икономическата криза измести фокуса на медийното внимание от взаимодействието с европейските институции. Поради тази причина водеща тенденция бе чистата регистрация на усилията и успехите на властта, без да се анализира тяхната ефективност в контекста на европейската криза. Единствено специализираните онлайн издания се опитаха да създадат условия за обективен анализ и активна критика.

Ключово събитие през 2011 г. бяха изборите за президент и за местна власт, които се проведоха на 23 и 30 октомври. Водещата тенденция в отразяването на европейската проблематика в новинарските сайтове и в специализираните интернет медии в контекста на изборите бе „национализация” (Цанева 2011).

Според определението на Тренц национализацията в конструирането на европейски послания в публичната сфера се изразява в насищане с публикации, в които се акцентира върху националните проблеми, като се прави връзка между един или повече въпроси, свързани с европейските политики (Trenz 2004: 296-297). Именно такава беше картината в българските онлайн медии през 2011 г. Те следваха тенденциите в печата и се фокусираха върху поставянето на успешно начало или завършването на инфраструктурни проекти от страна на правителството. Подобни събития се представяха в медиите като най-сериозния успех на кабинета.

Правителството огласяваше отделни постижения в икономическата сфера с дългосрочен ефект. Диалогът по социални теми, които предизвикваха напрежение, се осъществяваше в стратегическата рамка на спешни действия. Налице бе медийно омаловажаване на определени, обратни на очакваните от обществото резултати от членството в ЕС – увеличаване на безработицата, занижено или непроменено ниво на доходите, ниска конкурентноспособност, намаляваща свобода на медиите. Това наблюдение важеше и за периода след вота, като отбелязаха експертите от Институт „Отворено общество” (Николова 2011).

Новинарското внимание остана „концентрирано върху основните политически лица” (Куцева 2011). Общностните политики, които нямаха пряко отношение към решаването на вътрешнополитически и икономически въпроси, влизаха в новините през българските лица в ЕС, по-конкретно — чрез Кристалина Георгиева, член на Европейската комисия, и чрез национални депутати в Европейския парламент (Цанева 2011). Работата на българските членове на ЕП рядко се превръщаше в първа новина дори в специализирани издания.

Европейската проблематика присъстваше с различна интензивност в медийното отразяване на кампанията за президент и за местна власт. Значимостта на темата нарасна по време на втория тур на вота. И макар и вотът за кметове и общински съветници да бе поставен на второ място по значимост в сравнение с кандидатпрезидентската кампания, темата за успешното оползотворяване на европейските фондове беше ключова за местните избори. Именно този аспект от кампанията значително допринесе за определени победи (София, Пловдив) и загуби (Видин, Сливен) на управляващата партия ГЕРБ.

Факторът европейска подкрепа се оказа съществен в изграждането на положителен образ на водещите по рейтинг кандидат президенти – Росен Плевнелиев (ГЕРБ), Ивайло Калфин (БСП) и Меглена Кунева (независима). Публичният образ на тримата водещи претенденти за поста бе формиран на две нива — посредством новини, репортажи и интервюта със самите претенденти и чрез заявяване на подкрепа, включително неформална, от страна на чуждестранни политици. Засилената честота на новини и намаляването на аналитичните текстове по европейска въпроси доведоха до наблюдението, че дебатите между кандидатите са по необходимост, а не с цел акумулиране на различни мнения и развиване на наднационални политики. Присъствието на ръководители на основни европейски институции в качеството им на политически лица на събития у нас бе интерпретирано твърде произволно в част от медиите. Например понятия като „десния елит на Европа” и „ЕС” се припокриваха в медийните дискурси.

Първите двама по рейтинг кандидати за държавен глава потвърдиха предизборните приоритети на политическите сили, които представляват — изграждане на инфраструктура за ГЕРБ, социална сигурност за БСП. Новост бе темата за проучването и добива на шистов газ, която беше внесена от Ивайло Калфин, кандидат президент на левицата. Меглена Кунева се позиционира като „гласа на хората” с авторитет сред гражданското общество. Тя постави акцент върху припознатите като европейски морални и политически ценности. За разлика от парламентарния вот през 2009 г. евроскептичните настроения на други претенденти за поста не предизвикаха вниманието на медиите и избирателите.

По данни от стандартно проучване на общественото мнение в ЕС Евробарометър 75 от пролетта на 2011 г. 60% от българите декларират доверие в ЕС, а едва 30% в националното правителство. При подобно доверие в европейските институци е ясно защо формалната и приятелска европейска подкрепа на кандидат президентите Плевнелиев и Калфин се оказа най високобюджетното перо в кампаниите им. Вотът приключи с победа за партия ГЕРБ. Чуждестранните медии посрещнаха радушно избора на Плевнелиев – така например в. Фигаро представи новоизбрания държавен глава като „г-н Чист – Ето един българин, който мисли като германец”.

За ЕС 2011 г. се оказа година на предизвикателства, най-очевидното от които е икономическата криза, а най сериозното – опасността от разклащане на доверието в европейския проект като по добрата, а в българския случай и единствена възможност за национален и личен просперитет. Налице са предпоставки национализацията при отразяването на европейските теми да се задълбочи през 2012 г. Тази прогноза се гради на очакванията за трудно възстановяване от икономическата криза и за натрупване на социално напрежение. По тази причина онлайн медиите вероятно ще продължат да регистрират как се прилагат спешни мерки за икономическо възстановяване, вместо да обръщат внимание на възможностите за ефективен диалог с гражданите по наднационалните политики, което е проблем и на самия ЕС. Но икономическата криза ще създаде възможности за отрезвяване от очакването за магически резултати, с което често се свързва европейското членство.

Източници

Куцева, Гергана (2011). Партийната окраска — сигурен вход към медиите. София: Фондация „Медийна демокрация”.

Николова, Десислава (2011). Бюджет и реформи. Политики. София: Институт „Отворено общество”, Vol 12(11).

Цанева, Мая (2011). Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки. В: Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.) Медиите и политиката. София: Фондация „Медийна демокрация”, Фондация „Конрад Аденауер”.

Standard Eurobarometer 75 (2011).

Trenz, Hans-Jörg (2004). Media Coverage on European Governance: Exploring the European
Public Sphere in National Quality Newspapers. European Journal of Communication, 19(3):
291-319.