Четири събития и едно погребение

Телевизионни репрезентации, януари 2009

Автор: Мила Минева

Медийният мониторинг на месец януари (количествено изследване на агенция „Маркет Линкс“, наблюдения на екипа на Лабораторията за медиен мониторинг) показа безспорното доминиране на месеца от няколко събития – газовата криза, гражданските протести и изборите две в едно. Количественото изследване пък препотвърди доминиращата роля на информацията в българското медийно пространство – изследването представя обобщени резултати за най-големите вестници и за централните електронни медии – информационните жанрове са 2/3 от информационните единици и очевидно силно надхвърлят всички останали жанрове от типа на интервю, анализ, коментар (има едно единствено изключение, но ще се върнем на него по-късно).

За да излезем обаче отвъд простото наблюдение трябва да добавим още едно събитие, а именно – дебатът около инсталацията „Ентропа“, изложена по повод началото на чешкото председателство на ЕС. И за да бъдем още по-точни, нито едно събитие не е важно само по-себе си, интересно е едновременното случване на няколко събития и тяхната употреба от електронните медии. И така инсталацията „Ентропа“ щастливо съвпадна с газовата криза и студентските протести. Как изглеждаха тези три събития от телевизионния екран? Важно е тук да направим няколко разлики. Нека да започнем с газовата криза. Нова телевизия и бТВ поставиха акцент върху всекидневните измерения на газовата криза и техническите (не)възможности да се справим с нея. Канал 1 в този момент отразяваше институционалните реакции на кризата, а по-назад в реда на новините оставяше всекидневното страдание на хората (виж. доклада на Калина Петкова). Това не е изненадващо – количественото изследване показва, че тъкмо Канал 1 от трите електронни медии е този, който обръща най-голямо внимание на политическите новини, т.е. който следи най-отблизо институциите и техните действия. Отвъд тези разлики, започват приликите – на няколко пъти телевизиите излъчваха остаряла информация в централните си новинарски емисии. Какво означава това – онлайн медиите, благодарение на техническата си възможност да се обновяват непрекъснато, всъщност вече ни бяха информирали преди новините за „централните новини“. Тъкмо това „закъсняване“ ще се превърне в основно предизвикателство пред електронните медии с програмна схема. Все още то изглежда пренебрежимо, защото употребата на интернет дори и да нараства бързо не е „масов феномен“. От друга страна информирането през интернет вече е рефлекс на мнозинството образовани, млади, мобилни хора. Именно сред тях отказът от телевизия нараства, защото тя не може да им предложи нова информация. Така ако телевизиите продължат да пренебрегват тази аудитория, ще се превърнат в „медия на губещите“. Истинското предизвикателство в този смисъл е да открият нова дефиниция на „информация“, за да продължат да бъдат информационен канал.

Втори важен акцент, свързан с представянето на събитията около спрелия газ, е рамката, в която спирането на газа се вписва. Количественото изследване показва, че има едно разминаване, което бих интерпретирала като значимо, а именно – интересът към политическите фигури се разминава с пика на интерес към газовата криза. Какво означава това? Както и да мислим газовата криза и породилите я причини, ефектите й върху България би трябвало да са политически, т.е. тя засяга всички, а политическото е тъкмо това, в рамките на което се обсъжда „общото“ или „публичното“ благо. Тъкмо то е застрашено в тази ситуация. Освен това проблемът за енергийната (не)зависимост и доставките на газ е изцяло политически проблем, доколкото предполага политики на централно ниво. В този смисъл разминаването на интереса към политическите фигури и газовата криза, идентифицирано от количественото натрупване, показва драматично свиване на политическото. Очевидно в медийното представяне на събитията газовата криза се превръща в явление от порядъка на техниката или природата и едва на трето място – на политическото. Казано по друг начин, политическите фигури не могат да решават кризи. И още нещо – те не носят отговорност за това: нито една политическа фигура не се раздели с поста си в резултат от газовата криза. Това не означава, че журналистите не поставиха въпроса за оставки, но означава, че не го поставяха достатъчно дълго (за изчезването на събитията, виж доклада на Ивайло Дичев от медийния мониторинг за декември 2008) и че не се появи граждански натиск, който да ги предизвика.

Може би липсата на граждански натиск по този конкретен въпрос може да се обясни с изливането на гражданска енергия без конкретна посока по време на т.нар. „студентски протести“. Как изглеждаха те като медийни събития? Плътно по RE:TV – телевизията, която първа отрази картини от протеста и излъчваше през цялото време с коментар в ефир. Канал 1 направи извънредно включване, а бТВ и Нова не промениха програмите си, за да покажат протестите, полицейското насилие или провокацията от страна на протестиращите. В този момент RE:TV рязко увеличи зрителите си (дали е успяла да ги задържи е друг въпрос). Основните акценти в представянето на протестите бяха тъкмо полицейското насилие и провокаторите сред протестиращите. Това, което остана неясно, бяха исканията на протестиращите. За това обаче не е виновна медията – самите протестиращи не успяха да договорят общи искания, освен „оставка“ без предложена алтернатива. По-любопитно е друго, а именно медията застана на страната на властта (бих казала, че това се случи даже отвъд желанието на електронните медии). Как? От голямата стачка на учителите, която сложи началото на вълна от социални движения, властта използва една и съща атака срещу протестиращите, а именно обвинява ги, че „политизират“ протестите (виж доклада на Милена Якимова за декември 2008). Тъкмо тази позиция заеха медиите (с изключение на RE:TV), т.е. те постоянно питаха протестиращите „политизират“ ли протеста и ги поставяха в ролята на извиняващи се за „политизирането“ на протеста. Казано накратко, медиите заеха „политическото“ като обвинение, протестиращите не го преинтерпретираха, а се опитваха да убедят зрителите, че са далеч от „политическото“. Така виждаме поредното свиване на понятието за политическо, а именно политическото не е форма на сблъсък на различни интереси в едно публично пространство. То е обвинение, при това отправяно от самите политически фигури и възпроизвеждано от медиите. Какво е тогава „политическото“?

Пикът на интерес към политическите фигури съвпада с пика на интерес към темата „избори 2 в 1“ и силно нараства по повод президентската идея да се отвори отново АЕЦ „Козлодуй“. Второто събитие беше съпроводено с митинг, организиран от няколко политически сили, събрани в новото политическо движение „Напред“. Този митинг не беше обвинен в „политизиране“ на проблема, въпреки че зад него стояха политически сили. Тъкмо по повод тази идея депутат Нинова (КБ) в Панорама излива болката си, че политиците не успяват да се обединят „около една национална кауза“. В същия момент в това предаване тече истински дебат около естеството на „националната кауза“. Дебат тече и по повод „избори 2 в 1“. Всъщност това събитие е интересно не просто с интереса към политическите фигури, който събужда, но и с още нещо. Това е събитието, по повод което преобладават не информационните, а коментарните жанрове. И с още нещо – това е събитие, което е в процес и през януари никой не знае какъв ще е изходът от него; в известен смисъл това е не-събитие все още. Коментарите и анализите тук като че ли са необходими тъкмо защото няма информация. И този акцент е важен, защото така коментарът се конструира като необходим при липса на информация. Събитията не подлежат на коментар, те просто се случват. Можем да водим дебат само по предстоящи събития (отварянето на АЕЦ „Козлодуй“ е събитие от същия порядък и също е съпроводено с коментари, анализи и битки). И така телевизиите реално остават затворени в „информационно-събитийния“ капан. Случващото се разказва, а не се интерпретира, коментират се не-случили се събития. И още нещо ни показва този епизод, а именно политическото е сведено до „партийно“ действие. Политическото се представя като гилдийно пространство, в което едни хора дебатират правилата на професията си, а именно как и кога ще бъдат избирани. Дебатът е силно технически, т.е. дебатират се икономическите измерения на изборите, както и конституционните ограничения за „избори 2 в 1“. И все пак какво работят хората с тази професия „политици“? Бранят националното е простичкият отговор.

Връщам се към съвпадението на 3-те събития, с които текстът започна в началото. България е в криза, внесена отвън – газова и във вътрешна гражданска криза – протести. В този момент се появява инсталация на Давид Черни, в която България е представена като „турска тоалетна“. Българските институции – евродепутати, Министерство на външните работи и т.н. реагират остро на „скандалното пано“. Медиите участват с желание. На 14 януари и по Канал 1 и по бТВ тече дебат в сутрешните блокове. бТВ са железни – разкриват, че „скандалното пано“ е „измама“, проф. Христо Кафтанджиев обсъжда адекватните ответни реакции на тази „провокация“, а епизодът завършва с назидателното „Чакаме реакции от Външно“. Канал 1 кани обаче различни експерти, които се оказват възмутени не от паното, а от реакцията на българските институции. Зрителите също не се чувстват обидени от „скандалната инсталация“. Институциите остават сами в начинанието по отбраната на българския имидж, а телевизиите този път плавно променят коментарите си. От успешен скандал за събуждане на „нацията от зрители“, акцията се превръща във фарс. Така или иначе тя ни показва поне два важни фокуса.

Първо, ролята на медиите в конструирането на модерни митове. Под шапката на „неутралната информация“ и простото отражение на събитията медиите реално конструират информационни митове. И те имат интерес от това. Вече се опитах да покажа „закъсняването“ на актуалната информация, но тук трябва да добавим и фрагментирането на информационните източници. Това не е проблем за вестниците толкова, колкото за електронните медии, които се борят за „национална“ аудитория. Размножаването на информационните канали, налагането на онлайн източници има опасност да сведе електронните медии единствено до производители на национални страсти (телевизията винаги е конструирала „национален зрител“; опасната тенденция днес е това да се превърне в единствения й ресурс). Разбира се изход от това има и той е в предефинирането на медията. Тя не е отражение (дори и представяна в тази логика, тя само скрито конструира свят и нагласи спрямо него). Вместо това електронните медии могат да предлагат не-фрагментирана информация (такава се изсипва от онлайн източниците), т.е. не просто да разказват събитията, а да ги полагат в контекст; да разказват постоянно предисторията и да следят за след-историята на събитията.

Второ, медиите представят политическото и неговите фигури като отговорни за националния интерес, разбиран в единствено число. От подобно разбиране за политическото следва, че всеки дебат и различна визия е предателство спрямо този единствен национален интерес. Така мислено, политическото прави проблематично и наличието на партии. Ако те всички трябва да водят политики на национален консенсус става дълбоко неясно тяхното множество. От друга страна тъкмо през медиите може да се измисли „политическото“ отново. И тъкмо тук трябва да се върнем към погребението от заглавието. Политическото като сблъсък на различни проекти за публичното благо може да се появи в ситуация на криза. И въпреки че през януари кризи не липсваха, политическото беше погребано за пореден път. Обсебените от събитийност телевизии всъщност пропуснаха простичкото събитие – експанзирането на политическото отдолу. Ако погледнете архива на БНТ в рубрика Политика, ще видите, че там има „студентски протести“ пред парламента. Извън рубриката са останали обаче многото други протести, които ни заляха през януари: хората, които бранят квартала си от ЖП спирка; хора, които бранят кварталната си поликлиника (наскоро в София, а в началото на януари в Силистра); протестите на тютюнопроизводителите и този на зърнопроизводителите; на пчеларите; на служителите на МВР. Не казвам, че телевизиите не отразиха тези протести. Напротив, направиха го, но ги отразиха като отделни събития от деня и не успяха да превърнат набора от протести в един малко по-голям разказ за политическото с нови определения.