Онлайн медиите през 2013: политика на втвърдяване

3 февруари 2014, Автор: Николета Даскалова
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2013, Онлайн медии и новинарски сайтове

Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

През 2013 г. продължи еволюцията на българския интернет. Стана ясно, че социалните мрежи вече все по-гъвкаво, видимо и ефективно разчупват границите между виртуалната агора и площадната политика. Бурните събития през годината, намерели израз в няколо вълни на граждански протест, организирани и/или поддържани посредством интернет, изкушават да бъдат определени като „спонтанни”, „изключителни” и „експлозивни”. Но социалните реактивности и мобилизации през 2013 г. не бяха изцяло такива. Те се случиха след няколкогодишен опит – културен и инфраструктурен – в употребите и „разработването” на мрежовите канали онлайн за целите на граждански каузи и политическа комуникация.

Информационният контекст, който е най-близо до социалните мрежи, е този, който се произвежда от онлайн медиите. И тук е от значение изводът, който мониторингът на новинарските сайтове от години констатира: онлайн медиите са генеалогически и съдържателно по-близо до традиционните средства за масова информация (телевизия, радио, преса), отколкото до така наречените медии на гражданите (блогове, социални мрежи, сайтове за видеосподеляне). Дали такава беше ситуацията и през динамичната 2013 г.? Какви са тенденциите в репрезентациите на политическия живот в новинарските сайтове?

Политическите субекти в новините

Наблюдението на онлайн медиите включва новинарски сайтове и портали, сайтове на информационни агенции, уеб издания на печатни и електронии медии. Обект на мониторинг са водещите субекти в дневния ред на информационните потоци.

На пръв поглед, данните за 2013 г. са много сходни с тези за 2012 г. Бойко Борисов за поредна година е политикът с най-интензивно медийно присъствие – 331 от 365 дни сред най-често споменаваните имена в информационния масив (фигура 1). Втори и трети, както през 2012 г., отново са Цветан Цветанов (249) и Росен Плевнелиев (246). С една позиция по-напред и с 50% ръст в мединйото си присъствие спрямо 2012 г. е Сергей Станишев. Оттук нататък картината значително се променя: „стари” лица губят своята видимост, „нови” субекти влизат във фокуса на медийните прожектори.
nd_people2013
Фиг. 1. Политическите лица с най-интензивно медийно присъствие: брой дни сред топ субектите в новинарските сайтове, януари–декември 2013 г. „Топ субекти” са 28-30 имена (от сферите спорт, политика, шоубизнес и др.; българи и чужденци), които най-често се споменават, на дневна база, в българоезичните новинарски сайтове.

В плана на данните за количественото отразяване промените във видимостта на политическите актьори през 2013 г. са няколко:

  • Предсрочните парламентарни избори и смяната на властта налагат и смяна в политическия състав, който застава в центъра на медийното внимание. За периода юни-декември най-често се споменава името на новия премиер Пламен Орешарски. През същия период на медийната сцена се изкачват още новият вътрешния министър Цветлин Йовчев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и новият председател на парламента Михаил Миков.
  • В хода на целогодишното отразяване през 2013 г. най-забележителен пробив в медийната си представеност, извън лицата от новото правителство, правят лидерите на ДПС – Лютви Местан, и на „Атака” – Волен Сидеров. Впечатляващ е и ръстът в новинарската стойност на фигурата на главния прокурор: 54 дни сред топ субектите в новините за Борис Велчев през 2012 г. срещу 124 дни за Сотир Цацаров през 2013 г.
  • В сравнение с 2012 г. от водещите субекти в новините изпадат както министрите на кабинета „Борисов”, така и фигури като столичния кмет Йорданка Фандъкова и опозиционни представители в спектъра център-дясно. Като цяло, през 2013 г. разнообразието в медийната картина се свива и тя става изключително доминирана от лицата на властимащите (правителство, парламентарни сили, президент, главен прокурор).

На фона на тези размествания в количественото присъствие на политическите субекти, налице са също така и качествени развития в естеството на публичните образи:

  • Въпреки че Борисов и Цветанов за пореден път акумулират най-концентрирано медийно внимание, те заемат нови роли в публичния дневен ред. Още в началото на годината, по време на зимните протести и след оставката на кабинета на ГЕРБ, лидерите на партията се превръщат от централни изразители на оценка (оценяващи) в обект на отношение (оценявани). След предсрочните избори през май, вече в ролята на опозиция, водещите фигури на ГЕРБ частично си възстановяват статута на оценяващи събитията. Тенденцията се засилва след рестарта на политическия сезон през есента, но не достига нивата от предишните няколко години.
  • През 2013 г. значително нараства тежестта на фигурата на президента. Засиленото публично присъствие на Росен Плевнелиев се свързва с институционалната му роля при назначаването на служебното правителство, но така също и с активните му изяви след изборите. В сравнение с мандата на Георги Първанов наблюдаваме публичност, която в много по-голяма степен е маркирана от президентската институция. Тази маркираност не е с неутрален знак – Плевнелиев е носител на един от най-полемичните образи в медийните репрезентации, отношението към него е ярка разделителна линия в редакционните пристрастия.
  • Новинарските потоци през 2013 г. са маркирани и от фигурата на Делян Пеевски. Траекторията на споменаване на името му в дневния ред на медиите рикошира между зоните на мълчание и зоните на провокация. След изборите Пеевски първоначално сам разчупва обвивката на недостатъчна видимост, като привлича медийното внимание към себе си със серия от остри парламентарни изказвания срещу бившите управляващи. Впоследствие назначаването му за председател на ДАНС провокира отглас, който все още отеква в общественото пространство. Макар и Пеевски отново да е в зоната на мълчанието и на ограничената видимост, името му остава обект на коментари и изказвания. В този контекст открояваме два вида, противостоящи една на друга, редакционни стратегии: 1) по-висока честота на споменаване на името на Пеевски в съчетание с изразено отрицателно отношение, срещу 2) тенденция да не се споменава името на Пеевски в знак на своеобразна защита от негативни конотации.
  • Засиленото медийно присъствие на Волен Сидеров има два по-важни аспекта. На първо място, националистическото говорене се придвижва от периферията към центъра на медийното отразяване. Паралелно с тази тенденция, на няколко пъти през годината наблюдавахме инцидентно префокусиране на дневния ред на медиите около фигурата на Сидеров в контекста на скандала. В този смисъл медийният образ на лидера на „Атака” е илюстрация на формулата, че генерирането на скандали е равно на акумулиране на внимание.
  • През 2013 г. наблюдаваме нов образ на изпълнителната власт. Всъщност нито едно от трите правителства през годината не успя да произведе стабилен имидж и ярки послания. Това е особено симптоматично за правителството на Пламен Орешарски. С изключение на самия премиер и на вътрешния министър, останалите лица на новата изпълнителна власт останаха в периферни позиции с по-бледо медийно участие. Илюстративна е разликата в медийния образ на предишния и на настоящия вътрешен министър: в началото на мандата си Цветанов и екипът му активно (и с участието на медиите) конструираха имиджа на атакуващата власт, докато Цветелин Йовчев се свързва с образа на защитаващата се власт. Медийните прочити на ситуацията през 2013 г. са диаметрално противоположни: 1) властта се защитава, защото се окопава и се дистанцира от гражданите, срещу 2) властта се защитава, защото е нападана от агресори, целящи погром на институционалните устои.

В медийното отразяване на политическите фигури като цяло преобладава негативният контекст. Предишният фаворит Бойко Борисов категорично губи медийния си блясък. Другият доскорошен носител на позитивно отношение – Росен Плевнелиев, се трансформира от положителен герой във фигура, който предизвиква полярни нагласи. Полемично и нееднозначно е и отношението към Пламен Орешарски. Лидерът на БСП Сергей Станишев също не успява извлече сериозни позитиви от засиленото си медийно присъствие.

Медийната представеност на политическите партии

Най-интензивно е медийното присъствие на представителите на БСП и ГЕРБ. Съотношението на силите между двете партии е неравномерно през годината. Преди изборите предимството е на страната на лицата и гласовете от ГЕРБ, докато след изборите превес в медиите – както по многочисленост, така и по интензивност – вземат социалистите. Продължава тенденцията на репрезентиране на двете партии като взаимно алтернативни. На трето място по комплексно медийно присъствие са представителите на ДПС, следвани от „Атака”. Налице е пряка корелация между парламентарната и медийната представеност. В най-голяма степен този режим на двойно статукво е атакуван от Реформаторския блок, отразяван предимно през образа на Меглена Кунева. Налице е опит за активизиране на представителите на НДСВ, но те не успяват да привлекат значим новинарски интерес. В периферията остава и партия РЗС. На този фон новият политически субект „България без цензура” успява да стъпи на новинарското поле онлайн – засега на мизансцена, но с тенденция за излизане на по-предни позиции.

nd_parties2013_1
Фиг. 2.1. Представители на партии: брой лица сред топ субектите в новинарските сайтове, януари–декември 2013 г.

nd_parties2013_2
Фиг. 2.2. Представители на партии: сумарна честота на медийно присъствие: брой дни сред топ субектите в новинарските сайтове, януари–декември 2013 г.

Тематичните акценти и стратегиите на медийно отразяване

Отразяването на политическия живот през 2013 г. откроява три важни тематични ядра: социалните протести през януари и февруари срещу високите сметки за отопление и срещу електроразпределителните дружества; предсрочните избори за Народно събрание през месец май; антиправителствените протести, провокирани от назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

В контекста на зимната вълна от протести в информационното пространство се разгърна тенденция на увеличаване на аналитичните материали. Мониторингът регистрира ръст на медийните участия на експерти, както и журналистически стремеж за дълбочинен прочит на обществено-политическите процеси. Медиите започнаха по-често да търсят отговор на въпросите какво и защо се случва, при това в режим на относителна неутралност спрямо политическите субекти.

По време на предизборната кампания обаче тази тенденция на еманципация на журналистиката бързо се разпадна. Скандалите, компроматите и политическото дискредитиране се превърнаха в централни медийни сюжети. Активизираха се зависимостите от политическата конюнктура, включително и чрез липсата, за пореден път, на ясно разграничаване между журналистическото съдържание и платената медийна агитация.

Втората вълна на протести предизвика наситено медийно отразяване. Политическото инженерство постави медиите в ситуацията да търсят баланс между антиправителствените демонстрации и проправителствените гласове на впоследствие сформираните контрапротести. Именно в този режим на отразяване се поляризира медийното отношение към фигурите на премиера и на президента. Паралелно с това се поляризира и представянето на различните групи протестиращи – те бяха противопоставяни една на друга чрез естетически, социални и етически деления. Наложи се интерпретацията за разделението на обществото. Медийната неутралност отстъпи място на субективните коментари.

В края на годината темата за протестите постепенно загуби своята тежест, а новините все по-често започнаха да препращат към кулоарите на изпълнителната власт. В крайна сметка гласовете на статуквото отново окупираха публичния дневен ред. Единственият нов политически субект, който успя да получи медийна разпознаваемост, всъщност дойде от редиците на самите медии – формацията „България без цензура” на доскорошния журналист Николай Бареков (обединението от партии Реформаторски блок не е разпознавано като нов субект). Мониторингът показва, че отразяването на Бареков в общия информационен поток се динамизира точно тогава, когато се разгръща последната протестна акция през годината – окупацията на Софийския университет. Така медии и граждани се оказват в режим на конкуренция.

В заключение: битката за онлайн пространството

В плана на обобщението се налага изводът, че през 2013 г. значимостта на онлайн медиите нараства. Те все повече се утвърждават като един от основните генератори на информация и интерпретация на политическия живот в страната. Ускоряването на политическия пулс в социалните мрежи включва и все по-чести практики на цитиране и споделяне на материали от новинарските сайтове.

В същото време през 2013 г. все по-видими стават опитите за овладяване на онлайн медиите – както в плана на икономическата консолидация, така и в контекста на политическото влияние. През годината две от най-успешните медийни групи в интернет „Инвестор.БГ” и „Нетинфо.БГ” смениха собствеността си и станаха част от портфолиото на компании с позиции в телевизионния бизнес – съответно „България он ер” и „Нова броудкастинг груп”. Подобни сделки са стъпка в посока на окрупняване на пазара, но и на своеобразно „колонизиране” на онлайн средата от страна на „старите” медии.

От своя страна, политическото овладяване на интернет протича без ясни имена и официални сделки. То се разгръща например под формата на граждански коментари във форумите на популярните онлайн медии – анонимно, еднотипно и ударно от лятото на 2013 г. Политическите апетити са достатъчно продуктивни, за да родят и нови информационни полета – отново анонимно и еднотипно, без афиширани редактори, журналисти, собственици. Най-посещавани сред новопоявилите се „новинарски сайтове”, според класацията на Alexa, са silnabulgaria.com и bezpartien.com, съответно на 246 и 302 място от всички български сайтове. Макар и да няма ясни данни кой стои зад тях, те следват ясни линии на симпатии и антипатии – срещу президента и т.нар. кръг „Капитал” и в подкрепа на Николай Бареков и неговата „България без цензура”. Опасенията, че проблемите и конфронтациите, характерни за „старите” медии, ще се пренесат и на терена на интернет, вече са ненужни. Битката за онлайн пространството е факт.

обратно към съдържанието

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!