Посланията на партиите вече постигат чуваемост
(От ония работи до разпищолването…)

Политическата образност в националните всекидневници, февруари 2009
Автор: Елена Колева

Автор: Елена Колева

Тенденциите и динамиката през февруари донякъде повториха, но и доразвиха темите от януари. Политическата образност намери своя израз в много примери, свързани с кабинета, президента и опозицията. Медийният разказ на политическия дискурс остави читателя с впечатлението, че нещо предстои и това не се изрази само в кризата с боклука и очаквания доклад на Европейската комисия.

Темата за страхa от политическото бъдеще и неяснотите около него беше отразена с подобаващо количество прогнози, социологически данни, анализи и фотоси, изобразяващи препълнени с боклук улици, залавянето на Златко Баретата, оставката на шефа на НАП Мария Мургина.

Мониторигът през този месец на всекидневниците 24 часа, Труд, Стандарт, Сега, Дневник и Телеграф, открои три основни доминиращи теми, които дадоха отражение на обществено-политическите настроения у нас – храните, Баретата и Мургина. Те са в различна стилистика, но се гонят по рейтинг.

От криминалната област: два дни от началото на февруари всекидневниците посвещаваха първите си страници и медийния разказ на Златко Баретата. Наблюдава се сходство в кадрите, на преден план фигурата на Баретата, влязла изцяло в жаргона на криминалната визия от годините а ла Фалконе.

Ония работи

От обществен характер, най-изявена беше темата с лошото качество на храните, която се разви в движение и оплете институции, граждани и представители на властта в един голям медиен разказ. Министърът на земеделието Валери Цветанов беше положително представен, особено с едно заглавие от 24 часа: И кучето ми не иска да яде кренвирши за 4 лв., при което се получи отъждествяване на институцията в лицето на министъра и народа, който също яде тези храни. Това е пример за успешна стратегия, подкрепена институционално. Буци сирене с различни цени и рафтове с кисели млека аргументираха статиите във вестниците за кризата с неосъществената идея за Държавна агенция по храните, която да гарантира качеството и да е държавният орган, към който гражданите могат да отправят сигналите си.

Оставката на Мария Мургина беше интересно рамкирана история, която ВАЦ-овите вестници разказаха на аудиторията. Доста добър ПР на лидера на РЗС Яне Янев показа стратегията му с публикацията на информации, разкрити от него, за спекулации в НАП и злоупотреби на Мургина, дни преди официалното подаване на оставката й. Фигурата на Янев държеше доста голям процент популярност между 7 и 10 февруари, последвана от тази на Георги Кадиев (БСП), който активно се включи в случая „Мургина”, която подаде оставка на 15 февруари.

През февруари мониторингът на всекидневниците регистрира преплитането на доминиращите за месеца теми, с тези за изборите с влияние върху вота.

24 часа, Труд и Стандарт обърнаха внимание на ораторите в парламента. В уводните си страници те разкриха всъщност интересни стратегии. Най-очакваният въпрос – кой оглавява класацията за ораторско майсторство, беше дадена в два варианта – депутатски и журналистически. Имената съвпадат, но редът е различен. В депутатската класация на челното място е проф. Андрей Пантев с подгласници Лютви Местан, Станимир Илчев, Татяна Дончева и Иван Костов. Според медийните представители най-добър оратор е Иван Костов, следван от Татяна Дончева, Станимир Илчев, Андрей Пантев и Лютви Местан.

За първи път от новата политическа година 2009 във всекидневниците започват да се регистрират послания, основа на скрити платформи. Снимките и цитатите от парламентарните оратори говорят за една скрита платформа на политическо влияние, което се преразпределя в обществото чрез медийния разказ: в устата на тези оратори се съдържат политическите тези на партиите им. Например в Труд са публикували и класация на депутатите, които почти никога не са се произнасяли в парламента. Т.е. политическото мълчание говори за много неща, на фона на ораторското майсторство на водещите фигури.

Войната на таралежите

Партиите в управляващата коалиция бяха репрезентирани с боричканията по темите за изборите 2 в 1 и подготвяния от опозицията 7 вот на недоверие. Темата за политическия съвет на коалицията и внасянето на вота на недоверие позволиха на медиите да предположат охладняване на отношенията между коалиционните партньори. Стандарт показа една визия на кабинета като сплотен екип, но излезе със заглавие: Да ритнеш стола на кабинета.

Станишев, Симеон, Доган

БСП демонстрира метафорична изказност – който напуска влака на управлението в последния момент, не успява да хване следващия (Стандарт) към коалиционния си партньор НДСВ. Темата засяга и спекулациите, че ще напуснат коалицията.

Всекидневниците отразиха тези политически теми в полза на дискурса за сметка на визуалния материал. Интересна тенденция отново остана провереният вече в практиката метод на карикатурата, който обаче, както споменах в предишните си анализи, не достига 100% разпознаваемост сред широк кръг читатели (Сега, Стандарт):

Карикатура с кренвирши на Комарницки
карикатура с овце пред парламента

Политическото говорене във вестниците засили своята сила и намери посока макар и в не толкова водещи теми, като Закона за референдумите, където управляващите отново не намират общ език (от една страна ДПС и БСП, НДСВ от друга), строежа на метрото, където задочният спор между премиер и кмет поема в посока на общо поведение и маниерност (както отбелязва и Калина Петкова).

две лопати - една цел

Това е свидетелство за опита на държавните мъже да намерят своя печеливш образ в обществото извън тежестта на кабинетите си и институциите, които представляват.

Този месец се наблюдава баланс на броя на отразяванията на Бойко Борисов и Сергей Станишев, но и сходство в начините на налагане. Например премиерът вече излиза сред народа съвсем в стилистиката на Боби Кенеди, но в наш мащаб. Всички всекидневници наблегнаха на момента от посещението му в стъкларската фабрика не на разговорите, които е провел, а на това, как хапва супа в стола на работниците:

станишев обядва с работници
Лица и субекти

До Чикаго и назад…

Всекидневниците ни сякаш подготвиха читателя за посещението на Бойко Борисов по образеца на отговор на литературен въпрос – увод, завръзка, същинска част, епилог. Политическият увод на този разказ дойде с информацията от началото на февруари, че кметът е поканен на почетната закуска с президента на САЩ Барак Обама във Вашингтон. 24 часа отделиха количествено по-голям брой заглавия и микротеми около тази информация, която послужи на читателя да припознае в лицето на Бойко Борисов един от избраните за участие в нещо голямо и престижно като това събитие. Ето я завръзката. В никого не би останало съмнение за кулминацията на политическия разказ, която се припокри с тази на медийния: срещата му с българи в Чикаго и изказването му за материала, който остава в България като електорат. Ето го новото, което досега не се набиваше на очи в мониторинга от предишните месеци – припокриването на две фигури: обществената – на кмета Бойко Борисов, с политическата – на неформалния лидер на ГЕРБ. Сигнал за активна самодейност и политическа заявка. Последното отприщи спящата досега метафоричност на политическите партии:

  • Политически цинизъм – определи действията на Борисов Лютви Местан, ДПС;
  • Фашизоид – нарекоха от БСП кмета, Корнелия Нинова, БСП.

Не за първи път употребата на жаргон стана медиен повод за отразяване на политически лидер. Жаргонният израз се появи на последните страници на всекидневниците, като „жълта” новина – Станишев критикува поведението на кмета с думите, че съвсем се е разпищолил.

Мониторингът улови интересна тенденция, която набира скорост. ВАЦ-овите вестници започнаха да отделят място на рубриката на блоговете на гражданите. Ния Нейкова беше споменала в своя анализ за блогосферата, че алтернативно, политическата блогосфера се мисли като по-широк диалог между граждани, журналисти, политици, който стимулира по-отворена и интерактивна и в много по-голяма степен хипертекстуална и мултимедийна култура. Което на езика на всекидневника означава, че интерактивността може да влезе и в традиционната медия. Труд и 24 часа дадоха през февруари трибуна на коментари по политически теми като изказването на Бойко Борисов. Особено интересни са блоговете и коментарите на ivanbedrov.blogspot.com, Лъчезар Лисицов – blog.bng.bg и arrowsss.wordpress.com.

В края на месеца Бойко Борисов отново прие познатия и наложил се вече образ на спортист – на много снимки (Труд, 24 часа, Сега, Стандарт) той е в екип на футболния терен.

България в глобалния свят

Така е озаглавена новата книга на президента Георги Първанов, която той представи в Москва. За разлика от декември, когато неговата поява беше по-скоро маргинална, през февруари количественото му отразяване във всекидневниците не нараства значително, но информационните поводи, свързани с личността му, са се увеличили. Отбелязани са обиколката му в Азия, особено посещението му в Москва за годината на България в Русия.

Първанов и Медведев в Кремъл
Книгата на Първанов в Москва

В Русия по това време се случи и нещо друго. Дневник и Труд разкриха протестите в страната срещу политиката на Путин, заради инфлацията и девалвацията на рублата. Здравата ръка на Путин се е намерила поне медийно отслабена – опозиционните лидери Зюганов, Жириновски и Лимонов изплуват отново на повърхността, след като бяхме отвикнали да чуваме за тях в последно време.

Разпищолването…

Всеки месец има своя политически виц, което показа и тази реплика. Сергей Станишев обаче пазеше линията на добрия и спокоен диалог. Някак вестниците без да искат поставиха начало на предизборната кампания на БСП, като публикуваха политическата им стратегия, макар и в невинен анимационен вид План 2009 на БСП:

комикс със Станишев

Станишев пред Висшия съвет на БСП

БСП се репрезентира този месец и с познати лица като Румен Петков, Корнелия Нинова, както и с експерти и лица от тила като Добромир Гущеров.

Десницата и останалите

Лидерът на ДСБ Иван Костов демонстрира завръщането си и нарастващата си роля в преговорите с десните за обединение. На повечето снимки във вестниците, той е показан в американски план, с ръка в джоба и сериозна физиономия. Забеляза се интрига в отношението му с Бойко Борисов по повод на изказването му в Чикаго и идеята за предизборна коалиция, или поне разговори за тази възможност. Както също показва телевизионният мониторинг за месеца, и Костов, и Мартин Димитров (СДС) се придържат към политическото и не напускат кръга му. Интересна интерпретация е тази снимка обаче. Защо фигурата на Костов е показана като сянка, на фона на доста успешното му завръщане в публичното пространство? Майсторска идейна фотография или скрита редакционна политика?:

сянката на Иван Костов

Сред тенденциите и месечните динамики, голяма част от които откроих по-горе, се регистрира и едно раздвижване в опозицията. Атака беше отразена предимно със следните теми: за митинга в годишнината от обесването на Левски, за радикалните си искания среща с младежите, които са поругали гробове, както и със сензационната интерпретация за спречкването (което Телеграф нарича бой и което 24 часа пълно отразиха) в bTV след предаването Сеизмограф между анализатора Стефан Гамизов и евродепутата на Атака Димитър Стоянов. Най-често са представяни със снимки от техни митинги, с акцент върху мегафони, знамена и политическо лого. БНД изплуват от сянката си; лидери като Яне Янев и Мария Капон набират рейтинг, но нямат силен партиен гръб.

Темите, които остават по-встрани от същинския медиен разказ, но попадат в графата на политическия, са: докладът на ЕК, който излезе на 12 февруари, както и номинацията на Соломон Паси за генерален секретар на НАТО. С последното НДСВ беше набедено, че след идеята за избори 2 в 1, гони кампания и рейтинг с кандидатурата на Паси.

ДПС отново остана в сянка като медийно отразяване, ако говорим за появите на лидера Ахмед Доган на страниците на всекидневниците. Негови снимки има предимно (единични случаи) с лидерите от тройната коалиция през февруари. Поне визуално Доган отсъства от полето на медийното отразяване. Но неговото име вече се спряга в някои заглавия като възможен партньор за предизборни коалиции. Особено висок рейтинг му дават социологическите изследвания:

влиянието на политическите партии, изследване

Не на последно място се забелязва тенденцията на включване на интелектуалния елит в стратегиите за предизборната динамика. Режисьорът Андрей Слабаков за 24 часа: Гласувам ли, ще избирам между един крадец и друг. Въздействието подобен слоган постига много по-голямо влияние върху обществото, отколкото политическите клишета на вече познатите ни политици. Защото се ползва езикът на улицата, на недоверието, на огорчението, който е и език на по-голяма част от негласуващите в избори и скептиците у нас. А когато влезе в употреба от обичана, но и спорна фигура като Слабаков, подпалва най малкото любопитство да зачетеш…

Основни изводи

  • Политическите актьори, които предполагат заявка за участие в изборите, са отразени достатъчно, но се откроява растящо недоверие към тях.
  • Политическото представителство на партии като ГЕРБ, ДСБ, СДС нараства.
  • Оформя се новото дясно пространство, алтернативата става важна – но десният избирател не се чувства приобщен достатъчно.
  • Посещението на Вилфрид Мартенс, председателят на Европейската народна партия даде на Бойко Борисов повод да се чувства международно признат и оценен (както и ГЕРБ).
  • Посланията на партиите вече постигат разпознаваемост според медийното отразяване на някои инициативи (пример НДСВ – избори 2 в 1, Яне Янев – РЗС, аргументите срещу Мургина и др.). Малките партии се активизират.
  • Акцентът от кризата се премества върху началото на предизборната битка.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!