„Аз съм”

Българските онлайн медии в Европейския медиен мониторинг, 1 септември - 15 ноември 2009
Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

Есента на изборната 2009 се оказа не по-малко интересна от напрегнатата предизборна пролет и от летните изборни страсти. Отново станахме свидетели на обтегнати персонални конфликти; политическият антагонизъм се развихри не само по познатите междупартийни траектории, но и сред накъдрените вътрешнопартийни коридори. В сложните конфигурации от враждуващи лагери се внесе и заряд на мистицизъм с марка „национална сигурност”, като въпросната сигурност се оказа чия ли не, но не и тази на нацията. И на фона на размътена вода и съмнителни субекти над българското общество продължи да грее пътеводната светлина на политическата мегазвезда за 2009 – премиерът Бойко Борисов. Така поне българските медии нарисуваха родната политическа есен. В следващите редове насочваме вниманието си към основните герои в есенния обществено-политически пейзаж в очертаване на контурите, които те добиха в онлайн новинарските потоци.

Медийните герои: индивидуални и групови субекти

Изведени чрез платформата Европейски медиен мониторинг, лицата със статистически значима употреба в онлайн новините за дните от септември и октомври наброяват съответно 355 и 316 имена. Месечни лидери по медийно присъствие сред тях са:

Топ лицата - септември, октомври 2009

Очевидното безапелационно водачество на Бойко Борисов продължава и през ноември, като до средата на месеца името му всекидневно присъства в новинарските масиви. В духа на любопитните преброявания от популярни спортни/музикални класации, откриваме, че Борисов поставя рекорд от 50 поредни дни сред най-популярните субекти в новините – от 27 септември до 15 ноември премиерът е неизменно в новинарските хроники.

Освен към Борисов, през първите 15 дни на ноември медийният интерес е насочен също така към Георги Първанов и Барак Обама (и двамата по 12 дни), следвани от Сергей Станишев (11) и Цветан Цветанов (10). В общи линии регистрираното „в движение” ноемврийско медийно внимание се доближава до октомврийските данни.

Топ лицата - месечна динамика - октомври 2009

На фона на целия период на мониторинг (декември 2008 – ноември 2009) есенните тенденции сред най-актуалните фигури в новините включват следните характеристики:

  • Бойко Борисов не само че за втори път достига, но дори и подобрява предела на присъствие в новинарските масиви. Фигурата-емблема на изпълнителната власт устойчиво и ненадминато се „колонизира” в границите на четвъртата власт;
  • ГЕРБ-овите министри Цветан Цветанов и Симеон Дянков се утвърждават като второстепенни изразители на гласа на новото управление. В своите персонализирани съсредоточия полицията и финансите се оказват носещите подпори в публичния образ на правителството;
  • След относителната августовска дистанцираност от медийното пространство Сергей Станишев, Георги Първанов и Иван Костов отново скокообразно се доближават до пиковите стойности на медийната си слава от преди парламентарните избори. В този смисъл актуалната ситуация наподобява конфигурацията от най-активни субекти от преди 5 юли. Но позициите вече са различни – Станишев като атакуващ, а Костов като консултиращ опозиционер; президентът от про в анти спрямо правителството;
  • Големият следизборно отсъстващ от кръга на „големите” имена, оформили кулминационния образ на предизборната кампания, продължава да бъде лидерът на ДПС. Ахмед Доган, „най-коварният противник” на Борисов по думите на самия премиер, умело поддържа медийна смълчаност, диаметрално противоположна на медийната не-смълчаност на министър-председателя.

В цялостната септемврийско-октомврийската медийна картина не се откриват драматични размествания по отношение на структурните белези на масивите от имена. Българските новинарски сайтове продължават да отделят приоритетно внимание на фигурите от политическия живот, на второ място традиционно се нареждат представителите от света на спорта. Освен количествено най-значима категория, политическите фигури са и най-интензивно присъстващи в новинарските потоци, като медийно внимание е видимо съсредоточено в субектите от българския политически живот.

Лицата в новините по категории - септември, октомври 2009

Политически/други фигури, октомври 2009

БГ/чужди политици, месечна динамика - октомври 2009

Групирани по надиндивидуални оси, българските политически субекти оформят следната палитра от партийна представителност:

Представители по партии, месечна динамика (окт 09), брой лица
Разпределение по партии, месечна динамика (окт 09), сумарна честота

Комплексният поглед върху обработените данни препраща към две ключови явления. На първо място прави впечатление, че лицата на детронираната БСП отново се изкачват на трона по най-многобройна представителност в медиите, като същевременно максимално се доближават до пиковата си стойност по интензивност на присъствието непосредствено преди парламентарните избори. От друга страна – и това е другата основна тенденция – макар и втори по многобройност в септемврийско-октомврийските масиви, говорителите на управляващата ГЕРБ успяват да генерират несравнима сумарна честота на присъствие в новините. Главната причина за регистрирането на толкова грандиозна – непостижима до този момент за която и да е друга партия – интензивност на партийна представителност от страна на ГЕРБ-овите лица се корени в персоналната грандиозност на Бойко-Борисовата медийна изявеност в съчетание със значителния медиен шум около министрите на вътрешните работи и на финансите.

И ако основният ресурс за информационната популярност на ГЕРБ се съдържа в самата позиция на нови властимащи, то октомврийският събитиен допинг, инжектиран следизборно в медийната популярност на БСП, е състоялият се конгрес на партията и най-вече напрежението около преизбирането на лидера Сергей Станишев. Именно вътрешнопартийните конфронтации между „червените” превръщат БСП-активистите в значим медиен атракцион.

На другия полюс, двете най-слабо откроими партии в новинарските потоци сред парламентарно представените формации продължават да бъдат ДПС и АТАКА. Макар че наблюдателите в другите зони на мониторинг регистрират важни медийни изяви на Волен Сидеров през политическата есен (вж. анализите на Калина Петкова и на Юлия Роне), то в онлайн новинарските потоци лидерът на АТАКА и неговите съпартийци така и не успяват да произведат количествено значимо медийно присъствие и остават по-скоро в периферията на медийния интерес. Стоящите по време на миналото управление в относителна медийна сянка лица от ДПС продължават да се намират „на завет” и през първите месеци на новата власт. Амбицията за ревизия на предишното правителство от страна на сегашното не се отразява на новинарския интерес към участващото в тройната коалиция ДПС.

Освен българските политически актьори, една значителна част от новинарските разкази се заема от чуждестранни политически фигури. И през месеците септември и октомври статистическите натрупвания показват, че най-осезаемо са представени лицата от традиционно лидиращите САЩ и Русия; следвани от Германия (септември) и Франция (септември и октомври). На ниво индивидуални субекти, безспорният медиен фаворит остава Барак Обама, независимо от отсъствието на преки събитийни зависимости между американския президент и българския обществено-политически живот. Не така стоят нещата обаче с медийно популярните през октомври чуждестранни лидери като Вацлав Клаус (12 от 31 дни сред топ имената през месеца), Никола Саркози (10 дни) и Силвио Берлускони (6 дни). Значителна част от медийното обговаряне на имената на тримата политици е пряко свързано с думите и делата на българския политически гранд Бойко Борисов. Борисов: Клаус прекалява с разиграването на ЕС или Борисов: Клаус ни дразни е най-отчетливо мултиплицираното медийно послание по отношение на недоволството на българския премиер от позицията на чешкия президент в казуса за Лисабонския договор. Приятелството Борисов-Саркози ни спестило 1 млрд., Борисов и Саркози си сверяват часовниците, Саркози към Борисов за АЕЦ Белене: Така ли се отделяте от Русия? пък са акцентите от новинарската рамка по повод срещата на министър-председателя с френския президент по време на визитата на Борисов в Париж.

На едно по-различно, по-сантиментално ниво е медийно артикулираната връзка Борисов-Берлускони. Берлускони притеснен: Борисов ме застига по рейтинг остава да кънти в публичното пространство след посещението на италианския премиер в България. Особено впечатляващо е как в присъствието на известния си италиански колега, българският министър-председател се превръща от говорещ субект в обект на оценка. В своето доброволно и самодоволно моментно смълчаване Борисов не само че не губи, но добавя нов блясък в медийния си образ. Комплиментът на Берлускони се явява като намигване към приятел със сходно медийно-политическо амплоа. Всъщност това сходство намира потвърждение и в тук изследваните статистически новинарски величини - микропроучване за информационната популярност на Силвио Берлускони в италианските онлайн медии показва, че за месец октомври името на италианския премиер е всекидневно в новинарските потоци също както Борисов е всепроникващ в родните медии. 100% Берлускони в Италия, 100% Борисов в България.

На терена на българските новини Бойко Борисов се превръща в своеобразен информационен допинг и за субектите на институционална Европа. Регистрираният през септември ръст в представителността на лицата от ЕС до голяма степен се съчетава с новинарското обговаряне на името на българския премиер: Барозу даде на Борисов шест месеца кредит на доверие, Марк Грей: Има много положителни заявки от новия премиер и др. подобни.

политици от ЕС, динамика 1, окт 09
политици от ЕС, динамика 2, окт 09

Главните актьори: гласове, теми, послания

За анализирания период септември-ноември медийните герои, чиито гласове са от значение за общия тон на публично говорене едновременно в количествено (честота на медийно присъствие) и качествено (характер на лансирани тези) отношение, са Бойко Борисов, Сергей Станишев, Георги Първанов и Цветан Цветанов. С оглед на поместените по-долу инфографики с ключови думи справедливо можем да наречем първите трима от тях „Трите Аз-а”. Фрапираща е степента на персонализирано говорене едновременно от премиера, президента и лидера на водещата опозиционна партия.

Бойко Борисов говори, септември-ноември 2009
Бойко Борисов говори, септември-ноември 2009

Все пак трябва да отбележим, че познатият ни добре напомпан Аз(съм)-рефрен на Борисов този път върви редом с добре набъбнало ние(сме)-говорене. Ние е едновременно правителството, хората, държавата, България и демократичната партия ГЕРБ. В споделянето на отговорността Аз и ние са инструментите (под убедителното мото трябва) за преодоляване на наследените проблеми от преди и за реформирането сега. В облака от ключови думи и теми ясно кристализират проблемите за Борисов през политическата есен: пари-те, ДАНС, Станишев и президента. В своите публични изказвания премиерът добре съчетава и четирите проблема в обща зловеща схема с преки и косвени връзки:

1) ДАНС е свързана със Станишев: ДАНС е създадена, за да съсипе МВР в следствие на битката между Станишев с Румен Петков;
2) Станишев е виновен за липаста на пари: пари в хазната няма и това е заради правителството на Станишев, което е изхарчило всичко;
3) президентът Първанов е виновен за правителството на Станишев и за липсата на пари: безконтролно пилеене на пари от страна на съставената от самия г-н Първанов тройна коалиция.

Предвид тази сложна конструкция от страна на Борисов е трудно да се определи дали Станишев или Първанов всъщност е по-големият злосторник в очите на сегашния премиер. При всички случаи обаче прави впечатление привързаността, с която Бойко Борисов обстрелва любимата си мишена – и преди и след изборите Борисов не може без своя Станишев. (Своеобразно потвърждение за тази привързаност откриваме и в изследването на Марект Линкс за октомври 2009, от което разбираме, че най-активният субект в даването на оценки е Бойко Борисов, а пък най-честият обект на оценка е Сергей Станишев).

Сергей Станишев говори, септември-ноември 2009
Сергей Станишев говори, септември-ноември 2009

От своя страна, Аз-ът на Станишев концентрира енергия най-вече за отстояване на мястото си в семейството на партията, за да се запази формата Аз съм БСП. Политика-та, която визира Станшев, е от една страна нашата: Причините [за загубата на избирателите] са в нас, в нашата политика и нашите грешки, в това число и мои лични; а от друга е критикуваната дясна политика на сегашното правителство. Що се отнася до проблема ДАНС, то той е артикулиран от позицията на защитно нападение: Затова се акцентира и върху скандалите с ДАНС за отвличане на вниманието от реалните проблеми на българите.

Георги Първанов говори, септември-ноември 2009
Георги Първанов говори, септември-ноември 2009

Третият Аз в политическото надговаряне, Георги Първанов, дава урок по политика на обществото. Първо наблюдение на учителя-президент, адресирано към невнимателните ученици: Политиката [на кабинета „Борисов”] се кърпи ден за ден, а това не е политика, това може да го прави всяко служебно правителство. Второ, препоръка към любимите ученици: БСП трябва ясно да дефинира опозиционната си политика и облик, който да може да я представи в автентична светлина. И накрая за най-ученолюбивите: Големият проблем в българската политика е дефицитът на идеи. Проблемът на българската политика е, че не е ангажирана с реалните проблеми на хората, тя е ангажирана с лични проблеми. С толкова ярки Аз-ове в българската политика, последното звучи неоспоримо.

Цветан Цветанов говори, септември-ноември 2009
Цветан Цветанов говори, септември-ноември 2009

На фона на горецитираните политически герои вицепремиерът Цветанов изглежда сякаш лишен от Аз (вж. обаче крайно дясна част от облака от ключови думи). Както добре се вижда от илюстрацията, централната тема в изказванията на Цветанов за изминалия период е скандалът с ДАНС. Вътрешният министър активно огласява публичното пространство с обяснения за някакъв доклад, за това що е то оперативна, класифицирана и изтичаща информация. В крайна сметка всички неясноти са парирани с удобното заключение: По време на бившето ръководство ДАНС се превърна в политически орган. Тя беше политическа полиция. С което проблемът не се решава. Но може би целта не е решаването, а говоренето за проблема. Шумно и с фойерверки.

Основни изводи

  • Бойко Борисов продължава да се бетонира като централно съсредоточие на медиен интерес – все по-плътно, всепроникващо и недостижимо, оттук нататък подобрявайки единствено собствените си рекорди по популярност. Погледнато от перспективата на отношенията между медиите и властта, това наблюдение навежда на опасения за един опасен знак за равенство:
    четвъртата власт = трибуна на министър-председателя.
  • Персонализираната политика продължава да завладява публичното пространство. Най-видимите формули на противопоставяне включват 1) сегашен срещу бивш министър-председател, 2) премиер срещу президент. И по двете оси на напрежение институционалната позиция се пречупва през кодовете на личностното говорене.
  • И накрая, на фона на персонални престрелки и оплитания в скандали, кампанията за частичните кметски избори остана в периферното зрение на медии и политици. Именно поради липсата на съществен медиен интерес към кандидатите за местна власт, те отсъстват от настоящия анализ. Преди малко повече от 100 дни столичният кмет се премести в премиерското кресло, заедно с него се преместиха и медийните прожектори.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!