Медиите като обект на „катарзиса” на „задкулисието”

Автор: Гергана Куцева

„Катарзис” и „задкулисие” безспорно ще бъдат запомнени като две от знаковите думи за 2013 г. Година, в която черният (и псевдо-събитийният) PR, политическият инженеринг, опорните точки, а с тях и пропагандата и дезинформацията, една дългосрочно планирана стратегия, белязаха неизличимо медийния дискурс. Катарзисът (по Аристотел) е пречистване чрез преживяване на силни негативни емоции: на страх от надвисващото зло и на състрадание, което се поражда при вида на невинно страдащия. Но катарзис днес не е възможен, защото невинни няма. Преобладава страхът. От задкулисието – един все по-явен множествен субект, който все по-перфидно овладява медийните канали. То налага като норма в журналистическата практика манипулационните похвати, с които се дискредитират личности, институции, спонтанна гражданска активност и се подменя социално значимия дневен ред. Доверието, като фундамент на живеенето заедно, бива съзнателно подкопавано. Самата държавност и институциите са дълбоко дискредитирани, което трайно алиенира все повече хора от политическия процес и същевременно радикализира твърдите ядра от партийни привърженици.

Властта винаги се е стремила да инструментализира медиите за въздигане на своя авторитет и постигане на целите си: от скулптурните бюстове на римските императори (дори преди тях), през печата, фотографията и телевизията, та до, уж, свободната зона на интернет. През 2012 г. наблюдавахме една позитивна тенденция в нарастването на влиянието на т. нар. гражданска журналистика (особено при отразяването на протестите на Орлов мост през лятото на 2012 г.). Тогава социалните мрежи (най-вече Фейсбук), блоговете и някои от периферните информационни сайтове се противопоставиха на мейнстрийм медиите (информационни агенции, електронни медии, онлайн версии на различните пресиздания), като спомогнаха интернет пространството постепенно да предложи трибуна на разнообразни и смели мнения и коментари, в опит да бъде запълнена липсата на обективност, плурализъм, свобода при изразяване на позициите, анализи и обективно мнение по теми, които са неудобни за масовите медии. Година по-късно властта (и нейното задкулисие) се опитаха всячески да подтиснат или поне да сложат юзди на този, набиращ все по-голяма сила, феномен, възможен благодарение на съвременните информационни технологии – превръщането на обикновения гражданин в създател на авторско съдържание и разпространител на информация.

За властта това е плашеща тенденция, която подкопава устоите ѝ, лишавайки я от монопола над официалната версия на фактите. Още повече, че за един кратък момент, благодарение на първоначалната масовост, а после на смущаващата упоритост на протестите, предизвикани от избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС (и последвалата серия от неадекватни кандидатури), медиите се опияниха от избуялата гражданска енергия и допуснаха различни лица от колективния субект на протеста със собствените им версии за истината в своите съдържания. В отговор задкулисието създаде армия от платени форумни писачи и фалшиви профили в социалните мрежи, громящи протестиращите като платени, соросоиди или просто смахнати, и конгломерат от стихийно нарастващи взаимообвързани новинарски сайтове, поддържащи авторитета и истинността на налаганите тези чрез взаимно препечатване на анонимни материали. Медийната пропагандна машина, доскоро работила в удивителен синхрон в подкрепа на правителството на Борисов, беше поделена и овладяна от взаимно дебнещи се субекти, конкуриращи се в създаването на „по-обективната реалност”. Зад количеството нови сайтове прозират единствено свръхконцентрация на медийната собственост и липса на плурализъм, които пряко влияят върху качеството на журналистиката и достъпа до публичност. Властта наложи своя контрол и посредством директни упреци и заплахи, намаление на бюджети, преразпределяне на договори за информационно обслужване и прочее, за да си възвърнат политиците главната роля на коментатори на протестите и да дискредитират всяка автентична позиция. Тази гигантска манипулация създаде в онлайн пространството няколко потока на паралелно конструирани публичности, тълкуващи събитията, според спуснатите „опорни точки”, което допринесе за разделението на обществото и за избуяването на безпрецедентна нетолерантност и пропаганда на омразата.

През 2013 г. новинарският поток в мрежата силно се политизира. Политическите теми за първи път от началото на наблюдението през 2009 г. значително превъзхождат международните новини и любимите на медиите криминални сюжети (категорията Произшествия, съдържаща краткотрайни новини тип инциденти и конфликти). Увеличението на политическите теми се наблюдава и на ниво топ новини, където международните събития са изместени от традиционната си първа позиция.

Категории новини 2009 - 2013 г.

Картината на политическия живот остава трайно рамкирана от имената на партийните лидери и парламентарно представените партии – символ на политическото статукво. Конфликтът е водещ код в отразяването: взаимните нападки, клеветата, компроматът и откровената лъжа се утвърждават като закономерна част от арсенала на политическия инструментариум, което трайно нарушава хигиената на политическия (и медиен) дискурс. С говоренето „анти” може да бъде обяснено честото споменаване на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Колективният субект на протеста дължи второто си място на обвързването му с бившия премиер като вдъхновител и кукловод на протестното движение. В целия информационен масив обаче темата за протестите е значително подценена. Волен Сидеров и „Атака” за първи път не са в дъното на класацията, благодарение на специалната роля, която имат в осигуряването на парламентарния кворум. Таблиците по-долу визуализират честотата, с която водещите политически фигури и партии присъстват в заглавията на новините [1].

Политиците 2013 г.

Партиите 2013 г.

Въпреки че, за разлика от последните няколко години, когато премиер беше Бойко Борисов, настоящият политически елит не търси така активно камерите и медийните изяви, а се измъква през задния вход, в отразяването на обществения живот и за 2013 г. остава водеща логиката на институционалната и електорална тежест. Медийният прожектор продължава да се насочва с охота към всеки жест на властимащите, пренебрегвайки стандартите за новинарска стойност. Вместо куче-пазач на обществения интерес българските медии се държат като клакьори на властта, дори когато тя трябва да бъде разобличена като некомпетентна, арогантната и недостойна.

Изводи:

• Медийният дискурс е неизличимо белязан от манипулацията, пропагандата и дезинформацията, сривайки доверието в държавността и алиенирайки голяма част от обществото от политическия процес, като същевременно радикализира твърдите ядра от партийни привърженици.

• В отговор на увеличаващите се възможности пред обикновения гражданин да бъде създател на авторско съдържание и разпространител на информация, бяха създадени новинарски сайтове, които чрез взаимно препечатване на анонимни материали да поддържат монопола на властта над официалната версия на фактите.

• Процесът на политизиране на медиите и тяхното съдържание е завършен. За първи път политическите теми преобладават значително в информационния масив. Водещ код в отразяването е конфликтът: клеветата, компроматът и лъжата се утвърждават като закономерна част от арсенала на политическия инструментариум.

• Институционалното отразяване, което дава на властимащите предимство на информационния терен, се затвърждава като норма в репрезентирането на обществения живот, легитимирайки статуквото.

____________________
[1] Сравнението е между политически фигури, които имат статистически значимо присъствие, и са изключени субектите, чието споменаване е епизодично, следователно под 2%. Процентното съотношение между партиите е въз основа на всички, открити в заглавията на клъстерите в анализирания новинарски масив.

обратно към съдържанието