Господари на Ефира в Република България

Политическа образност в телевизията, септември 2009
Автор: Калина Петкова

Автор: Калина Петкова

Съвсем както се полага, повечето министри вече са не по-рядко в ефир от доскорошния едноличен лидер по изобразяване – премиера Борисов. Новите обитатели на Дондуков 1 са безспирно документирани в новини и публицистика и, макар отскоро, са добре познати. На фона на управлението на ГЕРБ всички други новини от политическия хоризонт бледнеят и дори когато съществуват фактически, клонят към абсолютна незабележимост. При наблюдавани канали и елементи от програмата, както и досега в мониторинга (вж. анализите от декември 2008 и януари 2009), ето как започна новия сезон.

За стандарта на работа

След като се утвърди като практика, атракционното участие на политически фигури на риалити сцените, започна отново през тази есен с гостуването на Надежда Михайлова във VIPDance по Нова телевизия. Интересно е да видим дали този вид политически ПР ще приеме нови форми през предстоящия риалити маратон. Като цяло може да се очаква, че благодатна основа за наблюдение ще бъде развитието в принципната симбиоза между публичността на управляващите и на знаменитостите. Павел Чернев, например, вече бил актьор, разкриха от Комиците при гостуването на доскорошния политик в публиката на комедийното шоу.

Извън еклектиката на танцуващите и пеещи държавници, телевизиите се поосвежиха в чисто телевизионен план. Размяна на ключови лица и формати между каналите, нови шапки, имена на предавания, рубрики и т.н. изненадаха зрителя през тази есен. Различно новинарско лице показа Нова телевизия. Емисиите й вече се представят от двама водещи, които разговарят неформално помежду си в ефир. Всяка новина се въвежда с диалогично-разказвателен пролог, който после се преповтаря по-рамкирано и формално в репоратж по темата. Целта на тази практика трябва да се търси в посока на чувството за близост с медията. Изговорени в непрецизния изказ на водещите, които взаимно се питат и си отговарят, новините звучат сякаш разказани от познати и съседи. В актуалния екранен етикет на новинарите видимо влизат и по-честите и по-широки усмивки – отново белег за близост, за неформалност. Всичко това може да се определи като лек флирт с публиката, търсен в крайна сметка заради рейтингите и печалбите. Предстои пийпълметрията да покаже по-успешен ли е този подход от досегашния.

За политическите разкази

Устремът на новите управляващи, отразен в медиите през летните месеци, не стихва и със започването на есента. От телевизионния екран наблюдавахме активността на министри и отговорни лица с все същата неотслабваща интензивност. Чувството за повече от бурна дейност беше на лице през цялото време. Въпреки реалистичното предположение, че доста усилия се хвърлят за медийно покритие и правене на впечатление, правилните не само в комуникационно, но и в принципно отношеие стъпки на властта не могат да бъдат отречени. Отблокираните европари, бързата организация за връщане на сънародниците ни след трагедията в Охридското езеро и фактът, че бивш министър вече е обвиняем, не само правят отлично впечатление за управенска воля, но и пречупват някои дългогодишни практики.

Обратна тяга

Още от приемането ни в ЕС, предупрежденията за глоби и отнемане на пари валяха от Европейската комисия, а в последствие кранчетата на финансирането по няколко програми бяха спрени едно по едно. Практиката на България, една от и без това най-бедните държави в Съюза, да се отнемат пари заради най-точно казано краденето им беше еднопосочна и според всеобщото мнение – необратима. Фактът, че след два месеца управление на ГЕРБ по САПАРД отново потекоха средства, убеди зрителя, че това, което Борисов казваше преди избрите, е вярно. За което и от казаното да става въпрос. В същата поредица на нов тип управленско поведение се вписват и усилията на държавата да се погрижи за сънародниците ни, изпаднали в беда зад граница, както и оставеният в ръцете на темида Валери Цветанов. Ние не сме като тях и нещата ще се преобърнат се чете в медийното поведение на властта през цялото време от началото на новия мандат. На този етап управлението на ГЕРБ изглежда преди всичко различно от досегашното. Телевизията в тази ситуация на моменти заприличва на лесна и безкритична трибуна, но всъщност е много повече посредник на близък до съвършенството ПР, за който има нестихващ зрителски интерес.

Сега в София, скоро и в други светове

Самата фигура на Бойко Борисов търпи интересно развитие. С характерния си категоричен език, често безпардонен, Борисов е все така ориентиран към вкуса на широката публика. Умението му да свежда до нея всички засягащи държавата важни теми чрез обяснения, предхождани от вече пословичната синекдоха Е то това е като в Банкя…, му помага да не губи и частица от своята актуалност. Същото важи и за външния вид на премиера. Ще го видим чат-пат с раирана ризка или леко яке, защото той не е и никога не е бил префърцунен, но цялостното му амплоа все повече налага строг изглед. Сдържаните костюми във възможно най-черното черно показват висотата на положението му и сериозността, с която той се отнася към него. В посока на разширяване и задълбочаване на образа работят и появите на Борисов редом до световни лидери.

Борисов и Путин, източник: news.pressclub.bg

През изтеклия месец служебните му задължения ни го показаха рамо до рамо с Путин и Барозо – поредното нагледно доказателство, че колкото и да беше невероятно на моменти, днес той е номер едно. От първоначално градска, а после и общодържавна величина, звездата на Генерала вече е видима и на световния небосклон. Така публичната конструкция на характера му се обогати, надграждайки нови елементи над добрата стара основа.

Нещо повече: всичко казано по-горе работи като доказателство за това, че гласуваното в него доверие е заслужено. Въпреки че който и да било премиер би застанал до световните лидери, защото му се налага по работа, в цялостния образ на Борисов това носи съвсем нов смислов елемент. В неизбежното сравнение с предшествениците си (Станишев и Сакскубургготски), настоящият премиер изглежда като благородник по заслуги срещу потомствени феодали. Визуалното му поставяне сред световните лидери стои не като следствие от поста му, а като естествена морална позиция, достигната с чест и труд. Сякаш премиер е станал самият Зоро или Робин Худ. Макар и хумористични, точно в същата посока работят и репрезентациите на премиера в предавания като Комиците и Шоуто на Слави. През тях актуалната Бойко-митология навлиза най-лесно в масовите представи.

Бойко Борисов, dariknews.bg

Чрез изяви от български репортажни обекти пък Борисов съвсем целенасочено и извънредно успешно изгражда образа на близката до народа власт. Той постоянно може да бъде видян сред хората, говорейки на техния език. За разлика от всеки предишен премиер, станал в хода на мандата си образец за дистанция с простолюдието, Борисов охотно се смесва с него, ставайки просто един от нас. Амалгамата между човека от народа и международната политическа звезда е самородна и неповторима и зрителят едва ли скоро ще й се насити.

Човешки ресурси

Интересно развитие бележат и лицата на ГЕРБ – едно на практика празно множество само допреди два-три месеца. Румяна Желева, Йорданка Фандъкова, Цецка Цачева и Симеон Дянков са най-добрият (но не единствен) пример за бързо и успешно популяризиране.

Дянков, Фандъкова

Парадоксално, но партията станала пословична с липсата на лица, може да се похвали днес с повече ясно разпознаваеми образи от всеки друг на политическата сцена. Дори БСП, която съвсем доскоро логично беше лидер по известни фигури, присъства към днешна дата в медиите предимно с Румен2. След оттеглянето на Сергей Станишев от медийни изяви и превръщането на Татяна Дончева в самостоятелен играч, Петков и Овчаров останаха едни от най-разпознаваемите и канени за телевизионни гости лица на партията. Неблагоприятно за Столетницата, тъй като двамата са повече от компрометирани и изхабени. Телевизионният образ на БСП, в пълна противоположност на ГЕРБ-овия, сочи, че в този си вид партията няма потенциал да излъчи нови хора и идеи. Точно в момента, макар и измамно, управляващите изглеждат като неизчерпаем източник на човешки ресурси. Въпреки че за да излъчи конкурентен кандидат-кмет на София, ГЕРБ трябва да се откаже от току що встъпил в длъжност министър, властта успешно създаде телевизионен образ на каталог за компетентни кадри. На този фон лицата на останалите партии просто не се виждат.

Коментирайки видимите в публичната сфера партийни кадри, не можем да не си зададем въпроси относно нелогичното медийно дълголетие на някои компрометирани, омръзнали и дори мразени лица. Освен вече споменатите Петков и Овчаров, които очевидно са достатъчно упълномощени от собствената си партия, тук можем да посочим още редица хора, търсени от страна на самите медии. Защо например Александър Томов е поканен да говори на Барекадата по въпроса за черните каси в българския футбол, не е много ясно – може би защото е отдавнашен експерт по темата. Самите телевизии проявяват трудно обясним интерес към подобен род хора и толерират продължаващото им задържане в публичното поле, като им предоставят редовна трибуна. Вместо да избутват в периферията на обществения интерес или да поставят в конфронтирана позиция такива лица (които също така не са желани и от зрителлите), повечето канали ни ги показват като експерти и лидери. Недостатъчен професионализъм и залагане на бърз и лесен избор на гости или икономически обвързаности са двете възможни обяснения на тази практика.

Ние ги хващаме, те ги пускат

Последниия телевизионен участник от изтеклия месец, който си струва да се коментира, е прокуратурата. Въпреки че тя отдавна е герой в новините, попада в тв-анализите сега, защото публично-комуникационната й роля е по-значима в контекста на новото управление. Прокурори в тоги, мраморни коридори и съдебни зали са обичайна гледка в крими-хрониките от години, но понастоящем възприемането им се политизира. Посочването и наказването на лошите бивши, крайъгълен камък на правителството „Борисов”, се осъществява през прокуратурата. Поради многобройните проверки и сезирания на компетентни органи, тя попада в новините все по-често и неизбежно, а нуждата от обяснение и обобщение на случващото се дори покани Борис Велчев в студиото на На четири очи. Съвсем закономерно нюансът в телевизионното й представяне от криминалното постепенно се плъзва към справедливостта. По един ествествен начин на екрана прокуратурта стана част от така афишираната Бойко-Борисова борба с всичко гнило в държавата.

Основни изводи

  • На този етап от управлението си ГЕРБ драстично намали интереса към традиционните политически субекти и взаимодействия, изземайки екрана с лицата и ходовете си. Редовното изказване на политически позиции по различни въпроси и задочните ежби между лиери, водени под знаменателя на публичния дебат в медиите, присъстват в новините като част от репортажния стандарт. В тази какафония обаче всички фигури извън ГЕРБ са все по-трудно различими, а сякаш несъществувалите до преди изборите лица на партията са все по-полуярни и убедителни. На техния фон традиционните играчи на публичната сцена изглеждат изхабени, безинтересни и неблагонадежни.
  • Безспорното ефирно господство на управляващите отново повдига въпроса за услужливостта на медиите. Въпреки очевидните ПР усилия и успехи на Борисов и компания, не можем да не се запитаме за корените на всеобщата повече от благоприятна тв-картина на властта. Безупречната работа на прес-щабовете и удовлетворяването на зрителските очаквания са неоспорими, но дали освен от тях отношенията управление-медии се направляват и от други лостове, е повече от любопитен въпрос.
  • От новото управление трябва да очакваме все повече стъпки, свързани с органите на реда и правораздаването. Дори само защото досегашната кариера на Борисов предполага действия в тази посока и публиката е настроена да ги види. Както не веднъж стана дума, премиерът е виртуоз в това да предложи на хората чаканите от тях действия. Така дори смяната на икономическите зависимости да не налага нужда от реформи (нещо което няма как да разберем само от тв екрана), ние със сигуност ще станем свидетели на такива, защото са желани.
  • Много вероятно е публиката да подкрепя различни правителствени мерки, единствено защото разпознава в тях Бойко Борисов. Тъй като широката общественост никога не е била компетентна по специализирани икономически и подобни на тях въпроси, това, което прави дадени мерки добре или зле приети, е преди всичко техният инициатор. Ето защо каквото и да иска да прокара новото правителство и да го защити с народна любов, моментът е повече от подходящ. Доверието в премиера би направило всевъзможни ходове добре приети и благонадежни в очите на публиката.
  • Задържането на съмнителни лица в позицията на авторитети и знаменитости е систематично поддържано от телевизията. Търсени за мнения по различни поводи и канени редовно като компетентни гости, редица дискредитирани фигури остават актуални в публичното пространство, въпреки че не са любимци на зрителя. Това работи в посока повишаване на и без това твърде високата обществена толерантност към престъпния уклон и публичната арогантност.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!