Под знака на застоя

3 февруари 2015, Автор: Орлин Спасов
Публикувана в Анализи, Годишен доклад 2014, Лаборатория за медиен мониторинг

Автор: Орлин Спасов

Автор: Орлин Спасов

Контекстът

И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се състоя. След като през 2013 г. България пропадна на 87 място в класацията на „Репортери без граници” за свободата на словото, през 2014 г. позицията на страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Докладът на „Фрийдъм хаус” за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г., за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош резултат; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). Отбелязва се постояния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно, отбеляза докладът.

Политическата ситуация през 2014 г. като цяло бе нестабилна, макар да липсваше остротата на противопоставянията от 2013 г. През май се проведоха избори за Европейски парламент. Резултатите от тях разклатиха позициите на правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС, и то подаде оставка през юли. Назначено бе служебно правителство. През октомври се проведоха извънредни парламентарни избори, спечелени от ГЕРБ. Формирана бе нова, но също недостатъчно стабилна коалиция, изградена от твърде разнородни партии.

Основни събития

Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана. Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.[1]

През годината Венелина Гочева извади всекидневниците „Труд” и „24 часа” от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

Екип на телевизия „Arte” бе е проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

Депутати от „Атака” нахлуха в централата на Нова телевизия, в опит да се саморазправят с гости на предаването „Часът на Милен Цветков”. Журналисти от телевизия „Алфа” щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

Създадена бе политическата партия „България без цензура”. Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект „България без цензура”.

Премиерът Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

Председателят на СЕМ Георги Лозанов беше извикан в парламентарната комисия за култура и медии по повод на предаването „Деконструкция” на журналиста от БНР Петър Волгин. Срещата бе интерпретирана като натиск върху регулатора, който по закон не се отчита пред парламента.

В навечерието на изборите за Европейски парламент ЦИК и СЕМ подписаха споразумение за обективно отразяване на кампанията. СЕМ стартира специализиран мониторинг на електронни медии с цел разкриване на евентуална обвързаност с политически субекти. С приемането на новия Изборен кодекс СЕМ беше вече и законово задължен да провежда подобен мониторинг по време на кампаниите. Освен с Изборния кодекс, параметрите на мониторинга са в съответствие и с препоръки на ОССЕ.

Новият Изборен кодекс въведе важни промени. Стана възможно да се предоставят така наречените „медийни пакети” (на стойност 40 000 лева). Те са предназначени за партии, които не получават държавна субсидия. Добавена бе опция за безплатни видео клипове и обръщения в обществените медии в началото и в края на кампанията, както и изисквания за по-голяма прозрачност при отчитане на изразходваните средства (и в електронните, и в печатните медии). С новите мерки се цели ограничаване на небалансирано представяне на партиите по време на кампаниите и като цяло разширяване на свободния достъп до ефирно време за политическа агитация.

Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и „Булгартабак”.

Налице бяха случаи на насилие и грубо отношение към журналисти. Фотожурналист от в. „Преса” беше нападнат при работа в центъра на София. Кирил Рашков заплаши журналисти в Пловдив, дошли да отразят междусъседски скандал с негово участие. Собственикът на футболен клуб „Лудогорец” Кирил Домусчиев упражни натиск над спортния журналист Димитър Тренев от „Диема” („Нова броудкастинг груп”) след негов коментар на футболна среща. Домусчиев се закани, че ще използва връзките си в телевизията, за да „обсъди” поведението на журналиста. Екип на bTV бе нападнат в с. Ветово при заснемане на репортаж за телефонни измами. При разследване на търговия с наркотици в Перник бе нападнат екип на TV7. Опожарен бе (за втори път след септември 2013 г.) автомобил на журналистката от bТV Генка Шикерова. В резултат на подобни действия стана все по-трудно да се прави сериозна журналистика и особено разследвания.

Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт „Пик” бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

Отново бе повдигнат дебатът „за” и „против” новините на турски език, излъчвани от БНТ.

Учреди се „Мрежа за Свободно слово”. Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение „Свободно слово”, действало активно в предишни години.

Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на „Нова Българска Медийна Група Холдинг” във вестниците „Телеграф”, „Монитор”, „Политика днес”, „Меридиан мач” и великотърновския вестник „Борба”. Като купувач бе обявено ирландското дружество „Мedia Maker Limited”. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

През юли 2014 г. в интервю за 24 часа Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

До края на 2014 г. в сайта на „Нова Българска Медийна Група Холдинг” и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника „Труд” и седмичника „Жълт Труд”. През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на „Труд”. До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника „Репортер” (преди това „Република”).

Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана „Лого Къмпани”.

През 2014 г. стартираха и няколко нови медийни проекта. Сред тях се открои „Клуб Z” – сайт и списание с главен редактор Светлана Джамджиева и с издател Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма” АД. С този проект Донев се завърна като играч в сферата на медиите.

Друго ново списание, започнало да излиза през 2014 г., е „A-specto” с управител Васил Александров, изпълнителният директор на „Агрополихим”. Издател на списанието е „Урманов” ЕООД; главен редактор е Калина Андролова.

Кампанията за Европейски парламент

Независимо от изискванията на новия Изборен кодекс, разгра-ничението между платени и неплатени форми на агитация не винаги бе ясно, особено в печатните медии.

Политическата кампания в медиите беше сравнително спокойна, без големи скандали и тежки конфронтации.

Кампанията не предложи запомнящи се дебати и теми, които да мотивират хората да участват по-активно в изборите.

Темите, свързани с ЕС, бяха сравнително ограничени. Доминираха сюжети, свързани с вътрешната политика.

По време на кампанията след сигнал от СЕМ ЦИК взе решение за спиране на излъчването на предизборен клип на „Атака”, приравняващ педофилията, гей браковете и кръвосмешението, и представящ ги за европейски ценности.

Налице бе несъответствие между финансирането на медийните кампании и изборните резултати. ГЕРБ спечели надпреварата с по-малко средства, похарчени за медийна кампания. Партията разчиташе основно на директни срещи с избирателите. От друга страна БСП вложи много средства за пропаганда в медиите, но изгуби позиции.

Някои от основните партийни лидери (като Бойко Борисов и Сергей Станишев) използваха активно Фейсбук в хода на кампанията. Традиционните медии често цитираха техни изявления, публикувани за първи път в социалната мрежа.

Предсрочните парламентарни избори

В предизборната кампания лозунгите на партиите спекулираха с предимно абстрактни ценности – стабилност (ГЕРБ), спокойствие (НДСВ), справедливост (БСП), свобода (ДПС) и т.н. Липсваше острота и прагматичност при представяне на възможни решения за изход от кризата.

Налице бе тенденция към нормализиране на медийно поведение. Липсваха остри сблъсъци между големите партии в хода на кампанията. Единствено националистическите партии останаха по-крайни в употребата на политическия дискурс.

С малки изключения, проблемите, свързани с КТБ, не бяха използвани достатъчно активно по време на предизборната кампания – факт, който остави съмнения за повсеместна обвързаност на партии и медии с банката.

ЦИК отговори на случаи на нарушения и спря излъчването на предизборни клипове на БНС-НД, ДПС и политическа партия „Зелените”.

Предизборната кампания премина в минорни тонове. Направен бе опит за връщане към по-добри маниери в политиката. От друга страна, открои се недостиг на важни дебати и журналистиката бе повече или по-малко ограничена до жанра на политическото интервю.

Някои медии (както електронни, така и печатни) отново промениха политическите си нагласи на 180 градуса.

Кампанията премина в сянката на VIP Brother: интересът към реалити шоуто, излъчвано по „Нова телевизия”, затъмни повечето други теми. Печатните медии се изпълниха с „новини” от предаването, включително и с информация за гласуването на участниците в шоуто в изборния ден.

Поглед към данните на „Маркет Линкс”

На този фон обобщените данни на агенция „Маркет Линкс”, изготвени по поръчка на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” и на фондация „Медийна демокрация”, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г.

През годината Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. По този начин организацията силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта.

Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на „Южен поток”, 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Фейсбук. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия.

_________________________
[1] Крум Благов и Орлин Спасов (2014). Влияние върху медиите: собственици, политици и рекламодатели. София: Фондация „Конрад Аденауер”, Медийна програма за Югоизточна Европа.

обратно към съдържанието

Comments are closed.