Изпитания за партньорството

Автор: Мая Цанева

Автор: Мая Цанева

По-малко публични дискусии, повече институционални действия

През 2014 г. комуникацията между Европейския съюз (EС) и България премина в нов етап – диалогичността се концентрира на институционално ниво, а публичните дискусии загубиха от значимостта си поради разминаване между твърде високите очаквания и реалните резултати от сътрудничеството.

Кризата в Украйна, енергийната политика и усвояването на европейските фондове през новия програмен период бяха сред водещите акценти в медийното отразяване на новини, свързани с ЕС през 2014 г. Актуалността на подобни теми се поддържаше не толкова с натрупване на експертиза, колкото с повторение на познати факти.

Новините от Брюксел продължиха да бъдат представяни в контекст на „национализация”. Конструирането на европейски послания в публичната сфера се изразява в насищане с публикации, в които се акцентира върху националните проблеми, свързани с европейските политики. В българските медии тенденцията се засилва от 2011 г. насам.

Предизборната кампания за Европейски парламент: номинално европейски новини, но с национално съдържание

Изборите за Европейски парламент (ЕП) през май и за народни представители през октомври предоставиха отлична възможност за комуникиране – и от страна на медии, и от страна на политици – на европейски теми от значение за обществото. Но вотът за ЕП бе използван от публичните актьори като платформа за политизиране на значими социални въпроси, без обаче да се разсъждава по наднационалната рамка на възможните решения за справяне с големите икономически, социални и институционални предизвикателства пред страната. Националните избори затвърдиха тази тенденция.

За разлика от вота през 2009 г., през 2014 г. имаше проблем с разпознаваемостта на голяма част от кандидатите за ЕП, както и с признаването на техните компетенции. Показателен е фактът, че международно признати политически фигури от ЕП от телевизионните клипове на кандидатите останаха като цяло неразпознати от българската аудиторията. В тежките и трудни (не)дебати в рамките на публицистичните формати на БНТ – „Още от деня”, „Панорама”, „Референдум”, както и в предавания по България Он Еър, лидерите на основните партии не излязоха в открита дискусия по отделните европейски политики. Подготвени кандидати като Ивайло Калфин, Андрей Ковачев, Антония Първанова разясняваха основи на европейската политика в ефир, за да пресекат крайни или неверни твърдения от неподготвените им колеги.

Отразяването на европейски теми: доминация на прессъобщения, недостиг на авторски анализи

Медийното съдържание по европейски теми остана преобладаващо информационно, с публикуване на готови прессъобщения. Автентичният журналистически коментар, който представя различен поглед към фактите, беше оскъден. Основен източник на анализи и коментари бяха преводните текстове от чужди медии. Сред добрите примери от българската практика продължават да бъдат издания като „Дневник” и „Портал Европа”, които традиционно демонстрират експертиза по европейската проблематика и поддържат богати информационни досиета по отделни европейски политики.

Кампанията за избори за Народно събрание: недостиг на дебати по европейската рамка на националните политики

В сравнение с националните избори през 2009 г., при вота за Народно събрание през 2014 г. липсваше медийното присъствие на европейски представители на наднационалните семейства в ЕП. Познатото от предишни години активно сравнение с останалите държави-членки също не беше в центъра на медийния дневен ред. На заден план останаха и традиционните политически обвинения за това как се управляват европейските средства. Теми, свързани с динамиката на европейско-руските отношения, с енергийната политика на ЕС, както и със състава на новата Европейска комисия (EК) влязоха в новините, но не и във фокуса на медийните дебати между кандидатите за народни представители.

След изборите: опит за медийно завръщане на европейската тематика

С формирането на новия кабинет на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ започна нов цикъл – на активно ПР лансиране на визитите на пред-ставителите на властта в европейските институции и в столиците на държавите-членки.

В началото на второто управление на Бойко Борисов се събуждат очаквания за засилване на тежестта на европейския контекст в комуникационната стратегия на правителството. Прогнозата е, че през следващите месеци медиите ще отбелязват спешните мерки на властта за подобряване на европейската перспектива пред страната, но качественият дебат по тези мерки ще бъде дефицитен – подобно на ситуацията по време на първия кабинет на Бойко Борисов.[1]

Медийното отношение към европейската комуникация на правителството: между неутралното и скептичното

В края на 2014 г. внезапната визита на Жозеф Дол, председател на ЕНП в ЕП, с цел политическа подкрепа за новото управление не постигна очаквания ефект, а по-скоро постави съмнение върху адекватността на европейските жестове. Дол декларира: „аз не съм тук, за да казвам на хората какво трябва да правят” (в. Капитал, 29 октомври 2014 г.), но коментарите на медиите засилиха усещането за чиста показност на действията му.

Общественото недоверие в ефективността на държавническите инициативи прераства в медийно. Увеличава се зависимостта на страната ни от еврофинансирането. Медиите все по-остро акцентират върху тази зависимост. Въпреки експертния проевропейски екип на Борисов (Томислав Дончев, Меглена Кунева, Ивайло Калфин), взаимните обвинения между леви и десни относно отговорността за усвояването на европейските средства отново са в центъра на новините. Правителството насочва медийното внимание към положителното отношение на европейските партньори към България, но водеща в медийния дневен ред остава необходимостта от тежки национални реформи.

______________________
[1] За медийното отразяване на европейските теми по време на първото правителство с премиер Бойко Борисов виж: Цанева, Мая (2009). Да говорим по европейски. София: Фондация „Медийна демокрация”; Цанева, Мая (2011). 2011: малко Европейски съюз, много България. София: Фондация „Медийна демокрация”.

обратно към съдържанието

Comments are closed.