Порции новини между порции шоу

Политическа образност в телевизията, февруари 2009
Автор: Калина Петкова

Автор: Калина Петкова

Наблюдението на политическата образност в телевизията включва новини и публицистични предавания. В тях се осъществява пресичането на политическия и медийния разказ. Проследените телевизии и елементи на предаванията са отбелязани в анализите от декември 2008 и януари 2009 и остсават без промяна. С помощта на натрупването от предходните месеци тв-наблюдението на политичекса образност освен чисто изобразителното се стреми да обхване и цялостно-репрезентативното поведение на телевизиите.

За стандарта на работа

Докато проселдяването на чисто визуалните практики от предходните месеци показа сходен стандарт на работа в частните национални телевизии, то в цялостните репрезентативни подходи на bTV и Нова телевизия се откриват съществени разлики. Дължината на темите и драматургията на новината в bTV представляват по същество тотално различен подход към правенето на информационна емисия. Първата новина обикновено е развита като тема, представена в няколко (по-скоро редундантни) репортажа, а времетраенето й драстично надвишава отреденото й по другите тв-канали. Интересен пример, илюстриращ споменатата „драматургия” е представянето на прогнозата за времето. Освен отчет на обективни метеорологични данни, прогнозата за времето е и репрезентация. Едно и също очакващо ни време се представя като застудяване или по-ниски температури по повечето програми, но като много студено с опасност от измръзване по bTV. За нормалната февруарска темепратура от -5оС оттам чуваме даже предупреждение за предпазване от свързаните със студа опасности. Подобен подход може да се открие и в много новини от основната емисия, които се представят пресилено и с битова драматургия. Това превръща предаването на информацията в разказване, чийто резултат е по-скоро цъкането с език, а не изграждането на критичен поглед. Остава отворен въпросът дали този подход е по-продаваем от пазарна гледна точка. Ако имаме доверие на пийпълметрията, вероятният отговор е да.

Въпреки изграждането на новините като драматизация по реални събития обаче, взаимно свързани теми през месец февруари останаха фрагментарно представени. Проблемите на земеделието и лошото качество на храните, които надълго и широко присъстваха в емисиите на всички наблюдавани телевзии сякаш нямаха връзка помежду си, а политическата репрезентация на проблема почти отсъстваше. В темата за храните визуално доминираха буци сирене и пити кашкавал, а появите на ресорния министър похождаха повече на потърпевш потребител, отколкото на субект с регулативни правомощия. Крайният резултат от този медиен продукт беше затрудняването на аудиторията в това да изгради за себе си цялостна картина на обществения живот, която започва в публичното и представителната демокрация (избори и държавна регулация) и резултира в частния живот (храните, които слагаме на масата и т.н.). Може да се каже, че потокът от взаимно свързани събития се изсипваше на отделни порции, подредени по атрактивност.

Друг елемент от телевизионната практика, който става все по-видим, е включването на интернет рубрики. Всеизвестното На рояци.ком и подобните на него моменти от сутрешните блокове се допълват от излъчването на блогърски мнения в прайм тайма (Ре:Тв, БНТ1) и дори от визуално посочване на VBOX7 като източник на кадри в централна емисия (ТВ2). Това говори за едно все по-сериозно възприемане на онлайн информационните канали от страна на телевизията и осмисляне на потребителските медии като потенциална новинарска конкуренция.

За политическите разкази

В редиците на най-видимите политици през изтеклия месец нямаше съществени промени в сравнение с предходните, само леки допълнения. Все по-чести станаха прескоференциите, давани на партиен фон, като това вече се прави и от министри, явяващи се от името на своята партия в коалицията, а не от името на правителството. Лицата с политически амбиции за следващия 4-годишен период практически не слизат от екрана. Макар да имат достатъчно телевизионно покритие и собствена популярност заради партийната си принадлежност някои от тях се очертават в губеща позиция (Яне Янев, Мария Капон), а други са достатъчно подсигурени, за да могат спокойно да заложат на абсолютна редундантност (Цветан Цветанов). Почти няма какво да се каже за НДСВ, ДПС, Атака и нароилите се в парламента отцепнически формации.

В синхрон с наскоро заетия лидерски пост в СДС Мартин Димитров започна да набира скорост с появи в новини и публицистични предавания като засега си извоюва редовно визуално присъствие. На екран често имахме възможност да виждаме и Иван Костов. Освен близостта по цвят двамата политици показа и сходство в презентацията – еднакви или близки послания се четяха във външния вид, политическия език, предпочитаните теми и цялостното присъствие на Димитров и Костов. Основна тяхна характеристика през месеца беше придържането към политическото. Макар и също да са политически лица, най-рейтинговите ни и най-визуализирани държавници Бойко Борисов и Сергей Станишев показаха съвсем различен публичен стил. Заявените като противници лидери все по-очевидно поддържат еднакви комуникационни стратегии, основани (за разлика от тези на сините им колеги) на атракцията.

Войната на клонингите

Основният двубой на предизборната арена едва ли ще бъде политически. Неща като програма за управление, цели, леви или десни решения, мерки за справяне с кризата и т.н. са понятия от партийната реторика, но не и реални основания за спечелване на народната любов. Дългогодишното дискредитиране на политическото у нас, водещо и до все по-ниска избирателна активност, е ключово за успеха на Бойко Борисов, чието издигане за много от зрителите сякаш не се е случило по политическа линия. Някак „неполитически” е и целият му стил – речникът, жестикулацията и облеклото му, темите, които поставя и светлината, в която ги разглежда. По-любопитно е обаче как 100% политически изграденият Станишев умело усвоява същия стил на поведение и изгражда постепенно публичен образ, поставен рамо до рамо с гордия Бойко-Борисов силует. Заложбите на настоящия премиер за неформална презентация бяха видени още в зората на управлението му, но се развиха бурно в последните няколко месеца и вече достигат своя връх. Черните якета, цветистите определения и публичните пориви на самочувствие вече не са запазена територия единствено на столичния кмет. Личният двубой и нападките между кмет и премиер удивително се изострят на фона на все по-доближаващи се презентации. В надпреварата помежду си двамата сякаш не се стремят да се оразличат, а по-скоро да се доближат максимално до един имагинерен модел за идеалния предизборен образ, за който политическият нюх им подсказва, че ще бъде най-печеливш. А такъв се очертава деинституционализиразният и освободен в изказа си до арогантност политически актьор, който предпочита появите на нестандартен терен и с всичко това минира ролята на собствено политическото като скучно, изтъркано и неблагонадеждно. Материалът на кмета беше само елемент от този пъзел, както и „бисерът” на Станишев, че Бойко Борисов съвсем се е разпищолил. Абсолютна кулминация на описаната тенденция през месец февруари беше съвмествният оглед, извършен от Борисов и Станишев в тунелите на софийското метро. В неделен ден (когато по принцип липсват политически новини), с черни якета и дънки, без никаква работна цел и без възможност за конструктивни действия по напредването на проекта, двамата опоненти действаха заедно като един клониран и раздвоен образ, затвърждавайки електоралната си подкрепа. Във века на медиите и визията популизмът е много повече от празни думи: той е звук и картина, мода, презентация и цялостна атракция. Тази поява направи двамата по-близки до зрителя, разчупени и работещи, въпреки че по същество беше чист PR. Ето защо сините лидери остават и ще остават извън сериозната битка: те водят надпреварата си в погрешно пространство.

Бойко Борисов и Сергей Станишев

Строители на съвременна България

Последният значим елемент от телевизионната образност през февруари 2009 беше присъствието на темата за строителството. Макар и да е значим за цялостния икономически живот и да е актуален покрай световната икономическа криза, браншът изглеждаше преекспониран. През вечер от екрана ни гледаха новопостроени и недостроени градски пейзажи. Те бяха част от репортажи, но не и от новини в истинския смисъл на думата. Честата поява на тема, по която ден след ден се дават мнения и оценки, но не и новости, остави съмнения за корпоративно влияние. Тъй като безплатната реклама не е обичайна практика, имена на строителни фирми не се споменаваха никъде. Всички наблюдавани телевизии обаче и предимно най-гледаните частни национални канали ни засипваха щедро с картини от мощния бранш. Въпреки че не могат да бъдат потвърдени само в рамките на тв-наблюдението, съмненията за натиск се допълват от факта, че нито един друг от засегнатите икономически сектори не получи подобно отразяване.

Изводи:

1. С репрезентативната си практика медиите са основен участник в българския публичен лабиринт, в който се изгубва пътят от това за кого гласуваме, през как ни управляват, до как живеем всеки ден.

2. Изглежда, че истинската предизборна битка ще се състои извън полето на политическото, на границата между публичността и шоуто. Партиите и лидерите, които строго се придържат към работния или институционален образ, ще останат извън печелившите тенденции на наближаващия предизборен сезон.

Коментари

1 коментар за “Порции новини между порции шоу”

Връзки към публикацията

Виж какво другите казват за тази публикация...
  1. [...] Политическото говорене във вестниците засили своята сила и намери посока макар и в не толкова водещи теми, като Закона за референдумите, където управляващите отново не намират общ език (от една страна ДПС и БСП, НДСВ от друга), строежа на метрото, където задочният спор между премиер и кмет поема в посока на общо поведение и маниерност (както отбелязва и Калина Петкова). [...]



Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!