Образи по време на криза

Политическа образност в телевизията, януари 2009

Автор: Калина Петкова

Наблюдението на политическатаобразност в телевизията включва новини и публицистични предавания. Пресичането на политическия и медийния разказ през първия месец на 2009 година се осъществява в теми извън полето на партийната надпревара. Тяхната значимост обаче е толкова голяма, че влиянието им върху предизборните нагласи е безспорно и изпреварва по важност чисто политическото.
 
Проследени са следните телевизии: БНТ, bTV, Нова телевизия, както и новинарските BBT, Европа и ReTV. Отчасти в наблюдението са включени ТV7 и ТV2, но акцентът не е поставен върху тях.

Мониторингът на телевизионния образ е фокусиран в следните елементи:
- камера (планове и ракурси, цялостна композиция и ъгъл на кадъра, светлина);
- монтаж (последователност на кадрите);
- фон (пресзала, студио, институция, външен терен и т.н.);
- послания на езика на тялото и облеклото;
- допълнителни елементи в екрана (информационни карета, графики, екран в екрана).
 
За стандарта на работа

От началото на 2009 г. телевизия Европа се появи с нов дизайн, придаващ по-модерен облик. Макар промяната да е само козметична, по отношение на визията тя може да се нарече стъпка в правилната посока. С нова продължителност (1 час) и нов начален час (19 часа) са новините по Нова телевизия. Така те 100% припокриват централната емисия на bTV и конкуренцията за зрители на новини в прайм тайма между двете медии става абсолютна. Наблюдаваните през месец декември 2008 г. „кухи“ преки връзки като че ли доминираха по Нова телевизия само по силата на статистическата вариация. През новия месец БНТ и bTV показаха, че не по-малко са част от тази тенденция. По bTV дори можеше да се види нещо повече, варианти на което вероятно ще наблюдаваме и по други телевизии: след шапка на самостоятелна рубрика (в случая „Газова криза“), в ефира се предаваха дълготрайни преки линии между студиото на новините и редакцията, откъдето ресорен репортер (в ролята донякъде на експерт, донякъде на трети водещ) даваше информации и анонсираше предварително подготвени репортажи, включвани от студиото. Този „сериал“ започваше, протичаше и завършваше по един и същи модел през всяка от вечерите на излъчването си. Освен че е част от все по-популярния инфотейнмънт модел за правене на новини, този своеобразен мост между телевизията и самата нея създава у зрителя погрешно чувство за по-голяма динамичност, актуалност и достоверност. Всъщност подобен подход не прави публиката по-съпричастна на нещо, което се случва в реално време, а само симулира това. Вместо да увеличава презентативния капацитет на телевизията (което е идеята на връзката от мястото на събитието), описаната практика работи за по-висока автореференциалност и симулативност. Трябва да се отбележи, че това важи за цялата „риалити“ тенденция, като в случая наблюдаваме отражението й върху правенето на новини.
 
За политическите разкази

През януари 2009 г. политическото се четеше в кризисни разкази на битова и икономическа тематика. Въпросите, които засегнаха комфорта и заплашиха джоба и сигурността на българите, бяха снега (03-05.01.2009), газовата криза (01-20.01.2009) и протестите пред Парламента (14-18.01.2009 и продължението им впоследствие).
 
Проблем 1: снегът
 
Макар да беше тема на деня само на 04.01.2009 г., снегът затрупа обичайната телевизионна картина с нова репрезентация. За първа година падналият сняг не беше наречен от ефира „изненада“. Изненадващо, тъй като неудобствата по софийските улици напълно съвпадаха с обичайните по време на снеговалеж, но работата на Столична община беше обявена за успешно свършена. Зрителят на bTV и Нова телевизия без собствени наблюдения за пътната обстановка в София би останал с впечатление за блестящо почистване на снега. Най-любопитен е начинът, по който това беше „подкрепено“ с визия по bTV. Пряката линия от софийски булевард показа репортер и събеседник на фона на нощното улично движение, но не включи в кадър самото пътно платно. През цялото време на връзката по тема „сняг и почистване“ на екрана се виждаха хора, а не улица, процес на почистване или друго, което би визуализирало разказа за почистените пътища.
 
Проблем 2: газова криза
 
Доминиращите картини, свързани с газовата криза по bTV и Нова телевизия, бяха предимно технически и битови, а политическите измерения на ситуацията се появяваха едва впоследствие. По БНТ тежест имаха политическите репрезентации на кризата, а едва по-късно в емисиите се отразяваха битовите и стопанските й аспекти. Това е поредно нагледно потвърждение за непазарната и по-скоро институционална ориентация на националната ни телевизия. Спорен остава въпросът кой от двата аспекта на отразяване би следвало да бъде водещ за една „обществена“ медия – битовият или институционалният.
 
Покрай секналите доставки на природен газ интересна активност отбелязаха някои политически лица. Тъй като темата касаеше ЕС като цяло, участия в публицистични предавания по телевизионните канали имаха евродепутати, избрани от лисите на различни партии. Основното, което може да се посочи за всички тях, е опитът им да излязат от анонимност. Като цяло евродепутатите и работата им остават неизвестни в обществото, а поводът с газа беше един от редките случаи, по които беше наблюдавана активност от тяхна страна.
 
Друг актьор, излязъл на газовата арена, беше президентът. Неговите изяви започнаха с коментираното като закъсняло свикване на Консултативния съвет по национална сигурност и кулминираха в публична лекция, посветена отново на сигурността. Образът в публичните президентски изяви може да се опише като редундантност от противниците му или като постоянство от привържениците: на свои изображения от изяви през януари 2009 г. Първанов изглежда буквално като прекопиран от публични появявания преди 2-3 години. И ако това дали сме фенове на червената връзка и прическа в най-добрите традиции на комсомола е въпрос на субективност, то качеството на други елементи от визията на президента е неоспоримо. Популистката реторика и поучителните мероприятия в стила на „лекцията“ вкарват държавния глава в полезрението на медиите, заради високия му пост, който гарантира отразяване, но остават трудни за запомняне от аудиторията и не печелят популярност.

 
Чисто визуално неоползотворен остава и ресурсът на президентството: внушителната институционална фасада, смяната на караула, тежкият интериор с известната картина на цар Симеон Велики, а дори и фонтанът пред сградата представляват декор с разнороден потенциал, който в настоящите изяви на президента попада в кадър по-скоро случайно.
 
Телевизионните появи на управляващи и опозиция в хода на кризата протекоха според очакванията. Между диалога и нападките се очерта баланс, а премиерът запази доминиращото си визуално присъствие. На институционален фон протичаха изявленията на настоящия министър на икономиката и енергетиката – Петър Димитров, а бившият – Румен Овчаров избягваше камерите с постоянно старание и променлив успех. Струва си да се отбележи, че телевизия Европа предпочиташе да въвежда в новините детайли от кризата, съобщавани в другите медии лично от заснетия Станишев, чрез коментари върху думите му от негови опоненти. Наблюдавайки само телевизия Европа, в подобни моменти, в следствие на тази визуална липса, зрителят би останал с впечатление, че премиерът просто е неглижирал темата или е отказал информация. Напълно реално обаче беше традиционното вече пренебрегване на извънредни ситуации от страна на ресорния министър Емел Етем. Пробив в обичайното поведение на ДПС-министрите направи само Джевдет Чакъров, откривайки заедно с Бойко Борисов завод за сепариране на битови отпадъци. След края на газовата криза, ново лице в ГЕРБ (освен набиращия скорост Цветан Цветанов) направи първа заявка за бъдещо утвърждаване – Стоян Мавродиев е икономически експерт на партията и успя да попадне в наблюдаваните канали, представяйки запомняща се, модерна визия.
 
Проблем 3: протестите
 
Започналите на 14.01.2009 г. протести получиха не просто различен нюанс в различни телевизии, а бяха репрезентирани като различни събития. Още на самия 14-ти реакциите на телевизионните канали бяха в очевиден дисонанс. От включените в мониторинга телевизии извънредна емисия или навременна пряка връзка имаха само БНТ и ReTV. Закъсняла спрямо тях, но все пак с камера, пряко от приключващия протест беше телевизия Европа. bTV и Нова телевизия изобщо не прекъснаха часовия пояс на сериалите с информация за случващото се. BBT предаваше пряко от Брюксел редовната пресконференция на говорителите на ЕК със симултанен превод в ефир. Тази иначе интересна програмна идея, която през новия месец редовно можехме да наблюдаваме в обикновено скучните за новинарските телевизии часове на ранния следобед, стоеше в конкретния случай неадекватно и като поглед, обърнат встрани от същественото. Основният тон в централните и всички последвали емисии на повечето канали беше умерен. Протестите бяха представени като сблъсъци на провокатори и полиция, а екранът показваше предимно охраняващите протеста униформени и невъздържани протестиращи. Самият сблъсък беше визуализиран най-вече с кадри на младежи, повдигащи защитно заграждение срещу полицаи, а bTV показа дори интервю със служител на реда с превързана глава. BBT не премълча протестите, но им отдели видимо по-малко внимание в сравнение с останалите канали и не ги изведе като тема на деня, заслужаваща най-много програмно време.

Драматично различна беше репрезентацията на събитията по ReTV. Там протестът беше не просто „сблъсъци“, а „полицейско насилие“, подкрепено със съответните кадри. Във фокуса им бяха силови действия от страна на полицията и арести.

Трябва да се отбележи, че част от тези кадри не се видяха в емисиите на другите телевизии. Въпреки това, докато колегите им като цяло звучаха по-скоро балансирано, от ReTV истерично настояваха, че случилото се е полицейско насилие и е преминало всякакви граници. Във визуален план там се повтаряха едни и същи кадри, които очевидно пропускаха атаките на демонстранти срещу полицията. Този тон се запази и в мирните дни на протеста, когато отново и отново се анализираха причините за това „да се стигне дотук“.
 
Извън посочените основни теми на месеца или по-скоро в техните рамки, в кадър попадат някои лица с лична популярност, чиято партийна принадлежност обаче не е особено ясна за публиката. Такива са например Павел Чернев и Пламен Панайотов, които смениха партиите, спечелили първоначалната им известност. Списъкът на тези лица е дори по-голям и техните появи вероятно ще зачестят с наближаването на изборите. Това все по-силно приближаване се усеща и по поведението на партиите – НДСВ например прави редовни стъпки по обособяването на собствен облик, дистанциран от тройната коалиция. Визуално това се проявява със засилена употреба на партийния цвят (жълтото) и даване на пресконференции на партиен фон.

Основни изводи

• За разлика от показаното през месец декември 2008, през първия месец от новата година собствеността на телевизонните канали като че ли оказа влияние върху отразяването на кризисните събития.
• Макар да беше засенчен от темите на месеца, най-зрелищният образ на медийно-политическата сцена – Бойко Борисов – запази обичайната си активност като употреби по възможно най-добрия начин както кризите на месеца, така и всички поводи извън тях.
• Като трайна тенденция в стила на една от водещите телевизии и вероятен подход и при други канали изпъкна риалити-шоу стила на отразяване в новините – инфотейнмътн репрезентации се натрупваха така, че да създават у зрителя усещане за максимална презентативност.