ГЕРБ-ова марка

Политическата образност в националните всекидневници в периода септември – 15-и ноември 2009 г.
Автор: Елена Колева

Автор: Елена Колева

Хареса ми идеята на наш колега чуждестранен журналист, че трябва да измислят приз „Нобелов сюрприз” и да го връчат на Нобеловия комитет. И това по повод наградата за мир, с която Обама беше удостоен наскоро. Презокеанското намигване няма за цел да анализира нито американския президент, нито ерудитите от Нобеловия комитет – то е увод в нещата, които правят впечатление на prima vista и като second hand в България през периода септември - първата половина на ноември.

На прима виста – в първите редици на властта фамилиарността преминава границите на вербалното и отива в дрескода и ПР-а: Премиерът се ръкува на високопоставени срещи с едната ръка в джоба, а финансовият министър достига бита на всеки с оприличаване на Бюджет 2010 г. с пица. При това малка. Някакви „котараци” се облизват наоколо, изтичат и изчезват доклади, прави се римейк на „ДАНС-дъга” ли? Всекидневниците задъхано гониха грифове, чийто парафин „капе” върху общественото внимание и така го отклонява от други важни за държавата събития, включително и от предстоящите кметски избори в столицата. Всичко заприлича на рекламата „Къде е млякото?, но перифразирано като „Къде е докладът”. Същинският предизборен дебат за кмет на София не се състоя и като че ли за първи път претендентите за поста бяха лишени от трибуна на страниците на всекидневниците, за сметка на партиите, които ги издигат. Наблюдавахме нещо ново - случването на „партиен вот” за столицата (Фандъкова спечели с 66,23%, а основният й опонент Георги Кадиев получи 27,71%), а не добре познатото старо при предизборните кампании: кандидатите, отразени със снимки при откриване на училища, детски градини, важни обществени събития, ПР… Йорданка Фандъкова беше толерирана, но обяснение може да се търси и в това, че е разпознаваема като министър на образованието и в това си качество й беше отделено необходимото медийно внимание.

Инерцията в международен план, набрана от септември с избирането на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО и срещата на премиера Борисов с Путин, последва стила от месеците юли и август. Единствената разлика беше топ-темата на септември - трагедията с 15-те българи, които загинаха в Охридското езеро. Около този акцент се отключиха затаените до този момент политически престрелки между президент и премиер. На фона на трагедията, премиерът и президентът премериха сили в това какво е редно да се направи - премиерът изпрати правителствения и военен самолет в Македония, а с президентския самият държавен глава пристигна на място. Визуален дуел обаче ежедневниците не показаха, смирени от трагедията и загубата на пострадалите. Впечатление направи липсата на сензация и отразяване на политическите ежби точно в този момент (напротив, Президентът и председателят на Народното събрание Цецка Цачева присъстваха на заупокойната литургия).

trud

Техният „дуел” се пренесе и през ноември когато Борисов се съгласи с ГЕРБ за импийчмант на президента, а после лично подчерта, че този ход не е добър за представянето ни пред Европа и за имиджа ни там. Журналистката Велислава Дърева беше прогнозирала преди време, че „неомаскарен остана само образа на Президента”, но и това не закъсня с обвиненията към него особено от страна на ГЕРБ и РЗС по отношение на дипломатите ни в САЩ и Турция, и политиката му изобщо. Образът на Георги Първанов излезе на преден план във всекидневниците.

Най-интересен и богат за наблюдение и анализ беше месец октомври, в който ангажираността на всекидневниците се заключваше в улавянето на властовите потенциал и мощ, на отказа от строга критика към новото правителство и на т.нар. бисери и попадения на известни в политическото пространство личности.

Личността на Бойко Борисов

Проследявайки проявите на премиера през периода, Труд, 24 часа и Стандарт направиха неволно цялостна картина на стила и по-голяма част от ежедневието на премиера, което често се доближаваше до представата за него като човек от народа, с когото и на когото можеш да кажеш всичко, да те разбере, помогне или да те постави на място. Политически елемент се долавяше от всяка измината от него крачка:

boyko4

Сам шофира, облича се спортно-елегантно. Тук журналистите коментират, че елегантните обувки от питон всъщност са от кожата на „триглавата ламя”, която ГЕРБ и в частност Борисов, стъпкали на изборите. Снимката може да се тълкува и като визуална перифраза на поговорката, че на „вълка му е дебел врата, защото сам си върши работата”. Всекидневниците уловиха жестовете, маниерите и подхода на премиера в начина му на общуване с високопоставени лица. Прегръдката и „заигравката” с Берлускони, фамилиарното им отношение с медиите дадоха заглавна страница на едни от водещите всекидневници:

boyko_12

boyko_21

Това даде повод на италианския премиер да каже, че вижда в лицето на Борисов свой конкурент и то не в политически план, както отбелязва и Калина Петкова. Границите на политическото и на шоуто се сляха за пръв път в международен план, със съгласието на общественото мнение и отново с главен герой премиерът Борисов.

В началото започнах с израза second hand, с който метафоризирам нов етап на двубоя между бившия премиер Сергей Станишев и неговия наследник Бойко Борисов, който още от самото начало се води в медиите. Старата песен от първите месеци на годината беше подхваната на нов глас. Този път обаче с видим медиен комфорт за Бойко Борисов. Не само страниците на всекидневниците станаха поле за тази битка. Телевизията (Калина Петкова) и интернет-пространството (Юлия Роне) я подеха със същия тон. Докладите на ДАНС отключиха спора и осигуриха всекидневни снимки на Станишев и Борисов за дълъг период от време. В-к Сега е актуален и в карикатурите си:

karikatura

Театърът на многострадалната Геновева мина границите на добрия тон – изказванията на премиера по отношение на Станишев вече не са „приятелски”, а нападателни и груби. Образът на независимата власт в лицето на Прокуратурата излезе на преден план като елемент от триьгълника Станишев-ДАНС-Борисов. Диалогът за имунитета стана ключов, както и фактът, че на почти всяка снимка Станишев държи папка в ръка.

Изчезналите доклади, анти-тройно-коалиционното говорене, борбата за утвърждаване на министрите от новия кабинет влизат на страниците с интересни ПР-похвати – къде лични, къде подсказани:

pizza2

„Бюджетът-пица” направи фурор и ще остане запазена марка сред политическите фрази от близкото минало като „800-те дни” и „Иване, кажи си”. Последваха и оценките. За 100-те дни на управлението на страната премиерът си писа петица за свършената работа. Покрай това всекидневниците не пропуснаха как правителството се колебаеше между осанна и разпни го. Стоте дни отвориха път на лицата от кабинета Борисов, които бавно, но сигурно започнаха да набират популярност и оценки. Наред с тях още по-голяма обществена популярност доби външният министър Румяна Желева.

zheleva

Тя танцува румба в шоуто Вип денс, посветила изявата си на каузата „Не на насилието в училище”. Институционалността смеси граници с шоуто за пореден път. Миналата година друг представител на политическите кръгове – Николай Свинаров пя в помощ на децата от Могилино. Дали имиджът на институциите няма да се повлияе от тази изява, която не е съвсем по дипломатическия протокол? Това се питаха не само бивши управляващи, но и хората във форумите на всекидневниците. Но наред с това жените от новия кабинет се оформиха като освободени, независими, твърди и решителни „желязни лейди”. Йорданка Фандъкова слуша хард-рок в свободното си време, облечена е спортно през почивните дни – така Стандарт показа настоящия вече кмет на София. В деня, когато Европа чества падането на Берлинската стена, тя е на площада сред хората, където участва в символичното събаряне на стена от картон, заедно с граждани:

fundukova

Според проучване на Стандарт, двете дами се ползват с огромна подкрепа и доверие в обществото – Фандъкова е наречена „Магьосникът на просветата” и държи 51,1 % рейтинг, а „Танцьорът в дипломацията” Румяна Желева е с 48,5 %. Образът на жената в правителството на ГЕРБ приема положителна позиция и одобрение.

Единственото нещо, което обедини властта, опозицията и обществото през разгледания период беше грипът. Опасността от епидемия и паниката от и около нея стана повод за ново политическо говорене. Страстите се пренесоха в парламента, открои се фигурата на новия здравен министър Божидар Нанев. Стандарт, Сега и ВАЦ-овите издания публикуваха негови снимки от пресконференции, от изказвания в парламента, което засили още повече впечатлението, че новото правителство взима мерки да се ограничи и овладее разпространението на грипа.

flu1

Останалите

БСП остава в сянката на ГЕРБ, не само като опозиция. Тя се легитимира с образа на Станишев, но в момент на вътрешни борби и отправени критики търси изход от изолацията и негативизма, с които се идентифицира в момента. Издигането на Георги Кадиев за кмет на София даде слаба светлина и надежда на партията, че отново може да се изправи в битка с управляващото мнозинство. Сергей Станишев се превърна в основен опонент за премиера Борисов, който, ползвайки всекидневно медиите, отправяше остри изявления срещу него и управлението му.

ДПС мистериозно мълчи и не се явява в медиите. Анти-ДПС говоренето беше модерно особено много за ГЕРБ по времето когато течеше предизборната кампания, докато сега се свежда само до коментара за отсъствието на лидера Доган от парламентарните заседания и медийното поле и неспиращата критика на управлението на тройната коалиция.

Атака и РЗС си приличат по това, че през периода всекидневниците отразиха слабо тяхната дейност, идентифицирана с образа на лидерите им Волен Сидеров и Яне Янев. Наблюдава се стаен конформизъм с новото управление и като че ли политическият образ на двете партии се доближава до този на ГЕРБ

Синята коалиция в лицето на Мартин Димитров и Иван Костов най-често е показвана в парламента, на трибуната. Там те защитават убежденията си, но и несъгласието си с идеите на управляващите за някои жизненоважни въпроси като бюджет 2010 например. Има опасност близостта на идеите между десните партии да превърне силната синя алтернатива от началото на годината в партньор в сянката на ГЕРБ.

Основни изводи:

  • ГЕРБ се проявява в медийното пространство не като партия в смисъла на сбор от идеи, а като сбор от личности с изразени индивидуалности (Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Румяна Желева, Йорданка Фандъкова). Това я отдалечава от образа й на партия и я доближава до представата за „екип на спешната помощ”, който обаче няма „телефон” за обратна връзка с аудиторията;
  • В медиите политическата компетентност на управляващите отстъпва място на политическото им говорене („Пак ги бихме” – премиерът Борисов за победата на Йорданка Фандъкова в кметските избори);
  • Наблюдаваме изчезването на институционалното говорене, то възприема убедително аз-формата. Всички говорят за Бойко Борисов, той говори на всички
  • :

    boyko_3

  • Медийната реторика за ДАНС задейства у читателя теорията на конспирацията - важни държавни дела останаха скрити или засенчени в медиите на фона на скандала ДАНС. На преден план излязоха отново корупцията, престъпността, агентите, куфарчетата с пари. И престрелката в медиен план между Сергей Станишев и Бойко Борисов;
  • Има тенденция сериозната политика да се превърне в лайф-стайл политика.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!