Модни тенденции в политиката 2013

Автор: Силвия Петрова

За любителите на политически лица в лайфстайл медиите 2013 година се оказа не особено благодатна. Политиците като че ли избягваха тези похвати при конструирането на публичния си образ: не отделяха време за заснемане на фотосесии, за гостуване в светски предавания, за споделяне на любопитни подробности от личния си живот. В същото време обаче стратегиите на лайфстайл журналистиката продължиха да се прилагат широко не само от специализираните издания и се превърнаха в легитимен начин за поднасяне на информацията в цялото медийно пространство.

В този смисъл през 2013 г. тенденцията да се мисли политиката през понятията на лайфстайла (външен вид, маниери, обноски) се затвърди и се превърна в доминираща медийна реторика. Детайлите от външния вид и стила на поведение вече официално се представят като показателни за политическата и гражданската позиция. Ако доскоро лайфстайлът беше само една от възможностите за изразяване на фигурата на политика в публичното пространство, от втората половина на 2013 г. медиите го използват, за да описват и политическата ситуация като цяло. Политиката се смесва с естетиката, частното продължава да замества публичното, борави се с етикети, които опростяват реалността до степен на безсмисленост.

Естетика вместо журналистика

Още през 90-те години на миналия век несъществуващото вече лайфстайл списание „Егоист” популяризира „бренда” на добре облечените, привлекателни, образовани и заможни млади хора, описвайки по този начин както собствения си редакционен екип, така и читателската си аудитория. През 2013 г. медиите (включително и тези, които се определят като сериозни и качествени) провъзгласиха красотата за гражданска позиция. Протестите срещу правителството на Пламен Орешарски бяха опаковани в клишето за „умните и красивите”. Което предизвика моментално създаване на още един „бренд” – този на диаметрално противоположните „глупави и грозни” непротестиращи. Това бинарно противопоставяне на два „лайфстайла” (които би следвало да означават две политически позиции) доведе до универсализиране на картината на реалността, до изтриване на детайлите и изместване на акцентите.

В този ключ на медийно представяне и коментиране политиката придобива вид на конкурс за красота, а един от най-обсъжданите въпроси е кой е изобретил слогана „умни и красиви”. По формата си новините напомнят на рекламен клип: изобилие от оригинални, красиви, арт образи. Много често самите тези образи (фотографии, клипове) са заимствани от социалните мрежи. Впрочем, по този начин се утвърди един отдавна започнал процес на легитимация на социалните мрежи като медии, които, що се отнася до бързината на предаване на информацията, определено изпреварват традиционните – и затова се възприемат и като надежден източник.

Боравенето с етикетите „красиви и умни” и „грозни и глупави” охотно се поде от вестник „Дума”, който до момента не беше проявявал вкус към лайфстайл стратегиите (началото бе дадено със статията на Велислава Дърева „Бунтът на ситите” от 24.06.2013 г.). В този контекст противопоставянето на двата типа лайфстайл се използва, за да се възроди пролетарската реторика, в която „красив и умен” конотира „богат”, „охолен”, „презадоволен”, което би следвало да превърне бренда в отрицателен за аудиторията на вестника. Това е още една (впрочем доста неочаквана) посока, в която стереотипите, свързани с външния вид и стила на живот, се използват за политически цели.

Зациклянето върху „умните и красивите”, повтаряно като мантра от медиите, променя като цяло възприятието на политическия живот. Акцентът е върху „изглеждането”. Не се търсят по-дълбоки смисли, липсва критически поглед. Анализите най-често спират до външния вид – той би трябвало да е надежден показател за вътрешните процеси и качества. Очевидностите са достатъчни. Вероятно това е още един от ефектите от легитимирането на социалните мрежи като източник на новини: медийното отразяване на политиката се задоволява с редуване на образи, подобно на фотосесия, а коментарите често са не по-дълги от текст под снимка.

В главната роля: журналистът

Доскоро журналистиката се фокусираше върху лайфстайла на политиците, превръщайки ги по този начин в звезди по холивудски образец. Както вече беше отбелязано, след започването на протестите политиците все по-рядко влизат в тази роля. Заместват ги самите журналисти. Интервю на онлайн изданието „Sofia Live” с главната редакторка на „Дневник” Велислава Попова детайлно описва опорните стълбове в лайфстайла ѝ на протестиращ и журналист. „Може да видиш Велислава Попова с (легендарните ѝ в определени среди) розови гуменки на протестите всяка една вечер и всяка една сутрин пред Парламента, включително и с лонгборд по „Цариградско шосе”. Да я извадиш от анализите, коментарите и прогнозите за хода на събитията оттук нататък, граничи с невъзможното. Ние обаче се пробвахме да я видим от онази страна на живота, в която най-жестокото нещо е да намериш черно сако, което не се глади, майка ти не пропуска да напомни да си изправяш гърба, а когато „Бойко Борисов проговаря пред Сашо Диков”, отваряш айпада и слагаш слушалките. Дори и да си с приятели в One More Bar.”

Оказва се, че журналистиката не е нищо повече от лайфстайл – върви заедно с цвета на обувките, хобитата и баровете. Самите журналисти са новите, самопроизвеждащи се звезди на масовата култура. Те не просто създават тенденциите – едновременно в политическия живот и в модата – но и ги налагат със собствените си тела, облекло, поведение. Политиката се слива със забавлението, коментарите – с приятелските разговори на чашка, новините – с личния живот. Това е още едно завръщане към сферата на частното, от която публичният живот и неговото репрезентиране не може да се освободи. Съставяйки новини и правейки коментари, журналистите всъщност пишат фрагменти от собствените си биографии. Така политиката се отелесностява, става близка и разбираема, предмет за всекидневна консумация.

Колко е важно да изглеждаш политически ангажиран

Но не само сериозните медии заимстват журналистически похвати от лайфстайл медиите. Процесът е двустранен. През 2013 г. специализираните лайфстайл издания черпеха теми и сюжети от политическата действителност. Женското списание „Eva” обяви модните тенденции за есенно-зимния сезон 2013/2014 г. именно чрез символиката на протестите. Заглавието на статията е „Благородно влияние vs уличен протест”. „Протестният” стил на обличане се описва по следния начин: „Размъкнати пуловери, огромни плетени шапки, груби обувки, избелели тишърти. Следвани от метални верижки и шипове, мрежести чорапи, черна кожа и разпилени коси.”

Протестът несъмнено се представя като тип лайфстайл и като такъв трябва да притежава своите характерни, разпознаваеми – посредством облеклото – особености. Политиката се въобразява като моден тренд, като въпрос на естетически вкус. Идеите са заменени от дрехи и аксесоари. Ако искаш да си по модата, трябва да „разбираш” от политика.

Модата на политическите теми очевидно не преминава бързо, тъй като няколко месеца по-късно същото списание заснема и представя на читателите си фотосесия, която носи наименованието „Red Apple Окупация”. „Всяко голямо парти прилича на окупация… И както е при всяка окупация, имаше деца, кучета и много бутилки алкохол, които се предаваха от ръка на ръка и внезапно изчезваха. Имахме си дори г-н Тигър. За да караме звездите пред обектива непрекъснато да си задават въпроса: КОЙ? Кой се крие зад маската на Тигъра?”, гласи поясняващият текст.

Политическите символи и лозунги се употребяват като лайфстайл шаблони, които може да се наложат към всяка ситуация, към всяка частна история. Политиката е лайфстайл, а лайфсталът е политика, твърдят медиите.

Основни изводи:

• През 2013 г. политиците избягваха да се появяват в лайфстайл медии. Но типът на представяне на политическите събития чрез лайфстайл стратегии продължи да се развива като тенденция и се утвърди. В резултат на това анализите и коментарите често от отнасяха до външния вид на нещата, персонажите и събитията.

• В медийния дискурс на 2013 г. естетическото определение „красив” често се свързваше с морални категории. Външният вид се обяви за важен личностен показател: на добродетели или пороци, на качества на характера, на идейни позиции и политически пристрастия. Мисленето и говоренето в стереотипите на „красиви и умни” и „грозни и глупави” омаловажи стойността на политическите събития и изкриви реперезентацията им.

• Политическите журналисти станаха новите лайфстайл звезди. Някои от тях създаваха около себе си аурата на демиурзи на обществената реалност, която стана неразличима от реалността на частния им живот.

• Самите специализирани лайфстайл издания заимстваха теми и сюжети от политическата действителност. В този процес политическите символи и лозунги се възприемаха като аксесоари за създаване на личен моден стил.

обратно към съдържанието