Лайфстайл медиите – политиката на интимността

17 януари 2013, Автор: Силвия Петрова
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2012

Автор: Силвия Петрова

Автор: Силвия Петрова

Лайфстайлът става все по-моден. Това изречение изглежда тавтологично, но всъщност най-кратко и точно описва ключовата тенденция в наблюдаваната медийна зона през 2012 г. Докато през 2011 г. фокусът върху външния вид и личния живот на политиците се активизираше от медиите само по време на предизборна кампания, през 2012 г. стана редовно ползвана и очаквана техника, възприета не само от развлекателните, но и от качествените медии [1]. „Новината” за периода беше засиленото мъжко присъствие в полето на лайфстайла. Ако преди жените в политиката бяха тези, които по-често дефилираха на страниците на модни и светски списания, както и в тв предавания, и охотно споделяха лични подробности, сега категорично може да се каже, че това статукво е разрушено. Събитието, което „легализира” промяната, беше обширното интервю на министър-председателя Бойко Борисов в списание Love Style. Макар че премиерът и преди това често се е появявал на страниците на подобен вид издания, държал се е фамилиарно с журналисти и винаги с лекота е споделял подробности от частен характер, посоченото интервю с фотосесията към него (юни 2012 г.) изигра ролята на образцов модел за подражание от останалите политически фигури. В него ясно могат да се проследят основните линии при изграждането на образа на печелившия (симпатичния, имитирания) политик: героичност, но и човечност; безрезервна отдаденост на държавните дела, но и романтизъм; откритост и искреност, но и загадъчност; модерност и еманципация, но и патриархалност.

Източник: Списание Love Style

Източник: Списание Love Style

По този начин, чрез собствената си образцова изява, премиерът зададе модела на политическа идентичност, който с лекота се пое както от медиите, така и от колегите му. Пример за това са зачестилите лайфстайл изяви на политици (Симеон Дянков в Max, Вежди Рашидов в Биограф, Цецка Цачева и Маргарита Попова в Мери, Йорданка Фандъкова в Ева и Всичко за жената и т.н.).

Източник: Списание Max

Източник: Списание Max

Още едно ключово за зоната събитие през 2012 г. беше неочаквано шумно отразеното от медиите посрещане на холивудските актьори Робърт Де Ниро и Джон Траволта лично от премиера Борисов и министъра на културата Рашидов [2], което добави допълнителни щрихи към героичния им и лъскав имидж, диктуван от правилата на масовата култура.

Представянето на политиците през лайфстайл призмата, а не през идеи, тези и политически пристрастия стана популярен подход през изследвания период не само за специализираните, но и за голяма част от останалите медии. Подобно развитие можеше да се очаква като следствие от предходната година, когато акцентът върху лайфстайла неминуемо водеше до засилено внимание. В резултат от все по-честото въвеждане на лайфстайл реториката, се промени и начинът на поднасяне на новините – акцентът вече е повече върху личната история, а не върху общата картина, коментарите, анализите и предложенията за решения на проблемите. През личната история се конструират не само политическите фигури, но и самите новини във водещи медии (bTV, Нова телевизия): търси се драмата, хепиендът, екшънът, комедийното или трагичното. Умението за въобразяване и поднасяне на интимни подробности в атрактивен вид се цени повече от обективността и критичната гледна точка. През изминалата година този механизъм за конструиране на медийно съдържание ставаше все по-натрапчив и влиятелен, в резултат на което публичността продължи да се стопява, стигайки до хаотичен сбор от частни истории: късчета лична драма, интересни хобита, семейни тайни, битови подробности. Изобилието от интимни детайли се оказа подклаждано от няколко страни: икономическата криза, която принуди медиите да търсят алтернативни начини за оцеляване; стремежът на политическите фигури лесно да завладеят избирателна (или по-точно, фенска) маса; жаждата на аудиторията за новини с развлекателен характер.

Резултатът е, че все по-рядко събитията и образите се приемат насериозно, реалността се слива с фикцията, новинарската емисия – с филма, който следва. Губи се доверието в медиите и в институциите като цяло, нито една новина не буди безрезервно доверие. Очевидна е и тенденцията медиите да произвеждат митове, чрез които предлагат обяснение за случващото се. Става дума за набор от клишета и стереотипи, които се опитват да действат на подсъзнателно ниво, опростявайки действителността и предлагайки лесносмилаеми отговори. Частният живот се представя през няколко основни мита: щастливият семеен живот, хобитата, спортът, традиционно полово разделените роли на мъжа и жената. Политикът, който откаже или не успее да се впише в този сценарий, се заклеймява като недостатъчно искрен, което значи – незаслужаващ доверие и в обществен план.

Силното разпространение на лайфстайл дискурса в българската медийна среда доближава конструирането на политическите образи до механизмите на социалната мрежа Фейсбук. Политиците създават идентичността си по правилата на Фейсбук – поднасят от себе си само забавни, оригинални парченца, с които задоволяват любопитството на избирателите си и собствената си суета. Липсва цялостност, а подобно на техните собствени фигури, политическият живот е фрагментиран, клюкарски, мъгляв, но с претенцията за лъскавост. Посоката на интереса е главно към клюката, изолирания детайл, „жълтото”. В резултат на това се губи общата представа за политическа картина, няма дясно и ляво, а само отделни фигури, опитващи се да привлекат вниманието към себе си. Няма публичност, политическият живот е гигантска приятелско-вражеска сбирка, на която се споделят интимни подробности, разменят се лични шеги и нападки, използват се подмолни стратегии, нанасят се удари под кръста. Най-важните неща се научават „под сурдинка”, винаги съществува елемент на несериозност, на забавност, на (само)ирония. Важно е една „новина” да е пикантна и интригуваща, а не обективна и достоверна. В този смисъл като че ли нищо не заслужава сериозно отношение и голям дебат. Публичността не е сериозно занимание, а арена за забава.
Медиите и политиците се държат и помежду си свойски, интимно, няма дистанция и респект [3]. Изчезва отношението наблюдател–наблюдаван, няма критерии, нито критици. В този контекст корупцията, заплахите и договорките са обичайно, всекидневно занимание, което вече не буди възмущение или дори учудване.

Масовото използване на лайфстайл реториката би могло да се обясни с факта, че тя се възприема като обратната страна на конфликтното говорене, възприето от някои медии. Лайфстайл дискурсът разказва бляскави, уютни, семейни, идеални истории. Там няма неудобни въпроси, разговорът е фамилиарен, липсват „горещи” теми. Така по изпитаните правила на популярната култура политиката се превръща в безопасна зона, а гражданите – в анонимна избирателна маса, която има право да симпатизира на положителните герои и да игнорира неприятните.

В този смисъл през 2012 г. качествената журналистика все по-рядко успяваше да напомни за себе си, което е очакван резултат на фона на водещите се медийни войни и все по-плътното сливане между политически, икономически и медийни интереси.

Основни изводи за тенденциите в зоната през 2012 година:

  • Превес на частното над публичното. Свеждане на публичността до хаотичен сбор от слухове и драматични лични истории.
  • Ограничаване на политическите личности в определен брой предварително зададени стереотипи на поведение. Медийният дискурс борави с клишета. Наблюдава се тяга към клюката, избягване на сериозните теми.
  • Липса на аналитични, коментиращи текстове и материали за сметка на лични истории, често разказани (уж) от първо лице.
  • Новостта на 2012 в наблюдаваната зона е, че мъжете подчертано по-активно се изявяват в лайфстайл сектора не само в периода на предизборна кампания, а като цяло. Лайфстайлът е един от най-предпочитаните и работещи инструменти за политически ПР.

_____________________________
[1] В този смисъл може да се каже, че българският политически живот, погледнат през медиите, се намира в непрекъсната предизборна кампания.
[2] Виж Петрова, Силвия (2012) “Политика по холивудски”. София: Фондация “Медийна демокрация”.
[3] За подробности по този въпрос виж резултатите от изследването „Застрашените свобода и плурализъм на медиите”, публикувани в сп. Обектив, бр. 204.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!