Сирени в новините

Автор: Николета Даскалова

Автор: Николета Даскалова

Започвам този текст по медийно – с една новина от последните дни. Певецът Красимир Аврамов беше почти арестуван по време на операция „Недосегаемите”. Маскирани полицаи нахлули в дома на изпълнителя и изпълнили впечатляваща акция по задържане на заподозрян. Разбита врата, вик „Залегни!”, просване на пода, белезници, обиск – всичко станало за минути. Но по погрешка. Защото обезвреденият не е „недосегаем”, а Човекът-глас, за когото акцията дошла като наистина шокиращо събуждане. „Като на филм, на екшън филм”, споделя слисаният музикант пред телевизионните камери (БНТ1, bTV, Нова телевизия).

Освен с цялата си фрапираща куриозност този случай, завършил с извинение от страна на МВР, впечатлява и с реакцията на засегнатия Аврамов. От една страна певецът укорява полицията за недомислената проява. „Да имат малко повече информация”, съветва той. И изразява тревогата си, че стресът от подобна акция би могъл да бъде с фатален край, ако майка му или баба му например присъствали на екшън сцената. Същевременно обаче, музикантът с лекота прощава на полицията. И се радва – че има такива акции и че полицията все пак си върши работата.

Какъв е медийният дял в това да съществува такова лесно опрощение и подобна радост, е един от въпросите в настоящия текст. Обхватът на анализ включва българските онлайн медии, наблюдавани през платформата Европейски медиен мониторинг. Изследван е периодът от 1 януари до 15 април тази година, а рамката на анализ се очертава от две централни търсения: кои са главните герои и кои са водещите сюжети в новинарските сайтове.

Първите трима за първото тримесечие

Водещите имена в новините - януари-март 2010

Обобщените данни за месеците от началото на годината категорично показват, че безспорен първенец по медийно присъствие продължава да бъде премиерът Бойко Борисов. През месец март Борисов, не за първи път впрочем, дори достига абсолютния таван на медийна популярност – името му се споменава в онлайн новинарските потоци неизменно всеки един ден от месеца. Веднага след него се нареждат министрите Цветан Цветанов и Симеон Дянков. Запазва се тенденцията, която констатирахме миналата есен – основните публично видими лица на правителството след премиера да бъдат министърът на вътрешните работи и министърът на финансите. Явлението е валидно и за първата половина на месец април.

В плана на ретроспекцията, любопитно е това наблюдение да се съпостави със ситуацията по време на предходното правителство. Има ли различия в медийното разположение на изпълнителната власт тогава и сега?

Сравнението показва, че кабинетът „Станишев” имаше по-многолик профил в публичното пространство – на преден план пред/в медиите излизаха повече на брой министри. Сред тях най-активно споменавани в онлайн медиите бяха министърът на икономиката и енергетиката, на вътрешните работи, на външните работи, на финансите, на отбраната. По времето на Тройната коалиция това бяха ресорите с по-голяма медийна значимост, като популярността на отделните министри варираше през отделните месеци. Допълнително се забелязва и фактът, че министрите от кабинета „Станишев” не винаги успяваха да се изкачат до най-високите позиции в общата подредба по медийна популярност, докато министрите Цветанов и Дянков още от есента са сред топ 5 на най-популярните имена в новините.

Става ясно, че правителството на Борисов, за разлика от предходното управление, успява да излъчи свои медийно активни лидери и тези лидери успешно акумулират значимо новинарско внимание. В същото време устойчивото фиксиране върху министрите Цветанов и Дянков свидетелства за своеобразна преориентация както на управленската политика, така и на медийния интерес. Публичното обговаряне на правителствените проблеми е изключително канализирано през ресорите на финансите и на полицията, което от своя страна улеснява концентрацията на обществено напрежение и обществени очаквания именно в тези две сфери.

Генератори на казуси

Друго важно име сред наблюдаваните главни герои в новините е това на Румяна Желева. Казусът „Желева” безспорно се очерта като една от най-шумните публични драми от началото на годината. Обстоятелствата, реакциите и събитията около евро-българските премеждия на неуспялата ни кандидатура за еврокомисар изградиха изключително плътен новинарски сюжет. В наблюдаваните онлайн медии регистрираме над 300 информационни единици по темата. Всъщност казусът „Желева” породи най-ярко изразения за периода новинарски консенсус. Медиите с единомислие поставиха новината най-горе в йерархията на дневните си редове. И някак си нямаше как да бъде иначе с оглед на важния европейски контекст, в който се разви драмата.

Насищането с информация по темата продължи в рамките на един месец. След януарските развития Желева рязко изпадна от медийното полезрение. В допълнение, в своята снижаваща се траектория на медийно присъствие вече бившият външен министър „повлече” със себе си и настоящия. Името на министър Младенов регистрира забележителен януарски пик на споменаване в новините, но веднага след кадровата смяна престана да бъде обект на съществен медиен интерес. Факт, който допълнително подчертава наблюдението, че извън приоритетните зони като вътрешните работи и финансовата политика, останалите сфери на дейност на изпълнителната власт трудно постигат новинарска значимост.

Друга ключова медийно-политическа драма се роди в напъните за предсрочно отстраняване на президента от поста му. Точно тези напъни станаха причината името на Георги Първанов да регистрира рязък скок в появата си в новините през месец март. В крайна сметка актовете на публично изцапване по линията Първанов –Дянков – Народно събрание и пак Първанов произведоха добре бухнала медийна пяна, но не и нещо фатално за президентския пост. Мартенската суматоха около така наречения, напълно погрешно впрочем, „импийчмънт” се разигра като битка за отстояване на политически позиции. В публичното разпознаване на врагове и приятели партийните лидери като цяло повишиха медийната си активност. (В разрасналия се междуинституционален обмен на енергия между президентство и парламент се покачиха и новинарските „акции” на иначе не особено привлекателния за медиите председател на Народното събрание Цецка Цачева).

Лидерите на партии - януари-март 2010

Интересно е как противопоставянето между ГЕРБ и Първанов крие ползи и за двете страни. За управляващото мнозинство президентът (успоредно с другото вражеско олицетворение – Тройната коалиция) се явява ценна публична мишена, към която водещата партия в страната се опитва да насочи обществено неодобрение. Още повече че в този акт на прицелване ГЕРБ се радва на сигурната подкрепа от страна на Синята коалиция и Атака. Първанов пък има възможността да упражнява ролята на главен опозиционер на ГЕРБ, макар и с немалък компромис към дълго изграждания образ на родител-обединител на държавата. Важен плюс за президента е, че в своето актуално амплоа на критик на новата власт той има шанса да запълни съществуващия дефицит на опозиция в публичното пространство. Показателен пример за този дефицит е дисбалансът в медийния интерес към управляващата партия, от една страна, и към второстепенните политически формации, от друга.

Разпределение по партии - брой лица - януари-март 2010

Разпределение по партии - сумарна честота - януари-март 2010

Разпределението на политическите субекти по партии ясно илюстрира, че представителите на ГЕРБ превъзхождат другите партии по многочисленост и особено категорично по интензивност на присъствие в новините. Всъщност това не е ново явление – подобно отчетливо гравитиране на медийния интерес към властта наблюдавахме и при предишното управление. Но ако сравним най-високите стойности, отчетени от лицата на БСП преди и на ГЕРБ сега, то съотношението е 2:1 в полза на новите управляващи. Два пъти по-интензивно е сумарното медийното присъствие на Борисов и екипа му в първата година на новото управление в сравнение с червеното медийно присъствие през последната година от премиерстването на Станишев. В съпоставка с предизборния период ситуацията в момента се характеризира с приглушаване както на опозиционния тон, така и на политическата полифония.

„Твърди” новини

Завидното медийно осветяване, съпътстващо лидерите от правителството на ГЕРБ, се случва в медиен контекст, плътно съшит с внушението за управление на силната ръка. Доминиращата нишка във вътрешнополитическите новини за изминалото тримесечие включва многобройни публикации за полицейски акции и арести, прокурорски проверки, съдебни заседания, разпити и т.н. Все новини, чието насищане в информационните масиви успешно гради представата, че властта води масирана кампания срещу престъпността. За наблюдавания период в тази категория попадат над 900 информационни единици. За сравнение, информационните единици с ясно изразен опозиционен тон спрямо управлението са едва 200.

В този политическо-медиен курс на твърдата ръка новинарските потоци се оживиха от присъствието на нови и стари антигерои, челното място сред които засега се държи от Алексей Петров. Новините добиха допълнителен колорит и от завидното умение на спец службите да титулуват операциите си с атрактивни имена – „октопод”, „наглите”, „лапачите”, „медузите”, „недосегаемите”. Продължителното и умело представяне в публичното пространство на герои от подобен род и на сценарии ала екшън филм се вписва както в дълго таения обществен копнеж за справедливост и възмездие, така и в самата природа на комерсиалните медии, при които, както знаем, криминалният сюжет е безотказен инструмент за привличане на внимание. Това е една печеливша симбиоза между медии и управленска стратегия. Оказва се дори, че тя в известна степен измества предшестващата продуктивна симбиоза между медии и политика – способността на политическите лидери да захранват публиката с колоритни словесни попадения. Трудно ще забравим как предизборните „престрелки” между Борисов и Станишев мигновено се превръщаха в новинарска атракция. Разбира се, медийното пространство в момента съвсем не е лишено от цветущи подхвърляния. Но реплики като „Ако Станишев седне на детектора на лъжата, ще светне целият” вече звучат много повече като за поддържане на тонус, отколкото като необходимост за търсене на публични симпатии.

В ситуацията на утвърждаване на новата власт по-ценен се оказва образът на безкомпромисното и справедливо управление на твърдата ръка. Засега този образ, успешно транслиран от медиите, е може би най-силният коз на правителството в стремежа си да съхрани общественото доверие. Неслучайно нелепата екшън сцена по обезвреждане на един сънен певец предизвиква повече усмивки отколкото въпроси. Не се пораждат например съмнения за това доколко професионализъм и доколко бутафорност всъщност има в целия низ от зрелищни акции на МВР. Отзвукът от случилото се е рамкиран от интереса към екшъна като изпълнение, но не и като режисура. Прошката измества критиката и накрая остава задоволството, че полицията все пак си върши работата.

През изминалото тримесечие силната ръка на възмездието започна да се присяга и до, както знаем, „най-коварния враг” на премиера, Ахмед Доган. След като дълго време Доган стоеше в комфортна медийна сянка, независимо че отдавна е окачествен като „най-коварния враг”, най-накрая заканите срещу лидера на ДПС започнаха да се материализират, ако не в друго, то поне в медиен дискомфорт. Доган обаче вече успя веднъж да се справи с медийната атака, като изключително изкусно отвърна на нападението с нападение. И то директно в сърцето на медиите. Вестникарско-епистоларната бомба, която запалиха Доган и Валерия Велева, се превърна във важен медийно-политически казус не само защото изкара лидера на ДПС от мълчанието му, но и защото събуди подозрения за две изключително опасни явления – първо, прекалената интимност в отношенията между медии и политика и второ, голямата нечистоплътност в тези отношения.

В заключение – водещият тон на новите в три изречения

  • През първите месеци на 2010 г. вниманието на българските новинарски сайтове е съсредоточено върху фигурите на новата власт – отчетливата доминация на ГЕРБ-овия глас контрастира на приглушеното звучене на опозиционните тонове, като критичните реплики спрямо правителството засега заемат по-скоро периферни, отколкото централни позиции в новинарския репертоар.
  • В подкрепа на силно звучащия глас на властта се явява образът на силната ръка на същата тази власт, а основен инструмент за изграждане на твърдоръкия образ е непрекъснатото уплътняване на новинарските сюжети с информация за поетично етикирани полицейски акции.
  • И ако все още е рано да се каже дали войът на полицейски сирени е достатъчно мощен, за да прерасне в дългоочаквания марш на възмездието, то общественото доверие към правителството засега успешно се охранява именно от тези сирени.

Напиши коментар

Ако искаш картинка, която да се показва към твоя коментар, иди вземи gravatar!