Медиите като обект на „катарзиса” на „задкулисието”

3 февруари 2014, Автор: Гергана Куцева
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2013, Онлайн медии и новинарски сайтове

Автор: Гергана Куцева

Автор: Гергана Куцева

„Катарзис” и „задкулисие” безспорно ще бъдат запомнени като две от знаковите думи за 2013 г. Година, в която черният (и псевдо-събитийният) PR, политическият инженеринг, опорните точки, а с тях и пропагандата и дезинформацията, една дългосрочно планирана стратегия, белязаха неизличимо медийния дискурс. Катарзисът (по Аристотел) е пречистване чрез преживяване на силни негативни емоции: на страх от надвисващото зло и на състрадание, което се поражда при вида на невинно страдащия. Но катарзис днес не е възможен, защото невинни няма. Преобладава страхът. От задкулисието – един все по-явен множествен субект, който все по-перфидно овладява медийните канали. То налага като норма в журналистическата практика манипулационните похвати, с които се дискредитират личности, институции, спонтанна гражданска активност и се подменя социално значимия дневен ред. Доверието, като фундамент на живеенето заедно, бива съзнателно подкопавано. Самата държавност и институциите са дълбоко дискредитирани, което трайно алиенира все повече хора от политическия процес и същевременно радикализира твърдите ядра от партийни привърженици.

Властта винаги се е стремила да инструментализира медиите за въздигане на своя авторитет и постигане на целите си: от скулптурните бюстове на римските императори (дори преди тях), през печата, фотографията и телевизията, та до, уж, свободната зона на интернет. През 2012 г. наблюдавахме една позитивна тенденция в нарастването на влиянието на т. нар. гражданска журналистика (особено при отразяването на протестите на Орлов мост през лятото на 2012 г.). Тогава социалните мрежи (най-вече Фейсбук), блоговете и някои от периферните информационни сайтове се противопоставиха на мейнстрийм медиите (информационни агенции, електронни медии, онлайн версии на различните пресиздания), като спомогнаха интернет пространството постепенно да предложи трибуна на разнообразни и смели мнения и коментари, в опит да бъде запълнена липсата на обективност, плурализъм, свобода при изразяване на позициите, анализи и обективно мнение по теми, които са неудобни за масовите медии. Година по-късно властта (и нейното задкулисие) се опитаха всячески да подтиснат или поне да сложат юзди на този, набиращ все по-голяма сила, феномен, възможен благодарение на съвременните информационни технологии – превръщането на обикновения гражданин в създател на авторско съдържание и разпространител на информация.

За властта това е плашеща тенденция, която подкопава устоите ѝ, лишавайки я от монопола над официалната версия на фактите. Още повече, че за един кратък момент, благодарение на първоначалната масовост, а после на смущаващата упоритост на протестите, предизвикани от избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС (и последвалата серия от неадекватни кандидатури), медиите се опияниха от избуялата гражданска енергия и допуснаха различни лица от колективния субект на протеста със собствените им версии за истината в своите съдържания. В отговор задкулисието създаде армия от платени форумни писачи и фалшиви профили в социалните мрежи, громящи протестиращите като платени, соросоиди или просто смахнати, и конгломерат от стихийно нарастващи взаимообвързани новинарски сайтове, поддържащи авторитета и истинността на налаганите тези чрез взаимно препечатване на анонимни материали. Медийната пропагандна машина, доскоро работила в удивителен синхрон в подкрепа на правителството на Борисов, беше поделена и овладяна от взаимно дебнещи се субекти, конкуриращи се в създаването на „по-обективната реалност”. Зад количеството нови сайтове прозират единствено свръхконцентрация на медийната собственост и липса на плурализъм, които пряко влияят върху качеството на журналистиката и достъпа до публичност. Властта наложи своя контрол и посредством директни упреци и заплахи, намаление на бюджети, преразпределяне на договори за информационно обслужване и прочее, за да си възвърнат политиците главната роля на коментатори на протестите и да дискредитират всяка автентична позиция. Тази гигантска манипулация създаде в онлайн пространството няколко потока на паралелно конструирани публичности, тълкуващи събитията, според спуснатите „опорни точки”, което допринесе за разделението на обществото и за избуяването на безпрецедентна нетолерантност и пропаганда на омразата.

През 2013 г. новинарският поток в мрежата силно се политизира. Политическите теми за първи път от началото на наблюдението през 2009 г. значително превъзхождат международните новини и любимите на медиите криминални сюжети (категорията Произшествия, съдържаща краткотрайни новини тип инциденти и конфликти). Увеличението на политическите теми се наблюдава и на ниво топ новини, където международните събития са изместени от традиционната си първа позиция.

Категории новини 2009 - 2013 г.

Категории новини 2009 - 2013 г.

Симптоматичен е и незначителният обем на информацията с икономическа насоченост (едва 4%), както и минималното присъствие на финансовия министър Петър Чобанов (сравнено с петото място по-честота на споменаване на Симеон Дянков през 2012 г.), въпреки задълбочаващото се социално неравенство и упадък в икономическото благосъстояние.

Картината на политическия живот остава трайно рамкирана от имената на партийните лидери и парламентарно представените партии – символ на политическото статукво. Конфликтът е водещ код в отразяването: взаимните нападки, клеветата, компроматът и откровената лъжа се утвърждават като закономерна част от арсенала на политическия инструментариум, което трайно нарушава хигиената на политическия (и медиен) дискурс. С говоренето „анти” може да бъде обяснено честото споменаване на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Колективният субект на протеста дължи второто си място на обвързването му с бившия премиер като вдъхновител и кукловод на протестното движение. В целия информационен масив обаче темата за протестите е значително подценена. Волен Сидеров и „Атака” за първи път не са в дъното на класацията, благодарение на специалната роля, която имат в осигуряването на парламентарния кворум. Таблиците по-долу визуализират честотата, с която водещите политически фигури и партии присъстват в заглавията на новините [1].

Политиците 2013 г.

Политиците 2013 г.

Партиите 2013 г.

Партиите 2013 г.

Въпреки че, за разлика от последните няколко години, когато премиер беше Бойко Борисов, настоящият политически елит не търси така активно камерите и медийните изяви, а се измъква през задния вход, в отразяването на обществения живот и за 2013 г. остава водеща логиката на институционалната и електорална тежест. Медийният прожектор продължава да се насочва с охота към всеки жест на властимащите, пренебрегвайки стандартите за новинарска стойност. Вместо куче-пазач на обществения интерес българските медии се държат като клакьори на властта, дори когато тя трябва да бъде разобличена като некомпетентна, арогантната и недостойна.

Изводи:

  • Медийният дискурс е неизличимо белязан от манипулацията, пропагандата и дезинформацията, сривайки доверието в държавността и алиенирайки голяма част от обществото от политическия процес, като същевременно радикализира твърдите ядра от партийни привърженици.
  • В отговор на увеличаващите се възможности пред обикновения гражданин да бъде създател на авторско съдържание и разпространител на информация, бяха създадени новинарски сайтове, които чрез взаимно препечатване на анонимни материали да поддържат монопола на властта над официалната версия на фактите.
  • Процесът на политизиране на медиите и тяхното съдържание е завършен. За първи път политическите теми преобладават значително в информационния масив. Водещ код в отразяването е конфликтът: клеветата, компроматът и лъжата се утвърждават като закономерна част от арсенала на политическия инструментариум.
  • Институционалното отразяване, което дава на властимащите предимство на информационния терен, се затвърждава като норма в репрезентирането на обществения живот, легитимирайки статуквото.

____________________
[1] Сравнението е между политически фигури, които имат статистически значимо присъствие, и са изключени субектите, чието споменаване е епизодично, следователно под 2%. Процентното съотношение между партиите е въз основа на всички, открити в заглавията на клъстерите в анализирания новинарски масив.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!