Фатално жълта 2013

Как „България Днес” и „Всеки ден” потърсиха легитимност и намериха разграничаване един от друг

4 февруари 2014, Автор: Богдана Денчева
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2013, Жълта преса

Автор: Богдана Денчева

Автор: Богдана Денчева

След като предпочетоха земетресенията пред политиката през 2012 г., през 2013 г. „България Днес” и „Всеки ден” защитаваха партии, граждански позиции, стари навици и собствената си идеологична легитимност.

Две години след дебюта си на българския медиен пазар шансът да спрат да бъдат приемани като маргинални издания е значителен и още в началото на настоящия анализ се оформя подходяща прогноза за тенденциите в поведението на всекидневниците таблоиди през 2014 година.

През изминалите 12 месеца „Всеки ден” тества вестибуларния апарат на аудиторията си с рязка 180-градусова промяна в демонстрирането на политически пристрастия. „България Днес” на свой ред се вдъхнови да догонва по-големите братя в медийното си семейство и с редки изключения успя да задържи стабилно нивото си на спазване на основните журналистически канони.

Гаф, атентат, оставка

Февруари 2013

Февруари 2013

Още в първите дни на януари политическата 2013 вече набираше скорост с темата за спорната снимка в новогодишната реч на Росен Плевнелиев. Тогава „Всеки ден” се колебаеше в мнението си за мащабите на провинението, но без сериозни индикации, че само 6 месеца по-късно президентът ще се превърне в най-ярката мишена, към която таблоидът някога е насочвал своята поразителна неприязън.

Ако казусът със снимката от Колорадо прилича по-скоро на комедия oт грешки, то опитът за покушение срещу Ахмед Доган е пресъздаден от „Всеки ден” като истински екшън. Тогава таблоидът осъмна подготвен с десетки страници по темата и назова сред коментаторите на атентата самия Даниел Крейг (актьорът, изиграл ролята на Джеймс Бонд в три от филмите на култовата шпионска поредица).

Оставката на правителството на ГЕРБ през февруари е представена в романтична светлина, а жанрът клони към историческа драма: хаос, мъжки сълзи, изоставен народ, хипертонични кризи и бунтовници срещу цените на тока, последвани от нервното недоверие на „Всеки ден” към смисъла и функциите на временното правителство, както и към което и да е правителство до самата поява на първите материали за летните протести.

Юли 2013

Юли 2013

На БСП с любов или омраза

След месеци на системно негативно отношение към БСП и в частност към референдума за АЕЦ „Белене”, след осъдителния ход в деня за размисъл да агитира читателите си да не гласуват на предсрочните парламентарни избори, „Всеки ден” отчетливо започва да прощава на старите си врагове. Изданието прави рязка демонстративна смяна на ракурса – депутатите от БСП са неуморни народни представители, Сергей Станишев е баща за пример, ГЕРБ изглежда като загубилия в „Не се сърди човече”. Новите пристрастия на „Всеки ден” са доловими и в начина, по който са цитирани данните от социологическите проучвания за предпочитанията на избирателите при евентуални нови предсрочни избори в полза на БСП.

Най-ярко тази словесна симпатия към управляващата партия обаче проличава в избора на локация за пряко предаване от мястото на събитието. „България Днес” като че ли по-често посещава протестите пред Народното събрание (за да снима), а „Всеки ден” - контрапротестите пред сградата на Президентството. Политическите теми напускат очертанията на стр. 2-3, като най-силните оръжия на „Всеки ден” стават стр. 19, отредена за прецизно подбрани интервюта, и стр. 18 с „Мнения”, в която като на длан се събира цялата редакционна политика на вестника. Таблоидът успешно работи в посока утвърждаване на тезата, че изразяването на частно мнение по даден въпрос е истинската форма на единомислие с читателя.

Септември 2013

Септември 2013

И другите летни тенденции са нови: препубликуване на материали от в. „Дума”, цитиране на Фейсбук статуси или лични блогове, и един тревожен сигнал за крайното абсорбиране на политическото говорене от журналистическия филтър. „Всеки ден” си позволява да публикува части от изказвания на действащи български политици, графично оформяйки изказванията като статии със заглавие, снимка и името на политика вместо автор на материала. Случаите са два, а политиците са Антон Кутев и Лютви Местан.

Политици на фокус и дефокус

Рубриката „Мнения” на „Всеки ден” демонстрира окончателното свикване на таблоидите с участието на политическите теми в ежедневната им професионална логорея. Редувани са стари и нови политически образи, към които отношението започва да става все по-предвидимо, а шумът от протестите заглушава изказванията и позволява тяхната подмяна.

„Всеки ден” не се интересува от Меглена Кунева до момента на поява на Реформаторския блок. Тогава познатата от предишни години негативна кампания срещу нея се завръща на страниците на изданието, редом с предсказанията за провал на дясната формация. Важната политическа супернова е Николай Бареков, от когото дори Волен Сидеров се страхува, ни казва още „Всеки ден”.

„България Днес” се старае да разпределя вниманието си към политическите фигури в рамките на своята 2-ра страница поравно. Прави впечатление промяната на нейното графично оформление – материалите стават още по-кратки и биографични, и уверено следват принципа на двуеточието със заглавия от типа „Бареков: изгубих съня си заради бедните” (България Днес, 16.09.2013) и „Алена: през 2014 идва хаос” (България Днес, 28-29.12.2013). „България Днес” се интересува от действията на Волен Сидеров, от бездействието на Бойко Борисов офлайн (и Фейсбук активността му онлайн), както и от бъдещето на Реформаторския блок. Относно Бареков, публикувано е рекламно каре за похода „Чисти ръце”.

Президентски абонамент

Героят на годината обаче, фигурата с най-наситено присъствие и почти никакво отсъствие от броевете на таблоидите, е президентът Росен Плевнелиев. „Всеки ден” следи ожесточено всеки негов публичен ход, а когато няма такъв за осъждане, прави разследвания за личните имоти и взаимоотношения на Плевнелиев. Президентът организира и дирижира протестите, плаща ги, надвишава правомощията си като налага вето и участва в кръга „Капитал”.

Август 2013

Август 2013

Заради кръга „Капитал” Плевнелиев е виновен за всичко и по време на студентските протести. „Всеки ден” следва толкова стриктно навика си да търси печалното в събитията, че лидерите на Окупацията по шаблон биват набързо изобличени и криминализирани. До края на годината таблоидът не изневерява на своята страст от първото шестмесечие на 2013 г. да сравнява протестите с бунтове, а протестиращите - с четници. „България Днес” прави друго – също не изпуска протестите и държавния глава от поглед, но когато не разполага с място за цяла статия, посветена на Ранобудните, отделя място за снимки, под една от които студентите са наречени просто „младите”. Това мило наставническо обръщение подсилва подозрението, че таблоидът е склонен да изпада в антиправителствени настроения.

Типичните за таблоидния жанр теми и лица от родния шоубизнес остават изолирани в платформите на двете издания – няколко листа в сърцевината на броя ни казват всичко за купчината риалити формати, с които жълтото говорене си почива от политическото говорене в ТВ ефира. При „Всеки ден” все пак се забелязва тенденцията, че интервютата на политическа тематика са временно заместени от интервюта с VIP личности. Другата стъпка, която „Всеки ден” предприема, за да защити своето жълто начало, е рубриката „Сериал”, в която изданието се интересува от различни теми, собственоръчно определени като нови и вълнуващи. Епизодите разкриват тайните на руската царска фамилия, тъмните петна в биографиите на директорите на БНТ, проклятията на музикалната фамилия Щраус или точно колко неуспешни са българските манекенки.

Интервютата помагат на „Всеки ден” да уплътни политическия образ на Николай Бареков, като таблоидът обръща специално внимание на присъединилите се към „България без цензура” Нешка Робева и Деси Добрева. „България Днес” интервюира рапъра Спенс. Разговорът с него е контрапункт на изповедта на контрапротестиращия рапър Мишо Шамара, като тази съпоставка подкрепя наблюдението, че двата таблоида избират противоположните страни в защитаването на идеологическите каузи на годината.

Декември 2013

Декември 2013

Зимните месеци на 2013 г. не закъсняват с предположенията на „Всеки ден”, че президентската инициатива „Българската Коледа” може би не е най-високо ефективният благотворителен проект. Таблоидът пуска последния си брой за 2013 г. на 20 декември и без да пожелае Весела Коледа, се появява обратно по павилионите на 3 януари. „България Днес” не излиза само в няколко от дните в празничната суматоха, а последната му страница продължава да бъде покана за годишен абонамент на цена от 139,99 лв. Насищането на таблоидното говорене с образа на Росен Плевнелиев създава у читателя особен вид усещане: че през 2013 г. аудиторията е била абонирана за 2 вида информационни бюлетини от „Дондуков” 2.

Заключение

Ако през 2012 г. можехме да заподозрем всекидневниците таблоиди в пропуск на важни теми за сметка на стремежа им да ни задоволяват с повече типично жълти новини, през 2013 г. картината на общественозначимите събития е очертана ясно.

Изминалата година стана пословична със своята политическа и медийна динамика и това принуди двете издания да направят свой прочит на промените. Старият навик да създават непрестанно усещане за фаталистичен развой на политическите сценарии се превърна в техен собствен ексклузивен стил на отразяване на важните теми от деня. Разликата в качеството на съдържанието все пак надделя в полза на „България Днес”, а единственото сходство между „България Днес” и „Всеки ден” остана липсата на позитивни новини.

Въпросът дали жълтите всекидневници не прегърнаха политическите теми, защото нивото на политическото говорене в България през 2013 г. се снижи до таблоидното ниво, остава отворен.

Изводи:

  • Сравнително бедната на вълнуващи политически събития 2012 г. е последвана от бурна политическа 2013 г.
  • „Всеки ден” прави 180-градусов обрат в демонстрирането на политическите си пристрастия и симпатизира на БСП след предсрочните парламентарни избори.
  • Ракурсът на отразяване на ежедневни теми прави „България Днес” по-близък до идеологията на протестиращите, а „Всеки ден” – до тази на контрапротестиращите.
  • Политикът на фокус в съдържанието на всекидневниците таблоиди е Росен Плевнелиев, срещу когото „Всеки ден” води негативна кампания.
  • „България Днес” демонстрира по-високо качество на журналистическите материали в сравнение със своя конкурент.
  • Таблоидите не изневериха на навика си да предричат само най-лошата политическа развръзка, превръщайки този навик в своя запазена марка.
  • „България Днес” и „Всеки ден” ще останат зависими от политическите теми и през 2014 г., когато все по-уверено ще вървят към хибридния формат, за да оправдават успешното съжителство на таблоидни и сериозни теми под един редакционен покрив.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!